№ 1715
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110123130
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, против И. С. Н., ЕГН ********** и Е. С. Д., ЕГН ********** и
двамата, с адрес: /адрес/, с която са предявени искове с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124 от ГПК при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в
/адрес/, с аб. № 122572. В исковата молба се сочи също, че за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ищцовото дружество доставило топлинна
енергия на насрещните страниа, но ответниците не заплатили дължимата за
това цена в размер на 1 590,74 лв. главницата, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.4.2020 г., законна лихва за забава в размер на 268,41 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 15.12.2021 г., както и сумата за дялово разпределение в
размер на 24,96 лв., главница за периода 01.12.2018г. до 30.04.2020г.,
мораторна лихва за забава в размер на 5,15 лева за периода от 31.01.2019 г. до
15.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2022 г. Поради това
ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 654/2022 г.
по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като
разпоредил същите да заплатят на заявителя претендираните суми при
условията на разделна отговорност, разпределени, както следва:
От И. С. Н. главница в размер на 1 298,40 BGN (хиляда двеста
1
деветдесет и осем лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
07.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 15.12.2021 г. в размер на 219,08 BGN (двеста и деветнадесет
лева и 08 стотинки), главница в размер на 20,37 BGN (двадесет лева и 37
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.01.2022г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 15.12.2021 г. в
размер на 4,20 BGN (четири лева и 20 стотинки), държавна такса в размер на
30,85 BGN (тридесет лева и 85 стотинки), държавна такса в размер на 40,81
BGN (четиридесет лева и 81 стотинки.
От Е. С. Д.: главница в размер на 292,34 BGN (двеста деветдесет и два
лева и 34 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.01.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
15.12.2021 г. в размер на 49,33 BGN (четиридесет и девет лева и 33 стотинки),
главница в размер на 4,59 BGN (четири лева и 59 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 07.01.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 15.12.2021 г. в размер на 0,95
BGN (нула лева и 95 стотинки), държавна такса в размер на 6,94 BGN (шест
лева и 94 стотинки), държавна такса в размер на 9,19 BGN (девет лева и 19
стотинки).
Ищецът твърди още, че по силата на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до
топлоснабден имот, за който е открит абонатен номер 122572, топлинна
енергия, като купувачите не престирали насрещно, не заплатили дължимата
сума. Навежда твърдения, че съгласно общите условия, купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че ответниците при условията на разделна отговорност, дължат
на ищеца сума в размер на в размер на 1 590,74 лв. главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., законна лихва за забава в размер на 268,41 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 15.12.2021 г., както и сумата за дялово
разпределение в размер на 24,96 лв., главница за периода 01.12.2018г. до
30.04.2020г., мораторна лихва за забава в размер на 5,15 лева за периода от
31.01.2019 г. до 15.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
07.01.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.01.2022 г. по ч.гр.д. № 654/2022 г. по описа
на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е
постъпил в срок отговор от ответника И. Н.. Със същия прави възражение за
нищожност на заповедта за изпълнение и недопустимост на предявения иск.
Оспорва наличието на облигационни правоотношения между ищеца и
ответника. Навежда твърдения, че не бил приел Общите условия на ищеца.
Релевира възражение за неравноправност на клаузите на Общите условия на
ищцовото дружество, както и за противоречие със ЗЗП. Прави възражение
относно липсата от страна на ищеца на оборудване в абонатната станция
посредством което да контролира и докаже, че е продавал енергия според
потребностите на купувача. Възразява, че сумите били завишени и не
отговаряли на реалното потребление. Счита, че дяловото разпределение е
извършено неправилно и че топломерът е бил неизправен. Възразява, че е
2
налице непоискана доставка. Оспорва дължимостта на суми за топлинна
енергия за сградна инсталация. Оспорва приложимата цена на топлинната
енергия. Оспорва иска за мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия при твърдения, че начисляването на мораторни лихва върху
прогнозни сметки е нищожно. Оспорва претенцията за дялово разпределение,
като счита, че сумата е дължима към трето лице. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответницата Е. Д. депозира отговор на исковата молба, с който заявява,
че е заплатила претенциите спрямо нея, във връзка с което представя
доказателства.
Третото лице помагач /фирма/ изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Като писмени доказателства по делото са приети нотариален акт за
собственост върху жилище, построено възрху държавно място № 83, том
ХIХ, от 09.07.1987 г., както и Решение от 03.07.1995 г. на Софийски районен
съд, от които се установява, ответникът И. Н. е собственик на 13324/16324
ид.ч., а ответницата Е. Д. – на 3000/16324 ид.ч. от процесния недвижим имот
– ап. 16, находящ се в /адрес/.
От Договор № 2936/16.08.2002 г., ведно със списък на етажните
собственици и протокол от решение на етажните собственици от 25.07.2002 г.
се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на
адрес: /адрес/, е възложено на /фирма/ да достави и монтира термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и да извършва индивидуалното замерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода.
Видно от представения договор от 03.06.2020 г., ищецът е възложил на
/фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на
доставена топлинна енергия за процесния период, както и обща фактура за
дължимите суми след извършеното изравняване за отчетен период 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови
абонати от /фирма/ на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР,
в сила от 12.08.2016г.
Във връзка с релевираните с отговора на исковата молба възражения
ищецът е представил по делото заверени преписи от протоколи и
свидетелства за извършени метрологични проверки на топломера в
процесната сграда.
Представени от третото лице помагач са индивидуални справки за
отопление и топла вода за процесния обект и период, както и подписани от
потребителя протоколи за извършено отчитане на водомерите.
По делото са приети като доказателства писма от НАП – ЦУ, от които
се изяснява, че на името на И. Н. не са открити декларирани от ищеца данни
3
за фактури и кредитни известия.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба,
които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От
заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че
количеството на топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на
адрес /адрес/, се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от
средство за търговско измерване – общ топломер – 2 бр., монтирани в
абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на /фирма/ в
началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който
се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца.
Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. през целия
исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като
са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години
е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и
представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период
със заключение за съответствие на одобрения тип.
В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела,
съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота е ползвана топла
вода и има монтиран водомер, по който се отчита разхода. За процесния
период са съставени документи за главен отчет, подписани от потребител.
Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем
по проект 169 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от
сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването.
Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите
в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за
претендирания отоплителен период от /фирма/. Съобразно заключението се
установява, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и по отношение на
процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна енергия в размер на
1560,65 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е
изяснило, че за процесния период към 03.05.2022 г. липсват данни за
извършвани от ответниците плащания, които да погасяват процесните суми.
След тази датата е постъпило плащане по банков път на сумата от 347,21 лв.,
извършено от Е. С. Д., като плащането е осчетоводено от ищеца на 22.06.2022
г. От съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че общият размер
на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г.
до м.04.2020 г. към датата на извършената проверка – 07.11.2022 г. възлиза на
1585,62 лв., от които 1560,66 лв. за топлинна енергия и 24,96 лв. за услугата
дялово разпределение, както и лихва в общ размер на 276,18 лв., от които
270,60 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 15.12.2021 г. и 5,58 лв. начислени върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 15.12.2021 г.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по
чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът
извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище,
съобразно което проекто-докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
4
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Съдът приема, че процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на. чл. 415, ал.
1 ГПК са налице, тъй като длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК
съдържащо изявление, че не дължи изпълнение по издадената заповед като
оспорването на вземането в срока за това е довело до дадените на заявителя
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което
последният е направил в законоустановения срок, довнасяйки дължимата за
производството държавна такса. Предвид това възраженията на ответника, че
кредиторът следва да обосновава интереса си от предявяване на иска са
неоснователни. Като неоснователни следва да се определят и ответните
възражения за нищожност на издадената по ч.гр.д. № 654/2022 г. по описа на
СРС, 154 състав заповед за изпълнение, тъй като същата е в писмена форма,
подписана е, постановена от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в рамките на правораздавателната власт на съда като волята на съда е
напълно разбираема.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че
спорните права на вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на
правоотношения, които обвързват страните и създават задължение за
доставчика да престира стока и/или услуга в размер на процесните суми,
както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния
период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно
което по отношение на него да е възникнало задължение да заплати на
процесната сума.
Ответниците при разпредЕ.та доказателствена тежест следва да докажат
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, от 09.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично
уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното
предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и
асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на
топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение
топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите.
За неоснователен съдът намира довода на ответника за противоречие на
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ с общностното право, доколкото в чл. 150,
ал. 3 ЗЕ е предвидено за клиентите, които не са съгласни с общите условия да
предложат специални условия в посочената в разпоредбата срок от влизане в
5
сила на ОУ. Предложените от клиентите и приети от топлопреносното
предприятие специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да е
подал заявление по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, с което да е предложил специални
условия, нито да е сключено допълнително писмено споразумение. При
служебно извършена проверка на приложимите за периода общи условия на
топлопреносното дружество съдът не намира, че същите съдържат
неравноправни клаузи, което обуславя неоснователност на наведените от
ответната страна възражения.
Неоснователни са и възраженията на ответника за нарушение на
европейското законодателство - Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент, респ. за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП,
забраняваща доставката на централно отопление без искане на потребителя, е
приета с цел транспониране в националното законодателство на разпоредбите
на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011г. относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази връзка вече
е постановено ТР №2/25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно което разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР на
ЗЗП.
Следва да се посочи, че съгласно т.64 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието и дефинирано, че непоръчаната доставка е
„доставянето на стоки или предоставянето на услуги, непоръчани от
потребителите“. В това отношение Съдът е посочвал, че „изпращане на
непоръчани стоки“ по смисъла на точка 29 от приложение I към Директива
2005/29, към която препраща член 27 от Директива 2011/83, е по-специално
поведението, изразяващо се в настояване от търговеца потребителят да му
плати за стока или услуга, доставена на потребителя, но непоръчана от него
(решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia, C -54/17 и C -
55/17, EU:C:2018:710, т.43).
Пак с цитираното решение на Съда на ЕС е прието в т.68, че при
сградите етажна собственост, доколкото по смисъла на чл.133, ал.2 от Закона
за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда -
етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, което от приетия като писмено доказателство Протокол от общо
събрание на етажната собственост се установява несъмнено, че касае и
процесния казус, то и с оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон
- „доставката на отопление в сграда - етажна собственост, е резултат от
искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с
предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост.“.
6
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за
процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1
на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения
правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване
решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от
присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят
приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че ответниците са придобили
собствеността върху процесния топлоснабден имот – ап. 16, находящ се в
/адрес/, при квоти 13324/16324 ид.ч. за И. Н. и 3000/16324 ид.ч. за Е. Д.,
поради което имат и качеството потребители на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намират в
облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на
етажна собственост. Ето защо, съдът приема, че между страните са били
7
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., с оглед на което
същите са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска за
заплащането на стойността на потребената топлинна енергия през процесния
период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение в случая /фирма/, като с
оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период, което се
установява и от приетите експертни заключения, в издаваните изравнителни
сметки взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на
приложимата нормативна уредба, поради което подлежи на заплащане от
потребителите реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период
съобразно реалното им потребление, което в процесния случай съответства на
начислената сума за сградна инсталация и потребена топла вода.
Наведените от ответната страна доводи за неправилно отчитане на
доставената в имота топлинна енергия съдът намира за неоснователни.
Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите
актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за
горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна –
на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема
на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект. Вещото лице е установило, че през процесния период сградата се
топлозахранва от две абонатни станции – долен и горен кръг от индиректен
тип с пластични подгреватели. Общият топломер е преминал през
изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства“.
Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно по електронен път данни в
таблица № 1, приложена към заключението. От отчетеното количество
ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени
по формулата в методиката към Наредба № 16-334 (отм.) и съобразно
техническите характеристики на абонатната станция. Съгласно заключението,
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действалата в периода
нормативна уредба. При изготвяне на заключението вещото лице е взело
предвид както предоставените му документи за извършените метрологични
проверки на общия топломер, така и справката за показанията на общия
топломер, а също документа за отчет и изготвените изравнителни сметки,
последните приети по делото и неоспорени от ответната страна. При
установеното количество ТЕ, доставено в процесната сграда - етажна
8
собственост, измерена с годно СТИ, извършения реален отчет и заключението
на експерта, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с
нормативната уредба, ищецът е доказал количеството на доставената в имота
на ответниците ТЕ, стойността на която се определя съобразно установените
от КЕВР цени.
Друг въпрос, който следва да бъде разгледан в настоящото
производство касае отмяната на методиката за разпределение на топлинна
енергия от ВАС на РБ. Действително, налице е решение № 8294 от 26.06.2020
г. на ВАС по адм. д. № 14350/2019 г., 5 - членен с-в, с което са отменени като
незаконосъобразни разпоредбите регламентиращи формулата, приета в т.
6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-
етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06.04.2007 г., обн.
ДВ бр. 94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от
наредбата /обн. ДВ, бр. 34/ 24.04.2007 г., изм. и доп. ДВ бр. 42/ 09.06.2015 г. /.
Петчленният състав на ВАС на РБ е изразил становище, че методиката е
приета в резултат на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, не е ясна по отношение на част
от параметрите в нея и не се постига законовата цел, заложена в чл. 155, ал. 2
от ЗЕ, според който на потребителите се фактурира консумираната топлинна
енергия въз основа на действителното им потребление. С решението са
отменени правилата, определящи формулата за изчисление на количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Решението за отмяна на
методиката обаче няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 от АПК,
съгласно който подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е
разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се
отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с
оглед действието занапред на решението на ВАС съдът приема, че за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Методиката представлява приложим
административен акт. Този извод не се разколебава и от цитираната и
приложена от ответника практика на Съда на европейския съюз, а именно
Решение на СЕС от 24.11.2022 г. по преюдициално запитване, доколкото
предмет на същото е допустимостта и наличието на правен интерес от
производство пред административните съдилища по оспорване на разпоредба,
отменена с последваща правна норма, регулираща съответните обществени
отношения, а не действието на отменените по съдебен ред подзаконови
нормативни актове.
Възраженията на ответника за недоказано наличие на облигационно
правоотношение с ищеца по доставка на топлинна енергия предвид липсата
на регистрация в НАП по ЗДДС на фактурите, въз основа на които се
претендират процесните вземания, също са неоснователни, доколкото
изпълнението или неизпълнението на публичноправно задължение не
опровергава събраните по делото доказателства, от които се извежда
наличието на такова правоотношение.
9
Следователно по делото се установява действителното доставяне на
топлинна енергия от ищеца на ответниците през процесния период. Съгласно
данните на СТЕ размерът на потребената топлинна енергия за процесния
период за топлоснабдения имот е в размер общо на 1560,65 лв.
Видно от приетия по делото касов бон, както и изготвената счетоводна
експертиза ответницата М. С. е превела на ищеца цялата сума по претенциите
срещу нея, включваща дължими главници и мораторни лихви за исковия
период. Този факт на погасяване на задължението чрез плащане в хода на
делото се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за
спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените срещу нея
искове следва да се отхвърлят поради плащане, като същата следва да бъде
осъдена да заплати единствено дължимата законна лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2022 г. до датата на
извършеното плащане – 22.06.2022 г. в размер на 13,77 лв.
Предвид установения по делото размер на действително доставена
топлинна енергия и съобразно притежаваните от ответника И. С. Н.
13324/16324 ид.ч. от процесния имот, искът срещу него следва да бъде
уважен за сумата 1273,84 лв., а за разликата до 1298,40 лв. подлежи на
отхвърляне.
Според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на
услугата "дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от
същите услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – /фирма/,
от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени
сумите за дялово разпределение, съобразно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза за процесния период.
По изложените съображения и съобразно квотите на ответника в
съсобствения имот ответникът дължи цена за предоставена услуга дялово
разпределение в размер на 20,37 лв., коради което и предвид предявения от
ищеца размер, искът следва да се уважи в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размерът на лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира от ответника И. Н. мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 219,08 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 15.12.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 4,20 лв. за периода от 31.01.2019 г. до
15.12.2021 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като съобразно чл.
33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. плащането на цената на доставяната
топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този
срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
10
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен по основание предвид наличието на
главен дълг и забава в плащането му. Доколкото главното задължение е
възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника.
Установените от ССчЕ задължения за мораторни лихви съобразно
притежаваните от ответника идеални части надвишават размера на заявените
с исковата молба претенции срещу него. Ето защо съдът намира, че исковете
за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и върху
главницата за дялово разпределение, следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за
настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете, както и
по отношение на частта от исковете, отхвърлени поради плащане в хода на
процеса, доколкото ответницата е дала повод за завеждането им с
извънпроцесуалното си поведение в размер общо на 864,44 лв. за държавна
такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да
се произнесе и по сторените в протеклото заповедно производство разноски.
Видно от представените доказателства заявителят е сторил разноски в размер
на 37,79 лв. за държавна такса и 50 лв. за възнаграждение за юрисконсулт,
като съобразно уважената част от предявените искове и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 86,65 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената поради неоснователност част от исковете.
Ответникът И. Н. е представил доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 370 лв. /лист 84/ в исковото производство и
сумата 340 лв. /лист 20/ в заповедното производство, съответно ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да му заплати сумата 4,42 лв. по ч.гр.д. №
654/2022 г. на СРС, 154 състав с сумата 4,81 лв. в настоящото производство.
Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото
възнаграждението е съобразено с установените минимални размери.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: /адрес/, представлявано от А.С.А. – изпълнителен
директор следните суми: 1273,84 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 219,08 лв. за периода 15.09.2019г. до 15.12.2021
11
г., сумата от 20,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 4,20 лв. за периода 31.01.2019 г. до 15.12.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 20.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 654/2022 г. на СРС, 154 състав и които суми касаят топлоснабден
имот - ап. 16, находящ се в /адрес/, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
доставена топлинна енергия за разликата над 1273,84 лв. до пълния предявен
размер от 1298,40 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: /адрес/, представлявано от А.С.А. – изпълнителен
директор законна лихва върху платените в хода на производството главници
за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 13,77 лв. за периода
от 07.01.2022 г. до 22.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.01.2022 г. по ч.гр.д. № 654/2022 г. на
СРС, 154 състав и които суми касаят топлоснабден имот - ап. 16, находящ се
в /адрес/, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 292,34 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и главница за дялово
разпределение в размер на 4,59 лв. за цитирания период, 49,33 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до
15.12.2021 г. и мораторна лихва за дялово разпределение в размер на 0,95 лв.
за периода 31.01.2019 г. до 15.12.2021 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: /адрес/ и Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплатят
разделно при квоти 13324/16324 за И. Н. и 3000/16324 за Е. Д. на /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано
от А.С.А. – изпълнителен директор, сумата в размер на 864,44 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата в
размер на 86,65 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 654/2022 г.
на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от А.С.А. –
изпълнителен директор да заплати на И. С. Н., ЕГН **********, с адрес:
/адрес/ сумата в размер на 4,81 лв., представляваща сторени в настоящото
производство разноски и сумата в размер на 4,42 лв., представляваща сторени
разноски по ч.гр.д. № 654/2022 г. на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца – /фирма/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12