№ 1883
гр. Варна, 10.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20243100100131 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:41 часа се явиха:
Ищците Д. Г. К. И И. Г. Д., редовно уведомени от предходно съдебно
заседание, явява се лично Д. К., представляват се от АДВ. Н. К., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Ответницата С. К. К., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от АДВ. П. С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице А. Н. А., редовно призован, се явява. Депозирал
заключение след срока по ГПК.
АДВ. Н. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 30 715 на 02.12.2024 година
заключение по допуснатата съдебно-оценителна експертиза и констатира, че
същото е депозирано след срока по чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото лице
и не възразяват за късното му депозиране.
1
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с
оглед на което снема самоличността му, както следва:
А. Н. А. на 44 години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291
от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. А.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
Цените на нивите са съобразени със средните цени в област Провадия.
Нямат възможно инвестиционно предназначение, те са си ниви.
С.Н. е била на 72 години, когато е учредено правото на ползване, затова
съм приел средната възраст на жените в тази област и по този начин има
възможност да се изчисли за тези години, за които е средната
продължителност. Има и други известни методики за право на ползване, но в
случая съм избрал тази.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено към доказателствения
материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-оценителна експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 600 /шестстотин/ лева, от внесения от страните за тази цел депозит
/изд. РКО по вносна бележка от „Търговска банка Д” АД от 26.02.2021 г. – 120
лв./.
АДВ. Н. К.: Оспорвам експертизата в частта, в която е оценена
пазарната цена на дарения имот към датата 13.09.2023 г. Моля да допуснете
нова задача към вещото лице, което да изчисли пазарната цена към момента на
дарението, което смятам, че е правилно, а не към 13.09.2023 г.
АДВ. П. С.: Считам искането на колегата за неоснователно предвид
разпоредбата на чл. 31 от ЗН.
Моля да допуснете допълнителна задача към вещото лице относно
учреденото право на ползване и използваната методика. Искането не е
преклудирано, тъй като е заявено с допълнителна молба-становище по
доклада от 19.08.2024 г. Договорът за дарение от 1992 в полза на дарителя С.
К. да бъде оценено по методиката, възприета с решение № 16/1985 г. по описа
2
на ОСГК и решение № 457/2011 г. по описа на ВКС РБ, а именно като цената
на имота бъде умножена с частното от предполагаемия бъдещ живот на
вещния ползвател и средната продължителност на живота. Като базата, на
която се изчислява правото на ползване е цената на договора, а предвид
сключения договор за дарение, би следвало да бъде във варианти – данъчната
оценка по договора за дарение или пазарната цена към днешна дата.
АДВ. Н. К.: Касаещо нивите още ние в отговора на колегата сме
възразили, че те не могат да влизат към този момент, защото вече са били
разпределени, всеки е сключил договор за аренда вече и там изобщо няма спор
за разпределението. Това няма нищо общо и не разбирам защо се включват
към спора по иска за унищожаване на брачен договор – прикрито дарение.
Това няма нищо общо дори и към чл. 30 ЗН, тъй като те вече са разпределени.
СЪДЪТ по направените доказателствени искания, намира, че искането
на ищците е неотносимо, тъй като пазарната цена към момента на дарението
няма значение, а искането на ответната страна не е за даване на заключение от
вещо лице, тъй като не е предмет на специални знания, а на аритметични
изчисления, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на
допълнителна задача към вещото лице.
АДВ. Н. К.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с
разноски.
АДВ. П. С.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с
разноски.
АДВ. Н. К.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н. К.: От събраните по делото доказателства, а именно: всички
уточнителни молби, експертизата и гласните доказателства, считам, че
исковата молба е доказана изцяло. Още повече, въпреки, че не е допуснат този
иск по чл. 46, ал. 2 от Конституцията на Република България за
равнопоставеност, наследодателят на моите доверители е оставен без
наследство към 2014 г. – ½ и вече разболявайки се е допълнен с анекс
брачният договор, а този брачен договор, между другото, не е вписан в
3
Агенцията по вписванията. Считам, че на базата на това основание поне ½-ра
е нищожна, още повече, че в откритите съдебни заседания се установи, че към
момента на открИ.е на наследството имаме едни земи, които са разпределени,
декларирани и вече имат арендни договори, така че остава само искът за
унищожаване и за обявяване на недействителен на брачния договор.
Тъй като практиката в тези дела е много малка, най-вероятно всичко
това, което сме изчели като теория и като практика за тези искове се счита, че
това са прикрити дарения. Към момента на втория анекс, наследодателят на
моите доверители е останал без имущество, т.е. равнопоставеността по чл. 13
от СК, още повече, че болестта му, дори и едната ни свидетелка да казва, че
той е карал кола последните 5 дни, така или иначе той е бил притиснат при
всички положения, за което има много доказателства, че е бил притискан,
положението му е било такова, че преди смъртта си той е бил със страшно
много разсейки, така че считаме, че тук чисто морално е наложена някаква
атака, той да прехвърли имота си, а накрая е оставен в абсолютна
безпомощност, тя е отказала да го гледа.
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки и да ни
присъдите разноските.
Моля да ми изпратите готовия протокол по посочения имейл адрес.
АДВ. П. С.: Моля да отхвърлите всички предявени искове, евентуално
да прекратите производството по предявения евентуален иск по чл. 30, ал. 1 от
ЗН.
По исковете за нищожност на сключения брачен договор през 2014 г. и
втори анекс към него от 2022 г., първият от исковете е основан на твърдение за
липса на съгласие поради упражнено насилие. Фактите, които попадат под
тази хипотеза, поначало предполагат съгласието да е изтръгнато чрез пряко
физическо насилие и да е резултат от него. В случая, изобщо липсват данни за
упражнено такова насилие, освен настоятелните пространни твърдения на
ищцовата страна в исковата и уточняващите молби. Събраните гласни
доказателства посредством водени от двете страни свидетели не сочат към
нищо подобно.
По втория от исковете за недействителност на анекса към брачния
договор, първият от исковете за възползване от зависимото спрямо
ответницата положение на договарящия в брачния договор, поначало следва
да се квалифицира като липса на кауза на договора, което предполага
договорът да е лишен от непосредствената си и присъща нему правна цел.
Подобни данни по делото няма. Самите фактически твърдения за някакво
зависимо положение на наследодателя, поради прекарано заболяване,
обусловило опорочената му воля да сключи този договор са неоснователни и
бяха опровергани от показанията на всички свидетели, включително и от
водените от ищцовата страна. Всички свидетели заявиха, че след излизането
си от операция, наследодателят е бил в относително добро за заболяването си
здраве и няма никакви данни да е бил зависим от своята съпруга. Карал е кола,
пътувал е до вилно място, общувал е нормално.
Вторият от исковете е основан на едно абстрактно твърдение, че
оставяйки наследодателя без всякакво имущество след второто по ред
разпореждане за останалата част от имота, бил нарушен принципът на
автономия в отношенията между съпрузите, тъй като той вече нямал нищо.
4
Въпросният принцип не предполага съпрузите да имат еднакво по обем и
стойност имущество, нито пък забранява единия съпруг приживе да се
разпореди със свое лично имущество изцяло или отчасти в полза на другия.
Такава забрана очевидно няма и при разпореждане в полза на трети лица,
извън предвидените по Закона за наследството и евентуални последици от
това, поради което този иск също считам за явно неоснователен, дори и само с
оглед наведените фактически твърдения.
По евентуалния иск спрямо първите два – главния и обуславящия, а
именно иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, за намаление на дарствено разпореждане
извършено чрез брачен договор от 2014 г. и анекс към него от 2022 г., на първо
място стои правния въпрос дали брачният договор, при липса на твърдения за
симулация, които бяха изрично отречени при обявяване на проекта за доклад
от ищцовата страна, та дали при липса на надлежно предявен инцидентен или
под друга процесуална форма, иск за прогласяване на десимулация на
процесния брачен договор, прикриващ дарение, биха могли изобщо да се
обсъждат доводите, свързани с възстановяване на запазена част и брачният
договор да бъде разглеждан като дарение, защото твърденията на ищцовата
страна не са, че брачният договор прикрива дарение, което изразява
действителните отношения между страните, а че брачният договор съставлява
договор за дарение предвид своето съдържание. Тези твърдения считам, за
неоснователни по съображенията, изложени накратко в отговора, а именно:
На първо място, правото на запазена част възниква в случаите, когато
поради извършени от наследодателя дарения и завещания, наследникът със
запазена част не може да попълни същата. Нормата на чл. 30 ЗН е
императивна и не позволява разширително тълкуване и прилагане на
разпоредбите за дарения и възможността те да бъдат съответно намалявани
към други видове договори, извън договора за дарение по чл. 225 и
следващите ЗЗД. Разбиран в аспект разпоредбите на действащия Семеен
кодекс, брачният договор не може да се счита по никакъв начин за дарение,
защото той има друго предназначение – да уреди имуществените последици в
случай на развод или да преуреди настоящите такива, според желанието на
съпрузите, включително обхващайки и предбрачни техни имущества. Ярка
илюстрация на невъзможността брачният договор да бъде разглеждан като
договор за дарение е разпоредбата на чл. 42 от СК, която дава възможност за
разваляне на брачния договор, нещо немислимо поначало при едностранния
договор за дарение. Такава е и разпоредбата на чл. 55 от СК, даващ право на
отмяна на сключени нормални договори за дарение между съпрузи по време
на брака в случай на евентуален развод, но спрямо брачния договор обаче, са
неприложими специфичните основания за отмяна по чл. 227, към които
препраща чл. 55 от СК.
Всичко това показва, че брачният договор поначало не би могъл да бъде
разглеждан като договор за дарение, независимо, че разпореждането с него, с
извънбрачно имущество от единия съпруг в полза на другия, не е съпроводено
с насрещна съответна престация или поне такава не личи от договора. Това
следва и от предназначението на брачния договор, който се сключва по
хипотеза, с оглед на личността, такъв не може да бъде сключен с друго лице
освен съпруг и произтича от специфичните и законово рамкирани отношения
на доверие, уважение, любов и др. позитивни чувства между съпрузи, които
законът разбира.
С оглед изложеното, моля да приемете, че брачният договор не
5
съставлява дарение, поради което фактите, на които се основава искът по чл.
30 ЗН, не кореспондират с петитума, което води до недопустимост, а според
мен всъщност до неоснователност на този иск, понеже липсва договор за
дарение.
На последно място, ако съдът приеме главните искове за неоснователни,
обусловения иск по чл. 30 ЗН за допустим, независимо от разликата в
характера на договорите и счете двата брачни договора за такива - за дарение,
то при евентуална преценка налице ли е накърнение и как следва да бъде
възстановена запазената част и в какъв размер, следва да се има предвид, че за
определяне на запазената част се формира маса по чл. 31 ЗН. В случая към
датата на смъртта си наследодателят безспорно е притежавал двете ниви с
площ от по 9 декара всяка, това, че те са разпределени вече е без всякакво
значение, те са били негова собственост. Имуществото му, при липса на други
твърдения е включвало и банкови влогове около 2 400 лева, съобразно
направените от нас уточнения. В масата по чл. 31 ЗН, ако се приеме брачния
договор за дарение, стойностно следва да се включат стойността на подарения
имот на ул. „Капитан Райчо“, както и стойността на всички други, извършени
от наследодателя дарения, като има данни за едно единствено дарение от 1992
г., с което наследодателят заедно с бившата си първа съпруга – С. е дарил на
двамата ищци – техни деца, общо или всеки по ½ от имот на бул. „Владислав
Варненчик“. Без всякакво значение е дали тези подарени имоти са в
патримониума на надарения или многократно разпоредени. Производството
не е за делба, а и там това е без значение. По иска по чл. 30 ЗН е от значение
дали са извършвани такива дарения, без значение на какви лица. Имотите
следва да се оценят според експертизата, след като бяха отклонени исканията
за нивите, като обаче правото на ползване бъде изчислено според заявената от
нас методика, известна на съда, в който размер се оценяват винаги стойността
на правото на ползване, когато той е от значение в гражданскоправни
отношения между гражданите. Методиката по Закона за местните данъци и
такси е приложима само за целите на данъчното облагане за взаимоотношения
с данъчната публична администрация. По предварителни изчисления, които
направих, след приспадане съобразно чл. 30 и чл. 31 от ЗН на получените от
същия наследодател от страна на ищците стойности като дарение от 1992 г.,
това са по ¼, по ½ от дарената от него ½ ид. ч. от апартамента в ж.к.
„Владислав Варненчик“. Запазените им части не биха били накърнени или
биха били накърнени в минимален размер.
В хода по същество ответницата заявява, че на основание чл. 36 ЗН, при
евентуално накърнение в тази хипотеза, желае да задържи процесния имот,
поради което при евентуално Ваше решение за възстановяване на запазена
част, то следва да бъде извършено чрез намаление на дарението, извършено в
брачния договор в пари. Считаме, че до разглеждане на подобна хипотеза няма
да се стигне.
Моля да отхвърлите всички предявени искове и да ни присъдите
разноските.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощника на ищцовата страна в
6
двуседмичен срок и на пълномощника на ответната страна в триседмичен срок
от изготвяне на протокола да представят писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:15
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7