№ 4301
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110172347 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба от А. Д. М., с ЕГН ********** от гр. София, лично и в качеството
на родител, търсейки защита и за малолетното си дете А. А. М., ЕГН **********, против К.
Р. И. с ЕГН **********, живуща в гр. София. В молбата са изложени твърдения, че
ответника, съжителствал на семейни начала с първия молител и майка на втория молител,
упражнява домашно насилие се упражнява от близо година, като конкретният период,
описан в молбата е 17.11.2021г. до 17.12.2021г. Сочи, че спрямо молителя М. актовете на
домашно насилие се изразяват в принудително ограничаване на правото му да се ползва с
равни родителски права и задължения с другия родител спрямо общото им дете, което е
другият молител по делото, ограничаван в правото му да получи важна информация относно
здравето и развитието на детето, не оказване на съдействие от другия родител при
упражняване на родителските си задължения, ограничава правото му да участва при вземане
на решения, свързани със здравето на детето, ограничаване на правото му като родител да се
грижи за физическото, умственото и социално развитие на детето и като следствие от
всичко това му е причинено стрес, психическо/психологическо страдание, ощетяващо
здравето. За детето А. сочи, че принудително й е ограничено правото да бъде отглеждана по
начин, който осигурява нейните нужди и интерес, тъй като въпросите, отнасящи се до
здравето на детето се вземат еднолично от ответника. В заключение молителят М. се
оплаква от това, че майката еднолично води детето на прегледи, изследвания и след това не
го уведомява за здравословното състояние на детето.
Прави искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие, предвидени в чл.
5, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗЗДН.
В посочената молба се сочи, че на ответника е предоставено упражняването на
родителски права, а на първия молител е определен режим на лични контакти с детето А. по
силата на постановени привременни мерки по гр.д. №58678/2020г. на СРС.
1
По отношение на първия молител, А. М., се твърди че е упражнена форма на
домашно насилие психически и емоционален тормоз чрез опит да бъде държан в неведение
за изследванията на детето и неговото състояние, както и отказ на ответника да води детето
на лекарски прегледи, отричайки уврежданията на детето.
Ответникът оспорва молбата, счита, че не са конкретизирани актове на домашно
насилие, по никакъв начин не е извършила дискомфортно действие спрямо молителите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, което има
право да търси защита по реда на ЗЗДН. Молителят е активно процесуалноправно
легитимиран да търси защита за себе си и за малолетното си дете, а ответникът като
съжителстваща на семейни начала с молителя и майка на детето е пасивно
процесуалноправно легитимирана да отговаря по този закон /чл. 3 ЗЗДН/.
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален, емоционален или
икономически тормоз, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо определена категория
лица, в която попадат страните по делото.
От тази дефиниция, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН следва, че идеята на
закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният
акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата
и адекватната мярка за защита.
Молителят твърди, че върху него е упражнено домашно насилие, изразяващо се във
формата на психически и емоционален тормоз чрез държане в неведение за здравословното
състояние на детето, което е със специални нужди. Молителят, в качеството му на законен
представител на малолетното дете А. твърди, че върху нея е упражнено домашно насилие
като не се отглежда по начин, който осигурява нейните нужди и интерес, тъй като се
вземали еднолично решения от майката за здравните нужди на детето. Подадена е
декларация по чл. 9 от ЗЗДН, подадена лично от молителя А. М., в която са изложени
твърденията описани в молбата за защита.
В подкрепа на изложеното в молбата молителят А. М. е представил и писмени
доказателства – удостоверение за раждане на А. М., представени са писмени документи,
видно от които ответникът е сключил договор с ОТОТОН ЕООД за покупка на слуховите
апарати на детето А.. Дружеството е специализиран център за такива устройства.
По делото е постъпил социален доклад изх. № ПР/Д-С-КС/39-003/16.02.2022г. от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, които посочват добра връзка на детето с
майката, която изпълнява отговорно родителските си задължения и задоволява адекватно
неговите потребности. Молителят не се е отзовал на поканата на социалните работници и
не е съдействал при проучването им.
На поставени въпроси от молителя чрез издадено за това съдебно удостоверение от
съда, управителят на Ототон ЕООД Славчо Бобчев сочи, че на молителя е даден отговор на
негово запитване на 17.11.2021г. във връзка със състоянието на детето и дали посещава
центъра, както и във връзка със слуховите апарати. Отговора е даден от Б.. В качеството на
свидетел е разпитана Б. И. Н., която заяви, че и двамата родители са инструктирани за
ползване на слуховите апарати, носени от детето Алисия. При определяне на слуховите
апарати са присъствали и двамата родители, впоследствие при тяхната раздяла на молителя
е давана информация, когато е търсена от него. Свидетелката не отрича да е постъпила от
ответницата писмено изявление да не дават информация на трети лица и служителите са
2
включили в тези трети лица молителя. Потвърди, че устно ответникът е заявил да не се дава
информация на бащата поради семейните им отношения, за това, че той често търси
информация от всички, един вид като тормоз. Дори твърди, че от страна на молителя с
многобройните му запитвания и за нея се превърнало в психически тормоз, но въпреки това
той е получавал информация.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът счита, че се опровергава изложеното в молбата за защита, подадена от молителя в
лично качество и като законен представител на малолетното си дете. Настоятелното му
искане чрез делото по ЗЗДН да се снабди с информация от ОТОТОН, касаеща замервания,
извършени на слуха на А. в периода 17.112021г-17.12.2021г. е определяща цел – целта в
случая е определяща за квалифициране на поведението като домашно насилие. Разбира се,
възможният резултат от подобно поведение би бил душевен дискомфорт за молителя поради
невъзможността да получи исканата информация заради нежеланието на ответника, но по
реда на ЗЗДН той не би могъл да получи търсеното поведение от ответника. Това е извън
кръга отношения, регламентирани със ЗЗДН. Тези отношения са от кръга на родителската
отговорност и могат да се решават в заведеното дело по чл.127 ал.2 от СК. За детето Алисия
не се доказа ответника да има поведение, с което да застрашава живота и здравето му.
Действително по принцип Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява
доказателствено средство, като в тежест на ответника е да опровергае нейната
доказателствена стойност. В настоящия случай обаче в декларацията не са посочени актове,
извършени срещу молителите, които да представляват „насилие“ по смисъла, заложен в
закона, поради и което същата не може да представлява доказателствено средство по
смисъла на чл. 13, ал.2, т. 3 ЗЗДН.
Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени със
сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на решаващия състав, че в
конкретния случай акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН спрямо молителите не е извършен.
Поради това съдът приема, че молбата не може да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и претенцията за разноски от страна на ответника, молителят
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на общо
700.00 лева, изразяващи се в явяване на адв. К. в повече от три с.з., а заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв. по приложено адвокатско пълномощно се явява
прекомерно, като в тази насока е направено и възражение от молителя. Претенцията на
молителя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да внесе по сметка
на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Д. М., ЕГН **********, лично и в качеството си на
законен представител на малолетното му дете А. А. М., ЕГН ********** за издаването на
заповед за съдебна защита срещу К. Р. И., ЕГН **********, като неоснователна и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките, предвидени в чл. 5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен
съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, да заплати на К. Р. И., ЕГН **********
3
разноски по делото в размер на 700.00/седемстотин/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. М., ЕГН ********** за присъждане
на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4