Р Е Ш Е Н И Е
22.11. 2016г. гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд ІХ
граждански състав на четвърти октомври 2016година в публично заседание в
следния състав:
Председател: МАЙА ПОПОВА
Секретар: С.М.
като разгледа докладваното от
съдия ПОПОВА гр. дело № 967 по описа за 2016 година.
Предявени са субективно съединени
искове от наследниците на лице, починало при злополука, приета за трудова за
сумата от общо 20 256.20лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, с правно основание чл. 238, ал.1 от К3/отм/ във вр. с чл.
86 от ЗЗД
Делото
е образувано по искова молба от Т.Г.С.,
ЕГН ********** *** и Д.Г.С., ЕГН
**********, лично и със съгласието на своята майка Т.Г.С., ЕГН **********
Съдебен адрес за двамата: чрез адв. И.С.Г.,*** против: "'ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Б В И Г" АД, гр. София 1000, район Триадица,
пл. "Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано от директорите
Румен Иванов Янчев, и Кристоф Рат. Твърди
се в исковата молба, че ищците били
единствени наследници на покойният Г. Д. С., ЕГН **********, като
първият от тях била негова съпруга, а вторият - негов син.
Наследодателят
работил по трудов договор на длъжност "Шофьор" в "УЛТИМСГ-ЕООД,
с. К., общ. Лесичово, ул. „17“ № 40, ЕИК ********. На 01.08.2011 г.,
управлявайки товарен автомобил влекач Ивеко Стралис, per. № ***** и полуремарке
Шварцмюлер, per. № ***** - собственост на "У." ЕООД, по посока от
България за Франция, в около 07,50 часа в Унгария на автомагистрала № 5 в
посока Сегед към Будапеща в ляво на пътното платно на пътен участък 24+000
метра настъпило ПТП, при което автомобилът управляван от наследодателя се
блъснал в стоящата пред него автомобилна композиция, състояща се от товарен
автомобил "Волво" с per. *****, управлявана от Й.О.. В следствие на
това ПТП наследодателят починал на място. С Разпореждане № 22 от 04.10.2011 г.
на РУСО гр. Пазарджик, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО злополуката е приета
за трудова.
Към момента на ПТП
работодателят "У." ЕООД бил застраховал своите работници, в т. ч. и
наследодателя, със задължителна застраховка "Трудова злополука",
сключена на 16.02.2011 г. с ответника, оформена със застрахователна полица №
3607111300200000031. Съгласно
чл. XIII от общите условия на застраховката при настъпване на застрахователно
събитие законните наследници на застрахования следвало да представят пред
застрахователя писмена претенция по образец за изплащане на застрахователна
сума, придружена с посочени в общите условия документи. Работодателят направил
такава претенция - Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка "Злополука и заболяване" вх. № 76/05.04.2012 г. по описа
на Генерална агенция гр. Пазарджик, като към заявлението били представени
всички необходими документи. Застрахователят поискал и от ищците в настоящото
производство да направят същото, което били сторили.
Твърди се, че
получили отговор от ответника изх. № П00870/01.08.2014 г., с който били
информирани, че не са налице предпоставките за изплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя, тъй като видно било от мотивите на съдебното
решение по гр. д. № 5281/2011 г. по описа на Районен съд Пазарджик, по което
дело ответникът бил привлечен като трето лице помагач, наследодателят бил
проявил груба небрежност, в резултат на което настъпило ПТП.
Ищците,
считат мотивите за отказ на ответника са неоснователни, тъй като наследодателят
бил изпълнявал трудовите си задължения - шофьор на товарен автомобил. Не
оспорват, че от страна на покойният наследодател било извършено нарушение на
ЗДвП, но в случая наследодателят бил платил с живота си за допусната от него по
невнимание грешка. Неморално, обаче било
застрахователят да се възползва от възникналото ПТП, и когато наследодателят не
бил между живите и не можел да се защити, да се отказвало да заплати
застрахователно обезщетение.
За това
и оформен петитум, да бъдат призовани на съд и след като докажат
основателността на твърденията си, съдът да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищците застрахователно обезщетение
в размер 20 256,20 лева по задължителна застраховка "Трудова злополука",
сключена на 16.02.2011 г. с ответника, оформена със застрахователна полица №
3607111300200000031, за настъпило застрахователно събитие - трудова злополука
завършила със смъртта на наследодателя в резултат на ПТП, възникнало на
01.08.2011 г. при управление на товарен автомобил седлови влекач Ивеко Стралис,
per. № ***** и полуремарке Шварцмюлер, per. № ***** - собственост на "У."
ЕООД, по посока от България за Франция, в около 07,50 часа в Унгария на
автомагистрала № 5 в посока Сегед към Будапеща в ляво на пътното платно на
пътен участък 24+000 метра, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска.
Претендират
се сторените по делото разноски.
Представят
се писмени доказателства: 1 Застрахователна полица № 3607111300200000031,
сключена на 16.02,2011 г., ведно с опис на застрахованите и общи условия. 2 Акт
за смърт на наследодателя и удостоверение за наследници. 3 Декларация за
трудова злополука, протокол от 29.09.2011 г. за разследване на трудова злополука
и разпореждане на НОИ. 4 Трудов договор и удостоверение изх. № 25 издадено на 28.12.2011
г. от "У." ЕООД. 5 Решение № 79/06.02.2014 г. по гр. д. № 5281/2011
г. по описа на Районен съд Пазарджик. 6 Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка "Злополука и заболяване"
вх. № 76/05.04.2012 г. по описа на Генерална агенция гр. Пазарджик. 7 Писмо
изх. № П00870/01.08.2014 г.
Направено е искане за допускане на
съдебно-икономическа експертиза от едно вещо лице, което да се запознае с
доказателствата по делото, да извърши проверка при ответника и да даде
заключение за размера на полагащото се на наследниците на починалия
застрахователно обезщетение.
На основание чл. 131 от ГПК в
законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество"'ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "Б В И Г" АД, гр. София 1000, район Триадица, пл.
"Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано от директорите Румен
Иванов Янчев, и Кристоф Рат, в който отговор се прави възражение от страна на ответника, че бил изтекъл 3-годишният давностен срок, по смисъла на чл. 197 от Кодекса за
застраховането /отм/.Твърди се също, че давностният
срок не може да бъде прекъснат, след като вече е изтекъл. „Изтекъл преклузивен
и давностен срок не може нито да се прекъсва, нито да се новира." По
отношение на „У." ЕООД и ЗАД „Б В И Г" относно застрахователна полица
„Трудова злополука" № 3607111300200000031.
Твърди
се в отговора, че настоящия случай попада в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО
- т.е. липсва трудова злополука, поради субективните действия на пострадалото
лице.
Отправено
е алтернативно искане към съда, в случай, че приеме наличие на трудова
злополука, да се вземе предвид, че настъпилото събитие попада в изключенията по
ОУ на застрахователния договор, т.е. налице е изключен риск. При сключване на
застрахователната полица застрахователят изрично в Раздел IX. „Общи
изключения", т. 10 е регламентирал, че „изключени по тези ОУ са загубата
на работоспособност, смърт или разноски, причинени пряко или косвено от трудова
злополука, настъпила вследствие на груба небрежност от страна на Застрахования
или при неспазване на предписанията и правилата за безопасност и охрана на
труда от страна на Застрахования." С оглед фактическата обстановка по
случая, счита представителя на ответното дружество, че починалият е действал
при условията на груба небрежност и сам се е поставил в опасност от действията
си.
При
условията на евентуалност се, моли отговорността на ответника да бъде намалена
поради същественото съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на
ищците, поради проявената груба небрежност при изпълнение на трудовите функции.
Това било така, тъй като той не бил изпълнил вмененото му от работодателя
задължение по време на път да „спазва правилата за безопасност на движение по
пътищата", описани в длъжностната му характеристика, регламентирани и от
чл. 20 от ЗДвП - да контролира непрекъснато МПС и при избиране скоростта на
движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността и др.
Твърдя, че пострадалият късно е забелязал спрялото пред него МПС, въобще не е
намалил скоростта и без никакъв спирачен път се е ударил в задната му част,
като това е станало на прав участък от пътя - магистрала, през лятото и при
много добри пътни и атмосферни условия.
Твърди
се също, че освен че не е доказана основателността на предявения срещу ЗАД
"Б В И Г" иск, то той, от една
страна бил недоказан по размер, а от друга страна - бил силно завишен. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди следвало да се определи от съда по
справедливост.
Оформен
е петитум съдът, с оглед на изложените в
отговора доводи да отхвърли изцяло предявения срещу ЗАД "Б В И Г" иск
като неоснователен и недоказан, заедно с всички произтичащи от това законови
последици, както и да бъдат присъдите направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Направени
са доказателствени искания: С оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1
от ГПК да бъде привлечено като трето лице по делото фирма „У." ЕООД с ЕИК ********.,
тъй като фирмата е била работодател на лицето и е била осъдена да заплати на
починалото лице определено обезщетение, съгласно приложеното поделото Решение №
79/06.02.2014 г. на PC - Пазарджик, II
с-в.
Направено е
искане към настоящото гр.д. №967/2016г. да бъде приложено в цялост гр. дело №
5281/2011 г. на PC - Пазарджик, 2
с-в., тъй като същото дело дружеството ответник било привлечено от ответника -
фирма „У." ЕООД във връзка с предявен пряк иск от наследниците на Г.С.. Изразява
се становище, че материалите от гр. дело № 5281/2011 г. на PC биха послужили при разглеждане на настоящото
производство, тъй като по делото следвало да се съдържат материали и снимков
материал по образуваното в Унгария полицейско разследване per. № 13030/1315/2011 г. на отдел „Транспортна
полиция" при Полицейско управление Дабаш.
Направено
е искане касаещо претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, а
именно в случай, че същото е надхвърлящо минимума предвиден в Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения да се вземете предвид направеното в
отговора по чл. 131 от ГПК възражение за прекомерност с оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Представени са писмени доказателства:Пълномощно
за процесуално представителство - заверено копие; Препис от отговора на
исковата молба за ответната страна; Общи условия по застраховка „Трудова
злополука" 3607111300200000031.
Съдът след като анализира
доказателствата и в съвкупност прие за установено следното:
С определение от 07.06.2016г. съдът е
привлякъл като трето лице помагач на страната на ответника „У.“ЕООД със
седалище и адрес на управление с. Клалугерово, общ. Лесичево, ул. „С.“ № 40,
представлявано от управителя Христо Дудов.
Не се спори между страните,
че в настоящият случай починалият наследодател е съпруг на ищцата Т.С. и баща на Д.С., който е работил в
ответното дружество по трудов договор №18/17.06.2009г. на длъжността „Шофьор“
на товарен автомобил / международни превози/ при втора категория труд. Според
сключеният с работодателят трудов договор, дейността му се е изразявала в следното: да
управлява МПС –товарен автомобил, да превозва багажи и товари от едно място на
друго.
Установено по делото от
приложените и приети писмени доказателства, е че на
Установено от писмено
доказателство, прието по делото - декларация
за трудово злополука с вх.№ R -2028 от
03.08.2011г. и Заповед №317/09.08.2011г. на ръководителя на РУСО-Пазарджик
Комисия е, че е извършено разследване на
злополуката, станала на 01.08.2011г. В резултат на разследването и протокол от
29.09.2011г. с Разпореждане №22 от 04.10.2011г. на РУСО- Пазарджик на основание
чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх.№22 от 03.08.2011г. на РУСО-
Пазарджик от осигурителя – „У.“ЕООД , станала с Г. Д. С. с ЕГН ********** на
01.08.2011г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Твърди се, че посочените увреждания и настъпилия най- тежък вредоносен резултат
– смъртта на Г. Д. С. са настъпили по време на работата му при ответника в
изпълнение на трудовата му функция , поради което представлява трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В резултат на смъртта на наследодателят
на ищците, които са загубили най- близък човек.
С оглед неговата загуба близките
му са претърпели неимуществени вреди ,
които според тях възлизат на общо 20 256.20лв. Върху посочената сума се претендира
и законната лихва от датата на смъртта
на Г.С., а именно – считано от 01.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
установената съдебна практика и законовите разпореждания не е на лице
ограничения в обезщетението, което биха поискали застрахованите лица или
техните наследници.
Неоснователни
са Възраженията на ответниците по обективно и субективно съединените искове и
обстоятелствата, на които се основават са следните:
Прието е за установено не се спори поделото,
че около 08:50 часа българско време на 01.08.2011г. Г.С. е управлявал товарния
автомобил по автомагистрала №5. На автомагистралата поради транспортни причини
на двете платна е имало спряно превозно средство – автомобилна композиция. Г.С.
късно забелязал превозното средство и без спирачен път се удря в задната част
на спрялата автомобилна композиция. В следствие на удара Г.С. получава
несъвместими с живота травми по главата и тялото, вследствие на които е
настъпила неговата смърт. Комисията при
РУСО- Пазарджик, извършила разследването е приела, че от Г.С. е допуснато
нарушение на закона за движение по пътищата. С Разпореждане №22 от
04.10.2011г., издадено от РУСО-Пазарджик на основание чл.60, ал.1 от КСО е
прието, злополуката, станала на 01.08.2011г. с Г. Д. С. с ЕГН ********** е
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Заключението на компетентния орган е,
че злополуката е станала по време на работа, докато управляваната от Г. С. товарна композиция, без спирачен път , се
е врязала в друго превозно средство, в резултатна което на С. са причинени
несъвместими с живота му травмиВидно е от Констативен протокол за ПТП
пострадали лица с № 11137/15.02.2011 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ: „Отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност, тъй като пострадалият отговаря като съпричинител за
настъпилия вредоносен резултат. Грубата небрежност е субективното отношение на
пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния
резултат - пострадалият да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за
тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати, т.е. да е
съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е
надявал да ги предотврати. В конкретния случай е установено,че пострадалият Г. С.
е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е проявил груба
небрежност, тъй като е възприел /или като водач на МПС е бил длъжен да
възприеме/ обективно съществуващите утежнени пътни зимни условия на 14.02.2011
г., знаел, че шофирайки с несъобразена скорост, би могъл да причини ПТП, като
увреди не само себе си, но и други участници в движението, но самонадеяно,
разчитайки на собствените си умения като водач на моторно превозно средство, се
е надявал да предотврати настъпването на вредните последици. На лице е
подчертаното субективно отношение на пострадалия довело до осъществяване на
грубата небрежност, като елемент от неговото виновно действие, тъй като е
шофирал с несъобразена скорост при обективно съществуващи утежнени зимни
условия - пътната настилка е била заледена, видимостта ниска.
Въпреки това следва да се вземе в предвид, че
починалият водач-С., застрахован в дружеството ответник е глава на семейство с
едно дете и като такъв е лицето издържащо семейството. Действително, майката –
ищцата С. също има принос за това, но оставайки вдовица с едно дете, последната
не само губи материалната подкрепа от страна на починалият си съпруг, но и
моралната такава при отглеждането на сина им Д.Г.С., ЕГН **********,който ще расте без баща и
съпътстващите с това лишения от емоционална гледна точка, но и лишения,
свързани с нарастващите с възрастта му материални потребности по отглеждането
му.
Съдът счита за неоснователно наведеното в отговора
по чл. 131 от ГПК възражение, че е изтекъл три годишният давностен срок по смисъла на чл. 197 от КЗЗ /отм/., тъй като
по изтекла давността по чл. 197.
от КЗ, правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки
"Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност"
по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието, какъвто е и настоящият случай.
На
второ място твърдението, че понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не било абстрактно понятие и то било свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Безспорно било, че
телесното нараняване не може да бъде оценено в пари, предвид което при
определянето на размера на обезщетението се следвали принципа на
справедливостта, законовите разпоредби и застрахователната практика. Не на
последно място, следвало да се има предвид, че вредата се определяла към
момента на настъпването й, т.е. размерът на обезщетението за неимуществени
вреди би следвало да бъде съобразен със
съдебната практика, определяща обезщетенията през 2011 г., тъй като
застрахователното събитие е настъпило на 01.08.2011 г.. без оглед на датата на
настъпване на застрахователното събитие и
причинените неимуществени вреди/страдания/, съдът приема, че същите са с
дълготраен и несъизмерим характер с оглед личните възприятия на всеки един
близък на пострадал от ПТП. В конкретният случай, по изложените по-горе
съображение, съдът счита, че предявеният иск за сумата от 20256.56
лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на наследодателят Г. Д. С.
е напълно адекватна и съизмерима с дълготрайните последеце, които са настъпили
в живоа на семейството му, а именно –дете, което ще расте без баща и съпруга,
губеща моралната и материална подкрепа на най-близкият си.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ, предполагащ
обезщетяването на вреди от застрахователя "'ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Б В И Г" АД, гр.
София 1000, район Триадица, пл. "Позитано" № 5, ЕИК *********,
представлявано от директорите Румен Иванов Янчев, и Кристоф Рат.:
наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник и ответника към
момента на настъпване на злополуката; безспорно установена злополука с характер
на трудова такава; настъпила в резултат на злополуката смърт; претърпени
неимуществени вреди от наследниците; причинна връзка между вредите и смъртта на
покойното лице. Обективната отговорност на работодателя произтича от валидното
трудово правоотношение.
Видно от
представената и приета като доказателство по делото застраховка
„Трудова злополука" 3607111300200000031.
От назначената
по делото СИЕ се установява, че полагащото се на наследниците на починалия Г.С.
–Т.С. и Д. Смилененов застрахователно обезщетение по застраховка „трудова
злополука“ сключена със ЗАД “Б В И Г“ е
в размер на 20 280лв.
От писмените доказателства по делото се
установява, че наследниците – ищци в настоящто производство са приели
изключително тежко загубата на баща и съпруга си.
Предвид
горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид
горепосочените обстоятелства – починалият е бил в трудоспособна възраст, без
данни за тежки или хронични заболявания, като смъртта му е предизвикала
сериозен стрес в живота на неговите наследницци. По делото бяха събрани
доказателства относно характера, измеренията и продължителността на този стрес,
като съдът приема, че ищците са преживели голяма болка и мъка, вследствие
загубата на много близък до тях човек – техният баща и съпруг в разцвета на
силите му, на когото обяснимо са възлагали големи надежди, включително и да
бъде тяхна опора в живота. Обяснима е тяхната реакция на кончината на толкова
близък човек – продължително негативно влияние върху субективните им психически
и емоционални усещания.
Съгласно чл.52 ЗЗД, който следва да се прилага в случая при определяне размера на
обезщетението/при липса на изрична разпоредба в КТ в този смисъл/, критерият за
определяне на обезщетението е “по справедливост”.
Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или
субективна такава - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия.
Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. В случая на ищците е била причинена
сериозна емоционална травма, обусловена от близостта им с покойния им
наследодател, внезапността на събитието и тяхната неподготвеност да приемат
кончината му в една относително ранна за него възраст. Психическото им
състояние е било повлияно негативно за относително дълъг период от време, като
с оглед възрастта им, дълго ще изпитват скръб поради липсата на покойния си близък.
С оглед на
горното съдът счита, че следва да определи обезщетение в пълният размер на
претенцията на ищците за претърпените неимуществени вреди, която съдът намира в
съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото за сума в размер
от общо 20 256.20лв., в едно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска-22.03.2016г.. до окончателното изплащане на дължимите
главници.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищците направените по делото разноски от общо 880.00лева, съобразно
представения списък на разноските.
Неоснователно
е направеното от страна на ответното дружество за прекомерност на адв.
Възнаграждение, предвид на факта, че процесуалният представител на ищците е взел активно участие в процеса и е извършил
редица процесуални действия, включително и лично явяване в открито съдебно
заседание, за разлика от процесуалният представител на ответника, който се е
задоволил единствено със защита в писмена форма.
С оглед изхода
на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пазарджишкият
районен съд сумата от 860.24лева дължима държавна такса по уважените искове, а
именно 810.24лв. по предявеният от ищците иск и 50лв. ДТ за иска по чл.86 от ЗЗД.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "'ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "Б В И Г" АД, гр. София 1000, район Триадица, пл.
"Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано от директорите Румен
Иванов Янчев, и Кристоф Рат., да заплати на основание чл.60 ал.1 КЗ на Т.Г.С.,
ЕГН ********** *** и Д.Г.С., ЕГН
**********, лично и със съгласието на своята майка Т.Г.С., ЕГН ********** съдебен
адрес за двамата: чрез адв. И.С.Г.,*** сумата от 20256.20 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на наследодателят им Г. Д. С.,
ЕГН **********, като първият от тях - негова съпруга, а вторият - негов син,
настъпила на 01.08.2011г., вследствие злополука, приета за трудова, в едно със
законната лихва от датата на предявяването на иска – 22.03.2016г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА "'ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "Б В И Г" АД, гр. София 1000, район Триадица, пл.
"Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано от директорите Румен
Иванов Янчев, и Кристоф Рат., да заплати на Т.Г.С., ЕГН ********** *** и
Д.Г.С., ЕГН **********, лично и
със съгласието на своята майка Т.Г.С., ЕГН ********** сумата от 880.00лв.,
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА 'ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"Б В И Г" АД, гр. София 1000, район Триадица, пл.
"Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано от директорите Румен
Иванов Янчев, и Кристоф Рат., да заплати сумата от 860.24лв., дължима
държавна такса по уважените искове.
ДЕЛОТО Е
РАЗГЛЕДАНО И РЕШЕНО при участието на „У.“ ЕООД, конституирани като трето
лице-помагач на страната на ответника 'ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Б В И Г" АД, гр. София
1000, район Триадица, пл. "Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано
от директорите Румен Иванов Янчев, и Кристоф Рат,
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено пред Пазарджишки Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :