ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 467/4.4.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в закрито съдебно заседание
на трети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Златева - Найденова
адм. дело № 287 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Рибарско сдружение „Нилет“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Юндола“, № 1, представлявано от Антон Бояджиев, подадена чрез
пълномощника адвокат Е.К.-П., и по протест на прокурор в отдел „НЗ“ при ВАП,
срещу Заповед № РД-1115/22.11.2022г. на Министъра на околната среда и водите.
С Определение № 2679/14.03.2023 г.
постановено по адм.д. № 2185 по описа за 2023 на Върховния административен съд,
делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пазарджик. За да
приеме делото за подсъдно на Административен съд – Пазарджик, съставът на
Върховния административен съд е посочил, че са налице две основания: първо че
делото следва да бъде разгледано от административния съд съобразно изричното
посочване в чл. 66а от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и второ позовавайки
се на Конституционно решение № 8 от 23.04.2018 г. постановено по к.д. № 13/2017
на Конституционния съд, като е приел, че с жалбата и протеста не се оспорва акт
на министъра на околната среда и водите, издаден при упражняване на
конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното
управление, а че оспореният акт е за актуализирана площта на защитена
територия-защитена местност „Клептуза“ в землището на Велинград, и по своята
същност не попада в категорията актове, които са израз на политически концепции
за управление и с него не се осъществяват властническите правомощия,
произтичащи от Конституцията на Република България.
При служебна проверка на делото настоящият
състав намира, че оспорената заповед на Министъра на околната среда и водите е
издадена на основание чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ във вр. с чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ и със
същата се актуализира площта на защитена
територия „Клептузата“ в землището на гр. Велинград.
Предвид това, настоящият състав
намира, че делото не му е подсъдно по следните съображения:
Процедурата въз основа на която е
издадена заповедта е предвидена в Глава трета „Обявяване и промени в защитените
територии“ (чл. 35-45а) от ЗЗТ, като в същата са уредени механизмите на
определяне на обхвата на защитените територии в Република България. В чл. 42,
ал. 5 и ал. 6 от ЗЗТ изрично е посочено, че промени в обхвата на защитените
територии се извършва със заповед на министъра на околната среда и водите, като
законодателят не е предвидил обжалване на заповедта на министъра пред
административния съд.
От друга страна, в следващата глава -
Глава четвърта „Управление и охрана на защитените територии“ (чл. 46-73) от ЗЗТ
е предвиден механизмът на управление на защитените територии, като Раздел II,
в който систематично е разположен и чл. 66а урежда разработването на планове за
управление на защитените територии. Съответно и по повод именно плановете за
управление е предвидено в чл. 66а, че „Издадените по реда на този раздел общи
или индивидуални административни актове подлежат на обжалване пред съответния
административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“.
С оглед горните, следва да се приеме,
че по повод оспорената в настоящото производство заповед не е предвидена
изрична родова подсъдност и в този случай ще са приложими общите правила
определени в Административнопроцесуалния кодекс.
По отношение на второто основание за изпращане на делото за разглеждане от
административния съд, настоящият състав намира, че с Решение № 5 от 19.04.2019
г. на КС на РБ по к. д. № 12 / 2018 г.(относно конституционността или липсата
на такава в някои нови разпоредби за административното правораздаване), Конституционният
съд изрично е дал указания даващи яснота по повод приложението на чл. 132, ал.
2, т. 2 от АПК, като е разяснил, че в случая нормата съдържа две различни
подсъдности. КС е посочил, че: „разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, освен
че изрично урежда в първата си част компетентността на ВАС да разглежда като
първа инстанция жалби срещу актовете на Министерския съвет,
министър-председателя и министрите, издадени при упражняване на
конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното
управление, съдържа и две изключения от подсъдността на ВАС. Двете части на
нормата са отделени една от друга с точка и запетая, което ясно сочи на волята
на законодателя да уреди случаите, при които административните актове, издадени
от същите тези органи, се оспорват пред административните съдилища. Налице са
две хипотези: 1. в случаите, предвидени в закон; и 2. в случаите, когато
централните органи на изпълнителната власт са делегирали правомощията си на
съответните длъжностни лица. Законодателят е следвал логиката в една норма да
съчетае две родови подсъдности: на ВАС и на административните съдилища, като
последните са компетентни да разглеждат като първа инстанция оспорвания на
актове на Министерски съвет, на министър-председателя и на министрите в
посочените две хипотези. С израза „в случаите, предвидени в закон“ критерият за
изключване от компетентността на ВАС на тази категория оспорени актове е
функцията, която изпълнява органът - само когато актът е издаден от него извън
случаите на упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и
осъществяване на държавното управление.“
Съответно с Решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС на РБ по к.д. № 13/2017 г.
(относно правомощието на ВАС да контролира като първа инстанция административни
актове), КС намира, че за нуждите на исканото тълкуване е необходимо да очертае
общите положения относно обхвата на актовете на Министерския съвет и на
министрите, подлежащи на пряк съдебен контрол за законност пред Върховния
административен съд. В кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо
от Конституцията се включват тези актове, които притежават белезите на
административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от
министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и
осъществяването на управлението на държавната власт. Тези актове не са
обикновени административни актове. Те са правни актове, чрез които
Министерският съвет и министрите осъществяват възложените им от Конституцията и
детайлизирани в закони функции. Идеята на конституционния законодател е
Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като
първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на
министрите, които могат да бъдат определени като административни
актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са
актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционноустановените им правомощия по ръководството
на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес,
така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или
организации.
От горните следва, че в случай че оспореният акт
съставлява административен акт и е израз на политическата концепция за
управление на министъра на околната среда и водите, то спорът по
законосъобразността на същия ще следва да бъде разгледан от Върховния административен
съд.
Както бе посочено, оспореният акт в случая касае
изменение на териториалния обхват на
защитена територия, в насока нейното увеличаване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗТ, законът цели
опазването и съхраняването на защитените територии като национално и
общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната
природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието
на обществото. Съответно чл. 3 от ЗЗТ гласи, че държавата изгражда и осигурява
функционирането и съхраняването на система от защитени територии като част от
регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с
международните договори по опазване на околната среда, по които Република
България е страна. На следващо място, чл. 4, ал. 1 от ЗЗТ предвижда, че
защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие
в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на
характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението
на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от
закона.
Предвид горните, безспорно се установява, че част от
политическата и управленска концепция в страната е опазването и съхраняването
на защитените територии. Предвидено е в чл. 35 от ЗЗТ, че обявяването и
промените в защитените територии се извършват от министъра на околната среда и
водите, като с оглед чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ за промените в защитените територии
министърът на околната среда и водите издава заповед. Разпоредбата въз основа
на която е издадена заповедта (чл. 42, ал. 6) предвижда единствено конкретния
ред - със заповед по чл. 42 ал. 5 от ЗЗТ и „без спазване на процедурите по ал.
1 може да се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията
произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените
граници на защитената територия.“
На следващо място, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник
на МОСВ, Министерството подпомага и осигурява министъра при подготовката,
организацията, изпълнението и контрола на решенията и актовете, свързани с
осъществяването на правомощията на министъра, във връзка със:… т. 4 обявяването
и опазването на защитените територии, защитените зони и защитените видове
растения и животни, управлението на националните паркове и резерватите и
опазването на биологичното разнообразие“.
Т.е. част от управленските правомощия на министъра на околната среда и
водите е опазването на защитените територии, вкл. определяне териториалния им
обхват и съответните ми действия.
От горните следва извод, че оспорената заповед е издадена от държавен орган
– министър по повод конституционноустановените му правомощия по ръководство и държавно
управление в областта на опазване и съхранение на околната среда, в частност на
защитените територии като национално богатство. В случая при обжалване на
заповед от вида на процесната законодателят не е предвидил изрично изключение
по повод родовата подсъдност на спора. С
оглед горните, следва да се приеме, че компетентен да разгледа спора е
Върховният административен съд на основание чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. първо
от АПК. В случай че административният съд разгледа делото и постанови
окончателен съдебен акт по съществото на спора, без да разполага с
компетентността за това, би постановил недопустимо решение, което ще подлежи на
обезсилване.
С оглед горните и на основание чл. 135, ал. 4, предл. второ от АПК,
Административен съд – Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ
ПОВДИГА спор за подсъдност с тричленен
състав на Върховен административен съд.
ПРЕКРАТЯВА адм.д. № 287 по описа за
2023 на Административен съд – Пазарджик.
ИЗПРАЩА делото за определяне на
компетентен съд на Върховен административен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/