Решение по дело №404/2022 на Административен съд - Стара Загора

          

                                Р Е Ш Е Н И Е   № 428

                    

                                       11.11.2022 г., гр. Стара Загора

 

                        В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №404 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „Бригада“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр. Павел баня, представлявано от Управителя н. Х.. Х.., чрез адвокат А.С. ***, против Заповед №22-0284-000212 от 10.05.2022 г., издадена от командир на отделение, началник на група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – гр. Казанлък, при ОД на МВР – Стара Загора /И. Д. И./, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на дружеството била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 10.05.2022 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, като се акцентира и върху това, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В жалбата се твърди, че за образуваното производство, завършило с оспорената понастоящем ЗПАМ, жалбоподателят не бил своевременно уведомен, което го лишило от възможността да организира ефективно защитата си. Посочва също, че приложената в случая ПАМ, законодателят свързвал с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и пр. управлението на собствения му автомобил на неправоспособен водач, което в случая не се доказвало, т. е. „Бригада“ ЕООД, чрез ръководните си органи не е било запознато по никакъв начин, нито било давало съгласие за управление на ППС от неправоспособния водач. От съда се иска отмяна на ЗПАМ №22-0284-000212 от 10.05.2022 г.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призована в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. 

Ответникът – командир на отделение, началник на група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – гр. Казанлък, при ОД на МВР – Стара Загора /И. Д. И./, редовно призован в съдебно заседание не се явява лично, като се представлява от процесуален представител главен юрисконсулт М. А., който оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №22-0284-000212 от 10.05.2022 г. издадена от командир на отделение, началник на група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – гр. Казанлък, при ОД на МВР – Стара Загора /И. Д. И./ /л. 9/ на жалбоподателя „Бригада“ ЕООД, ЕИК ********* била наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”, считано от 10.05.2022 г. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване били изложени обстоятелствата, констатирани с АУАН серия АД №050139 от 10.05.2022 г. /л. 11/, съставен против И. Р. Р.. Там било установено, че на 10.05.2022 г., около 15,30 часа, в гр. Казанлък, на кръстовището на бул. „Никола Петков“ с ул. „Кенали“, в посока изток-запад И. Р. управлявал МПС –товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 611 Д, с рег. ***, собственост на „Бригада“ ЕООД, ЕИК *********, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС /N2/, като според СУМПС №*********, притежаваните от водача категории били B и M. Същевременно, видно от АУАН се установявало и, че СУМПС №********* било обявено за невалидно/изгубено на 20.09.2021 г. 

Чрез съставения АУАН серия АД №050139 от 10.05.2022 г.  на основание чл.  172, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП  било разпоредено и изземване на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ №*********, както и два броя регистрационни табели с ***. Във връчения акт било посочено, че нарушителят няма възражения.

Въз основа на АУАН било издадено и НП №22-0284-000652 от 09.06.2022 г. от Нначалник сектор в ОД на МВР –Стара Загора, РУ - Казанлък /л. 10/, с което на И. Р., за нарушения на чл. 150а, ал. 1  от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 били наложени  две административни наказания „глоба“ – в размери съотв. на 250.00 лв. и на 300.00 лв. От събраните по делото допълнителни доказателства се установява, че към 29.09.2022 г. НП било  обжалвано по съдебен ред пред РС-Казанлък, където било образувано АНД №20225510200839.

Оспорената заповед била връчена на законния представляващ „Бригада“ ЕООД – н. Х.. на 23.05.2022 г., като същевременно жалбата срещу нея била депозирана чрез административния орган на 06.06.2022 г.

По делото е приета като доказателство, административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Приложена е справка за извършените нарушения по ЗДвП, за И. Р., докладна записка до началника на РУ на МВР-Казанлък, разпечатка от информационните масиви на МВР по отношение собствеността на МПС, част II от СРМПС №*********, както и доказателства за компетентността на издателя на ЗПАМ. От страна на жалбоподателя е представена справка за действащите трудови договори към 10.05.2022 г. в дружеството-жалбоподател.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения за това срок пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, Съдът я приема за основателна по следните съображения:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт.

Относно валидността на акта - процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства заповед №349з-54 от 07.01.2022 г на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора /л. 15-16/, с която на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. и по чл. 171, т. 2а от ЗДвП/, сред които са визирани и служителите от звената „Охрана на обществения ред“ към РУ на ОД на МВР – Стара Загора, успешно положили изпит и имащи функционални задължения по контрол на пътното движение. С оглед последното и съгласно представената по делото служебна бележка рег. №349р-20625 от 01.07.2022 г. /л. 27/, издателят на ЗПАМ, в лицето на служителя И. Д. И., доколкото същият към 10.05.2022 г. е бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Казанлък към ОД на МВР-Стара Загора и предвид разпоредбата на чл. 56 от ЗМВР разполагащ с всички правомощия съгласно Глава пета, Раздел I от ЗМВР,  се явява издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му по закон и надлежно оправомощаване правомощия.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

          Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо към момента на извършване на полицейската проверка СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство. В заповедта е пропуснато да бъде отразено конкретно коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ е възприета като материално-правно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче в изложените от административния орган мотиви се съдържа подробно описание на фактическата обстановка, свързана с установеното управление на МПС, собственост на лице, различно от водача на същото МПС и доколкото в тази връзка недвусмислено е описано в какво се изразява основанието за налагане на ПАМ – управление на МПС от водач, който не е собственик и същевременно не притежава, необходимото СУМПС, то не остава никакво съмнение, че правното основание за налагане на ПАМ е това по чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение последно от ЗДвП.  Следва също и да се отчете, че в диспозитива на обжалвания административен акт МПС-то е индивидуализирано с конкретни номера и с други документи, касаещи именно него /в случая- номер на СРМПС и два броя регистрационни табели с изписани номера, поради което следва да се приема, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на ППС-то, така и по отношение на неговия собственик.

Съдът не установява да са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на ЗПАМ. В тази връзка не се споделя оплакването на жалбоподателя, че неуведомяването му за започване на административното производството  ограничило правото му на защита, като не му била дадена възможност за участие, което той определя като съществено процесуално нарушение. Следва да се посочи, че при прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана компетентност и при наличие на посочените в закона предпоставки, като същият в този случай е обоснован от тях да издаде заповед за прилагането й. Ето защо, неуведомяването на адресата на заповедта за започване на административното производство в случая не следва да се приема за съществено нарушение на процедурата по издаването й.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Както вече се посочи по –горе, по дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/. В случая ЗПАМ №22-0284-000212 от 10.05.2022 г., е издадена на основание чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година, като именно последната хипотеза е и конкретното ангажираното от административния орган правно основание за издаване на ЗПАМ. Приложената по отношение на „Бригада“ ЕООД, ЕИК *********, т.е. на едно ЮЛ, с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а”, предложение посл. от ЗДвП, от фактическа страна е обосновано от органа с констатациите в АУАН, серия АД №050139 от 10.05.2022 г., който е съставен против лицето И. Р. и се изразяват в управление от Р. на МПС, собственост на жалбоподателя „Бригада“ ЕООД, без водачът да притежава СУМПС, валидно към категорията, към спада управляваното превозно средство.

По делото не е спорно, а и се потвърждава от представените от ответника  доказателства, че въпросното МПС с рег. *** и валидно свидетелство за регистрация №*********, което е било управлявано от неправоспособния водач и респ. което е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предложение посл.  от ЗДвП е собственост на ЮЛ - „Бригада“ ЕООД, ЕИК *********, както и не е спорно, че нарушителят не е притежавал към релевантния момент валидно СУМПС за управление на МПС с категория N2, към която спада процесното превозно средство.

            Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат, който обаче трябва да бъде легитимен и да не засяга чуждата правна сфера в повече от необходимото. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП и при управление на пътно превозно средство без притежание на свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от друго лице, непритежаващо съответното СУМПС /в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н. управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В действителност, за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т. н./ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материално-правна предпоставка на ПАМ чл.171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, а в конкретния случай такова няма как да се формира, предвид обстоятелството, че собственикът е ЮЛ.  Това обаче не означава автоматично, че липсата на каквато и да е обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той във всеки случай следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда, в този случай временно лишаване от правото на ползване на собствената вещ, чрез която собственикът й упражнява своята търговска дейност. От материалите по делото не се установява, още по-малко и се твърдят такива обстоятелства, собственикът на МПС, чрез своя законен представител, по някакъв начин да е предизвикал противоправния резултат, като напр. е предоставил на въпросното лице И. Р. управлението на собственото му МПС, знаейки, че това лице не притежава СУМПС за категорията от която е това МПС. В конкретният случай пред съда дори се установява от данните от представеното от жалбоподателя писмено доказателство, че въпросното лице Р. не е работник в дружеството, поради което и няма как законният представител на жалбоподателя да има формирано субективно отношение относно факта, че това лице управлява собственото на ЮЛ МПС на визираната дата без да притежава съответното СУМПС. Ответната страна също не твърди, нито удостоверява, че собственикът е имал знанието за тези обстоятелства или пък изрично/конклудентно е дал съгласие за предоставяне на автомобила за ползване от И. Р.. 

               Няма спор, че така, както българският законодател е заложил нормативно хипотезата на чл.171, ал.2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП, същият не отчита като обстоятелство дали  собственикът на управляваното от едно трето неправоспособно лице МПС е ФЛ или ЮЛ. Винаги, когато бъде установено управление на МПС от неправоспособен водач, без значение собственик или трето лице, българският законодател предпоставя прилагане на въпросна ПАМ, като в практиката дори се приема, че органът е в обвързана компетентност. Независимо от това, когато пред решаващият административен орган възникне ситуация, която предпоставя издаване на акт на това правно основание, за него е налице задължението да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства и в резултат на нея да вземе решение дали при тяхното проявление е законово оправдано /вкл. и пропорционално/ издаването на акт със съдържание, което съществено ограничава правната сфера на даден правен субект, особено в хипотезата, когато нарушението е извършено от друго /трето/ лице. Т.е., органът винаги дължи преценката дали административният акт, който ще издаде е съобразен с установените в АПК принципи,  дали с него няма да бъдат накърнени в повече от нужното за постигане на легитимната цел защитени права, вкл. и такива, намерили защита в международни правни актове, част от националното ни законодателство /напр. чл.17 от Хартата на основните права в ЕС/.  Тази преценка трябва да е винаги конкретна. 

               В разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК се регламентират като проявление на принципа за съразмерността, задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, Съдът приема, че  прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, защото не е доказана необходимост от налагане на това ограничение по отношение на жалбоподателя, което да е за постигане предвидената в закона цел, тъй като мярката не се основава на действия /бездействия/ на жалбоподателя /каквито той, като ЮЛ не може сам да формира/, но не се доказват такива и от страна на неговия Управител, които да сочат на съпричастност към установения противоправен резултат – управление на ППС от водач, не притежаващ СУМПС, валидно към категорията, към спада управляваното превозно средство. В този смисъл, с наложената на „Бригада“ ЕООД с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК, защото с нея реално се засягат права, повече от необходимото за постигане на легитимната цел – преустановяване на нарушение на ЗДвП, което обаче е извършено от едно трето лице, за което по никакъв начин не се доказа да в някаква правна връзка със собственика на управляваното МПС.

            Вземайки предвид горните съображения и установяванията по делото, Съдът счита, че в случая чрез налагане на процесната ПАМ се стига не само до нарушение на коментирания по- горе принцип, но се стига и до ограничаване на правото на собственост на юридическото лице - жалбоподател, гарантирано с чл. 1 на Протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Париж, 20.03.1952 г./, според който "Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право". Конвенцията е ратифицирана със закон от Р.България, приет от НС на 31.07.1992 г. /обн. ДВ бр.66/14.08.92 г./, а съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, са част от вътрешното право, като имат предимство пред тези национални норми, които им противоречат. Следователно, оспорената в процеса административна принуда, е не просто непропорционална, съгласно действащия чл. 6 от АПК, но тя противоречи на посоченото по-горе изискване от чл. 1 Протокол №1 към ЕКЗПЧОС. В същия дух е и разпоредбата на чл.17 от Основната харта на правата в ЕС, която дава засилена защита на правото на собственост.  

            Горните мотиви обосновават у този съдебен състав да приеме извод за основателност на жалбата, тъй като се установява, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0284-000212 от 10.05.2022 г., издадена от командир на отделение, началник на група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – гр. Казанлък, при ОД на МВР – Стара Загора /И. Д. И./, макар и валидна и постановена при липса на допуснати нарушения на общи и специални процесуални правила, е постановена в при неспазване на регламентиран основен принцип в АПК – принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

            Независимо от крайният изход по спора, пред Съда няма направено изрично искане от страна на жалбоподателя или на неговия процесуален представител за присъждане на сторените по делото разноски, поради което такива не следва да се присъждат в негова полза. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна по жалбата на „Бригада“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище на управление в гр. Павел баня, представлявано от Управителя н. Х.. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0284-000212 от 10.05.2022 г., издадена от командир на отделение, началник на група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – гр. Казанлък, при ОД на МВР – Стара Загора /И. Д. И./, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 10.05.2022 г.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

 

             Административен съдия: