Р Е Ш Е Н И Е
№ 4117
гр. Варна, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2732 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.С.М.
– Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт А.А.Г.
срещу К.И.С., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е
издадена Заповед № 7533/13.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13640/2017г. по описа на ВРС:
сума
в общ размер от 7579,59 лв. (седем хиляди петстотин седемдесет и девет лева,
петдесет и девет ст.), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
застрахователна полица №*** със срок на валидност от 26.06.2012г. до
25.06.2013г. за настъпило ПТП, за което е бил съставен АУАН
***г. и регресно право възникнало срещу виновния
водач – К.И.С.,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 11.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 410, т. 1 ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: на 15.02.2013г. около 12:30 часа на главен път
Е-87, около 175 километър, в община Несебър ответникът К.И.С. като водач на лек
автомобил „Рено Сафран“, с ДКН *** навлязъл в лентата
за насрещно движение и се ударил в насрещно движещият се товарен автомобил
„Ман“ с ДКН ***, с прикачено към него полуремарке „Кроне“ с ДКН ***, собственост на
„Тигре 78 Транс“ ЕООД, като му причинил значителни
имуществени вреди.
За настъпилото ПТП бил съставен АУАН
№***г. и срещу ответника било образувано досъдебно производство. Срещу
ответника било образувано НОХД №806/2013г. по описа на Районен съд гр.Несебър,
което приключило със споразумение, одобрено от съда, с което К.С. се признал за
виновен за това, че на 15.02.2013г., около 12:30 часа, на главен път Е-87,
около 175 километър, в община Несебър е управлявал лек автомобил „Рено Сафран“ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
промила, което е над допустимата норма по закон.
Към датата на произшествието управляваният от
ответника лек автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
в ищцовото застрахователно дружество.
Във връзка с настъпилите от произшествието вреди срещу
ищцовото дружество бил предявен иск от „Тигре 78
Транс“ ЕООД, по който било образувано гр.д.№ 3611/2014г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив. С решение от 17.06.2015г. застрахователното дружество било
осъдено да заплати на „Тигре 78 Транс“ ЕООД
обезщетение за претърпените имуществени вреди от процесното ПТП. Въз основа на
влязлото в сила решение бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело № *** по описа на ЧСИ М.К. срещу З. „Л.и.“ АД. Ищцовото дружество
заплатило сумата от 9562.46 лева, от които претендира в настоящето производство
сума в размер на 7579.59 лева, включваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, както и направени съдебни разноски и законна лихва.
Във връзка с изплатеното обезщетение ищцовото
дружество придобило право на регрес спрямо виновния водач – К.С., до размера на
изплатеното застрахователно обезщетение от 7579.59 лева.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано ч.гр.д.
№ 13640/2017г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото
дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна. Не оспорва, че е осъден по НОХД №806/2013г.
по описа на РС Несебър, както и че е участвал като трето лице – помагач по
гр.д.№ 3611/2014г. по описа на РС Пловдив.
Ответника твърди, че срещу него са издавани заповеди за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№№ 320/2016 и 321/2016г. по описа на ВРС в полза
на ищцовото дружество. За погасяване на задълженията по издадените заповеди за
изпълнение ответникът заплатил на ищцовото дружество сумата от 13220.30 лева на
29.01.2016г. и сумата от 3059.31 лева на същата дата. Счита, че е изплатил всички
свои задължения към ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа предявения иск и моли същият да
бъде уважен изцяло. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и прави следните изводи от правна страна:
Видно
от приетото като доказателство по делото ч.гр.д. № 13640/2017г. по описа на
ВРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесното
вземане на 11.09.2017г., като същото е уважено изцяло и в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение № 7533/13.09.2017г. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя са дадени
указания да предяви за установяване дължимостта на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение.
От
представени с исковата молба копия от застрахователна полица и справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се установява,
че лек автомобил „Рено Сафран“ с ДКН
*** е бил застрахован при ищцовото дружество за периода от 26.06.2012г. до
25.06.2013г. /л.7-8/.
На
15.02.2013г. около 12:00 часа на главен път Е-87, клас I-9, на км175, в община Несебър,
Област Бургас при управление на МПС – лек автомобил „Рено Сафран“
с ДКН *** К.И.С. нарушил правилата за движени по
пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.1 ЗДвП и след като загубил контрол над управлявания от него
лек автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в движещия се
по нея товарен автомобил /влекач/ марка „MAH TG 460 A“, с ДКН *** с прикачено към него полуремарке „KRONE” с ДКН ***, собственост на „Тигре 78 Транс“ ЕООД. Към момента на инцидента ответникът
управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта 1.37 на хиляда. Посочените
факти се установяват от представен от ищеца протокол от проведено на
13.09.2013г. открито съдебно заседание по НОХД №806/2013г. по описа на Районен
съд гр.Несебър, с което е одобрено и е влязло в сила споразумение, с което
ответника е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.343, ал.1,
б.а вр. чл.342, ал.1
и по чл.343б, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в
сила присъдa
на наказателния съд, респ.
одобреното от него споразумение е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /л.21-26/.
С
влязло в законна сила решение на Районен съд гр.Пловдив по гр.д. №3611/2014г.
ищцовото застрахователно дружество е осъдено да заплати на „Тигре
78 Транс“ ЕООД сумата от 4858 лева, обезщетение за имуществени вреди на товарен
автомобил /влекач/ марка „MAH TG 460 A“, с ДКН *** и полуремарке
„KRONE” с ДКН ***, изразяващи се в претърпени загуби от транспортиране на
композицията, както и сумата от 871.69 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди на товарен автомобил /влекач/ марка „MAH TG 460 A“, с ДКН ***, изразяващи се в претърпени щети по превозното
средство и двете вследствие на реализирано на 15.02.2013г. ПТП, причинено от
лек автомобил „Рено Сафран“ с ДКН
***, управлявано от К.И.С., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
деликта – 15.02.2013г. до окончателното им
погасяване. Решението е постановено при участието на К.И.С. като трето лице
помагач на страната на застрахователя З. „Л.И.“ АД. В мотивите на решението
изрично е обсъдено заплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя
по застраховка „Каско“ ДЗИ общо застраховане“ АД в
полза на увреденото лице „Тигре 78 Транс“ ЕООД в
размер на 12051 лева по щета №*** и застрахователно обезщетение в размер на
2560.70 лева по щета № ***. Именно плащането на посочените застрахователни
обезщетения от застрахователя по застраховка „Каско“
е посочена от съда като основание за отхвърляне на исковите претенции срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
същите вреди /л.12-20/.
В
полза на ищеца по гр.д.№ 3611/2014г. по описа на РС гр.Пловдив е издаден
изпълнителен лист за присъдените с решението по делото суми и във основа на
същият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М.К.
срещу З. „Л.И.“ АД. За погасяване на задълженията по изпълнителното дело
застрахователното дружество е заплатило по сметка на ЧСИ М.К. сума в размер на
9615.62 лева /л.9-11/.
Ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника,
по които са образувано ч.гр.д.№ 320/2016г. и ч.гр.д.№ 321/2016г. по описа на
ВРС. Предмет на първото от двете заповедни производства е било заплащане на
изплатено от застрахователя по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение по щета № ***, а по второто заплащане на изплатено
от застрахователя по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение по щета № ***.
И
двете изплатени от застрахователя по застраховка „Каско“
обезщетения в полза на увреденото лице „Тигре 78
Транс“ ЕООД са отчетени при постановяване на решение №2173/17.06.2015г. по
гр.д. №3611/2014г. на Районен съд гр.Пловдив и неправилно ответника възразява,
че същите следва да бъдат приспаднати (повторно) от дължимото от него
обезщетение.
Предявеният
с исковата молба установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК се
явява процесуално допустим, доколкото за процесното вземане има издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение и същата е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
За уважаване
на предявения иск в тежест на ищцовото дружество бе да докаже при условията на
пълно и главно доказване размерът на дължимото в полза на „Тигре
78 Транс“ ООД застрахователно обезщетение и каква сума е заплатило за
погасяване на това свое задължение.
Съдът е обвързан от одобреното от наказателния съд
споразумение относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца – в конкретния случай причинените вреди и управляването
на МПС при настъпване на произшествието с концентрация на алкохол в кръвта 1.37
на хиляда. Размерът на причинените вреди е определен с влязло в законна сила
решение на Районен съд гр.Пловдив, като е отчетено изплащането на
застрахователни обезщетение по застраховка „Каско“ за
същото произшествие, поради което и неоснователно се явява възражението на
ответника, че вече е заплатил на ищцовото дружество заплатените от него
застрахователни обезщетения за причинените от процесното ПТП имуществени вреди.
Съгласно приложимата норма на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ /отм./ застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, какъвто е настоящия
случай. Застрахователя е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените
от увреденото лице вреди, ведно с присъдената законна лихва от датата на
увреждането до датата на плащане на обезщетението в посочения в исковата молба
размер, поради което и исковата претенция се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Реализираните такива са в общ размер на 251.60 лева в исковото производство и 201.60
лева в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 517.87 лева в исковото производство и 320.58
лева в заповедното производство по ч.гр.д. № 13257/2015г. по описа на ВРС,
XLI-ви състав. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на
ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.И.С., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следната сума, за която е издадена Заповед № 7533/13.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13640/2017г. по
описа на ВРС:
сума в общ размер от 7579,59 лв. (седем хиляди
петстотин седемдесет и девет лева, петдесет и девет ст.), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица №*** със срок на
валидност от 26.06.2012г. до 25.06.2013г. за настъпило ПТП, за което е бил
съставен АУАН ***г. и регресно право възникнало срещу виновния водач – К.И.С.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 11.09.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***
сумата от 251.60 лв. /двеста петдесет и
един лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 201.60 лв. /двеста и един лева и
шестдесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 13640/2017г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: