№ 8
гр. Ихтиман, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело №
20*********** по описа за 20* година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 4* ГПК,
вр. чл. 535 ТЗ от Б. В. М., ЕГН: ********** от гр. *, ж.к. „*“, ***3 срещу И. Й. Т., ЕГН
********** от гр. *, ул. „*“ № * за установяване на съществуване на вземане в размер на
12 485,74 лева по издадена Заповед № 317 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 10.09.2021г..
В исковата молба се твърди, че със запис на заповед от 18.12.2019 г. ответникът е
поел задължение за плащане на сумата от 12 485,42 лева в полза на ищеца, като е уговорен
падеж на 31.01.2020 г. Било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр. дело № 652/2021 г. по описа на РС-Ихтиман.
Издадена е и заповед за изпълнение № 317/10.09.2021 г., като въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20*********** при ЧСИ * с № 925 в
КЧСИ, по което И. Т. е подала възражение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска, като
твърди, че записът на заповед не съдържа изискуемите реквизити и съществува неяснота
относно издателя му.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 652/2021 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
317/10.09.2021 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК за сума в размер на 12 485,74 лева –
главница. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение в законоустановения срок
и в дадения му едномесечен срок поемателя по записа на заповед е предявил иска за
1
установяване на вземането си.
От представения запис на заповед се установява, че същият е издаден на 18.12.2019 в
гр. *, за сумата от 12 485,74 лева и с падеж 31.01.2020 г. В текста на документа за издател е
посочена И. Й. Т., а за поемател – Б. В. М.. Записът на заповед е подписан от издател Б. В.
М. и е приподписан от задължено лице И. Й. Т..
От правна страна:
Предявен е иск по чл. 4*, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от
твърденията на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е
ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Това е така, защото по
съществото си записът на заповед е частен диспозитивен документ, носещ подписа на
лицето, което се сочи за негов автор, който се ползва с формална доказателствена сила и
обвързва съдът да приеме, че това лице е негов автор по аргумент от чл. 180 ГПК.
Нормата на чл. 535 ТЗ, определяща задължителното съдържание на записа на
заповед, е от императивен характер, поради което отсъствието на който и да било от
задължителните реквизити, установени от нея, има за своя пряка правна последица
недействителност на менителничния ефект, което обуславя и липсата на валидно
възникнало задължение за неговия издател (в този смисъл и решение № 276 от 18.07.2006 г.
на ВКС по т. д. № 562/2005 г., ТК, II о.). При преценката си за действителността на
менителничния ефект съдът е обвързан единствено от формалното изпълнение на
изискванията на закона за задължителното съдържание на документа Законът допуска
изключение от формалните изискванията по отношение реквизитите на ценната книга в
конкретно и изчерпателно изброени случаи - чл. 536 ТЗ (падеж и място на издаване).
Императивният характер на правните норми, регламентиращи реквизитите на записа на
заповед, изключват всякакво разширително тълкуване.
В конкретния случай представеният по делото запис на заповед съдържа
наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
безусловно обещание да се плати определена сума пари – 12 485,74 лева; падеж – 31.01.2020
г.; място на плащането – гр. *; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва
да се плати – Б. В. М.; дата и място на издаването – 18.12.2019 г. в гр. *.
Според съда, обаче записът на заповед е нередовен от външна страна и не
удостоверява надлежно поето задължение от страна на ответницата, доколкото съществува
неяснота относно неговия издател. Това е така, защото за издател на документа е посочена Б.
В. М., която в текста на същия е определена за поемател, а ответницата И. Й. Т. е посочена
като задължено лице. Наименованието „задължено лице“, не е равнозначно на издател на
записа на заповед по смисъла чл.535, т. 7 ТЗ. За да е редовен записът на заповед подписът на
издателя следва да е положен на ценната книга недвусмислено - до текстовото означение
„издател", така че да изключва всякакво тълкуване относно лицето, поело менителничното
задължение. Наличието на подпис върху ценната книга, положен в друго качество, различно
от издател на менителничния ефект не може да се приеме за конклудентно приемане на
задължението за плащане на сума в полза на поемателя. Това е така, защото подобно
изключение не е предвидено в чл. 536 ТЗ, а както вече бе посочено всякакво разширително
тълкуване на формалните реквизити на записа на заповед, извън тези по чл.536 ТЗ, е
недопустимо.
2
В този смисъл съдът приема, че представеният по делото запис на заповед от
18.12.2019г. за сумата от 12 485,74 лева е нищожен поради липсата на предписаната в закона
форма. Това означава, че така предявеният иск за установяване съществуване вземането на
ищеца е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата съобразно чл. 78, ал. 3
ГПК. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски, поради което
и такива не следва да й бъдат присъждани.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. В. М., ЕГН ********** от гр. *, ж.к. „*“, ***3 срещу И. Й.
Т., ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № * за установяване на съществуване на вземане в
размер на 12 485,74 лв. (дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет
и четири стотинки), представляваща задължение по запис на заповед от 18.12.2019 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3