№ 310
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604772 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия П. А.К. адв. С.Р.
срещу присъда от 29.03.2021 г. на СРС, НО, 2-ри състав по НОХД № 2
661/2015 г., с която подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на
13.09.2013г., около 21:40 часа, в гр. София, кв. „Горубляне”, на кръстовището
на бул. „Самоковско шосе” и ул."Цветна градина”, с посока на движение от
Околовръстен път към бул.„Цариградско шосе”, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК
№ *******, като нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство”; чл. 31, ал.1 от ППЗДвП: „За регулиране движението на пътните
превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други
участъци от пътя се използват светофари с по три светещи полета, с които се
подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на
1
светлината” и чл. 31, ал. 7 от ППЗДвП: „Светлинните сигнали имат следното
значение: 1. червена светлина-означава „Преминаването е забранено”.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-
линията” или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.”,
като реализирал пътнотранспортно произшествие, катастрофирайки с лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №*******, управляван
от С. Т.Р., като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
пътуващата в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №
******* В.Р.В., изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в пияно състояние -
съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1477/16.09.2013 г. на
МБАЛ „Св. Анна” гр. София алкохолната концентрация в кръвта на П. А.К. е
в количество от 0.7 промила, което е в нарушение на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП: „На
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества” - престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение първо, б.
„а”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето
от НК, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, предложение първо, б. „а”, във
вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК,
във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от една година, чието изпълнение е отложил с изпитателен срок от три
години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. С присъдата на осн. чл. 343г от НК, вр. чл.
343, ал. 3, предложение първо, б. „а”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимият П.К. е лишен от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от една година и на осн. чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето,
през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от правото да
управлява моторно превозно средство, считано от датата на фактическото
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.
С присъдата подсъдимият К. е осъден още и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК да заплати направените деловодни разноски по делото в размер на
875, 00 лв., платими по сметка на СДВР и сумата от 5772, 58 лв., платими по
2
сметка на Софийски районен съд.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с първоинстанционния
съдебен акт, като се излагат доводи, че присъдата е постановена в нарушение
на материалния закон поради несъставомерност на деянието, при съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като било нарушено правото на
защита на подсъдимия, както и че наложеното наказание било явно
несправедливо. Защитникът адв. С. в съдебно заседание намира обвинението
за недоказано по несъмнен начин, изтъквайки че обвинителната теза се
основавала единствено на показанията на свидетелката Д., които били
противоречиви, а самата свидетелка не била категорична в твърденията си.
Показанията и били манипулирани от предявяването и от съда на
́́
съдържанието на подадения сигнал, което довело до неправилна присъда.
Изтъкнал е наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства –
необременено съдебно минало, добри характеристични данни, трудова
ангажираност, изключително влошено здравословно състояние, операция на
единия бъбрек, изминал дълъг период от време от извършване на
престъплението, както и ниската стойност на концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия. Намира, че процесът на превъзпитание и поправяне у
подзащитния му вече бил започнал. Иска въззивният съд да отмени присъдата
и да постанови оправдателна такава. Алтернативно моли присъдата да бъде
изменена и наказанието да бъде намалено в по-леко с прилагане на чл. 55 от
НК.
Подсъдимият е подкрепил изцяло изложеното от защитника си и е
изразил съжаления за извършеното деяние.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че
наложеното наказание е справедливо. Намира, че първоинстанционната
присъда била постановена при изяснена фактическа обстановка и поддържа,
че са налице безспорни доказателства относно авторството на
инкриминираното деяние.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
3
изискванията на чл. 314 от НПК и намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. А.К., с ЕГН ********** е роден на ******* в
гр.София, българин е, български гражданин е, неженен е. Настоящият му
адрес, съвпадащ с постояния, се намира в гр.София, ж.к. „******* Той не бил
осъждан или освобождаван от наказателна отговорност. К. бил със средно -
специално образование. Към 2013г. бил трудово ангажиран като „водач на
оперативен автомобил” към група „ОДЧ” при ОДМВР - София. Той бил
дългогодишен правоспособен водач на моторно превозно средство -
категории „В”, „АМ”, „ТКТ” и „С”, като притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********, валидно до
10.02.2014г. След изтичане срока на валидност документът не бил
подновяван.
Събрани са данни за допуснати от подсъдимия и санкционирани с
влезли в сила наказателни постановления други нарушения на правилата за
движение по пътищата, включително свързани с причиняване на пътно
транспортно произшествие.
Около 21:40 часа, на 13.09.2013г. подсъдимият К. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с peг. № *******, негова
собственост, в гр. София. По-рано през деня той приел неустановено
количество алкохол. Въпреки това и със съзнанието, че управлението на
моторно превозно средство след употреба на спиртни напитки е забранено,
подсъдимият се качил на своя автомобил и го привел в движение.
Придвижвал се в кв. „Горубляне”, по бул. „Самоковско шосе”, с посока от ул.
„Околовръстен път” към бул. „Цариградско шосе”. Приближавал се към
кръстовището с перпендикулярно разположената спрямо пътя му ул. „Цветна
градина”, което било регулирано с трисекционна светофарна уредба,
работеща в нормален режим. Движението извършвал в тъмната част на
денонощието, като пътя му бил осветен от улични лампи и фаровете на
автомобила. Времето било дъждовно, а пътната настилка, състояща се от
дребнозърнест асфалт, без дупки и неравности - мокра. Платното било
предназначено за двупосочно движение, като били обособени две ленти в
посоката на подсъдимия, всяка с широчина от 3,5 метра, разделени помежду
4
си с непрекъсната разделителна линия Ml и една пътна лента с широчина 6,0
метра, предназначена за движение в обратната посока. Лентите в двете
посоки били разграничени с непрекъсната разделителна линия M2. Така
очертаният участък от пътя между „Околовръстен път” към бул.
„Цариградско шосе” бил прав.
По същото време - около 21:40 часа, на 13.09.2013г., свид. С. Т.Р.
управлявал л.а. „Фолксваген Голф”, с per. №******* по ул. „Цветна градина”,
от ул. „Долците” към кръстовището с бул. „Самоковско шосе”, като се
придвижвал перпендикулярно, отляво надясно спрямо посоката на движение
на подсъдимия. Платното на ул. „Цветна градина” се състояло от две пътни
ленти, всяка с противоположна посока и с широчина 6,0 метра, разделени
помежду си от остров с широчина 5,0 метра. Свид. Р. бил придружаван от
своята приятелка - пострадалата свид. В.Р.В., която се превозвала на предната
дясна седалка в автомобила.
Когато достигнал до кръстовището на ул. „Цветна градина” и бул.
„Самоковско шосе” свидетелят Р. спрял, изчаквайки разрешителен сигнал.
Превключването на сектора със зелена светлина било забелязано първо от
свидетелката В., която съобщила това на своя приятел. Веднага след това той
потеглил, навлизайки в кръстовището. Движел се с приблизителна скорост от
около 43 км/ч. По същото време за подсъдимия, приближаващ този пътен
участък, светофарната уредба излъчвала червен забранителен сигнал, който
пораждал действие и когато К. достигнал стоп - линията в своята посока.
Въпреки видимостта си към светофарната уредба, този водач продължил
движението си, като навлязъл в кръстовището на червена светлина.
Подсъдимият управлявал автомобила си в дясната лента за движение на
булеварда в посоката от Околовръстен път към бул. „Цариградско шосе” със
скорост около 30 км/ч. От погълнатия по-рано алкохол състоянието му било
повлияно в лека степен на опиване, поради което той не наблюдавал с
внимание пътната обстановка. Този пропуск му попречил да съобрази и да
реагира спрямо наличната светлинна сигнализация и приближаването си към
кръстовището, както и да предприеме адекватна реакция спрямо светлинните
сигнали, регулиращи движението му, а също и да възприеме навлезлия върху
пътното платно и придвижващ се перпендикулярно, отляво надясно спрямо
неговата посока по платното на ул. „Цветна градина” лек автомобил,
превозващ свидетелите Р. и В., като спре преди стоп-линията на светофара.
5
Междувременно, с превозното си средство свидетелят Р. пресичал
пътното платно на бул. „Самоковско шосе” по продължението на ул. „Цветна
градина”, като последователно и по неговата ширина преминал осевата линия
между лентите за насрещно движение и навлязъл в тази, по която се движел
автомобилът на подсъдимия. Успял да достигне до средата на тази лента, на
около 1,5 м до 2,5 м вляво от левия бордюр на булеварда по ширината му,
погледнато спрямо посоката на К., респ. на около 3,5-4,5 метра по дължината
на същото пътно платно след линията на ориентира, приета при извършения
по-късно оглед на местопроизшествие (пресечната точка от мисленото
продължение на десен бордюр на бул. „Самоковско шосе” и първия бордюр
на ул. „Цветна градина”, отдясно). На това място настъпил удар между
управляваните от Р. и К. автомобили. Към този момент, а и към момента на
навлизане на автомобила на подсъдимия в кръстовището, свидетелят Р. не
разполагал с техническата възможност да спре. Предницата на л.а.
„Фолксваген Голф 2” с водач К. ударила предната дясна врата на превозното
средство, управлявано от свидетеля Р., в областта до преден десен калник.
При сблъсъка автомобилът на подсъдимия се завъртял наляво спрямо
посоката си под ъгъл от 65 градуса, изминал около 11 метра и се установил на
място, а този, управляван от свидетеля Р., бил отхвърлен напред и наляво,
спрямо посоката си, под ъгъл от 35 градуса, продължил движението си около
15,3 м, навлязъл върху тротоарната площ на левия спрямо посоката си на
движение тротоар на ул."Цветна градина", където предницата му се ударила в
израснало дърво, а скоростта му била погасена.
При съприкосновението между превозните средства свидетелката В.,
превозваща се на предната дясна седалка в автомобила на Р., била изтласкана
напред и ударила лицето си в областта на устата в предното табло. Бил и
́
избит 2-ри горен ляв зъб.
След преустановяване на движението подсъдимият останал в
автомобила си. От своя страна, свидетелят Р. успял да слезе и се насочил към
вратата на свидетелката В.. Помогнал и да излезе, като забелязал
́
нараняванията и. Тя му показала и изпадналия в ръката и зъб.
́́
Инцидентът бил възприет от свидетелката П.В. Д., която
непосредствено преди удара пресякла платното на бул. „Самоковско шосе”,
придвижвайки се по пешеходна пътека на зелен сигнал, излъчван от
6
пешеходния светофар, отляво надясно спрямо посоката на подсъдимия.
Когато стъпила на отсрещния тротоар, тя чула шума от съприкосновението
между автомобилите и се обърнала, при което пряко наблюдавала
последиците от произшествието. Притекла се на помощ на пострадалата и
приятеля и, като забелязала стичащата се от устата на свидетелката В. кръв,
́
както и избития зъб в ръката и. Д. и Р., независимо един от друг, потърсили
́
помощ чрез единен телефонен номер за спешни повиквания „112”, като
описали пред диспечера идентична обстановка на местопроизшествието.
По повод подадения сигнал на място пристигнал полицейски екип от
Сектор „Пътна полиция” към СДВР, в състав свидетеля А.Г.В. и колегата му
А.Г.Л.. Те заварили подсъдимия, пострадалата и свидетеля Р.. По това време
свидетелката Д. напуснала мястото, тъй като бързала. Пристигналата на
място линейка транспортирала В. и Р. до МБАЛ „Света Анна”. Двамата
отказали да бъдат настанени в болничното заведение, поради което били
освободени и се върнали на мястото на инцидента. Междувременно,
автомобилът на подсъдимия бил изместен, за да не пречи на движението.
На местопроизшествието бил извършен оглед от дежурна оперативна
група към СДВР, към протокола за който били изготвени и приложени скица
и фотоалбум. На основание чл. 212, ал. 2 от НПК по случая било образувано и
досъдебно производство.
Доколкото състоянието на подсъдимия било неадекватно, а от него се
излъчвал специфичен мирис, у полицейските органи се породили съмнения,
че същият е употребил алкохол. По тези събражения и след пристигането на
втори екип към ОПП - СДВР в състав свидетелите А.Г.И. и П.К.П., той бил
поканен да се подложи на тест с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510”, с инв. №******* К. се съгласил. При извършване на изследването
уредът отчел резултат от 0,88 %о алкохол в издишания от водача въздух.
След проведения тест свид. П.П., в присъствието на двама свидетели - И.И Б.,
съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение
бл.№085821/14.09.2013 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗдвП.
Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение било
отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство №
********* на подсъдимия, контролен талон № ********** към него и
свидетелството за регистрация на управляваното от него моторно превозно
7
средство. На подсъдимия К. бил издаден и талон за медицинско изследване с
№0396508, връчен му в 01:50 часа на 14.09.2013г., с указание да посети
специализирана лаборатория към Първа МБАЛ - София за подлагане на
кръвен тест. Полицейските служители придружили К. до посоченото
болнично заведение, където в 02:05 часа на 14.09.2013г. последният
доброволно предоставил биологична проба от кръв за изследване. Действието
било удостоверено в протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество, подписан от подсъдимия и дежурния
лекар. В него изрично било вписано изявлението на К., че е употребил три
бири около 21:00 часа на 13.09.2013г. Не споменал прием на лекарства или
други препарати. Видно от изготвената химическа експертиза,
материализирана в протокол №1477/16.09.2013г., в изпратените за изследване
проби кръв, взети от подсъдимия, се доказвало наличие на етилов алкохол в
количество от 0,7 %о.
В резултат на пътнотранспортното произшествие между двата леки
автомобила на пострадалата били причинени травматични увреждания. За
изясняване на техните характеристики в хода на разследването била
назначена съдебно - медицинска експертиза. Констатирано било избиване на
2-ри горен ляв зъб. Вещото лице приело, че така описаното нараняване е
реализирало медикобиологичния признак „Избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето или говоренето”. Същото изпълвало критериите за
квалифицирането му като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2
от НК. Допълнително били констатирани, макар и несъставомерни, но
свързани с механизма на причиняване на основната травма кръвонасядане на
меките тъкани в основата на избития зъб и на горната устна на устата вляво
от срединната линия, контузия на главата с кръвонасядане на ограничена
площ, вдясно на челото на границата между окосмената и неокосмената част
на главата с линейна драскотина на фона му, контузии с ограничена площ на
дясно коляно външно - странично и към долната трета на дясното бедро с
кръвонасядания на кожата, определени с медикобиологичния признак „Болка
и страдание”.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели: В.Р.В. (от съдебната фаза), С. Т.Р. (от съдебната фаза и
8
частично прочетените му при условията на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, дадени
пред друг състав на съда), А.Г.В. (от съдебната фаза и частично прочетените
му при условията на чл.281, ал.5, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), частично
показанията на А.Г.И. (от съдебната фаза и частично прочетените му при
условията на чл. 281, ал. 1, т. 2 и ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК), частично
показанията на П.К.П. (от съдебната фаза и частично прочетените му при
условията на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), показанията на Д.Д.К. (от
съдебната фаза), показанията на Т.Т. М. (от съдебната фаза), частично
показанията на свид. П.В. Д. (от съдебната фаза), частично обяснения на
подс.К. (от съдебното следствие); събраните и приобщени по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествието и скица към него (л.15-
17 и л.26 от ДП), констативен протокол №К-829/13.09.2019г. (л.20 от ДП),
протокол за доброволно предаване, копия на техническа експертиза по щета
на Гаранционен фонд, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №АП1558/19.09.2013г., акт за установяване на
административно нарушение бл.№АП1558 085821/ 14.09.2013г., протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта (л.74 от ДП), талон за медицинско изследване
№0396508 (л.75 от ДП), протокол за медицинско изследване (л.76 от ДП),
лист за преглед на пациент и съдебномедицинско удостоверение № V-
266/2013г. (л.82-83 от ДП), разположение и циклограма на светофарна уредба,
разположена на бул. „Самоковско шосе” (л.103 - 108 от ДП), писмен отговор
от ОДМВР - София с приложения копие на акт за встъпване в длъжност и
длъжностна характеристика (л.110 - 113 от ДП), писмен отговор от Дирекция
„Национална система 112" (л.164 от съдебното дело), справка за съдимост
(л.484 от съдебното дело и л.116 от ДП), писмен отговор от ОПП - СДВР, с
приложения - справка - картон на водача К. (л. 71 от досъдебното дело и
л.139-140 и л. 481 - 482 от съдебното дело), писмен отговор от Български
институт по метрология, с вх.№43929/03.06.2016г., с приложено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмен отговор от ОПП
- СДВР, с вх.№45467/09.06.2016г., с приложения - извлечения от паметта на
технически средства Алкотест Дрегер 7510 с инв. № 0138 и 0136, заверено
копие на методически указания на ГДОП за работа с Алкотест Дрегер 7510,
копие от наряден дневник №49073/13.08.2013г. по описа на ОПП - СДВР,
9
писмен отговор от ОПП - СДВР, с вх.№1046997/16.06.2017г. (л.173 от
съдебното дело), епикриза от клиника по урология към „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология"ЕАД; експертизи:
съдебно- медицинска експертиза №П-176/2015г. (л.121-126 от съдебното
дело), частично съдебна авто-техническа експертиза (л.53-57 от ДП),
частично двойна съдебна авто-техническа експертиза (л.89-97 от ДП),
съдебно-медицинска експертиза (л.78-80 от досъдебното дело), съдебно-
медицинска експертиза (л.65-67 от досъдебното дело), съдебно- медицинска
експертиза №П-206/2013г. (л.78-80 от ДП), автотехническа експертиза (л.59-
60 от том I на досъдебното дело), петорна съдебна авто-техническа
експертиза (л.450 - 474 от съдебното дело), техническа (фоноскопска)
експертиза (л.179- 183 от съдебното дело), техническа експертиза (л.227-242
от съдебното дело); веществени доказателства: 1 бр. оптичен носител с
цветни фотоизображения, изготвени по повод извършения оглед на
местопроизшествието (л.174 и л.241 от съдебното дело), 1 бр. оптичен
носител със записи от системата на МВР „Национален център 112” (л.163 от
ДП), 1 бр. оптичен носител, с дигитализиран онагледителен фотоалбум (л.463
от съдебното дело); веществени доказателствени средства: фотоалбум с
черно-бели изображения към протокол за оглед на местопроизшествието
(л.21- 25 от ДП).
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният
съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства
и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими
доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е
формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната
инстанция.
Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към
първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на
инкриминираното произшествие от кои от гласните и писмените
доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно
защо е кредитирал съответните доказателствени източници.
Обосновано първостепенният съд е определил обстоятелствата,
10
относно които са налице противоречия в събраните доказателствени
материали, давайки вяра на гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите Р., В., Д. и обясненията на подсъдимия К. в частта им, в която
не са открити противоречия, а именно касаещи лицата, управлявали
автомобилите, времето и мястото на извършеното деяние и настъпилия
сблъсък между двата автомобила.
Първостепенният съд е извършил задълбочена и обоснована проверка
на противоречията в доказателствените материали, при което правилно като
водещи източници за изясняване на фактическата обстановка са приети
показанията на свидетеля Р. – водач на автомобила, в който се превозвала
пострадалата В., нейните показания и тези на свидетелката Д.. Последната е
оценена вярно от първостепенния съд като свидетел, незаинтересован от
изхода на делото, еднакво отдалечена от страните в инцидента, която
случайно се намирала в района на произшествието. Правилно показанията на
свидетелите Р. и В. са оценени като логични, конкретни, детайлни и
непротиворечиви помежду си в изявленията им за времето, характеристиките
на пътя, посоката на своето движение, атмосферните условия и трафика,
както и движението на свидетеля Р. с автомобила при стриктно спазване на
правилата, наложени със светлинния сигнал на светофарната уредба,
регулираща посоката му на движение. Двамата са заявили ясно момента на
преминаване на стоп линията на автомобила, а именно едва след установяване
на зелен сигнал в тяхната посока на движение, за което свидетелката В.
уведомила Р., който след възприемането му потеглил. Тези показания
настоящия съдебен състав, както и предходния разглеждащ делото, намират
че се подкрепят напълно от твърденията на свидетелката Д., която е
категорична, че след като пресякла пътното платно на зелен светлинен сигнал
на светофара, чула шум от сблъсъка, обърнала се и възприела визуално
последиците от същия. Показанията са коментирани в назначената от
първостепенния съд петорна автотехническа експертиза, за да изведе
заключение за вината за настъпилото произшествие, а същата и останалите
две автотехнически експертизи са категорични, че не е налице застъпване на
светлинните сигнали, регулиращи движението на кръстовището, правилно
обосновавайки становищата си с изисканата по делото циклорама. След като
свидетелката Д. е пресякла на пешеходната пътека пътното платно пред
подсъдимия К. на зелен светлинен сигнал, то логично се налага извода, че
11
сигналът, регулиращ движението на автомобила, управляван от подсъдимия,
е бил червен в този момент и непосредствено след това, когато подсъдимият е
пресякъл стоп линията преди навлизане в кръстовището, както правилно е
преценил състава на районния съд.
Въззивният състав е солидарен с изводите на първостепенния съд, че
предявяването на свидетелката Д. в съдебно заседание на съдържанието на
подадения от нея сигнал на тел. 112 не води до колебания в извода за
достоверността на показанията й. В това отношение правилно е обсъдил
конкретността на тези показания след предявяването и излагането на
обстоятелства, невключени в съдържанието на сигнала, за да счете, че
твърденията й автентично възпроизвеждат съдържанието на действителен
спомен, предизвикан от предявяването на сигнала й.
Правилно е преценена корелацията на показанията на въпросните
свидетели със заключението на фоноскопската експертиза, пресъздала
разговорите при телефонните обаждания до „Национален център 112“ на
свидетелката Д. като очевидец и свидетеля Р. като участник в инцидента.
Вярно е оценено значението на показанията на показанията на
полицейските служители И., П. и В. като надеждни източници на информация
относно особености на заварената след произшествието обстановка.
Показанията им са взаимно непротиворечиви и допълващи се относно
състоянието на пътната настилка, сигнализацията на кръстовището, работния
режим на светофарната уредба, крайното разположение на участвалите в
пътния инцидент автомобили и пътниците в тях, чието описание съвпада с
предаденото от свидетелите Р., В. и Д..
За изясняване на причините, довели до пътно транспортното
произшествие и механизма на същото в досъдебната фаза била назначена
автотехническа експертиза. Според заключението и, мястото на удара между
́
двете превозни средства се определяло като намиращо се по дължината на
пътното плато на бул. „Самоковско шосе” на около 1,0 - 2,0 метра вдясно от
ориентира, приет при извършения по-късно оглед на местопроизшествие
(пресечната точка от мисленото продължение на десен бордюр на бул.
„Самоковско шосе” и първия бордюр на ул. „Цветна градина”, отдясно),
считано в посока на движение на подсъдимия, а по широчината на пътното
платно - на около 6,0-7,0 метра след ориентира, считано в същата посока.
12
Скоростта на движение на лекия автомобил на подсъдимия К. в района на
кръстовището и към момента на инициалния контакт е приета от порядъка на
40-50 км/ч, а за Р. - около 15 км/ч. Опасната зона на спиране на автомобила на
К. в конкретната пътна обстановка с установената скорост от 50 км/ч била
изчислена на 38,00 метра, а при скорост от 40 км/ч - около 27,30м, а за Р. -
около 7,35 м. От техническа гледна точка ударът бил непредотвратим и за
двамата водачи.
Назначена била и комисийна експертиза, която с несъществени
изменения в стойностите възприела становището на първоначалната относно
място на удар, скорости на придвижване на участниците в пътно
транспортното произшествие, опасна зона, отстояния и предотвратимост на
инцидента. Изрично вещите лица и по двете експертизи подчертават, че
анализът на режима на действие на светофарната уредба води до извод, че
няма нито един отрязък от време, през който едновременно се излъчва зелен
сигнал и в двете посоки на кръстовището на бул. „Самоковско шосе” и ул.
„Цветна градина”. Като причина за инцидента вещите лица и по двете
експертизи са определили поведението на онзи водач, който е пресякъл стоп -
линията на неразрешен червен сигнал по посока на движението си.
Този въпрос е установен в хода на съдебното следствие със събраните
допълнителни доказателствени източници, включително записите,
предоставени от Дирекция „Национален център 112”, свидетелски показания,
както и обяснения на подсъдимия относно особеностите на пътя и твърдения
за скоростта, с която се е придвижвало, поради което е допусната и приета
петорна автотехническа експертиза. В заключението си същата е изложила
по-благоприятен вариант за дееца от гледна точка скоростта му на
придвижване, правилно приет от първостепенния съд като основополагащ
изводите му. Вещите лица споделят с леки отклонения от първоначалните
изводи стойностите относно мястото на удара (по широчина на платното на
бул."Самоковско шосе" от 1,5 до 2,5 м вляво от десния край на платното за
движение, считано в посока на огледа, а по- дължина - 3,5 - 4,5 м след
ориентира в същата посока), неговата непредотвратимост и становището
относно отсъствие на застъпващи се еднакви светлинни сигнали за
движещите се перпендикулярно един спрямо друг автомобили. Обосновали
са и по-благоприятни стойности за защитата на скоростите на придвижване на
автомобилите на подсъдимия - от 30 км/ч и на свид. Р. - от 43 км/ч, преди и
13
към момента на удара, като са преизчислили и опасните зони. Вещите лица са
достигнали до извод, че подсъдимият като водач на моторно превозно
средство е предизвикал настъпилия инцидент, доколкото не е съобразил
действието за регулиращата посоката му на движение червена светлина,
излъчвана от светофарната уредба.
Въззивният съдебен състав приема за правилни изводите на
първостепенния такъв, според които е дадено пълно доверие на изводите на
петорната автотехническа експертиза, доколкото същите са съобразени с най-
голям обем надеждни доказателствени източници, обосновани са и не
съдържат логически противоречия. В това отношение правилно вещите лица
са се аргументирали с безпрепятствената видимост на подсъдимия към
светофарната уредба, така и към другите участници в движението, тъй като с
оглед особеностите на участъка (прав) видимостта е била над 100 метра, както
и с показанията на свидетелката П. Д., на които правилно е дадена вяра.
Доколкото свидетелката Д. е възпиела визуално разположението на
автоомбилите след сблъсъка й, предположението й за завиване на автомобила
на свидетеля Р. се явява логичен израз на отклонението му след удара вдясно
на посоката му на движение и с оглед заявеното от самия Р. и спътничката
му, не изразява намерение за извършване на маневра завой наляво.
Относно предходните две обсъдени автотехнически експертизи,
правилно съдът им е дал вяра, доколкото изводите им съществено не се
различават от изводите на последната назначена от съда автотехническа
експертиза.
Въззивният съдебен състав също счита, че по несъмнен и категоричен
начин, от приложената по делото съдебно-медицинска експертиза, се
установя характера и медико-биологичните признаци на претърпените от
пострадалата увреждания, които са обусловили извода за правната
квалификация на настъпилото съставомерно увреждане избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето като средна телесна повреда. В
заключението са обсъдени подробно получените наранявания от пострадалата
и относимите към определяне механизма на получаването им обстоятелства, а
настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите за това, че
настъпването на уврежданията се свързва с описания именно от очевидците и
потвърден в автотехническите експертизи сложен индиректен механизъм в
14
резултат на настъпилото между двата автомобила пътно-транспортно
произшествие.
Правилно при изграждане на изводите си първостепенният съд се е
позовал и на оценителната техническа експертиза, преценила размера на
нанесените щети на автомобила, с чиито изводи настоящия състав се
съгласява, като обосновани и произхождащи от лице с безспорна
компетентност в съответната област изискваща специални знания.
Настоящият съдебен състав е солидарен и с изводите на
първостепенния състав, който се доверява на изготвената фоноскопска
експертиза, в рамките на която са възпроизведени и проверени за
автентичност записите на подадените от Р. и Д. сигнали за ПТП,
предоставени от Дирекция „Национална система 112" – МВР,
възпроизвеждаща съдържанието им в съгласие с показанията на двамата
свидетеля.
За да обоснове изводите си за наличието на пияно състояние у дееца,
като квалифициращ съставомерен елемент на деянието състава на районния
съд правилно е обсъдил изпълнението процедура на предвидената в Наредба
№ 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.,
пораждала действие към датата на деянието и чиито правила са доразвити в
Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/ или употреба на наркотични вещества или техни аналози), като не
е установил нарушения в това отношение във връзка с проверката,
освидетелстването на подсъдимия К. и изследването взетата кръвна проба,
съгласно протокол за химическа експертиза с №1477 от 16.09.2013г. В тази
връзка първостепенният съд е коментирал възраженията за опорочаване на
предвидения в наредбата ред, съответно на резултатите от проверката, като е
посочил правилно, че съмненията за правилното изпълнение на проверката с
дрегер е основание да се търси нейната ревизия посредством химическо
изследване на кръвта на освидетелствания. В това отношение е обсъдил и
доброволното депозиране на кръвна проба, като е намерил, че липсват
доказателства за противопоставяне на освидетелстваното лице, с които
изводи въззивният съд напълно се съгласява. При наличие на химическо
изследване доводите за опорочаване на реда за изследване с техническо
15
средство правилно са приети за неоснователни, като в това отношение
настоящия състав се солидаризира напълно с изложеното от първостепенния.
За да изведе заключението си за управлението на автомобила от
подсъдимия в пияно състияние състава на районния съд се е обосновал
коректно и с гласните доказателствени източници – на първо място с
показанията на свидетелката Д., свидетелите Р. и В., възпроизвеждащи
възприятия не само за видимо неадекватно поведение на водача К., изразило
се в неспособност да говори и да стои прав, но и в излъчвания от тялото му
специфичен мирис, а също и показанията на поемните лица К. и М., излагащи
впечатления за наблюдението си над подсъдимия и характеризиращи го като
видимо повлиян от алкохол, които кореспондират с подадените сигнали до
тел. 112.
Първоинстанционният съд, изпълнявайки задълженията си по чл. 14,
ал. 1 от НПК за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
е проверил възраженията на защитата и с назначаването на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза протокол № П-176/2015г., приета в
съдебната фаза, с която обосновано са отхвърлени твърденията на
подсъдимия К. за повлияване на резултата от кръвно изследване от
употребена от него хранителна добавка „От А до Я” в случай на употреба на
25 мл, тъй като максималната концентрация, която би се достигнала е 0,37
промила. Поради изложеното не биха могли да се приемат за достоверни
твърденията на обвиняемия за прием на половин шише (25 мл) от хранителна
добавка „А до Я" и то около четири часа преди депозирането на кръвната
проба.
Обсъждайки обясненията на подсъдимия К., съставът на районния съд
правилно е дал вяра само частично на същите, отхвърляйки като
недостоверни в частта им относно твърденията за неглижиране от страна на
свидетеля Р. задълженията му, свързани със съобразяване на поведението му
със светлинните сигнали и механизма и причината за настъпването на пътно
транспортното произшествие. Същите основателно са приети за израз на
правото на защита, като е съобразено несъответствието на това твърдение с
изложеното от свидетелите Р., В. и Д.. Показанията на последната изключват
версията на подсъдимия, след като същата е категорична, че преминала
платното за движение на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба,
16
който съответства на червен за посоката за движение на автомобила,
управляван от подсъдимия, като след нея в кръстовището навлязъл същия.
Показателни в това отношение са твърденията на свидетелката Д., че при
малка забава за пресичането и, ударът щял да засегне и нея, в качеството и на
́
пешеходец. Логично е тогава, съобразявайки графика на смяната на
светлините според циклограмата, след като настъпването на сблъсъка между
автомобилите се е случило след като Д. е преминала пътното платно,
автомобила на свидетеля Р. също да е навлязъл в кръстовището на зелен
разрешителен светлинен сигнал за посоката му на движение. Правилно са
съобразени и показанията на свидетелката В., която е категорична че
възприела визуално смяната на светлинните сигнали и уведомила подсъдимия
за зеления разрешителен сигнал.
Настоящия съдебен състав намира, че от отсъствието на коментар по
ключови за фактическата обстановка въпроси в обясненията на подсъдимия,
като разстоянието от което възприел визуално светлинния сигнал на
светофарната уредба и дали е възприел пресичащата пешеходка Д., не може
да се направи утежняващ фактически извод за подсъдимия, с оглед
разпоредбата на чл. 115, ал. 4 от НПК, касаеща правото на обвиняемия да
откаже да дава обяснения като цяло или частично за определени
обстоятелства. Такъв извод не би могъл да се направи и във връзка с
въздържанието или упражняването на определени процесуални права в хода
на наказателното производство. Въззивният съд не поставя доказателствените
си изводи относно достоверността на обясненията в тази обвързаност, каквото
отношение се забелязва в доказателсвтения анализ на първостепенния съд.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка,
правилни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд, според
които подсъдимият К. е извършил престъплението по чл.343, ал. 3, б. „а”, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което е обвинен с внесения от
СРП обвинителен акт.
Както е посочил районният съд, от обективна страна, на 13.09.2013 г.,
около 21:40 часа, в гр. София, кв „Горубляне”, на кръстовището на бул.
„Самоковско шосе” и ул. „Цветна градина”, с посока на движение от
Околовръстен път към бул. „Цариградско шосе”, подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
17
„Голф”, с ДК № *******, като нарушил правилата за движение по пътищата,
както следва: чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозни средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство”; чл. 31, ал.1 от ППЗДвП: „За регулиране движението
на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и
други участъци от пътя се използват светофари с по три светещи полета, с
които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на
светлината” и чл.31, ал. 7 от ППЗДвП:”Светлинните сигнали имат следното
значение: 1. червена светлина-означава „Преминаването е забранено”.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-
линията” или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.”,
като реализирал пътнотранспортно произшествие, катастрофирайки с лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с ДК №*******, управляван от
С. Т.Р., като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
пътуващата в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №
*******, В.Р.В., изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в пияно състояние -
съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1477/16.09.2913 г. на
МБАЛ „Св. Анна”-гр.София алкохолната концентрация в кръвта на П. А.К. е
в количество от 0,7 промила, което е в нарушение на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП: „На
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества”.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че подсъдимият К. е
имал качество на водач на моторно превозно средство, управлявайки същото
към момента на извършване на деянието. Съгласно установената съдебна
практика на понятието „управление”, употребено в чл. 342, ал. 1 НК, включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато
тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в
18
покой или в движение. /Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г.
на Пленума на ВС/. Извършвайки действия по управлението на автомобила,
подсъдимият е извършил нарушение на следните разпоредби - чл. 47 от
ЗДвП, чл. 31, ал. 1 и чл.31, ал.7 от ППЗДвП. Съгласно първата сред тях.
„Водач на пътно превозни средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и
да пропусне участниците в движението, които имат предимство”.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ППЗДвП от своя страна регламентира, че: „За
регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища,
пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват
светофари с по три светещи полета, с които се подават немигащи светлинни
сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”, а съгласно чл.31, ал.7, т.1
от ППЗДвП, „Светлинните сигнали имат следното значение: 1. червена
светлина-означава „Преминаването е забранено”. Водачите на пътни превозни
средства не трябва да преминават „стоп-линията” или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището или на пешеходната пътека.” Подсъдимият К. извършил
посочените нарушения на фона на управлението на автомобила под
въздействието на алкохол, нарушавайки и разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от
ЗДвП, според която: "На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества”, което е предвидено като съставомерен
елемент на престъпния състав.
Водачът К. е имал добра видимост от поне 100 метра към
светофарната уредба на кръстовището на прав участък на пътя, като е
навлязъл в кръстовището на червен забранителен за неговата посока на
движение светлинен сигнал без установен спирачен път. Изложеното води до
извод за липсата на действия за спиране или намаляване скоростта на
автомобила при приближаване на стоп линията на кръстовището на
разстояние, достатъчно за да се възприеме и реагира с уредите на управление
на автомобила с промяната на светлинния сигнал на светофарната уредба в
забранителен. Както правилно е преценил първоинстанционния съд, по този
начин К. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара,
предпоставяйки попадането на другия участник в неговата опасна зона а
19
спиране. В резултат на несъобразяване с посочените правила е настъпило
пътно транспортното произшествие с автомобила на свидетеля Р., който
законосъобразно навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната
уредба. Поради сблъсъка на двата автомобила, превозното средство
управлявано от свидетеля Р. отклонило посоката си на движение вляво на
първоначалната си посока, при което настъпил сблъсък между същото и
крайпътно дърво. При този сблъсък от запазения импулс тялото на
пострадалата В. продължило движението си и се получил удар в областта на
главата и, в частта надлежаща избития зъб, с елемент от обзавеждането на
́
купето на автомобила – таблото му, при който същият зъб бил избит.
Изложеният механизъм на настъпване на противоправния резултат
обосновава извод за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между изпълнителното деяние на подсъдимия, настъпването на пътно
транспортното произшествие и противоправния резултат със съставомерното
увреждане на здравето на пострадалата В.. Последното не би настъпило, ако
подсъдимият бе спазил нарушените правила за движение, управлявайки
автомобила със съобразена с пътните условия скорост, която да му даде
възможност да спре и пропусне участниците в движението, които имат
предимство и непреминавайки стоп линията на кръстовището при
забранителен червен сигнал на светофара в неговата посока за движение.
Освен изложеното, настъпването на противоправния резултат е било
благоприятствано от управлението на автомобила от подсъдимия К. под
влияние на алкохол, с оглед въздействието на същия върху психо-
физическите възможности на човешкия организъм, обсъдени в съдебно-
медицинската експертиза, изследвала този въпрос.
Както правилно е преценил от първостепенния съд, не са налице
основания за квалификация на случая като случайно деяние, след като се
установи, че подсъдимият в качеството си на водач на моторно превозно
средство е управлявал такова, като не само е бил длъжен да се съобразява с
вменените му в това качество задължения по силата на нарушените
разпоредби, но също е могъл да стори това, имайки безпрепятствена видимост
от над 100 метра към кръстовището и светофарната уредба.
В тази връзка правилно е отбелязано, че водачът Р. е могъл да
възприеме маневрите на водача по пътя без предимство – подсъдимия К., като
възможна опасност пред неговото движение, едва при достигането на
20
автомобила на К. до стоп-линията на платното до светофара в неговата
посока, когато за първи са били ясно различими признаците за отсъстващо
намерение у подсъдимия да зачете светлинната сигнализация. В този момент
свид. Р. е бил поставен пред техническата невъзможност да предприеме
мерки за избягване на произшествието, доколкото мястото на последвалия
сблъсък е попадало в опасната му зона, което обосновава извод за липса на
съвина и съпричиняване на произшествието и престъпния резултат.
Вида и характера на получената от пострадалата В. телесна повреда
„избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето" с медико-
биологичната си характеристика на средна телесна повреда, се установява от
обсъдената съдебно медицинска експертиза. Въззивният съд счита, че
избиването на втори горен ляв зъб естествено води до затрудняване
дъвкателната функция и артикулацията на речта, с оглед местоположението
му в зъбната кухина и функцията му в тази връзка. Придружаващите най-
тежкото увреждане травматични увреждания свидетелстват също за удар в
твърди изпъкналости в купето на автомобила при пътно транспортно
произшествие, подкрепяйки изводите за непрекия механизъм за настъпване
на увреждането.
Установи се и извършването на деянието при наличие на
квалифициращия елемент пияно състояние, установено както посредством
химическо изследване, така и според събраните гласни доказателствени
средства, ползвани според задължителните указания, дадени с т. 4, б. „д” от
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленум на ВС, а
именно, че „пияното състояние на дееца може да се установява с всички
доказателствени средства, предвидени в НПК... включително със свидетелски
показания...” Алкохолната концентрация на 0,7 промила в кръвта на
подсъдимия отговаря на тази правна квалификация, според константната
съдебна практика, тъй като надвишава лимита от 0,5 промила.
Районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при
условията на престъпна небрежност от страна на подсъдимия К..
Първостепенния съд е приел в своите изводи, че подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Същият е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, доколкото е дългогодишен правоспособен
водач на моторно превозно средство към момента на извършването му, имащ
21
познания за правилата, обезпечаващи безопасността при движение по
пътищата. В интелектуалния момент на вината са били включени представи
за пътната обстановка, регулирането на движението в кръстовището със
светофарна сигнализация в работещ режим и условията на движение на
автомобила на подсъдимия К., както и съответстващите им за приложение
правила за движение по пътищата. Деецът е съзнавал, че при управление на
моторното превозно средство приближава регулирано със светофар
кръстовище при действие на забранителния червен светлинен сигнал и опасна
скорост, както и забраната да управлява след алкохолна употреба, но въпреки
това не е съобразил поведението си с тези забрани.
При индивидуализацията на следващото се на подсъдимия наказание
правилно първоинстанционният съд е отчел наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на дееца, влошеното му
здравословно състояние, продължителния период от време на провеждане на
наказателното производство (осем години), за която забава липсва
съществени принос на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства правилно първостепенният съд е преценил в съответствие със
съдебната практика, обективирана в Решение № 93 от 10.03.2015 г. по н. д. №
26/2015 г. на Върховен касационен съд, несъставомерните телесни
увреждания на пострадалата, които не могат да бъдат квалифицирани като
средна телесна повреда, а само като причинена болка и страдание, а също и
съществената стойност на причинената щета на автомобила на свидетеля Р.,
равняваща се на 2 452,50 лева, според автотехническата оценителна
експертиза, и наличието на пешеходци в района на произшествието, макар
номинално да не е съобразил размера на наказанието с тях.
Правилно е отчетена липсата на основания за приложение на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като установените по делото
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не формират
необичайно множество, като никое от тях не носи и белезите на
изключителност.
При така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия е наложено при превес на смекчаващите
наказание лишаване от свобода за минималния допустим срок от една година,
определен според относителноопределените предели на наказанието. С така
22
наложения размер на наказанието от първата инстанция същото не се явява
несправедливо тежко и е минималното допустимо в
относителноопределените предели на наказанието. Същото отговаря на
изминалия значителен период от време от момента на извършване на
деянието до настоящия момент, за който не са налице доказателства
подсъдимият да е извършвал други противообществени прояви, което
обстоятелство е водещо до увереност на въззивния състав, че процесната
проява се явява инцидентна и с минимални наказателноправни средства биха
били достигнати целите на наказанието.
При липса на съответен протест, настоящата въззивна инстанция не би
могла да ревизира нито размера на наказанието, нито приложението на чл. 66
от НК, макар да не намира основания за същото. Определеният изпитателен
срок, за който изпълнението на наказанието е отложено, съответства на
отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, а с оглед размера му,
съвпадащ с минималния допустим тригодишен срок, не са налице основания
за неговото намаляване.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.
343г от НК, като е лишил подсъдимия от право да управлява моторно
превозно средство за срок от една година. Този срок съответства на характера
и тежестта на нарушенията на правилата за движение, извършени от
подсъдимия и на причинения от него противоправен резултат.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, касаеща направените в производството разноски в хода на досъдебната
и съдебната фаза на процеса, настоящият състав намира същата за правилно
приложена от първата инстанция.
Относно веществените доказателства, дискове, съдържащи записи на
подадени сигнали през системата на Дирекция „Национален център 112” -
МВР, цветни цифрови фотоизображения към протокола за оглед, както и
приложение към изготвена петорна автотехническа експертиза, правилно е
преценено същите да останат към материалите по делото до изтичане на
сроковете за неговото съхранение с оглед естеството им и при липса на
проявен интерес от заинтересовани учреждения и лица към тях.
При така извършената от въззивната инстанция проверка на
обжалваната присъда, доколкото не бяха установени основания за нейното
23
изменение и отмяна, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ХV-
ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.03.2021 г. на СРС, НО, 02-ри състав
по НОХД № 2661/2015 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24