РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд - първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хр. Минев
при секретаря Петя Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията НАХД№ 1322 по описа на съда за 2019година
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0819-004482/08.11.2018г.
на Началник група към ОДМВР Варна, с-р пътна полиция Варна, с което на А.К.С. ***,
ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 200.00лв. на основание чл.179 ал.2
вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, ГЛОБА в
размер на 200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за 3/три/ месеца, на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от А.К.С. ***, ЕГН
**********, против Наказателно постановление №18-0819-004482/08.11.2018г. на
Началник група към ОДМВР Варна, с-р пътна полиция Варна, с което на А.К.С. ***,
ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 200.00лв. на основание чл.179 ал.2
вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, ГЛОБА в
размер на 200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за 3/три/ месеца, на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата
си въззивника моли да му бъдат отменени наложените наказания, твърди че не е
виновен и не е участвал в ПТП, твърди за допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно установяване на фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно
призован, не се явява, не се представлява. Адресът на призоваване съответства
на посочения в жалбата, но призовката е върната с отбелязване, че не е открит
на адреса, а на оставени съобщения не се явява за да получи призовката си.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане в съда. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Началник група към ОДМВР Варна с-р пътна полиция Варна.
След преценка на доводите на въззивницата
изложени с жалбата и, и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2018г. около 13.55ч., в
гр.Варна по ул.“Девня“ в посока бул.“Ат.Москов“ се движел л.а.“Фолксваген
Туран“, с Рег.№ ВТ5067ВР, същия бил собственост на „Пасат Електроникс“ ООД с
ЕИК *********. На 50метра след кръговото кръстовище с ул.“Ралица“ при
преминаване от лява в дясна пътна лента, въззивника не прописнал и блъснал
движещия се по нея л.а.“Шевролет“ с Рег.№ В4264ВХ. След настъпване на ПТП
въззивника не спрял и не установил щетите от същото, а го напуснал. Въпреки, че
бил последван и настигнат от водача на л.а.“Шевролет“ той отново не спрял, а
продължил в своята посока.
За ПТП е подадено заявление до КАТ ПП
Варна от Д. М. В., водач на л.а. „Шевролет“, пострадал от ПТП.
След установяване собствеността на
автомобила, по надлежния ред е установен и водача на същия в процесния ден,
като автомобилът не е представен за оглед от органите на КАТ Варна.
За ПТП е съставен Протокол
№166185/06.04.2018г. в който са описани щетите причинени на ла.а.“Шевролет“,
като същите са индивидуализирани в „деформация на преден ляв калник“.
На 14.06.2018г.
на въззивника бил съставен АУАН № 378658/14.06.18г. В обстоятелствената част на
Акта е отразена описаната по-горе фактическа обстановка.
Актосъставителят
квалифицирал нарушенията като такива по чл.25 ал.2 от ЗДвП, по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП.
АУАН бил
надлежно връчен на въззивника, като същият е отбелязал, че има възражения по
акта, без да ги конкретизира. Такива не били депозирани и в законния за това
срок.
Посочената
фактическа обстановка се установява от събраните и приложени писмени
доказателства по делото - констативен протокол от ПТП, справка от картон на
водача за други нарушения по ЗДвП, сведение от
единия от участниците в ПТП.
Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на св.С. изцяло, тъй като същите сададени от безпристрастно и
незаинтересовано от изхода на делото лице. Св.С. установява, че въззивника е
отказал да предостави автомобила за оглев в КАТ ПП, което е било необходимо за
извършване на оглед на същия и съпоставянето му с другия автомобил участвал в
ПТП.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено
обжалваното Наказателно постановление, като АНО изцяло е възприел фактическата
обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението
и е наказал А.К.С. налагайки му глоба в размер на 200.00лева на основание
чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и глоба в размер на 200.00лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
С оглед задължението на съда да
извърши цялостна проверка на законосъобразността на воденото АНП, съдът счита,
че то е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране на отговорността
на въззивника не са допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП отговарят на
формалните законови изисквания, административното производство е извършено
пълно, като са доказани описаните нарушения. АНО е извършил необходимата
проверка за установяване на фактическата обстановка.
Въззивника С.
не е съдействал за разкриване на обективната истина, като с поведението си се е
опитал да осуети разкриването на истината. От справката за нарушител/водач на
въззивника се установява, че същия има налагани множество наказания за
допуснати различни по вид нарушения на ЗДП, от което съдът прави извода, че С.
има трайно изградени навици на нарушител на движението, наложените до момента
наказания не са изпълнили целите предвидени в закона и не са въздействали
възпиращо и превъзпитаващо на въззивника, което безспорно прави въззивника и
извършеното от него нарушение с по-висока степен на общественна опасност от обичайните
други такива нарушения.
В своето НП, АНО не е изложил мотиви за
наличието или липсата на основания за приложението на члч.28 от ЗАНН и
квалифицирането на деянията като маловажен случай, но съдът намира, че волята
на АНО в тази насока може да бъде безспорно изведена от факта, че на въззивника
е издадено процесното НП. Съдът също намира, че нарушението не следва да се
квалифицира като маловажен случай, предвид вече изложеното по-горе.
При определяне вида и размера на
наказанията, АНО е отчел степента на обществена опасност на въззивника и
деянията и правилно и законосъобразно е определил същите. Съдът също намира, че
на въззивника справедливо са определени по размер двете глоби и следва да се
наложи и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като по този
начин е възможно да се постигнат целите предвидени в ЗАНН.
Воден от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: