РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. П., 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100454 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. М. В. М. от
АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в
качеството му на пълномощник на Т. Б. С., ЕГН: **********, с адрес с. Б., общ. П., ул.
„А.“ № 14 и съдебен адресат по делото гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски заем №
907623/06.08.2023 г., сключен с „Кредирект“ ЕООД. Сочи, че съгласно договора за
паричен заем ищецът трябва да върне сумата от 942,50 лева, при сума на получаване
800 лева, при срок на кредита от 6 вноски. Изложено е още, че в чл. 18, ал. 1 от
договора е предвидено, че при непредоставяне на допълнително обезпечение по чл. 6,
от дължи неустойка в размер на 494,87 лева. Ищецът твърди, че така уговорената
клауза на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 907623 от 06.08.2023 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна поради накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗПП. Сочи, че процесната
клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на сума,
която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за
нищожна клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 907620 от
06.08.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 494,87 лева, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
1
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на така предявения иск. Твърди, че не е налице недействителност по
смисъла на ЗПК, тъй като при сключване на договора са покрити всички изисквания на
закона, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и
че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че процесната неустойка е
уговорена като плащане при неизпълнение от страна на кредитополучателя да осигури
обезпечение на главното вземане, с оглед което същата е дължима след сключването на
договора, респективно не следва да се включва в ГПР. Излага твърдения за
действителност на неустойката по смисъла на ЗЗД, че същата не противоречи на
добрите нрави и не заобикаля закона, тъй като потребителят се е задължил да върне
заемната сума и договорената лихва, а освен това е разполагал и с 14 дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 14 от същия, без да бъде
обвързван по никакъв начин от спорната неустойка. Сочи недобросъвестност на
кредитополучателя. Посочва също така, че не е налице и неравноправност по ЗЗП, тъй
като между страните са сключени 9 договора за кредит при идентични условия,
включително с клауза за неустойка като процесната, като предвид наличието на трайни
отношения между страните и сключването на множество договори при идентични
условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по
договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните
клаузи. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни.
Претендира разноски.
Ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален
представител, е депозирало и насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК.
В молбата се сочи, че между страните е налице Договор за потребителски кредит,
сключен по реда на ЗПФУР, по силата на който насрещния ищец е предоставил на
ответника по насрещния иск заемна сума в размер на 800 лева, която сума е
предоставена на датата на сключване на договора чрез наредено плащане по Изипей,
като последният се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от
47 % на 6 месечни вноски, с дата на първо плащане 06.09.2023 г. и последна вноска на
06.02.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на месечните
падежи. С насрещната искова молба не се оспорва, а признава, че договорът между
страните е сключен на 06.08.2023 г. при параметрите, които са посочени в него. Твърди
се, че по процесния договор не са правени никакви погасявания, както и че към
настоящия момент ответната страна по насрещния иск е в просрочие на всички 6
вноски по кредита, като е предявен частичен иск касаещ единствено вземането за
главница.
С депозирания от първоначалния ответник насрещен иск се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди Т. Б. С., ЕГН: **********, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за
недействителен – на основание чл. 23 ЗПК, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща неизплатено задължение
за главница по Договор за паричен заем № 907623 от 06.08.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по
насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява
становище за редовност и допустимост на насрещната искова молба, но
неоснователност и недоказаност на предявения със същата насрещен иск. Сочи, че в
исковата молба са изложени подробни съображения относно недействителността на
процесния договор, както и че с поведението си насрещният ответник не е дал повод
за завеждане на насрещния иск. При хипотезата на положителен съдебен акт касателно
насрещните искови претенции, моли разноските по делото да се възложат в тежест на
ответната страна. Моли съда да отхвърли така предявения насрещен иск, като
неоснователен и недоказан. Претендира сторените разноски по насрещния иск.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от
2
процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища.
По делото са приети писмени доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 06.08.2023 г. между "Кредикт" ООД в качеството на кредитор и Т. Б. С. в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
907623, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя паричен заем в размер на 800 лв., а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума в срок до 06.02.2024 г. на 6 месечни вноски, при
фиксиран ГЛП в размер на 47 % и ГПР в размер на 57,85 %. Общата дължима сума по
договора е в размер на 942,50 лв. Съгласно чл. 6 от договора за кредит в двудневен
срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне
едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на
едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при
един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 3 пъти
размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители –
размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко
от 2 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други
договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за
кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 18 от договора за
кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в двудневен
срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 494,87 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно
приложения погасителен план, а именно на 6 вноски. Така общо дължимата сума по
кредита възлиза на сумата от 1 437,37 лева.
От представеното и прието като доказателство по делото извлечение за
извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 907623 от
06.08.2023 г. се установява, че по процесния договор за кредит първоначалния ищец не
е заплатил нито една вноска за погасяване на вземанията по договора.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от договор за
паричен заем поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във връзка с
чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1,
пр.3 и неравноправност – чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В
негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото
наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.
Уговорената между страните в чл. 18 от договора за потребителски кредит
неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на
кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му
не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са
свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат
да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е
налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна
гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок
за предоставяне на обезпечение – два дни от сключване на договора, е нелогично и
3
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на
които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне
на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по
закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би
могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще
дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи
допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да
заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля
императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява
скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава
цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от
размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до
възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая това не е сторено,
като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а
посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен
че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на
разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.
На следващо място клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава
кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Достатъчно е да се посочи, че
размерът на главницата е 800 лв., а на неустойката – 494,87 лева, което е 66,85 % от
размера на отпуснатия кредит. Налице е значителна нееквивалентност
на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се
третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на
материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това
противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за
добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между
гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни
договори.
С оглед на изложеното неустоечната клауза са явява нищожна, като
заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл.9 от
ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
неизплатеното задължение за главница по договора за потребителски кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
За основателността на насрещния иск в тежест на ответника е установи при
условията на пълно и главно доказване по делото съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит,
предоставяне на заемната сума на ищеца и размера на непогасените задължения по
кредита.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Поради това неговата
действителност следва да се съобрази на първо място с изискванията на специалния
закон – ЗПК и на следващо място – с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД, за което на основание ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи и
4
служебно, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства, в каквато връзка са и наведените възражения в отговор на насрещната
искова молба от процесуалния представител на ищеца.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо,
защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума,
дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР от 57,85 %, но
този размер не отговаря на действителните разходи, които кредитополучателят ще
направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води
до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит също така противоречи на добрите нрави
предвид размера на уговорения лихвен процент. Съгласно установената съдебна
практика клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по
обезпечените кредити – два пъти. Към момента на сключване на договора за
потребителски кредит – 06.08.2023 г., размерът на законната лихва по просрочени
парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г.,
е 13,29 %. Дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като предвиденото в
договора обезпечение не е предоставено от кредитополучателя, то максималният
размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 39,87 %.
Уговореният в случая ГЛП е 47 % и надхвърля допустимия съгласно морала размер,
противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в
гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на договора за
потребителски кредит, предоставен от кредитна институция, предоставяща заеми по
занятие, което изключва възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане
на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни правила на закона, които да
заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът за потребителски
кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по смисъла
на чл. 23 от ЗПК е 800 лв. По делото липсват доказателства за направени плащания от
страна на насрещния ответник по процесния договор, ето защо претендираната сума за
главница следва да бъде присъдена в цялост.
По изложените съображения предявените от ищеца иск за нищожност на
неустоечната клауза и насрещния осъдителен иск следва да бъдат изцяло уважени като
5
основателни. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва
върху уважения размер на главницата по насрещния иск, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат и на двете страни.
С оглед уважаването на първоначалния иск, на ищеца следва да бъдат заплатени
сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради което в полза на процесуалния представител на ищеца се
следва възнаграждение.
Ответната страна оспорва предпоставките за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, като
оспорва твърдението, че ищецът е материално затруднено лице. Като сочи, че
съдебната практика възлага доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че лицето не е материално затруднено на другата страна, оспорваща
дължимостта на такова възнаграждение. Ответното дружество представя като
доказателства 9 бр. Искане за сключване на договор за кредит от 06.08.2023 г.
11.11.2022 г., 07.12.2022 г., 05.01.2023 г., 31.01.2023 г., 03.02.2023 г., 10.02.2023 г.,
16.08.2023 г., 04.12.2023 г., в което Т. Б. С., ЕГН: ********** е декларирал пред
кредитора си: месечни приходи от 710 лв. до 1200 лв. за периода от м. ноември 2022 г.
до м. август 2023 г., живее в собствено жилище, съответно не заплаща наем; не е
семеен и не полага грижи за лица под 18 години.
Предпоставките за материални затруднения следва да се преценят към датата на
ангажиране на адвокатската помощ, в случая – 17.03.2024 г. Този момент е значително
по-късен от периода на подаване на изявленията на ищеца при кандидатстване за
кредити от ответното дружество.
Въпреки предходно изложеното, съдът намира така направеното възражение за
неоснователно, доколкото съгласно най-новата съдебна практика съдът не дължи
изследване на въпроса за материалното състояние на клиента, ако в договора за защита
и съдействие с адвоката е уговорено, че същите се предоставят при условията на чл.
38 от ЗАдв. /Вж. Определение № 2491 от 22.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3099/2023
г. (последното постановено по чл. 38 от ЗАдв. от ВКС)/.
Предвид изложеното направеното искане за заплащане на разноските по чл. 38
от ЗАдв. следва да бъде уважено. Съдът намира за основателно стореното възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. М. М. от АК-П. сумата от 360 лева с ДДС,
т. е под мининума на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно
Решение на Съдът на Европейският съюз по дело С-428/22 (втори състав) от 25 януари
2024 година е решено, че „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС. Минимумите в Наредба № 1 не важат за съда, дори и да отговарят на пазарните
цени, тъй като по делото е подадена една искова молба, същото е без фактическа и
правна сложност, подадени са писмени молби, адвоката не се е явявал по делото,
цената на оценяемия иск е приблизителна на минималното адвокатско възнаграждение
и определяне на адвокатско възнаграждение съгласно наредбата би довело до
злоупотреба и е източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящ
материалния интерес по делото.
По насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат
единствено на насрещен ищец предвид уважаването в цялост на предявената
претенция. Ето защо насрещния ответник следва да бъде осъден да заплати на
насрещния ищец сторените от последния разноски по насрещния иск в общ размер на
530 лева, от които сумата от 50 лева, заплатена държавна такса и сумата от 480 лева,
адвокатско възнаграждение, тъй като такива са своевременно претендирани.
Възражението на процесуалния представител на първоначалния ищец съдът
намира за неоснователно, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е в
6
рамките на предвидения минимум, още повече, че същото касае юрисконсултско
възнаграждение, а в настоящето производство ответната страна се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, в каквато връзка са и представените доказателства по
делото.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал. 2 от ГПК, Районен съд – П.,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 907623 от 06.08.2023 г., сключен между Т. Б. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. Б., ул. „А.“ № 14, общ. П. и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от Н.П.П., която предвижда заплащането на неустойка в
размер на 494,87 лева, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1
от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П.П., да заплати на Т. Б. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес
с. Б., ул. „А.“ № 14, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща сторени по делото
разноски за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П., да заплати на адвокат
М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева с
ДДС.
ОСЪЖДА Т. Б. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., ул. „А.“ № 14, да
заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П., сумата
от 800 (осемстотин) лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 907623 от 06.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на насрещната искова молба - 06.06.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. Б. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. Б., ул. „А.“ № 14, да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П.П., сторени по делото разноски по насрещния иск в размер на
530 (петстотин и тридесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7