ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. ХАСКОВО, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 НПК.
Образувано е по протест на РП-Хасково, ТО- Харманли срещу Определение
№71/11.10.2021г., постановено по ЧНД №388/21г. по описа на РС-Харманли, с което е
отменено Постановление на прокурор от РП- Хасково, ТО-Харманли от 22.03.2021г. за
частично прекратяване на наказателното производство по ДП№286/20г. по описа на РУ-
Харманли, водено срещу Х. С. С. ЕГН ********** за престъпление по чл.194 ал.1 НК.
С протеста се излагат доводи както за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, така и за допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвянето му. На първо място, представителят на държавното обвинение счита, че са били
налице предпоставките по чл.29 ал.2 НПК за отвод на съдебния състав, поради
обстоятелството, че същият вече се е произнасял по въпроса за изменение на мярката за
неотклонение, наложена на обвиняемия по делото. По-нататък, прокурорът намира
постановения съдебен акт за немотивиран, като твърди, че е налице противоречие между
описаната в съдебния акт фактическа обстановка и изложените правни изводи. Моли съда
да отмени определението на РС-Харманли и да постанови друго, с което да потвърди
постановлението на прокурора за частично прекратяване на наказателното производство.
Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста и се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е депозиран в рамките на
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
въззивен контрол. Разгледан по същество, протестът е неоснователен, но не поради
съображенията, изложени от първоинстанционния съд.
Наказателното производство по ДП№286/2020г. по описа на РУ-Харманли е
образувано по реда на чл.212 ал.2 НПК, с изготвяне на протокола за първото действие по
разследване- протокол за разпит на свидетел.
В хода на извършеното разследване по досъдебното производство са разпитани в
1
качеството на свидетели множество лица, включително и по реда на чл.223 НПК, проведени
са очни ставки, приобщени са писмени доказателства, назначени и изготвени са СОЕ на
инкриминираните вещи, както и други процесуално-следствени действия, свързани с
предмета на разследване по делото. Привлечен е в качеството на обвиняем Х. С. С. за
извършени престъпления по чл.198 ал.1 НК, чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.4
НК и чл.194 ал.1 НК.
С Постановление от 22.03.2021г. на прокурор при РП-Хасково, ТО-Харманли, на
основание чл.243 ал.1 т.2 НПК, е прекратено частично наказателното производство срещу
Х. С. С. за престъпление по чл.194 ал.1 НК, а именно, за това, че на 07.07.2020г. в
землището на гр.М. общ.Х., от лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег.№*******, отнел
чужди движими вещи- пари /сумата от 5000 лева/ от владението на В. Г. А. от с.Д., общ.Л.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. В обстоятелствената част на
своя акт представителят на държавното обвинение излага в хронология установените в хода
на разследването факти, без да извърши дължимия при прекратяване на наказателното
производство анализ на събраните по делото доказателства. Прокурорът лаконично прави
извод, че в хода на разследването не са събрани доказателства относно наличието на
инкриминираната парична сума в размер на 5000 лева, а едновремнно с това и относно
авторството на извършеното престъпление по чл.194 ал.1 НК.
С обжалваното определение районният съд възпроизвежда описаната в
постановлението на прокурора фактическа обстановка, като я приема за неизяснена, а
изводите за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство за
извършено престъпление по чл.194 ал.1 НК намира за прибързани. В мотивната част на своя
акт, първоинстанционният съд сочи обстоятелствата, които следва да бъдат допълнително
установени и изяснени, за да бъде изчерпан в пълнота предметът на разследване касателно
посочения престъпен състав. В заключение и след излагане на конкретни аргументи,
първоинстанционният съд стига до извод, че прокурорският акт е постановен при непълнота
на доказателствата, водеща до неговата необоснованост и незаконосъобразност. С тези
доводи съдът отменя постановлението на прокурора за частично прекратяване на
наказателното производство и връща делото на РП-Хасково, ТО- Харманли за продължаване
на разследването, съобразно дадените в определението указания.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно по същество, но по различни съображения, от тези, изложени от
РС- Харманли.
В производството по чл.243 НПК съдът има за задача да провери
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване- дали изводите
на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено
пълно и всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими
доказателства и в тази връзка, дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени
действия. За да се достигне до логичен и обоснован извод за липса на извършено
съставомерно деяние и прекратяване на досъдебното производство, е необходимо да бъдат
събрани доказателства относно всички елементи на престъпния състав, респ. липсата на
такива. Това може да се извърши само при изцяло изяснена фактология по разследването.
В постановлението на прокурора е изложена фактическа обстановка относно
деянието, квалифицирано по чл.194 ал.1 НК. Не така стоят нещата обаче по отношение
дължимия от представителя на държавното обвинение анализ на събраните доказателства,
когато се произнася с акт за прекратяване на наказателното производство. На практика,
такъв изобщо липсва. От обстоятелствената част на прокурорския акт не става ясно на база
на кои доказателства прокурорът приема за установени описаните факти и по какъв начин
достига до извод, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство за
2
престъплението по чл.194 ал.1 НК. Декларативно е посочено, че липсват доказателства
относно наличието на инкриминираните вещи, а именно сумата от 5000 лева. По същия
начин, макар и в противоречие с горното, е направен извод, че авторството на извършеното
престъпление по чл.194 ал.1 НК не е доказано. Така от съдържанието на прокурорския акт
не може да се проследи формирането на волята на неговия автор. Вътрешното убеждение на
ръковдно-решаващият орган в тази фаза на наказателния процес не е обективирано с
достатъчна яснота. От една страна, като правно основание за прекратяване на наказателното
производство в постановлението се сочи чл.243 ал.1 т.2 НПК, а именно, че обвинението
срещу Х. С. С. по чл.194 ал.1 НК не е доказано. Посочената правна норма касае случаите, в
които обвинението не може да бъде доказано, но не и фактът на извършване на
престъплението. Именно поради това, след като наказателното производство спрямо
обвиняемия е било прекратено на посоченото основание, материалите по делото, касаещи
извършеното престъпление по чл.194 ал.1 НК, е следвало да бъдат отделени в друго ДП,
което да бъде спряно, в хипотезата на чл.244 ал. т.2 НПК, когато извършителят не е разкрит.
Същевременно, в обстоятелствената част на своя акт прокурорът прави извод, че не са
събрани доказателства относно наличието на паричната сума в размер на 5000 лева, предмет
на обвинението по чл.194 ал.1 НК. Случай, в който се приема, че деянието не е извършено, е
основание за прекратяване на наказателното производство съгласно чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24
ал.1 т.1 пр.1 НПК. По този начин се създава затруднение, да бъде установена
действителната воля на представителя на държавното обвинение и конкретното основание
за частичното прекратяване на наказателното производство срещу обв.Х. С. С. за
престъплението по чл.194 ал.1 НК. Изложеното в достатъчна степен налага отмяната на така
поставения прокурорски акт и връщането на делото на етапа на действия на прокурора след
завършване на разследването.
Най-сетне, следва да се посочи, че едва след анализ на доказателствата и ясно
формулиране изводите на прокурора относно конкретното основание за частично
прекратяване на наказателното производство, би могло да се разсъждава върху
необходимостта от извършване на допълнителните действия по разследване, визирани в
определението на РС- Харманли, обект на настоящия въззивен контрол.
За пълнота на изложението, настоящият въззивен състав намира, че с произнасянето на
РС-Харманли по обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая не са налице
предпоставките по чл.29 ал.2 НПК за отвод на съдебния състав, поради обстоятелството, че
същият вече се е произнасял на фазата на досъдебното производство по въпроса за
изменение на мярката за неотклонение, наложена на обвиняемия по делото. При обсъждане
предпоставките за вземане на МНО „Задържане под стража“ в рамките на ДП, съдът се
произнася по значително по ограничен доказателствен обем относно наличието на
обосновано предположение, обвиняемият да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Докато контролът по обосноваността на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, изисква произнасяне на съда по
наличието или липсата на достатъчно доказателства за виновността на определено лице в
извършване на престъпление от общ характер. В този смисъл от мотивите на постановения
съдебен акт, касаещ МНО на обвиняемия в ДП, не може да бъде направен извод за
предубеденост на съда по основните за наказателния процес въпроси, а именно- деянието,
неговото авторство и вината, които да представляват основание за отвод по чл.29 ал.2 НПК
при произнасянето му по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че протестираното
определение следва да бъде потвърдено, макар по различни съображения от тези, изложени
от контролирания съд.
3
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №71/11.10.2021г., постановено по ЧНД №388/21г.
по описа на РС-Харманли, с което е отменено Постановление на прокурор от РП- Хасково,
ТО-Харманли от 22.03.2021г. за частично прекратяване на наказателното производство по
ДП№286/20г. по описа на РУ-Харманли, водено срещу Х. С. С. ЕГН ********** за
престъпление по чл.194 ал.1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4