Р Е Ш Е Н И E
Гр.Хасково, 03.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, шести граждански състав, на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ
: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар: Силвия
Делчева
като разгледа
докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
Т.д.
№ 210 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.365 и сл. от ГПК - производство по търговски спорове.
Търговско
дело №210/2020 г. е образувано по искова молба с вх. № 262834/07.11.2020 г.
от А.
В.А..
Първоначално
с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховане./КЗ/ срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.С.,бул.“ Х.К.“ № 43. С
исковата молба ищецът претендира сумата в общ размер на 551 900,00
лева, от които 500 000 лв. за претърпени от него неимуществени
вреди,ведно с мораторната лихва в размер на 51 900 лв. ,считано от 09.11.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със
законната лихва, считано от деня следващ
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С
молба уточнение вх.№ 263570/22.04.2022 г.
и в изпълнение на разпореждане № 260307/06.04.2020 г. на
ОС-Хасково, ищецът е поискал привличане
на нов ответник наред с първоначалния при условията на евентуалност, и исковата
претенция да се счита заведена срещу двама ответници
- ЗД „ЕВРОИНС АД и Национално бюро на
българските автомобили застрахователи /НББАЗ/, при условията на
евентуалност. С молбата е представена искова молба от А.В.А. срещу ЗД“ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК ********* и Национално бюро на българските автомобили
застрахователи /НББАЗ/. Правното основание на предявения иск е чл.513, ал.1, вр. с
чл.511,ал. от Кодекса за застраховане КЗ/
С
отговор на искова молба вх.№ 263968/18.05.2021г. ответникът „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД оспорва исковете като
недопустими, респ. като неоснователни.По делото е постъпил и допълнителен отговор на
искова молба с вх.№
*********.06.2021 г. от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с
който изцяло се оспорват предявените искове като недопустими респ. като
неоснователни.
С
писмен отговор на исковата молба, с вх.№
264092/26.05.2021г. ответникът Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез
процесуалния си представител оспорват
изцяло основанието и размера на предявения иск за неимуществени вреди.
Оспорват изцяло отговорността на водача на МПС лек автомобил „Ф.“, модел „К.“,
с гръцки рег.№*******
К.П.П. за настъпилото
произшествие, механизма на ПТП и причинната връзка между вредите пътния инцидент. При условията на
евентуалност оспорват и изключителната отговорност на водача на МПС - лек автомобил „Ф.“, модел „К.“, с
гръцки рег.№******* - К.П.П. за настъпилото
произшествие и настъпилите от
него вреди, като твърдят, че пострадалото лице
В. А.В. е съпричинил ПТП, съответно
претърпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му.
Оспорват
изцяло претърпяването на неимуществените вреди
от ищеца, които да са в причинна връзка с процесното
ПТП. Оспорват иска за законна лихва по основание е по размер, като поради
неоснователност на главния иск, неоснователен се явявал и акцесорния
иск.
По
делото е постъпил отговор на допълнителна искова молба с вх.№264842/06.07.2021г.
от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със
седалище и адрес на управление гр. С., което чрез процесуалния си представител
оспорва изцяло основанието и размера на предявения иск за неимуществени вреди. Поддържат
се изложените в отговора на исковата молба доводи и съображения.
В с.з. на 11.10.2021 г.
адв. Р.М.,***, като процесуален представител на ищеца
А.В.А. прави искане на основание чл.228, ал.2, вр.
чл.223 от ГПК да се допусне изменение на
иска и депозираната искова молба да се
счита предявена единствено срещу
ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр.С..На основание чл.511, ал.3, вр. чл.496 от Кодекса за застраховане кореспондентът на
гръцкия застраховател „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, което било достатъчно основание
ищецът да предяви исковете си на основание чл.513,ал.1, вр. чл.511,ал.1,т.1 от КЗ срещу Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“.Прави отказ от иска срещу
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД.
С
протоколно определение от 11.10.2021 г. и
предвид отказа на ищеца от иска
срещу ответника „Застрахователно дружество
Евроинс“АД на основание чл.228, ал.2, вр. чл.233 от ГПК
производството по делото спрямо
ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с
ЕИК *********, с адрес на управление гр.С. съдът прекрати производството по
делото поради отказ от иска. Определението не е обжалвано и на 18.10.2021 г. е
влязло в сила.
Предмет
на настоящото производство е предявеният от А. В.А.,
с ЕГН ********** *** срещу Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, с адрес на управление гр.С. иск с правно основание чл.513, ал.1, вр. чл.511,ал.1,т.1 от КЗ. Ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на
200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2019 г.
до окончателното изплащане на обезщетението. / По искане на ищеца с протоколно
определение от 11.10.2021 г. е допуснато изменение на иска за неимуществени
вреди от
500 000 лева на 200 000 лева./
Твърди
се в исковата молба, че на 09.11.2019
г. в землището на с. Бисер, Община - Харманли е настъпило ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта
на В. А.В., наследодател на ищеца А.В.А., видно от удостоверение за наследници,
издадено на 14.11.2019 г. от Община - Харманли. Причинител на ПТП е К.П.П., гръцки гражданин, живущ в Република Гърция. Образувано е
било ДП №582/2019 г. по описа на РУ на МВР - Харманли, което към момента на предявяване на иска се
намирало в досъдебна фаза и процесуалните действия към датата на предявяване на
исковата молба не били приключили. Вследствие смъртта на баща си
ищецът търпял и продължава да търпи големи болки и страдания, тъй като е
лишен завинаги от родителя си. Скръбта от смъртта на бащата, ищецът понесъл и продължавал да понася изключително тежко, като
това дало силно негативно отражение върху живота му в периода след настъпването
ѝ, и към момента на предявяване на иска. Здравето на ищеца рязко се
влошило. До смъртта на баща си А. бил
абсолютно здрав, без каквито и да е оплаквания, а след смъртта му и към настоящия момент с постоянно високо
артериално налягане, което получил във връзка и вследствие смъртта на баща си.
И въпреки, че приемал лекарства за намаляване на кръвното налягане, той често
получавал кръвоизливи от носа, които били в резултат на опасно високото му
кръвно налягане и вследствие на силния стрес, който е преживял. Ищецът получавал
и изтръпвания на горните крайници, което
особено много се засилвало в моментите на най-обострена
тъга и скръб за починалия преждевременно баща. След смъртта на баща си, ищецът
непрекъснато бил в състояние на много голямо нервно напрежение, цялостен
психически дискомфорт и изпитвал постоянна
незатихваща тъга за баща си, като често и плачел. Когато посетил мястото на
катастрофата, изпаднал в нервен шок от мисълта какъв ужасен удар само в тялото
на баща му би могъл да причини толкова драстични и тежки увреждания на тялото
на загиналия. В съзнанието му непрекъснато се повтарял споменът за зловещото
ПТП, отнело живота на баща му. Ищецът отслабнал с 10 кг., тъй като за него
нямало покой от този стрес нито можел да спи, нито да яде. В резултат на
тежкото си здравословно състояние не бил в състояние да работи по начин, както
го е правил преди смъртта му. След смъртта на баща си станал неконтролируемо
избухлив и започнал да влиза в кавги дори с хора, които не заслужавали такъв
конфликт, а преди това не бил заядлив, нервен и неуравновесен човек. Всички го
познавали като спокоен и уравновесен човек, точен и коректен в отношенията си
към другите хора. От огромното психическо напрежение, което ищецът преживял и
до момента и занапред, очите му били непрекъснато насълзени, с чувствително
изразено напрежение в тях и в погледа му. Станал затворен в себе си и още по-малко
контактувал със свои близки и познати, дори със свои добри приятели. Ищецът
живял заедно с баща си в едно домакинство, поради което имали непрекъснат
близък контакт помежду си, като ищецът чувствал опора и подкрепа от баща си във
всяко едно нещо. Ищецът бил много близък с баща си и споделял с него всичко
свои идеи, цели, желания за бъдещето и бил с него в много силна емоционална
връзка. Животът на баща му нямал цена, но все пак единственият начин да получи
някакво възмездяване и обезщетяване на причинените му от виновния извършител на
деянието неимуществени вреди, според него е определянето на едно справедливо
обезщетение от претърпените от него неимуществени вреди. Причинителят на
увреждането бил гръцкият гражданин К.П.П., който бил
отговорен за увреждането и за смъртта на баща му. Същият бил застрахован по
задължителна „Гражданска отговорност“ при „Motor Insurens Bureau - Greece”, с валидност на застраховката до 12.04.2020 г., като гръцкото
застрахователно дружество е със съконтрахент в
България ЗД „Евроинс“ АД – гр. С. по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. С. и ищеца била водена кореспонденция за
заплащането на обезщетение в размер на
сума от 500 000 лв., но обезщетение
му било отказано.
Претърпените болки и страдания, ищецът оценява
на сумата в размер на 200 000 лв. / след допуснатото изменение на иска с
протоколно определение от 11.10.2022 г./Моли съда да постанови решение, с което
ответникът Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, с адрес на управление гр. С., да бъде осъден да заплати на А.В.А. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 200 000 лева, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и психически стрес
в резултат на ПТП настъпило на
09.11.2019 г., при което е причинена смъртта на баща му В. А.В., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ
- Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, гр.С. оспорват изцяло претърпяването на неимуществените вреди
от ищеца да са в причинна връзка с ПТП.
Поддържа се наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадалия по подробно изложени
в отговора и в допълнителния отговор доводи и съображения. Според ответника В. А.В.
като велосипедист е предизвикал в изключително висока степен реализирането на ПТП и съответно претърпените от него телесни
увреждания, довели до смъртта му. При условията на евентуалност считат, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 200 000 лева е
завишено съобразно принципа на справедливост, произтичащ от разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, както и трайната съдебна практика при определяне размера на
обезщетение за неимуществени вреди по аналогични случаи. Оспорват и иска за законна лихва по основание и по
размер, като молят съда да приеме, че сдружението не са изпаднали в забава от датата
на ПТП – 09.11.2019 г., от който ищецът
претендира лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, като за начален момент на изпадане в забава сочат датата 06.06.2021 г., денят следващ изтичането
на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ.
Молят
при решаване на делото и определяне на справедлив размер на обезщетение за
неимуществените вреди, произтекли за ищеца А.В.А. от ПТП на 09.11.2019 г., в резултат на което е причинена смъртта на баща му В. А.В., съдът да приеме, че претендираният размер на обезщетение от 200 000 лева се явява завишен и да приеме на основание чл. 300 ГПК и влязлата в законна сила присъда по
НОХД № 247/2022 г. по описа на Окръжен
съд-Хасково за доказано съпричиняване от страна на пострадалия в изключително висок
дял, спрямо отговорността на водача на МПС - К.П., както по отношение на
ПТП, така и по отношение на произтеклия от
него вредоносен резултат, с който дял да
намали размера на определеното
от съда справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като
намали размера на обезщетението,
съобразно доказаното по делото в изключително висок дял съпричиняване на пътно-транспорното
произшествие и произтеклият от него вредоносния резултат,
от страна на велосипедиста.Претендират присъждане на разноските по делото, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и взети в
тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235,
вр. чл. 12 от ГПК и въз основа на представените по делото съдебни
експертизи, намира за установено следното:
Видно
от представеното по делото копие от
удостоверение за наследници изх.№
719/14.11.2019 г. , ищецът А.В. А. е син на В. А. ***, починал на 09.11.2019
г.,вследствие на ПТП на 09.11.2019 г. .Съставен е бил акт за смърт №
0207/10.11.2019 г., въз основа на който е издадено и удостоверението за
наследници /л.35 от делото/.
От
приложеното и прието като доказателство
НОХД № 247/2022 г. по описа на ОС-Хасково е видно,че е било образувано досъдебно производство №582 /2019г. по описа на
РУ-Харманли приключило с постановяване
на присъда по НОХД № 247/2022 г. по
описа на ОС-Хасково, влязла в сила ла в сила на
12.07.2022 г. С присъда № 17/24.06.2022 г. по НОХД № 247/2022 г.. К.П.,
е признат за виновен в това, че на 09.11.2019г., около 21.40 часа, на път I-8 при км 342+300 в
землището на с. Бисер, общ. Харманли, обл.Хасково,
при управление на МПС категория „В“ - лек автомобил марка „Ф. К.“, с гръцки per. № ***-****, нарушил правилата за
движение предвидени в чл.20 ал.2,изр.2 от ЗДвП: Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на В. А.В. с ЕГН **********,
бивш жител ***, като деецът е избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл.343 ал.3 предл.6-то буква „б“, предл.1, вр. ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал.1
от НК.
Не се
спори по делото за наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Ф. К.“ с гръцки per. № ***-****, сключена с „Motor Insurens
Bureau - Greece”,
с валидност на застраховката от 13.10.2019 г. до
12.04.2020 г. Кореспонденет
на гръцкото застрахователно дружество в РБългария ЗД „Евроинс“ АД, гр. С.
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По делото е установено,че
между „Застрахователно дружество Евроинс“АД, гр. С. в
качеството му на кореспондент за
територията на РБългария и ищеца е била водена кореспонденция за заплащане на
обезщетение в размер на сума от 500 000 лв., което дружество се е
произнесло като е отказало да изплати претендираното
от ищеца обезщетение.
Видно
от уведомително писмо от 16.06.2020 г. до ищеца А.В.А./ л.34/ относно изплащане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди при ПТП на 09.11.2019 г. щета № **********
А.В. А. е предявил
пред ЗД“Евроинс“
АД на 27.02.2020 г. претенция за
изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Изискани били от застрахователното дружество с писмо изх.№ РК-011-50/2 от 09.03.2020 г. допълнителни документи, които не били
представени поради което ЗД „Евроинс“ АД нямало
правно основание да изплати обезщетение за
по образуваната щета. В
този случай и на основание чл.511, ал.3,вр. чл.513, ал.1
от КЗ Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд - Окръжен
съд-Хасково, съгласно чл.115, ал.2 от ГПК.
По
искане на ищеца и за доказване на
претърпените неимуществени вреди, по делото като
свидетели са разпитани В.Д.М.
и В.А.Д., които установяват, че ищеца продължава да изпитва
болки и страдания от загубата на баща си В. А.В. , починал на 09.11.2019 г., в
резултат на ПТП на 09.11.2019 г. и все
още не е преживял смъртта му.Свид.М.
установява, че А. и баща му са живеели
заедно в къщата в гр. Харманли и много добре са се разбирали. Баща му и майка
му били разделени от 2016 година, като след развода А. останал да живее при
баща си. Освен баща му, друг не е полагал грижи за А.. В. и А. се разбирали
много добре.Баща му работел на частно и изцяло се грижел за финансовата издръжка на сина
си А.. Баща му го съветвал, като А. се
вслушвал в съветите му и не вземал решение
без него. Двамата били заедно на празници. Сестрата на Н., която била семейна не живеела при баща си. Баща и син се справяли
добре и в домакинството.А. нямал
семейство. Преди да започне работа на
гробищния парк А. за около две години бил пастир в с.Тополово.
Прибирал се за събота и неделя, а през
останалото време поддържал с баща си връзка по телефона Свид.
М. видял ищеца в деня, когато починал баща му. А. не бил на себе си, плачел
постоянно и бил много разстроен. На погребението се чувствал много зле, като прегръщал тялото
му, плачел и не можел да приеме, че баща му вече го няма. А. организирал
погребението и поел разходите по него. Смъртта на баща му се отразила и на психиката му. Затворил се в себе си и
преустановил социалните си контакти. Загубата на баща му се отразила както на физическото така и на здравословното
му състояние. Не искал да се храни, като
отслабнал с около 10 килограма. Бил отчаян въпреки че към
момента имал работа, работел като
гробар. В тази насока са и показанията на свид. Д. и свид. Д. М. Г.. Свид. Д. твърди,че има преки и непосредствени впечатления
от отношенията между баща и син. Двамата се разбирали много добре.Живеели
заедно в къщата в гр.Харманли на улица „Спартак“от 2016 г..След развода на В.
през 2016 година, А. останал да живее при баща си. Впечатленията й са, че В. и А. винаги са
били в много - добри отношения.
Бащата се грижел много за А., като винаги му помагал и с пари, когато имал нужда. Двамата много се
разбирали и си помагали, а в свободното си време обичали да ходят за риба. В
деня когато разбрал за смъртта на баща си А. бил много разстроен. Бил на работа в гробищния
парк когато му съобщили,че баща му е убит.След като се върнал от мястото на
катастрофата бил в шок.След смъртта на
баща си, А. се затворил в себе си и не искал да се храни, не искал да излиза с
приятели. И към настоящия момент още страдал за баща си, като казвал, че не може да го забрави. Баща му В.
бил много добър човек. Бил жизнен, кротък и не се карал с никой. А. не е женен.
Има една сестра, която живее в друга махала в гр. Харманли. Казва се Я..Свид. Г. братовчед на ищеца установява,че след смъртта на баща си А. се преместил да
живее в техния дом ,на неговите
родители. Предполага,че причината е смъртта на баща му. След като разбрал,че баща му е починал А. изпаднал в депресия, не искал да се
храни,затварял се в стаята и плачел. Още не бил възстановен след смъртта на
баща си и често говорил за него и за
случилото се,за катастрофата.Двамата били много близки и заедно се грижели за домакинството.
хБащата на А. В. бил всеотдаен човек.
Във връзка с
оспорената от страна на ответника
отговорност на К.П., управлявал лек автомобил марка „Ф. К.“, с гръцки per. № ***-****,
за реализиране на ПТП и произтеклия от него
вредоносен резултат, по
делото са назначени комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза.Видно от приетото по делото заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в неоспорената й медицинска
част, по несъмнен начин се доказва, че
пострадалото лице В. А. В. е управлявал велосипеда след употреба на алкохол, като по време на ПТП на 09.11.2019 г. е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение с констатирано
количество на алкохол в кръвта от 2.84 промила на хиляда, което обстоятелство
било предмет на изследване и в наказателното производство, като е обсъдено подробно и в мотивите на присъдата
по НОХД № 247/2022 г. по описа на ОС-Хасково. В съдебното заседание
на 17.01.2022 г. вещото лице д-р Е.
посочи, че при наличие на алкохол в кръвта над 2,5 промила, лицето е
под тежка форма на алкохолно опиянение, което състояние се характеризира с
тежки нарушения в координацията, състояние на сънливост, дезориентация, тунелно
виждане, съставляващо стеснено пространство
на възприятие. При такава форма на опиянение
според д-р Е. не съществува
реална възможност движението на велосипедиста да е праволинейно, без отклонение в траекторията, както и обективно е
невъзможно лицето да има реални и адекватни
възприятия на заобикалящата го среда, респективно нейната преценка.Съдът приема
заключението като обективно и обосновано и предвид установения в
наказателното производство по случая механизъм на реализиране на ПТП, който
съгласно чл. 300 от ГПК е задължителен за съда, разглеждащ гражданско правните последици
от произшествието при конкретната пътна обстановка, следва да се
приеме,че водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, чрез своевременно аварийно спиране.
Видно
от заключението
по повторната съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице д-р инж. Х.У.,
което съдът приема като обективно и
компетентно, велосипедистта е
попаднал в опасната зона за спиране на МПС, тъй като велосипеда е нямал
светлоотразителни
елементи и светлинен източник, както и поради обстоятелството, че с
оглед съдържащите се по делото обективни данни за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествието, пострадалото лице е било без светлоотразителна жилетка,
управлявал е технически негоден велосипед в тъмната част от денонощието,
извън населено място и под тежка форма на алкохолно опиянение.
Въз
основа на заключението на вещото
лице и на установените по делото факти и обстоятелства се налага извода, че при тези факти и обстоятелства за
водача на МПС, който се е движил извън населено място, на високоскоростен път, с разрешената за пътния участък скорост,
която скорост е установена и в наказателния процес, и която
е съобразена с осветеността на фаровете на МПС, велосипедистът се явява внезапна опасност за водача на МПС, като неочаквано и непредвидимо препятствие за
движението.
С действията и с поведението си велосипедистът сам е поставил в риск живота и здравето си и сам е
предизвикал във висока степен претърпените от него телесни увреди,
които са довели до смъртта му. При
анализа на всички относими и налични по делото
доказателства, както и от установените
в наказателното производство такива, пострадалият В. А.В., поради липсата на светлоотразителни
елементи на управлявания от него велосипед, липсата на светлинен
източник, както и обстоятелството, че той самият не е носел задължителната по закон
светлоотразителна жилетка при движение в тъмната част
от денонощието, извън населено място, на 1.40
м. в ляво от края пътното платно обективно е препятствал възможността водачът на МПС да го възприеме
своевременно, за да може да реагира на възникналата ситуация
на мястото на ПТП ,чрез аварийно спиране. Вещото лице д-р инж. Х.У.
е категоричен, че в случай, че велосипедът е бил оборудван технически и в
изпълнение на изискванията на чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП, пострадалото лице би било видимо за водача на МПС
на поне 120, 00 метра преди мястото на удара,
т.е. в този случай ПТП би било технически предотвратимо за водача на МПС, тъй
като велосипедистта ще бъде обективно възможно да бъде забелязан от
водача на МПС извън опасната зона
на движение на автомобила. С оглед
изложеното следва да се приеме, че ПТП е
било предизвикано при изключително
висока степен на съпричиняване от
страна на пострадалото лице В. А.В., който с
действията си на пътя е поставил в обективна невъзможност водача на МПС да избегне
настъпването на ПТП, което е било предотвратимо ако велосипедиста не е нарушил въведените
в ЗДвП правила и норми, с нарушаването на които
е предизвикал внезапната ситуация за
водача на МПС, която е довела и до настъпването на ПТП вследствие на което е
настъпила и смъртта на велосипедиста. От доказателствата по делото и от
заключението на експертизата се
установява наличие на причинна връзка
между поведението
на пострадалото лице и липсата на
техническо оборудване на велосипеда -светлоотразители,
стопове и светлинен източник, както
и липсата на носена от пострадалия светлоотразителна жилетка
и настъпването на ПТП, което
е довело и до вредоностния
резутат от ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявените
при условията на обективно
съединяване искове са с правно основание
чл.511, ал.3 във вр. с чл.513,ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Исковете
са предявени от надлежна страна, активно легитимирано лице,
което е наследник на починалия в
резултат на ПТП на 09.11.2019г. В. А. *** и срещу надлежна страна Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр.С., съгласно
чл.513, ал.1 от КЗ, поради което подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 511, ал. 3 от КЗ, в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 от КЗ,
поради което процесуална предпоставка за допустимост на иска е извънсъдебно
заявена претенция за доброволно уреждане на спора. Ответникът не оспорва
пасивната легитимация по повод настъпилото произшествие.Легитимацията на
ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ,
съгласно който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно
събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ,
бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд,
освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.Освен
специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на
бюрото, следва да са налице и всички кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД пораждащи основание за отговорност на прекия причинител застрахован по
международна застраховка "Гражданска отговорност" - деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен фактически състав,
елементи на който са деяние/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината
съединени от посочената правна норма.
За да се ангажира
отговорността на бюрото ответник по
делото следва
да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.С оглед на чл. 300 ГПК, според която разпоредба влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което
обуславя и деликтната отговорност на гръцкия водач
К.П., управлявал
МПС- лек
автомобил марка „Ф. К.“ с гръцки per.
№ ***-****, на
който е повдигнато обвинение за
престъпление квалифицирано по чл.343 ал.3 предл.6-то
буква „б“, предл.1, вр.
ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК, за това, че на
09.11.2019г., около 21.40 часа, на път I-8 при км 342+300 в землището на с. Бисер, общ.
Харманли, обл.Хасково, при управление на МПС
категория „В“ - лек автомобил марка „Ф. К.“ с гръцки per. № ***-****, нарушил правилата за
движение предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на В. А.В. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Харманли, като деецът е избягал от
местопроизшествието. С
присъда № 17/24.06.2022 г. по
НОХД № 247/2022 г.. К.П. е признат за
виновен в това,че на 09.11.2019г., около 21.40 часа, на път I-8 при км 342+300 в
землището на с. Бисер, общ. Харманли, обл.Хасково,
при управление на МПС категория „В“ - лек автомобил марка „Ф. К.“ с гръцки per. № ***-****, нарушил правилата за
движение предвидени в чл.20 ал.2,изр.2 от ЗДвП: Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на В. А.В. с ЕГН **********,
бивш жител ***, като деецът е избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл.343 ал.3 предл.6-то буква „б“, предл.1, вр. ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал.1
от НК.
В
резултат на установеното по делото
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, ищецът А.В.А. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в установените от събраните
доказателства психически болки и страдания, вследствие на процесното
ПТП при което е починал баща му В. А. *** на 09.11.2019 г. Налице е причинна
връзка между противоправното поведение на делинквента и причинените вреди. Установен е и специфичният
елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, с оглед
безспорното между страните обстоятелство, че е налице действащ към датата на
ПТП застрахователен договор покриващ риска „Гражданска отговорност" за процесния лек автомобил
марка „Ф. К.“ с гръцки per. № ***-****, и че
кореспондентът на застрахователя на
територията на Република България
не е изплатил обезщетение. С оглед изложеното прекият иск срещу
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
По отношение на границите на отговорността на бюрото, което с оглед разпоредбата на чл.513,
ал.1 от КТ единствено е процесуално легитимирано пред компетентния български
съд следва да се съобрази принципа за тъждественост на
застрахователното обезщетение с обезщетението,
дължимо по общата гражданска отговорност.
Съгласно
ППВС №4/68 г., при определяне на размера на неимуществените вреди, следва да се
вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не
само се посочват от съдилищата, но се взема предвид и значението им за размера
на вредите. Следва да се имат предвид конкретните и
обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно и хипотетично. При причиняване на смърт, какъвто
е настоящият случай за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди от значение е най-вече личната и емоционална връзка между починалото лице
от деликта и
претендиращите обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на пострадалия,
възрастта на лицето, отношенията между пострадалия и ищеца, вкл. дали са живели
в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че между ищеца и баща му е съществувала силна емоционална
връзка, за която свидетелстват разпитаните по делото свидетели В.Д.М., В.А.Д. и Д. М. Г.. Баща и
син са поддържали
изключително близки лични контакти, нямали са конфликти и между тях е съществувала
дълбока емоционална връзка. Съдът
дава вяра и изцяло кредитира показанията на свидетелите на ищеца , от
които се установява,че ищецът
продължава да изпитва болки и страдания от загубата на баща си В. , починал на 09.11.2019 г. в резултат на
ПТП на 09.11.2019 г. и все още не е преживял смъртта му. Съдът приема, че
съществува силна синовна връзка
между баща и син, като внезапната смърт на баща му не е преживяна и към настоящия момент.
Житейски
приемливо и достоверно звучат показанията на свидетелите, за това, че
ищеца е приел много тежко внезапната
загуба на баща си, както и че все още не
успява напълно да се възстанови, което се установява и от заключението на
съдебно психологичната експертиза.което съдът приема като обективно и компетентно дадено. С
оглед изложеното е
налице основание за ангажиране
отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
претърпените от ищеца болки, страдания и негативни изживявания, последица от
смъртта на В. А.В.. Съдът отчита и обстоятелството,
че към датата на смъртта бащата на ищеца
е бил на около
60 г., активен, трудоспособен и в добро здравословно състояние. Смъртта му е
настъпила внезапно и е причинила шок за
сина му. Между баща и син е съществувала
силна и дълбока емоционална връзка, като отношенията им са били
изключителни добри. Двамата са
живели заедно в общо домакинство и
са разчитали едни на друг, поради което
и липсата на бащата за сина е
голяма, като е необходимо много време
ищецът да свикне с мисълта,че баща му вече го няма. Анализът на
практиката на ВКС сочи, че съдът приема за справедлив размер на обезщетенията
за неимуществени вреди на наследниците на починал при ПТП наследодател сумата
от около 120 000 лв., която в зависимост от конкретните обстоятелстваа може да бъде и в по-голям размер. При анализа
на всички обективни обстоятелства в конкретния случай – причинените болки и
страдания в резултат на смъртта на В. А.В.,
съобразявайки възрастта на пострадалия, продължителността и степента на
претърпените болки и страдания, продължаващото състояние да потиснатост от
страна на ищеца вследствие загубата на баща му и след
съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които съдът следва да отчита като критерий за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, съдът намира за справедливо
претърпените болки и страдания да се остойностят в
посочения по-горе размер от 120 000
лева.
С отговора на исковата молба ответникът направи
възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия пешеходец. Съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК/Решение
№ 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о. / изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
По направеното възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия В. А., съдът
намира същото за основателно, доколкото в разглеждания случай се установи
съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и има основание да се приложи разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. По делото
е установено и доказано, че пострадалият
при ПТП В. А.В. , като велосипедист
е предизвикал в
изключително висока степен, реализирането на
ПТП, в резултат на което е
настъпила и смъртта му. Видно от установения
механизъм на ПТП, за което е налице влязла в законна сила присъда по НОХД №
247/2022 г. на ОС-Хасково и въз
основа на установените във връзка
с поведението на пострадалото лице
обстоятелства в заключението
на назначената по делото повторна автотехническа експертиза и заключението на комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, следва
да се приеме, че велосипедистът В. А.В. с поведението си е предизвикал ПТП, от което е
претърпял несъвместими с живота му телесни увреждания довели до смъртта му. С поведението си
на пътя е поставил сам в риск
живота и здравето си, и е предизвикал във висока степен претърпените от него телесни увреди, които са довели до смъртта
му. С оглед изложеното следва да се
приеме, че ПТП е било предизвикано при
висока степен на съпричиняване от страна на
пострадалото лице В. А.В., който е поставил
в техническа невъзможност водачът на МПС да избегне настъпването му, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД размерите на обезщетението,
съобразно доказаното по делото в
изключително висок дял - над 45 % съпричиняване на пътнотранспорното произшествие и произтеклият от него вредоносен резултат, от страна на велосипедиста В. следва да бъдат редуцирани на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Предвид
установения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия на ищеца следва да бъде определено обезщетение в
размер на 66 000 лева, до който размер предявеният иск за неимуществени
вреди се явява основателен и следва да се уважи, като исковата претенция следва да се отхвърли за
разликата над сумата 66 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева,
като неоснователен.
По отношение на предявения иск за законна лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължима върху
присъдената главница, съдът приема за основателно възражението на ответника, че
ответникът не е изпаднал в забава от
посочената в исковата молба дата 09.11.2019 г. С оглед статута на „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи",
което действа като
Национално бюро, когато изплаща обезщетение за вреди, произтекли по застраховка
„Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в посочените от закона случаи, законната лихва върху размера
дължимото обезщетение се дължи след изтичането на законоустановения
срок за произнасяне, считано от датата на предявяване на извънсъдебната
претенция предявена от ищеца.Съгласно разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от КЗ,
когато пред Бюрото се предяви претенция
за обезщетение на вреди, произтекли от ПТП, реализирано на територията на Р България, се прилага разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ. В чл. 496, ал. 1 от КЗ е определен срока за окончателно произнасяне по претенция по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или пред негов представител за уреждане на претенции, който
не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда на чл. 380 от КЗ. Когато представените към
заявлението документи, са недостатъчни за установяване на основателността на претенцията във връзка с настъпването на ПТП и
вината за реализирането му, както и по отношение
на конкретните вреди, за които се претендира обезщетение, бюрото може да изисква допълнително представяне на документи и
доказателства, относими към основателността и размера на претенцията. В
конкретният случай и доколкото по
делото не са налице доказателства за представянето на необходимите документи и
доказателства от страна на ищеца към момента на предявяване на претенцията, или в рамките на тримесечния
срок, началният момент на дължимост на лихвата за забава е 06.06.2021г., който е първият ден след изтичане на срока по чл. 497, ал, 1 т. 2 от КЗ. Това е началният
момент от който ответникът дължи лихва за забава и той е обвързан с изтичането на тримесечния срок за произнасяне по предявената
извънсъдебна претенция, считано от датата
на предявяването й, т.е. ответникът е
изпаднал в забава по преписката по щетата, считано от 06.06.2021 г. - денят следващ изтичането на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Считано от тази дата следва в полза на ищеца да се
присъди законна лихва върху обезщетението
от 66 000 лева до
окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
На
основание чл.38 от Закона за адвокатурата на адв. Р.М.
***, като пълномощник на ищеца, следва да се определи възнаграждение по чл.7,
ал. 2, т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
за осъществената безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, съобразно уважената част на исковата претенция, което възнаграждение
определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е в размер на 2510,00 лева, ведно с ДДС. Ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати
на пълномощника на ищеца, на основание
чл. 38,ал.2 от ЗА, вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №
1/09.07.2000г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата
от 2510,00
лева, с ДДС, представляваща осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество следва да заплати на
ищеца А.В.А. сумата 363,66 лева -
разноски в производството за вещи
лица, съразмерно с уважената част от
иска.
Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, в т.ч. за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещи лица. Възражението с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
основателно. С оглед цената на иска 200 000 лева и
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения адвокатското възнаграждение за процесуално представителство с включен ДДС е в размер на 6636,00 лева. Предвид фактическата и правна
сложност на делото следва адвокатското
възнаграждение да се увеличи с 3015 лева , с
включен ДДС, или общо в размер на
9651,00 лева. Ответната страна е направила
и разноски по производството в
размер на 1629, 20 лева, сумарно с определеното адвокатско възнаграждение общо
разноските възлизат на 11280, 20 лева. Съразмерно отхвърлената част на иска
дължимите разноски в полза на ответника са в размер на 7 557,73 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт , по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 2640,00
лева, съобразно
уважената част на предявените искове и лева – възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., да заплати на А.В.А. с ЕГН ********** *** сумата от 66 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на В. А. *** настъпила на 09.11.2019 г. вследствие
на ПТП, станало 09.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.06.2021г. до окончателното ѝ изплащане, като предявеният иск над сумата 66 000
лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.11.2019 г. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр.С. да заплати на А.В.А., с ЕГН ********** *** сумата 363,66 лева - разноски в производството
за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.С. да заплати на адв. Р.М.
***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА ,вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 2510, 00 лева, ведно с ДДС, представляваща осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА А.В.А., с ЕГН ********** ***, представляван от адвокат
Р.М.,*** да заплати
на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр.С. направените
по делото разноски в размер на 7 557,73 лв.
съразмерно с отхвърлена част от исковете, в т.ч. адвокатско
възнаграждение и депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр.С. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата
в размер на 2640,00 лева – за ДТ определена съобразно уважената част от
предявените искове.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия:
|
|