O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 472
гр.Монтана, 22.10.2020 год.,
Административен съд - Монтана ІІ – ри съдебен състав в
закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в
състав,
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията Административно
дело №452/2020г. по описа на
Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.160 АПК във вр. с чл.159, т.4 АПК във вр. чл.215, ал.1, във вр.
чл.156, ал.3 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по повод подадена жалба от арх.А*** К***
Т*** -Главен архитект на община М*** с административен адрес гр.М*** , ул.“И***
“№* против Заповед №ДК-11-М-3 от 01.10.2020год., издадена от Началник РДНСК – М***
, с която на основание чл.156, ал. 3 от ЗУТ и правомощията по чл.222, ал.2, т.3
от ЗУТ, са отменени като незаконосъобразни, Разрешение за строеж
№81/10.09.2020г. издадено от Главния архитект на община М*** и одобрените
инвестиционни проекти за строеж: "М*** за промишлени стоки“, находящ се в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-124, кв.57 по
кадастралния и регулационен план на с.С*** буче, община М*** .
В жалбата подписана от главен архитект на Община М***
се излагат доводи за незаконосъобразност на Заповед №ДК-11-М-3 от 01.10.2020год., издадена от Началник РДНСК – М*** ,
неправилно приложение на материалния закон и целта на закона, като се иска нейната
отмяна.
Съдът, при извършването на служебна проверка на
допустимостта на депозираната жалба, намира, че същата е недопустима, поради
което и следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото е подадена при липса
на защитим от закона правен интерес от подаването й, от страна на оспорващия,
по следните съображения :
Съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ индивидуалните
административни актове по този закон, отказите за издаването им и
административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да
се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на
недвижимия имот. Разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗУТ, в редакцията й /изм. и
доп., ДВ, бр. 25/ 2019 год./ сочи, че за издаденото разрешение за строеж или за
отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при
условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, като в ал. 2
изчерпателно са посочени кои са заинтересуваните лица по ал. 1 на чл.149 от ЗУТ.
Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват
писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по
местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за
допълването им по чл.154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7- дневен срок от
издаването им. Съгласно чл.215, ал.5 от ЗУТ, в редакцията й /изм. и доп., ДВ,
бр. 25/ 2019 год./, в производството пред съда по дела, образувани по повод
оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл.156, ал.3,
се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал
разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. При това законодателно
разрешение органът, издал разрешението за строеж, няма право да оспорва
заповедта по чл.156, ал.3 от ЗУТ.
По отношение на Главен архитект на община М*** - А***
К*** Т*** , заповедта на Началник РДНСК
– М*** , издадена в производство по чл.156, ал.3 от ЗУТ се явява контролен
административен акт. Като издател на контролирани в това производство
индивидуални административни актове, Главният архитект няма право на
административно оспорване на процесната заповед, тъй като не засяга, не нарушава
нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството му на
административен орган, а доколкото вменява задължения, те се основават на
специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи, както неговите правомощия да
издава административни актове, така и правомощията на Началник РДНСК – М*** , в производството по
оспорването на тези актове.
Отделно от посоченото, атакуваната заповед подлежи на
оспорване от заинтересованите лица, чийто кръг е определен в нормата на чл.
149, ал. 2 от ЗУТ, като Главният архитект, не е измежду изчерпателно посочените
лица, които имат право да оспорват посочения в ал.1 от същата разпоредба,
индивидуален административен акт. Преди изменението и допълнението на
разпоредбата на чл.215, ал. 5 ЗУТ в Дв бр. 25/2019 год./ бе посочено изрично,
че органът, издал акта по чл.216, ал.1, има право да обжалва заповедта по
чл.156, ал.3, което правомощие в актуалната редакция, е отречено. Лицето, което
е правно легитимирано да оспорва Заповед
№ДК-11-М-3 от 01.10.2020год., издадена от Началник РДНСК – М*** е възложителя,
посочен в отмененото разрешение за строеж, по реда предвиден в чл.156, ал.4 във
вр. с чл.215, ал.4 от ЗУТ. Призоваването на Дирекцията за национален строителен
контрол, и органът, издал разрешението за строеж, така както е посочено в
чл.215, ал.5 ЗУТ, не е идентично с правото на жалба и наличието на активна
процесуална легитимация на арх.А*** К*** Т*** да оспорва актовете постановени в
производството по чл.156, ал.3 от ЗУТ в този см. Определение № 12744/
30.09.2019 год. по адм. дело № 10859/2019год. на ВАС.
Съгласно чл. 147 ал. 1 от АПК право да оспорват
административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които този акт
поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и чл.120 от Конституцията на
Република България съдебното оспорване в административния процес представлява
процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и организации от една
страна и администрацията от друга, възникнали по повод издадени от
администрацията административни актове, а не между различни административни
органи, в това им качество. Горният принцип е залегнал и в приложимия специален
закон - ЗУТ, изрично определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба.
Предвид изложените съображения, жалбата се явява
процесуално недопустима поради липса на активна процесуална легитимация по
отношение на оспорващия, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане,
а образуваното въз основа на нея, съдебно производство, следва да бъде
прекратено. За допустимостта на жалбата, съдът следи служебно тъй като същата е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, поради
което, и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, настоящият състав на
Административен съд М*** ,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на арх.А*** К*** Т*** -Главен архитект на
община М*** против Заповед №ДК-11-М-3 от 01.10.2020год., издадена от Началник
РДНСК – М*** , с която на основание чл.156, ал. 3 от ЗУТ и правомощията по
чл.222, ал.2, т.3 от ЗУТ, са отменени като незаконосъобразни, Разрешение за
строеж №81/10.09.2020г. издадено от Главния архитект на община М*** и
одобрените инвестиционни проекти за строеж: "М*** за промишлени стоки“,
находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-124, кв.57 по кадастралния и
регулационен план на с.С*** буче, община М*** , като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №452/2020г. по описа на
Административен съд - М*** .
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
На основание чл.138, ал.3 от АПК на страните да се
изпрати препис от настоящото определение.
Административен съдия: