Р Е Ш Е
Н И Е
№ 48
град Велико Търново, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря Св.Ф.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
754/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба подадена от И.С.Б., с
адрес ***, лично и чрез *** Р.Д. ***. С молбата, с посочено правно
основание чл. 203 и чл. 1, ал. 1 от АПК, се претендира заплащане на обезщетение
в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно
постановление № 0000002/02.04.2019 г., издадено от кмета на община Велико
Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до
окончателното й изплащане. Излагат се
доводи, че така платените суми са пряка и непосредствена вреда, причинена във
връзка с обжалването на издаденото срещу ищцата наказателно постановление.
Позовава се на тълкувателната практика на ВКС и ВАС. Претендира присъждането и
на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
по жалбата, Община
Велико Търново, чрез своя процесуален представител в представен писмен отговор и
в съдебно заседание възразява, че ***ската защита не е задължителна по закон и
хонорарът е определен и платен по силата на свободно договаряне. Сочи, че
наказателното постановление не е административен акт, а платеното ***ско
възнаграждение не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органи на общината. Позовава се на
Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС, според което е недопустимо
присъждането на разноски за воденето на НАХД. Претендират се разноски.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност на
исковата претенция.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Срещу И.С.Б. е било издадено Наказателно
постановление № 0000002/02.04.2019 г. на кмета на община В. Търново, с което на
ищцата е била наложена глоба в размер на 100 лв. Наказателното постановление е
било оспорено от ищцата и впоследствие отменено от Великотърновския районен съд
с решение № 348/17.07.2019 г. по НАХД № 961/2019 г. В производството по НАХД № 961/2019
г. по описа на ВТРС ищцата е била
представлявана от *** Р. Д. въз основа на пълномощно, приложено на л. 28 от
делото. На гърба на същото е обективиран Договор за правна защита и съдействие
№ 0212718 от 24.06.2019 г., в който е отразена като договорено и платено в брой
***ско възнаграждение сумата от 300 лв. Решението на районния съд е оставено в
сила от Административен съд – Велико Търново с Решение № 172/11.11.2019 г. по
КНАХД № 10274/2019 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно НП. Ищец е
адресатът на отмененото НП. Ответникът – Община
Велико Търново е пасивно легитимираното юридическо лице. Исковата молба
е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд Велико
Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014
г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ. Административнонаказателното
производство е приключило преди измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019
г., при което не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.
С оглед на това искът е допустим.
Разгледан по същество е основателен, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или
от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
От данните по НАХД № 961/2019 г. по
описа на ВТРС се доказва първата от визираните по-горе предпоставки – отменен
като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност. Съгласно мотивите на т. 1 на Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. издаването на наказателни постановления е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този
смисъл наказателните постановления представляват властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че пораждат наказателноправни последици, са
резултат от санкционираща административна дейност.
С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г. по т.д. № 1/2016 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените ***ски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ако в
производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал ***ска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната
загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил ***ското възнаграждение, ако
не бе издадено НП, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник.
Заплащането на ***ската защита в съдебното производство се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с
обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Ето защо следва
да се приеме, че ангажирането на ***ска помощ срещу заплащане на съответно
възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от съставеното НП. Респективно
намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина –
съставено е НП, което впоследствие е отменено от съда.
Предвид горните съображения и тези,
изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на
ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск
за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи договорено и заплатено
***ско възнаграждение по НАХД № 961/2019 г. по описа на Великотърновския районен
съд за доказан по основание и размер. Съгласно изричните отбелязвания в
договора за правна защита и съдействие от 24.06.2019 г., имащи значението на
разписка за получаване на определена сума, то сумата от 300 лв. е платена от И.Б. на *** Р.Д., изцяло и в брой
най-късно на датата на подписване на договора.
Не се спори на следващо място, че упълномощеният
*** е осъществил договореното процесуално представителство и защита на жалбоподателката
в производството пред районния съд и административния съд в проведените открити
заседания. Въпреки че плащането е доказано извършено, съдът дължи съобразяване
с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва
да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за ***урата – да е „обоснован и
справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
***ските възнаграждения в приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от
2014 г.), действала към момента на сключването на договора за правна защита и
съдействие, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая
определеното и заплатено ***ско възнаграждение в размер на 300 лв. не надхвърля
нормативно установения минимален размер, и в конкретния случай с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че същото не надвишава
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, при което с него не се
накърняват или облагодетелстват интересите на някоя от страните в
производството.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на И.Б. за репариране
на имуществени вреди, представляващи платен ***ски хонорар в размер на 300 лв.
за съдебното обжалване на отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление № 0000002/02.04.2019
г., издадено от кмета на община В. Търново с влязло в сила решение от 17.07.2019
г. по НАХД № 961/2019 г. на ВТРС.
Основателен е и искът за присъждане на законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на ВТРС до
окончателното заплащане на сумата. Не се споделя възражението на ответника, че
в случая се касае за разноски, върху които не се дължат лихви. В конкретния
случай претенцията за главница не е за присъждане на разноски, направени в
съдебно производство, а за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в
размера на направените разноски за ***ска защита, вреда по смисъла на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ. Върху размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и
законна лихва в случай, че такава изрично е поискана. Съобразно приетото в т. 4
на ТР №3/2004г. по ТД № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който
лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила
решението, с което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, тази дата е
датата на влизане в сила на решението на Районен съд Велико Търново, а именно -
11.11.2019 г., от която дата се претендира присъждане на лихва – така напр. Решение
№ 478 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2019 г. , Решение №
5053/04.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 13820/2018 г., Решение № 15701 от
19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2018 г. и др.
При този изход на делото основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и ***ско възнаграждение, възлизащо на 300 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното ***ско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако заплатеното от страната възнаграждение за *** е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за ***урата. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай, е 300 лева. Такова е и възнаграждението по граждански дела с аналогичен материален интерес съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения. Предвид това съдът намира, че договореното ***ско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лв. не се явява прекомерно.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Община Велико Търново, БУЛСТАТ ********* да
заплати на И.С.Б., с адрес ***, ЕГН **********
сумата от 300 лв. /триста лева/, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди, произтекли от отмененото наказателно
постановление № 0000002/02.04.2019 г., издадено от кмета на община Велико
Търново, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата. ОСЪЖДА Община Велико
Търново, БУЛСТАТ ********* да заплати на И.С.Б., с адрес ***, ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 310 лв. /триста и десет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: