Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
Гр.
Силистра, 02 май 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра,
в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията адм. д № 96 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Производството по делото е
образувано по жалба на Д.Д.Т. с ЕГН – ********** *** срещу Ревизионен акт №
Р-03001920004892-091-001 / 16. 03. 2022 г. издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – гр. Варна, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 73/ 20. 05. 2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни
периоди 2017– 2019 г. са установени задължения на лицето по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, задължения за осигурителни вноски за ДОО, за УПФ и здравноосигурителни
вноски в общ размер на 3617. 72 лв., както и лихви в общ размер на 1339. 96
лева.
Жалбоподателят оспорва всички
констатации, свързани с извършената ревизия. Счита, че решаващият орган е
подходил формално към правомощията си, по време на извършената проверка е
демонстрирал неуважително отношение към
него, което в крайна сметка се е отразило върху формулираните изводи. Изтъква,
че той и семейството му са трайно установени в Обединено Кралство
Великобритания и по силата на Спогодбата между Република България и Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно
облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и
печалбите от прехвърляне на имущество не може да се счете, че е местно лице в
България, респ. че дължи сумите, установени в РА. Твърди, че сумите от продажбите, за които приходната
администрация приема, че са извършени от него, са получавани от неговата
възрастна и болна майка с цел подпомагането ѝ. Оспорва, че е получавал
сумите по разписките за получени пощенски парични преводи и разходните касови
ордери.
Ответникът – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно
управление на НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва изложените в
жалбата съображения и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Със заповед №
Р-03001920004892-020-001
/12.08.2020 г., на
основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, орган по приходите, чиято компетентност се
установява от заповед № Д-2273 / 20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна
(л. 30), е възложил извършването на ревизия по отношение на жалбоподателя,
касаеща:
1. Годишен авансов данък по ЗДДФЛ за периода
01.01.2017-31.12.2019 г.;
2. ДОО за периода 01.01.2017 – 31.12.2019 г.;
3. Здравно осигуряване за
периода 01.01.2017– 31.12.2019 г.;
4. Универсален пенсионен фонд
за периода 01.01.2017 – 31.12.2019 г.
Определен е тримесечен срок за извършване на
ревизията, считано от връчването на заповедта (последното е осъществено на
29.10.2021 г. видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път
– л. 209). Посочени са Н.В.Г.(ръководител на ревизията) и Б.А.Г. – главни
инспектори по приходите – като длъжностни лица, които следва да извършат
ревизията.
На 21.01.2022 г.
жалбоподателят е получил Уведомление № Р-03001920004892-113-001/ 07.01.2022 г.
относно наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което
данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. Едновременно му е
било връчено и Уведомление № Р-03001920004892-139-001/07.01.2022 г. по чл. 17,
ал. 1, т. 2 ДОПК.
Гореспоменатите главни
инспектори по приходите са съставили ревизионен доклад (РД) №
Р-03001920004892-092-001 / 14.02.2022 г., в който задълженията на лицето са
били определени по реда на чл. 122 ДОПК; РД е връчен по електронен път на
жалбоподателя на 16.02.2022 г.
Жалбоподателят е подал срещу
РД възражение по електронен път на 26.02.2022 г. Възражението съдържа доводи,
сходни с наведените в жалбата до съда.
Въз основа на РД е издаден
ревизионен акт (РА) № Р-03001920004892-091-001 / 16.03.2022 г. от възложителя
на ревизията и ръководителя на ревизията. Посредством ревизионния акт са
установени следните задължения на жалбоподателя: 1/ Годишен авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 5.00 лв. с лихва за забава в размер на 1.97
лв.; 2/ Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 307.00 лв.
с лихва за забава в размер на 90.23 лв.; 3/ ДОО за 2017 г. в размер на 571.32
лв. с лихва за забава в размер на 262.97 лв.; 4/ ДОО за 2018 г. в размер на
754.80 лв. с лихва за забава в размер на 280.67 лв.; 5/ ДОО за 2019 г. в размер
на 414.40 лв. с лихва за забава в размер на 111.73 лв.; 6/ ЗО за 2017 г. в
размер на 331. 20 лв. с лихва за забава в размер на 152.44 лв.; 7/ ЗО за 2018 г.
в размер на 408. 00 лв. с лихва за забава в размер на 151.70 лв.;8/ ЗО за 2019
г. в размер на 224.00 лв. с лихва за забава в размер на 60.40 лв.; 9/ УПФ за
2017 г. в размер на 207.00 лв. с лихва за забава в размер на 95.28 лв.; 10/ УПФ
за 2018 г. в размер на 255.00 лв. с лихва за забава в размер на 94.82 лв.; 11/
УПФ за 2019 г. в размер на 140. 00 лв. с лихва за забава в размер на 37.75 лв. Възраженията на ревизираното лице са
обсъдени подробно и са счетени за неоснователни.
РА е връчен на жалбоподателя
по електронен път на 16.03.2022 г. Последвало е оспорване в цялост на РА по
административен ред, предявено на 31.03.2022 г.
С решение № 72 / 20.05.2022
г. на ответника оспореният РА е бил потвърден изцяло. Съобщаването на решението
е било осъществено по електронен път на 20.05.2022 г., след което – на
02.06.2022 г. – е постъпила жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия
(на диск) от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни
документи бяха връчени на жалбоподателя на 25.07.2022 г. като приложение на
призовка (л. 324), съдържаща указание за жалбоподателя съгласно разпореждане №
363/ 01.07.2022 г. да изрази становище по приемането на електронните документи
в срок до съдебното заседание на 08.09.2022 г. В рамките на въпросния срок от
страна на жалбоподателя не бяха оспорени електронните документи, поради което
те бяха приети като доказателства по делото в гореспоменатото съдебно
заседание.
При преглед на диска със записаните
електронни документи и проверка на сертификатите на КЕП се установява, че към
момента на подписването всички електронни подписи са били валидни. Установи се,
че РА изхожда от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП- Варна Й.Р.А.,
който е възложил ревизията, и гл. инспектор по приходите Н.В.Г.- ръководител на
ревизията. РД изхожда от двамата посочени
инспектори в заповедта за възлагане на ревизията - гл. инспектор по
приходите Н.Г.- ръководител на ревизията, и гл. инспектор по приходите Б.Г..
Сертификатите удостоверяват съответствието на електронните подписи с
изискванията на чл. 3, точка 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и Съвета
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар, респ. доказват че са изпълнени условията по чл.
26 и по приложение I към
регламента и по-конкретно - условията по чл. 26, букви а) и б) от регламента -
подписите да са свързани по уникален начин с титулярите им и последните да
могат да бъдат идентифицирани. Включването на ЕГН в квалифицираните
удостоверения за квалифициран електронен подпис не е нормативно регламентирано.
Макар ЕГН да съставлява административен идентификатор, чрез който физическите
лица се определят еднозначно (чл. 11 от Закона за гражданската регистрация) и
посредством документа за самоличност се предоставя на доставчика на
удостоверителни услуги заедно с други лични данни във връзка с идентифициране
на лицето, на което ще бъде издаден електронен подпис (чл. 43 от ЗЕДЕУУ), това
не значи, че ЕГН трябва да е видим при подписването на документите. Изрично в
този смисъл е даденото становище на Комисията за защита на личните данни рег. №
ПНМД-01-11/2021, гр. София, 17.06.2021 г. Следователно липсата на видимо ЕГН в
квалифицираното удостоверение за електронен подпис не е основание да се счете,
че този подпис не изпълнява условията на чл.3, т.12 от регламента, още повече,
че в приложение I към
регламента няма изискване за подобна информация - буква в) предвижда само
необходимост от посочване на името на титуляра или негов псевдоним. Що се касае
до изискванията по чл. 26, букви а) и б) от регламента - дали подписите са
свързани по уникален начин с титулярите им и дали последните могат да бъдат идентифицирани,
според настоящата инстанция същите са изпълнени - посочени са имената на
лицата, тяхната месторабота и служебен имейл, т.е. информация, която би била
посочена и би била достатъчна в случай, че документът беше издаден на хартия и
беше подписан саморъчно. Всеки от подписите притежава и сериен номер, който по
съществото си също е уникален идентификатор, свързващ подписа с лицето, на
което е издаден. Не може да не се
отбележи и това, че всички електронни подписи преминават квалифицирано
валидиране не само в дружеството, което ги е издало, но и в инструментите за
валидиране на електронни подписи на Държавната агенция „Електронно управление“
и на Европейската комисия, което означава, че не е налице проблем относно
проверката на идентичността на автора на електронните изявления, както и
относно авторството и валидността на удостоверението за електронен подпис в
съответствие с изискванията на приложение I към регламента. Що се касае за липсата
на квалифициран електронен времеви печат върху документите, то полагането на
такъв печат не е нормативно установено изискване към КЕП, още повече, че датите
на издаването и на връчването на документите не са били спорни обстоятелства в
процеса.
В заключение на изложеното
настоящата инстанция приема, че Ревизионен акт № Р-03001920004892-091-001 / 16.
03. 2022 г. е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК.
Жалбоподателят е бил надлежно
уведомен, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК; бил е уведомяван и за предприетите при ревизията процесуални действия и
относно изготвените документи. Органите по приходите са извършили анализ на
всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При издаването на РД е спазен
14-дневният срок, визиран в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. По
преписката са налице данни за връчване на РД и РА. Жалбоподателят надлежно е
упражнил правото си на защита при административното, респ. при съдебното
обжалване на ревизионния акт. Наведените от него съображения както срещу
констатациите по ревизионния доклад, така и срещу ревизионния акт, са
разгледани обстойно и счетени за неоснователни въз основа на задълбочен анализ. Ревизиращите органи са
осъществили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали
относими доказателства в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в
административния и в частност в данъчния ревизионен процес, поради което
релевираното в възражение от жалбоподателя за формален и незадълбочен подход от
страна ревизиращия екип е неоснователно. Не бяха представени никакви
доказателства от жалбоподателя, че отношението към него по време на ревизията е
било неуважително, а опита за аналогия с т. нар. възродителен процес е
най-малкото неуместен, още повече на фона на документираните затруднения на
ревизиращите за нормален контакт с него – протоколи от 18.05.2021 г. (л. 187),
от 26.02.2021 г. (л. 193), от 29.01.2021 г. (л. 195) – жалбоподателят не е
желаел да се срещне с ревизиращия екип, тъй като „няма необходимост от
ревизия“, заплашвал е инспекторите със съд и жалби, отказвал е получаването на
документи. Що се отнася до правилността
на изводите, направени въз основа на събраните в производството доказателства,
те касаят материалната законосъобразност на оспорения акт, а не спазването на
административнопроизводствените правила, чието съществено нарушение съставлява
отменително основание съгласно чл. 146 т.3 от АПК
На следващо място е необходимо
да се обсъди материалната законосъобразност на оспорения акт.
В хода на ревизионното
производство е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла
на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене ***. През ревизирания период същият
няма регистрация като едноличен търговец.
В резултат на събраните
доказателства органите по приходите са установили, че през периода 01.01.2017
г. – 31.12.2019 г. жалбоподателят е извършвал регулярни търговски продажби на
стоки, от които е получавал парични плащания от наложен платеж и пощенски
парични преводи чрез системите и партньорството на „Еконт Експрес“ ООД.
Установено е също, че в посочения тригодишен период жалбоподателят не е подал
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и съответно не е посочил подлежащите на деклариране
доходи от периода, респ. дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, произтичащи
от дейността като едноличен търговец, от регулярните търговски продажби на
стоки, извършени от куриерски и пощенски услуги от „Еконт Експрес“ ООД. С оглед
констатираните недекларирани приходи и доходи, е прието, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК, за което жалбоподателят е
бил уведомен, като му е дадена възможност да представи становище и доказателства,
и е бил поканен да попълни декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за трите
проверявани години, което той не е сторил.
Изводите в ревизионния доклад
са направени въз основа на данни и документи от "Еконт Експрес" ООД,
удостоверяващи, че лицето е извършвало продажби на разнородни предмети - перфоратор, стойка за багажник, пендула,
къртач, фугорез, циркуляр, куфар, машини девалт, машини макита и др.
Информацията за всички пратки с наложен платеж, пощенски услуги за ревизирания
период, както и парични преводи по пратки пощенски колет са предоставени в
табличен вид в електронна форма (таблици Excel) от доставчика на пощенски и
куриерски услуги. В приложените писмени обяснения от "Еконт Експрес"
ООД допълнително е изтъкнато, че данните се предоставят въз основа на
информацията, вписана в клиентския картон на лицето; предоставени са и
пояснения към колоните на таблиците "Получени наложени платежи.xls", "Получени парични
преводи. xls",
"Изпратени пратки. xls"
и "Получени пратки. xls". Информацията по таблиците е съпоставена с
изпратени снимки на разходни касови ордери и разписки за получени пощенски
парични преводи, като при анализа са взети предвид само тези, за които са
представени доказателства. Установено е, че от дистанционната продажба на
машини и инструменти жалбоподателят е получил: през 2017 г. общо 7663.00 лв.,
от които изплатени с наложен платеж (НП) 3293. 00 лв. и изплатени с пощенски
паричен превод (ППП) 4730.00 лв.; през 2018 г. е получил общо 23128.00 лв., от
които изплатени с НП 6960. 00 лв. и изплатени с ППП - 16168.00 лева; през 2019
г. е получил общо 3394. 00, от които изплатени с НП 2869 лв. и изплатени с ППП
525. 00 лева.
Съгласно дадените писмени
разяснения от ревизираното лице, същото е продавало машините и инструментите с
надценка от 10-15 %. Органите по приходите са регистрирали, че част от
продажбите са с много по-висока надценка, поради което са приели, че средната
надценка е била 15 %. По този начин, след приспадане на сумите за разходите за
закупуване на стоките, предназначени за продажба, са установили, че
жалбоподателят е получил доходи от упражняваната дейност за 2017 г. в размер на
1149. 45 лв., за 2018 г. в размер на 3469. 20 лв. и за 2019 г. - в размер на
509.10 лева.
Въз основа на направения
извод за осъществявана търговска дейност, съответно за реализирани търговски
сделки без регистрация по ТЗ, с РА основата за облагане е формирана по реда и
механизма, предвиден за едноличните търговци. Прието е, че лицето подлежи на
задължително осигуряване за доходите, получени в резултат на осъществяваната
търговска дейност (дистанционна търговия) и на осн. чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО,
чл. 127, ал. 1 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установени задълженията му
за осигурителни вноски за ДОО и УПФ и здравноосигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице върху минималния осигурителен доход, определен с ЗБДОО
за съответната година. Установени за и задължения за облагане с данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за периода.
Основните спорни обстоятелства в процеса са
дали жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, дали
са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за определяне
на задълженията му по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и ако това е така - доколко констатациите в ревизионния акт могат
да се счетат за опровергани от събраните по делото доказателства.
За да приеме, че
жалбоподателят е местно физическо лице, органът по приходите е счел, че са
налице предпоставките по чл.4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДФЛ – има постоянен адрес в
България, пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки
12–месечен период и центърът на жизнените му интереси е в България. Според
оспорванията в жалбата, центърът на жизнените интереси на Д.Т. е в Обединеното
кралство, където той и семейството му (дъщеря и съпруга) са трайно установени.
Оспорването се обосновава с представени доказателства (писма от дружество,
предоставящо счетоводни услуги, писмо от Британската кралска данъчна и
митническа служба и писмо от 2016 г. за получен осигурителен номер), от които
се установява единствено, че жалбоподателят притежава осигурителен номер в
Англия, но от самите писма става ясно, че този номер не доказва правото му на
работа в чуждата държава, респ. не доказват, че е полагал труд там в
релевантния за настоящото производство период.
На жалбоподателя бе давана двукратно възможност (първоначално с
разпореждане № 363 / 01.07.2022 г. за насрочване на делото и повторно в с. з.
на 08.09.2022 г.) да представи четливо заверено копие с пълен превод на
български език на подадените от него данъчни декларации в чужбина за процесния
период, като му е указана доказателствената тежест за установяване на размера
на реализирания доход в чужбина и дали в размера на данъчната основа, въз
основа на която е заплатил задълженията си, са били включени доходите от
реализираните продажби на стоки чрез „Еконт“, визирани в РА и дали върху тези
доходи са заплатени данъци и осигурителни вноски в чужбина. Въпреки дадената
възможност не се представиха допълнително доказателства. Не се представиха и
договори за наем, трудови договори или други документи, свързани с
осъществявана стопанска дейност или притежание на собственост, създаващи
индиция, че е възможно центърът на жизнени интереси на жалбоподателя
действително да е в Англия. Липсват доказателства, че центърът на жизнени
интереси би могъл да бъде обусловен от семейните отношения на жалбоподателя,
тъй като самият той в с. з. на 08.09.2022 г. призна, че съпругата му и детето
му не са във Великобритания, а живеят в Берлин, Германия (л. 377-гръб), като за
процесния период детето му е идвало в България само за почивка на море, а жена
му е чужд гражданин и няма български лични документи. Същевременно от събраните
по делото доказателства (справки за задгранични пътувания – л. 197 и приложени
оригинални РКО и разписки за получени ППП -л. ЗЗЗ-джоб) е видно, че по-голямата
част от ревизирания период жалбоподателят е прекарал в България. Единственото
изключение е през 2017 г., когато жалбоподателят е работил в чужбина – Белгия,
но тогава според данните от банковата му карта ( л. 366-374) отсъствието е било
от средата на февруари до 10 юли (по малко от четири месеца) и около два месеца от септември до ноември,
но на фона на цялата дейност през годината, нито се твърди, нито се доказа, че
именно в Белгия жалбоподателят е имал център на жизнени интереси.
В заключение на казаното е
видно, че изводите на приходната администрация, че жалбоподателят е местно лице
по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДФЛ, са правилни.
На следващо място е
необходимо да се обсъди наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2
от ДОПК. Установяванията в РА са базирани на справките, получени от „Еконт
Експрес“ ООД относно предоставените услуги на жалбоподателя, в това число данни
за изпратените от него пратки, за номерата на товарителниците, съдържание на
пратките, за сумите на наложените
платежи, за данните за получателите на пратките, за изплатените наложени
платежи и пощенски парични преводи. Самите справки, като доказателствено средство,
се обхващат от хипотезата на чл. 54 от ДОПК. Касае се за данни, получени по
електронен път по установения нормативен ред, чиято достоверност е заверена
посредством КЕП от длъжностно лице от посоченото дружество (видно от проверка
на сертификатите, намиращи се на диск 3, приложен в плик на л. 183 от делото).
Следователно съгласно чл. 54, ал. 5 от ДОПК представените справки са годно
доказателствено средство и въз основа на тях успешно би могъл да бъде обоснован
извода за осъществявана търговска дейност от жалбоподателя без съответната регистрация
по ТЗ, доходите от която са укрити (в този смисъл Решение № 3537 от 4.04.2023
г. на ВАС по адм. д. № 7355/2022 г., VIII о.). Ето защо следва да бъде прието,
че констатацията на ревизиращия екип за наличието на хипотезата по чл. 122, ал.
1, т. 2 от ДОПК е подкрепена от събраните доказателства, което значи, че в
тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в РА – чл. 124, ал. 2 ДОПК.
В тази връзка жалбоподателят
е оспорил подписите си върху част от изисканите от „Еконт Експрес“ ООД по реда
на чл. 192, ал. 1 от ГПК оригинални документи на фотокопията, приложени към
коментираните по-горе справки. Оспорените документи са индивидуализирани в
протокола от с.з. на 08.09.2022 г. При назначаването на експертизата на вещото
лице беше указано, че следва да провери дали подписите върху оспорените
документи - РКО, разписки за получени
пощенски записи и електронни изявления за осъществени плащания на суми - са изпълнени от жалбоподателя или неговата
майка, която е разпитана като свидетел и за която е налице признание, че е
действала от името на жалбоподателя. Експертизата е извършила проверка.
Установила е, че при електронните изявления се касае за подписи, които са
положени собственоръчно върху тъч скрийн монитор или подложка за снемане на
подписи в електронен вариант, след което същите са трансформирани в цифрово
изображение и са интегрирани в структурата на електронния документ.
Следователно, макар и в електронен вид, проверката касае автентичността на
положения саморъчен подпис в електронните изявление. По отношение на РКО и
разписките за получени пощенски записи се касае за проверка на писмени
доказателства. Вещото лице е установило, че за част от оспорените подписи не
може да се даде категоричен отговор дали са изпълнени от посочените лица, а за
други – че категорично не са изпълнени от лицата. Тъй като таблиците, изготвени
от „Еконт Експрес“ са доказателство с вторичен характер, то кредитирането им
следва да се счете обусловено от доказателствената стойност на документите, въз
основа на които тези таблици са съставени (в този смисъл Решение № 1173 от
3.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3396/2022 г., I о.). Именно поради
заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза следва
да се приеме, че някои от констатациите по РА са опровергани.
Предвид резултата от
назначената почеркова експертиза и за установяване на редуцирания размер на
вземанията по ревизионния акт, по делото беше назначена счетоводна
експертиза. Съгласно изчисленията на
вещото лице задълженията на жалбоподателя са следните: 1/ Годишен авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 0.00 лв. с лихва за забава в размер на
0.00 лв.; 2/ Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 248.00
лв. с лихва за забава в размер на 72.42 лв.; 3/ ДОО за 2017 г. в размер на 571.32
лв. с лихва за забава в размер на 262.97 лв.; 4/ ДОО за 2018 г. в размер на
754.80 лв. с лихва за забава в размер на 280.67 лв.; 5/ ДОО за 2019 г. в размер
на 82.88 лв. с лихва за забава в размер на 22.85 лв.; 6/ ЗО за 2017 г. в размер
на 331. 20 лв. с лихва за забава в размер на 152.44 лв.; 7/ ЗО за 2018 г. в
размер на 408. 00 лв. с лихва за забава в размер на 151.70 лв.;8/ ЗО за 2019 г.
в размер на 44.80 лв. с лихва за забава в размер на 12.38 лв.; 9/ УПФ за 2017
г. в размер на 207.00 лв. с лихва за забава в размер на 95.28 лв.; 10/ УПФ за
2018 г. в размер на 255.00 лв. с лихва за забава в размер на 94.82 лв.; 11/ УПФ
за 2019 г. в размер на 28. 00 лв. с лихва за забава в размер на 7. 70 лв. Видно
е, че общият размер на вземанията от 4957.68 лв. по РА е редуциран до 4114.23
лв. по експертизата и това се дължи на промяната в сумите за 2019 г. и липсата
на задължение за заплащане на данък по ЗДДФЛ за 2017 г.
В заключение на изложеното се
налага извода, че констатациите на органите по приходите са правилни в
по-голямата си част. Ревизионният акт подлежи на отмяна само по отношение на
установените задължения, за които липсват категорични доказателства, че са
свързани с получени от жалбоподателя доходи. Макар според правилата на
куриерската фирма изплащането на сумите да става след проверка на самоличността
на явилите се да ги получат лица, нито дружеството, нито служителите му имат
официални удостоверителни функции, поради което при оспорване на подписите за
получаването им единствено твърдението, че сумите са изплатени на посочените
лица не е достатъчно. Доказателствената сила на част от разписките, електронни
изявления и РКО беше опровергана, поради което и документите, които са базирани
на тях, също следва да се счетат за частично неверни. Именно поради това
ревизионният акт подлежи на отмяна за разликата над установените задължения от
вещото лице по счетоводната експертиза.
При този изход на делото и
във връзка с отговорността за разноските в процеса, съдът намира следното:
Общият размер на установените
задължения по РА, потвърдени
с решение № 73/ 20. 05. 2022 г. на ответника, възлиза на 4957.68 лева. С
настоящото решение актът се отменя за 843.45 лв., което означава, че
потвърдената част от него възлиза на 4114.23 лв. По претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски в производството,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да се
присъдят такива в размер на 711.42 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (400. 00 лв. + 10 % за горницата над
1 000 лева, при интерес в размер на 4114.23 лв.). Жалбоподателят не е
направил искане за присъждане на разноски нито в подадената жалба, нито в
последното съдебно заседание; не е депозирал и списък на разноските. Ето защо
по отношение на разноските му съобразно уважената част от жалбата съдът не
следва да се произнася.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.Т. с
ЕГН – ********** ***, Ревизионен акт № Р-03001920004892-091-001 / 16. 03. 2022
г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 73/ 20. 05. 2022 г. на директора
на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна
при ЦУ на НАП, в частта за разликата над установения с настоящото решение
размер задължения общо от 4114.23 лв.
до размера общо от 4957.68 лв. по
Ревизионния акт, касаещи задълженията на лицето за 2019 г. за осигурителни
вноски за ДОО, за УПФ, здравноосигурителни вноски и лихви, както и липса на
задължение по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Т. с
ЕГН – ********** ***, срещу Ревизионен
акт № Р-03001920004892-091-001 / 16. 03. 2022 г. издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 73/ 20. 05. 2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с който
са установени следните задължения: 1/ Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2018 г. в размер на 248.00 (двеста четиридесет и осем) лв. с лихва за
забава за периода от 01.05.2019 г. –
16.03.2022 г. в размер на 72.42 (седемдесет и два лв. и четиридесет и две
ст.) лв.; 2/ ДОО за 2017 г. в размер на
571.32 (петстотин седемдесет и един лв. и тридесет и две ст.) лв. с лихва за
забава за периода от 01.05.2018 г. – 16.03.2022 г. в размер на 262.97 (двеста шестдесет и два лв. и деветдесет и
седем ст.) лв.; 3/ ДОО за 2018 г. в размер на 754.80 (седемстотин петдесет и
четири лв. и осемдесет ст.) лв. с лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. –
16.03.2022 г. в размер на 280.67 (двеста
и осемдесет лв. и шестдесет и седем ст.) лв.; 4/ ДОО за 2019 г. в размер на
82.88 (осемдесет и два лв. и осемдесет и осем ст.) лв. с лихва за забава за
периода от 01.05.2020 г. – 16.03.2022 г. в размер на 22.85 (двадесет и два лв. и осемдесет и пет ст.)
лв.; 5/ ЗО за 2017 г. в размер на 331. 20 (триста тридесет и един лв. и
двадесет ст.) лв. с лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. – 16.03.2022 г.
в размер на 152.44 (сто петдесет и два лв. и четиридесет и четири ст.) лв.; 6/ ЗО за 2018 г. в размер на 408. 00
(четиристотин и осем) лв. с лихва за забава за периода от 01.05.2019 г.–
16.03.2022 г. в размер на 151.70 (сто
петдесет и един лв. и седемдесет ст.) лв.; 7/ ЗО за 2019 г. в размер на 44.80
(четиридесет и четири лв. и осемдесет ст.) лв. с лихва за забава за периода от
01.05.2020 г. – 16.03.2022 в размер на 12.38 (дванадесет лв. и тридесет и осем
ст.) лв.; 8/ УПФ за 2017 г. в размер на 207.00 (двеста и седем) лв. с лихва за
забава за периода от 01.05.2018 г. – 16.03.2022 в размер на 95.28 (деветдесет и
пет лв. и двадесет и осем ст.) лв.; 9/ УПФ за 2018 г. в размер на 255.00
(двеста петдесет и пет) лв. с лихва за
забава за периода от 01.05.2019 г. – 16.03.2022 г. в размер на 94.82
(деветдесет и четири лв. и осемдесет и две ст.) лв.; 10/ УПФ за 2019 г. в
размер на 28. 00 (двадесет и осем) лв. с лихва за забава за периода от
01.05.2020 г. – 16.03.2022 г. в размер
на 7. 70 (седем лв. и седемдесет ст.) лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Т. с ЕГН – **********
*** да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 711.42 (седемстотин и единадесет лв. и четиридесет и
две ст.) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: