Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, II „Е” състав,
в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. №
11212/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №94256 от 15.04.2019
г., постановено по гр.д. №57837/2018 г., по описа на СРС, 124 състав, е
признато за установено по реда на чл. 422ал. 1 ГПК, че В.Н.Ф.
дължи на „У.Б.“ АД сумата от 4968,36 лв., представляваща главница по
Договор за кредитна карта за физически лица №2004 от 12.12.2013 г., ведно със
законна лихва от 28.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и лихва в
размер на 98,04 лв., дължима за периода от 26.09.2017 г. до 27.03.2018 г., и за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 11.04.2018
г. по гр.д.№ 20388/2018 г. на СРС, 124 състав. С оглед изхода на спора ответникът
е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 590,12 лв. и такива в заповедното производство, в
размер на 1201,31 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника В.Н.Ф. с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа, че обжалваното решение е напълно
неразбираемо и необосновано, поради липсата на каквито и да било мотиви, от
които да е видно как съдът е достигнал до правните си изводите. Счита, че от
изложените от съда съждения не ставали ясни обстоятелствата и доказателствата,
въз основа на които са направени правни изводи по същество на спора. Сочи, че съдът
не е обсъдил въведените с отговора на исковата молба обстоятелства и
направените възражения за изтекла погасителна давност, каквито са били наведени
в отговора на исковата молба. Поддържа, че вземанията на банката при този вид револвиращ
кредит са периодични по своя характер, поради което се прилага тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорва приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза и счита същата за формална и бланкетна, в която са допуснати редица
неточности - налице са отклонения с повече от 5 цифри като посочените от вещото
лице дължими суми надвишават шест милиона; налице са множество правописни,
пунктуационни и технически неточности; изготвено е без задълбочаване в изследването
на представената счетоводна документация; в съдебно заседание вещото лице не е
отговорило на нито един от зададените му въпроси, което не е било и отразено в
протокола, а последният не бил изготвен в срок и бил непълен. В тази връзка
поддържа, че липсват доказателства, от които да е видна дължимостта на
претендираните суми. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде изцяло
отменено, а предявените искове отхвърлени. Претендира разноски
Въззиваемият-ищец „У.Б.“ АД, чрез пълномощника си – адв. И.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал писмен
отговор, с който оспорва въззивната
жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно. Поддържа че вземането за главницата се погасява
с 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД и започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо в пълния му размер - в случая 26.09.2017 г.,
поради което и не било погасено по давност. Счита, че допуснати технически и пунктуационни
грешки в изготвеното експертно заключение не са довели до значително
затруднение при разчитането му и не представляват основание за изключването му
от доказателствения материал по делото, а ответникът е имал възможност да
зададе въпроси на вещото лице в съдебно заседание.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Във връзка с
наведените от въззивника оплаквания, че в решението липсват мотиви, който порок
поначало води до нищожност на съдебното решение, съдът намира за неоснователни.
СРС е взел предвид представените към исковата молба писмени доказателства и е
изложил съображения, че страните са били обвързани валидно от процесния договор
за кредитна карта, като се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, според която ответникът не погасил възникналите и претендираните с
исковата молба суми за главница и лихви. Предвид това не е налице липса на
мотиви, нито същите са неразбираеми, поради което обжалваното решение е
валидно.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
По делото не е
спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че на
12.12.2013 г. между „У.Б.” АД и В.Н.Ф. е подписан Договор за кредитна карта за
физически лица №2004/12.12.2013 г.
С отговора на
исковата молба ответникът изрично признава, че
е сключил договор за кредитна карта с ищеца, съгласно който му е
предоставена възможност да ползва кредитен лимит в размер на 5000 лв., както и
че му е издадена карта - пластика. Твърденията му, че в представените към
исковата молба „Информация за сметка за периода от 12.12.2013 г. до 15.08.2018
г.“ и „Справка кредитна карта 12.12.2013 г. до 15.08.2018 г.“ не е отразено
усвояване на цялата или част от представения кредитен лимит, се опровергават
именно от съдържанието на посочените документи, както и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се отбележи, че допуснатата на лист №8 от експертизата
техническа грешка в изписването на 6-цифрена сума е ирелевантно за нейната
вярност, доколкото сумата представлява сбор на посочения от вещото размер на изтеглените
суми от ATM - 5940,16 лв. и размера на такса за теглене – 494,48 лв., и от които
суми е изводим общия им сбор. Твърдените, но неконкретизирани, от въззивника
пунктуационни и технически грешки в ССчЕ, настоящият състав намира, че не са от
естество да разколебаят достоверността на заключението, тъй като не се
установява подобни пороци да са довели до фактологична неправилност в
изчисленията. Ето защо съдът кредитира като компетентно и обективно дадено
заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ. Доколкото не е спорно, че
ответникът е получил пластиката на кредитната карта, позволяваща му да тегли и
усвоява суми от кредитния лимит, следва да се приеме, че счетоводно отразените
тегления с нея са извършени именно от В.Ф.. Ето защо и при валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по договор за кредитна карта и
установени посредством писмените доказателства по делото и счетоводната експертиза многократни
усвоявания на кредитния лимит до размера на 4968,36 лв., за която ответникът не
е ангажирал доказателства да е погасена, то и обоснован и изводът на районния
съд, че е доказан иска за главницата по основание и размер. Предвид
установената забава плащането на главницата ответникът е дължал лихва, която е
в размер на 98,04 лв., както е посочено в заключението на вещото лице по
изслушаната ССчЕ.
Ирелеванто за формираните
изводи са оплакванията на въззивника, че протоколът от последното съдебно
заседание пред СРС е непълен и не е бил изготвен в срок, доколкото ответникът е
следвало да изчерпи предвидения в чл. 151 ГПК процесуален ред за неговата поправка.
До извършването на такава поправка протоколът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила за осъществените от и пред съда действия. В
този смисъл, видно от съдържанието на протокола от о.с.з. от 19.03.2019 г.,
вещото лице е отговорило на всички въпроси, поставени от процесуалния
представител на ответника, а доводите на въззивника в обратен смисъл, са
несъстоятелни.
Въпреки че в
обжалваното решение СРС не се е произнесъл по релевираното с отговора на
исковата молба възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на
претендираните вземания, настоящият състав намира същото за неоснователно, тъй
като за договора за заем, какъвто безспорно е процесният, намира приложение
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Константна и безпротиворечива е
практиката на ВКС (решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV
ГО, ВКС, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ ГО,
решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., І ТО на ВКС), която се
споделя и от настоящия състав, е застъпено становището, че не е налице
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД при договор
за заем /кредит/, с който е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати. За разлика от периодичните плащания,
всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни
задължения, при договора за заем задължението е неделимо, а обстоятелството, че
е уговорено връщане на сумата да стане разсрочено, на погасителни вноски не
превръща тези вноски в периодични плащания, тъй като съставлява само съгласие
на кредитора да приеме изпълнение на части.
Горното,
съотнесено към револвиращия кредит (какъвто е договорът за кредитна карта),
характеризиращ се с предоставяне на определен кредитен лимит, за който
възникването, падежът и размерът на задължението за погасяване не са определени
в договора, нито са определяеми, а зависят изцяло от поведението на длъжника,
води до извод, че усвояваните суми не касаят хипотезата на възникнали задължения
за периодични плащания и се погасява с изтичането на общата петгодишна давност,
предвидена в чл. 110 от ЗЗД.
Тъй като
правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на СРС следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
Предвид че
цената на главния и на акцесорния иск поотделно е по-ниска от 5000 лв., то и по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №94256 от 15.04.2019 г., постановено по гр.д.
№57837/2018 г., по описа на СРС, 124 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.