Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 05.04.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………… в публично …….……...…..….
заседание
на седми март ..............................................................................………..….….…..…….
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Мелиха Халил ………....…..…………......…..........
като
разгледа докладваното от .....……………… съдията Виктор Атанасов .............................
административно
дело №23 .... по описа за ..................... 2023 година
............................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и 3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от С.А.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, чрез пълномощника й - адвокат А.С. от АК-***, с
адрес за призоваване – ***, против Решение №2153-08-570 от 16.12.2022 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата й против Разпореждане №081-00-1026-3 от 02.11.2022 год. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане,
на С.А. М. е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Жалбоподателката С.А.М. заявява в жалбата си, че не е съгласно с
посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, поради което го обжалва в законовия срок. Счита, че обжалваното решение
е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено при грубо и драстично
нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата възпроизвежда част от
констатациите, както и изводите на решаващия орган, изложени в мотивите към
това решение, като счита, че тези изводи са несъстоятелни. Сочи, че съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или
чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й. Сочи също, че с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е въведена
легалната дефиниция на понятието „осигурено лице” - физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и че от
съдържанието на цитираното определение за „осигурено лице” следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето за да се счита за осигурено е, да
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
от КСО. Сочи също, че в настоящия случай
административният орган приел, че не е извършвала трудова дейност, защото
според него дружеството, при което работила, декларирало ниски обороти и
следователно нямало нужда от работници като нея. Счита, че в случая липсват
доказателства, които да обосноват заключението на административния орган за
неположен от нея труд по трудовото ми правоотношение с осигурителя, защото
възнаграждението за положен труд се дължи независимо от оборотите, извършени от
дружеството и такова й е изплатено, а освен това, доколкото и било известно,
декларирането на оборотите се извършва с подаване на годишната данъчна
декларация - период, който все още не бил отчетен. Сочи на следващо място, че за да стигне до този
извод, административният орган се позовал на извършена проверка от контролния
орган на ТП на НОИ – Кърджали, обективирана в Протокол
№КП-5-08-01216063/25.10.2022 год. за извършена проверка при осигурителя и че съгласно
отразеното в протокола, проверяващ инспектор към ТП на НОИ е започнал
проверката на 17.10.2022 год. и е приключил същата на 25.10.2022 год., за което
е употребил един работен ден, както и че според същия инспектор, тя сключила
трудов договор №**/*** год., който договор бил прекратен със заповед за
прекратяване на трудов договор №** от *** год.(трудовият й договор бил
прекратен на 03.10.2022 год.) и осигурителят й бил подал уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ. Посочено било, че тя посочила последна нетна заплата от *** лева,
но била получила нетна заплата от *** лева, като твърди, твърди, че приспадайки
от брутната заплата в размер на *** лева съответните удръжки, се получавала
нетната заплата в размер на *** лева; че се била подписала под платежните
ведомости, но била заявила, че не се е подписала; че в дружеството имало
назначени 4 работника с намалено работно време и заплата, но само нейният осигурителен
доход бил *** лева, при положение, че задължително е трябвало да бъда
осигурявана на *** лева, защото толкова й се било полагало; че била посочила
четири имена на работници, адрес и описание на работното място и поради това можело
да се направи извод, че познавала лицата от брат й, който й ги казал, а тя ги
наизустила; че нямало обособено място за продавач-консултант в заведението на
осигурителя, следователно нямало как да работи там, защото осигурителят никога
не бил наемал такъв тип работник; че според отчетите на дружеството, същото
нямало финансовата възможност да я назначи, но имало назначени четирима други
работници; че нямала здравна книжка и било загадка, как е била допусната до
работа и че предвид гореизложените факти, обстоятелства и множество
противоречиви показания, според административния орган, имало безспорни
доказателства за предположенията му, че не е тя не е упражнявала трудова
дейност. Жалбоподателката М. заявява, че изводите на
административния орган са абсолютно несъстоятелни и че това е така, защото нито
един човек не е нормално да си спомня дати и събития абсолютно точно, както не
си спомня какво точно е правил няколко дни назад във времето, освен ако не ги е
наизустил и че е съвсем нормално да знае и не е необходимо да наизустява
имената хората, с които е в един колектив и да ги познава. Счита, че е съвсем
нормално да заяви, че е назначена на заплата от *** лева и да не посочи удръжките си,
че съвсем нормално е да не знае дали работодателят й има възможност да й плаща
заплатата, нито да знае, че „задължително” следва да й плаща *** лева, защото
това бил някакъв праг, който нормативно бил минимален - не под този размер, но
нямало максимум. Твърди, че й е плащано в брой, а подписите за това е полагала
впоследствие, но това било практика, както и счита, че пропуските на
работодателя й по никакъв начин не могат да й бъдат вменени на нея/прим. - че нямала здравна книжка и др/.
Жалбоподателката счита, че визираното в обжалваното
пред директора на ТП на НОИ - Кърджали разпореждане, включително отразеното в
констативния протокол и възпроизведено дословно в обжалваното решение като
мотив за отхвърлянето на жалбата й - недеклариране на оборот от страна на
бившия й работодател, липсата на документация при осигурителя й - все
предположения, неопиращи се на събран доказателствен
материал, обективираните в протокола разсъждения на
проверяващия инспектор и т.н. са абсолютно незаконосъобразни, немотивирани и
необосновани. Твърди, че не са събрани никакви други доказателства, нито гласни
такива, неясно защо, от другите служители на осигурителя, които да потвърдят
или отрекат полагания от нея труд, нито каквото и да е било друго
доказателство, а събраните такива до момента били преиначени. Счита,че един
административен акт не може да почива единствено на предположения на
проверяващия орган, а следва да се извърши пълно и всестранно проучване на
случая, преди да се стигни до постановяването му. Поради това, жалбоподателката С.М. с жалбата
моли съда
да отмени Решение №2153-08-570/16.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане
№081-00-1026-3/02.11.2022 год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката на ТП на НОИ – Кърджали,
с конкретни указания за решаването й по същество.
В съдебно заседание, жалбоподателката С.А.М.,
с постоянен адрес ***, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно упълномощения
й процесуален представител – адвокат А.С. от АК-***, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, както и направените
в нея доказателствени искания и моли съда да уважи
така подадената жалба, като основателна и доказана. По същество счита, че от
приложените по делото писмени, а и от събраните в съдебно заседание гласни
доказателства, се установява по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателката е полагала труд в „***” ЕООД, за цитирания
период, като този труд е полаган, както е регистриран по документи. Счита, че
се установява от събраните гласни доказателства в съдебно заседание, че жалбоподателката е била на пълно работно време, на 8-часов
работен ден, за периода от 07.08.2022 год. до освобождаването й със заповед на
работодателя и че времето, през което тя е изпълнявала функциите на „***” -
взимала е поръчки от клиентите, в същото време е сервирала на клиентите и отсервирала след тях. Сочи също така, че за същия период се
установява, че работата във фирмата е била в по-голям обем и че е ноторно известно, че през летния период, и град Кърджали е
една дестинация, която е предпочитана от туристи, което се отразява на обема на
работа и поради тази причина С.А.М. е била наета на работа през този период. Сочи
също, че заплатеното възнаграждение на същата, което е цитирано в писмените
документи и предположенията на ТП на НОИ – Кърджали, е било договорено и
извършено по законовия ред, за което са положени подписи от жалбоподателката
в разплащателната ведомост. Счита, че обстоятелствата, че разпитаните по
преписката лица, т.е. единствено на собственикът на „***” ЕООД, не са могли да
обяснят обстоятелства, свързани със заплащането на труда, не могат да бъдат
приети едно към едно и кредитирани по никакъв начин, тъй като не може който и
да е, да си спомни за обстоятелства, възникнали значително време назад, още
повече за обстоятелства, които са свързани с писмени документи, които съответно
са били съставени и са приложени по преписката и по никакъв начин не може да не
им се даде вяра, тъй като все пак това са писмени доказателства. Сочи, че са налице
съответните регистрации, както на сключения трудов договор, така и прекратяването
на същия, като заявява, че разбира стремежа на държавата, като цяло с тенденция
да не изплаща обезщетения, но счита, че в случая са налице категорични данни,
че лицето е полагало труд за времето, през което е назначено и този труд
конкретно е полаган такъв, какъвто е регистриран по документи и такъв, какъвто
фактически е бил полаган и установен с надлежни гласни доказателства. Намира,
че не би било редно по какъвто и да е начин да бъдат подлагани на съмнения
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, тъй като преди да
бъде назначена жалбоподателката, към момента, когато
тя е полагала труд, а и към настоящия момент, те полагат труд като такива и били
назначени на основната длъжност, която извършва в случая заведението, което е „***”.
По тези съображения моли да бъде уважена изцяло жалбата, като основателна и да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено оспореното Решение
№2153-08-570/16.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като
неправилно. Моли в полза на жалбоподателката да бъдат
присъдени направените по делото разноски, за които представя договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските по делото.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител
– ст.юрк.З. Б., която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а
обжалваното решение намира за законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, по съображенията,
изложени в мотивите на оспореното решение. Сочи, че ВАС на РБългария
многократно е постановявал решения в смисъл, че от съдържанието на цитираното
определение за осигурено лице следва едно от условията, на които е необходимо
да отговаря лицето, за да се счита за осигурено и то e да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 от КСО и че в този смисъл било Решение №314 от
2016 год. по адм.дело №3171/2015 год. по описа на ВАС
на Р България. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Подробни съображения в подкрепа на оспореното решение
на директора на ТП на НОИ – Кърджали излага в писмена защита, която депозира в
определения й от съда срок и които съображения са сходни или идентични с тези,
развити в мотивите на самото решение. Излага довод, че административният орган
е анализирал подробно събраните доказателства досежно
обстоятелството - полагала ли е труд жалбоподателката
в посоченото дружество и е констатирал, че макар да е налице сключен трудов
договор с „***” ЕООД, липсват каквито и да било доказателства, че тя изобщо е
започнала да осъществява тези функции в посоченото дружество. Намира, че
изводът на административния орган за липса на реално полаган труд по трудово
правоотношение с посочения работодател не се опровергава нито от твърденията на
жалбоподателката, нито от ангажираните в хода на
съдебното производство свидетелски показания, които били за факти и
обстоятелства, релевантни за спора и били лично възприети от разпитаните
свидетели. Развити са подробни доводи и аргументи в подкрепа на оспореното
решение, като предвид всичко изложено, процесуалният представител на ответника
по жалбата счита, че не са представени доказателства за изпълнение на конкретни
трудови функции от страна на С.А.М. по сключения трудов договор с „***” ЕООД,
предвид което твърденията в обратен смисъл останали недоказани, както и че са
налице доказателства, че са представени документи с невярно съдържание,
изготвени с цел заобикаляне на закона по повод преследвана цел. В писмената
защита се твърди, че всички изложени факти и обстоятелства водят до извода, че
трудовият договор е сключен фиктивно, налице е привидно трудово правоотношение,
целящо имитиране на качеството „осигурено лице” по отношение на работника, въз
основа на което да бъдат получени произтичащите от него осигурителни права. В
писмената защита се моли, като се имат предвид изложеното и съображенията,
съдържащи се в обжалвания административен акт, съдът да отхвърли жалба на С.А.М.,
подадена чрез адв.А.С., срещу Решение №2153-08-570 от 16.12.2022 год. на
директора на ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника
на жалбоподателката С.А.М. – адвокат А.С. от АК-***, със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-891#3/16.12.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/,
като видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод ИД *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.10/, същото е получено от упълномощеното лице, срещу
подпис, на датата 20.12.2022 год. Жалбата е подадена чрез административния
орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, с препоръчана
пощенска пратка, на датата 03.01.2023 год., видно от положеното клеймо на
пощенския плик/л.6/, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ –
Кърджали с Вх.№2153-08-570#1/05.01.2023
год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.3/. От
това следва, че жалбата е подадена по установения ред, на 13-ия/тринадесетия/
ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването
на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена
е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и
изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта,
с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с
Вх.№081-00-1026 от 04.10.2022 год., подадено чрез Дирекция „Бюро по труда” -
Кърджали с Вх.№908-01-0092 от 04.10.2022 год./л.42-л.43/, жалбоподателката
С.А.М. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание
чл.54а от КСО, като е декларирала, че правоотношението й с осигурителя „***”
ЕООД е прекратено, считано от 03.10.2022 год., на основание чл.71, ал.1 от
Кодекса на труда.
Във връзка с определяне правото на
парично обезщетение за безработица, със сигнална записка Вътр.№1056-08-287
от 12.10.2022 год./л.36/, началник сектор „КП” при ТП на НОИ - Кърджали е
поискал от началник сектор „КР на ДОО” при ТП на НОИ - Кърджали, последният да
извърши проверка на осигурителя „***” ЕООД, за да установи, дали лицето С.А.М.
е упражнявала трудова дейност, която да е основание за възникване на
осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. В
сигналната записка началник сектор „КП” е посочил, че по данни от Регистър
„Трудови договори” е видно, че трудовият договор е сключен за периода
09.08.2022 год. до 02.10.2022 год. вкл. и че сключване на трудов договор за
толкова кратък период поражда съмнение че това е направено единствено с цел получаване на осигурителни
плащания от бюджета на ДОО.
Със Заповед №ЗР-5-08-01208606 от
12.10.2022 год. на За ръководител на ТП на НОИ – Кърджали/л.35/,
на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 03.04.2015 год. за
реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните
органи на НОИ, е възложено извършването на проверка на разходите по ДОО на „***”
ЕООД, с ЕИК ***, от контролен орган на ТП на НОИ – Кърджали.
С Разпореждане №081-00-1026-1 от
13.10.2022 год. на за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ -
Кърджали, производството по отпускане на обезщетение за безработица е спряно,
на основание чл.54г, ал.4 от КСО, до получаване на информация от извършената
проверка на осигурителя „***” ЕООД, относно обстоятелството, дали лицето е упражнявало
трудова дейност. Това разпореждане е било получено от жалбоподателката
С.М. на 19.10.2022 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне на „Български пощи” ЕАД ***/л.34/ и не е било обжалвано от нея.
Проверката е била извършена въз основа на
представени от осигурителя „***” ЕООД ведомости за заплати, документация, касаеща сключения трудов договор с жалбоподателката
М., писмени обяснения от С.М. и от управителя на дружеството, регистрите на
НОИ, справка за регистрирани месечни отчети от ТД на НАП - Кърджали. Проверката
е завършила със съставянето на Констативен протокол №КП-5-08-01216063 от
25.10.2022 год. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали/л.26-л.28/.
След получаване на документите от
проверката, а именно - посочения Констативен протокол №КП-5-08-01216063 от
25.10.2022 год. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали,
с Разпореждане №084-00-1026-2 от 02.11.2022 год. на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.22/,
на основание чл.55 от АПК, е било възобновено производството по заявлението на С.А.М.,
за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Междувременно, преди възобновяването на
това производство, от контролен орган – старши инспектор по осигуряването при
ТП на НОИ – Кърджали са били издадени Задължителни предписания №ЗД-1-08-01229131
от 31.10.2022 год./л.25/, с които, на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса
за социално осигуряване и чл.37 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на Националния осигурителен институт, на „***” ЕООД, с ЕИК ***, е предписано да
се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с декларация -
образец №1, за С.А.М., ЕГН **********,
за периода от 09.08.2022 год. до 30.09.2022 год., вид осигурен 01, като е даден
срок – 14 работни дни от получаване на задължителните предписания. Видно е
оформената разписка към тези задължителни предписания, че същите са връчени на
датата 01.11.2022 год., на лице с имената А. Ю., но какво е отношението на това
лице с дружеството „***” ЕООД, не е посочено, т.е. не става ясно, дали това
лице е управител или пълномощник на дружеството или е получило тези
задължителни предписания в някакво друго качество, както и не е отразено по
никакъв начин, дали тези задължителни предписания са били обжалвани, респ. дали
са влезли в сила и ако са влезли – на коя дата.
В хода на тази извършена проверка, започнала
на 17.10.2022 год. и приключила на 25.10.2022 год., според вписаното в
Констативния протокол №КП-5-08-01216063 от 25.10.2022 год. на старши инспектор
по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали, за което извършилият проверката
„употребил 1.00 работен ден” (!?!), отново според вписаното в същия констативен
протокол, са били изискани и дадени на 17.10.2022 год. писмени обяснения, под
формата на попълване на предварително изготвени въпросници, от С.А.М./л.31-л.32/
и от А. Б. Ю./л.29-л.39/, за който в констативния протокол е отразено, че е
управител на дружеството. Изискана е била информация от ТД на НАП – Пловдив
офис – Кърджали, относно осигурителя „***” ЕООД, вкл. и относно регистрираните
месечни обороти по фискални устройства за периода от 01.04.2022 год. до
30.09.2022 год., като изисканата информация е била предоставена с Писмо
Изх.№33-00-9518-1/19.10.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив офис – Кърджали, с Вх.№1056-08-287#4 от 20.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.28/. По
преписката е налична и Справка от Регистър на трудовите договори, за актуално
състояние на всички трудови договори на С.А.М., с ЕГН **********, изготвена на
05.10.2022 год., т.е. още преди възлагането на проверката на датата 12.10.2022
год., като в тази справка е отразено, че С.А.М. е сключила трудов договор с „***”
ЕООД, с ЕИК ***, на датата 09.08.2022 год., за длъжност с код НКИД *** и с код
НКП – *** и че датата на прекратяване на този трудов договор е 03.10.2022 год.,
като датата на първото уведомление за този трудов договор е 09.08.2022 год. Същите
данни са отразени и в другата приложена справка за трудовите договори на С.А.М./която не представена в цялост, а само стр.3
и стр.4 от същата/, изготвена на 10.10.2022
год., т.е. също преди възлагането на проверката, като на стр.3 от същата/л.40/
също е отразено, че на 09.08.2022 год. С.М. е сключила трудов договор с „***”
ЕООД, с ЕИК ***, за длъжността „***”, с код НКП – ***, с месечно трудово
възнаграждение – *** лева.
Така в крайна сметка, е издадено
Разпореждане №081-00-1026-3 от 02.11.2022 год. на За ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.21/, с
което, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, на С.А.М., ЕГН **********, с прекратено трудово
правоотношение от 03.10.2022 год. по чл.71, ал.1 от КТ, е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, по подаденото заявление Вх.№081-00-1026/04.10.2022 год. Изложени са
мотиви, като е посочено, че на основание чл.108, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване и Заповед №ЗР-5-08-01208606/12.10.2022 год. на ръководителя на ТП
на НОИ - Кърджали е извършена проверка на осигурителя „***” ЕООД от контролен
орган на ТП на НОИ - Кърджали и е съставен Констативен протокол
№КП-5-08-01216063 от 25.10.2022 год., като по отношение на лицето е установено,
че то не отговаря на условието на чл.10, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване. Посочено е, че в хода на проверката е установено, че въз основа на
получената от ТД на НАП информация за месечните обороти за периода април - юли
2022 год., отчетеният финансов резултат не обосновавал назначаването на нови
служители, още повече с възнаграждение, което многократно надхвърля
възнагражденията на другите служители в дружеството. Посочено е на следващо
място, че съгласно чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, осигуряването
възниква от деня на започване на трудовата дейност и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски и че сключването на трудов договор без лицето да е
упражнявало трудова дейност, само по себе се не е основание за възникване на
осигуряване. Според административния орган, от така събраните доказателства
можело да се направи извод, че лицето не е упражнявало трудова дейност при
осигурителя „***” ЕООД и за него не е възникнало осигуряване по чл.10, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване, както и че трудовия договор е сключен
единствено с цел придобиване на осигурителни права. Предвид изложеното е
направен крайният извод, че лицето няма право на парично обезщетение за
безработица.
Това разпореждане е получено от жалбоподателката С.М. на датата 04.11.2022 год., срещу
подпис, видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.20/.
Срещу разпореждането е подадена жалба от С.М., до директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.16-л.17/, с препоръчана пощенска пратка, на датата 16.11.2022
год., видно от клеймото върху пощенския плик, с който е изпратена жалбата/л.19/.
Жалбата е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№1012-08-891 на 18.11.2022 год., видно от положения и попълнен щемпел върху
същата/л.16/, като повод същата, до С.М. е изпратено писмо с
Изх.№1012-08-891#1/22.11.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.15/. С това писмо на жалбоподателката
е указано, че жалбата е изпратена по пощата и е подписана с квалифициран
електронен подпис/КЕП/, но че така подадената жалба е нередовна. Указано е,
разпоредбата на чл.18а от Административнопроцесуалният
кодекс предвижда възможността подаване на жалба да се извърши по електронен път,
изпратена като електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, подписана с
квалифициран електронен подпис на подателя, който има значението на саморъчен
подпис по смисъла на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. Предвид това и на основание чл.87,
ал.1 от АПК, на жалбоподателката С.М. е указано, в
седемдневен срок от получаване на съобщението, да представи жалбата в оригинал
- на хартиен носител с положен саморъчен подпис в оригинал или в електронен
формат, подписана с квалифициран електронен подпис, подадена по електронен път,
както и че при неотстраняване на нередовностите в
срок, на основание чл.87, ал.3 от АПК, подадената от нея жалба, ще й бъде
върната.
В изпълнение на това писмо, с препоръчана
пощенска пратка, изпратена на датата 28.11.2022 год., видно от клеймото върху
пощенски плик, с който е изпратена/л.14/, жалбоподателката С.А.М. е
депозирала нова жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.11-л.12/,
в която е отстранила посочените нередовности на
предходно подадената, ведно с приложено пълномощно на упълномощения от нея
адвокат от АК – Кърджали/л.13/. Жалбата с отстранените нередовности
е била регистрирана с Вх.№1012-08-891#2 от
29.11.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, видно от положения върху същата и
попълнен щемпел/л.11/. В тази жалба С.М. е заявила, че не е съгласна с
извода, че са налице факти, обстоятелства и противоречиви показания и че няма
безспорни доказателства за това, че е упражнявала трудова дейност.
Изложила е доводи, че визираното в обжалваното
разпореждане, включително отразеното в констативния протокол като мотив за
отказа - недеклариране на оборот от страна на бившия й работодател и липсата на
документация при осигурителя й, са предположения, неопиращи се на събран доказателствен материал, както и че обективираните
в протокола разсъждения на проверяващия инспектор счита за незаконосъобразни,
немотивирани, необосновани и далеч от обективната истина. Според жалбоподателката, не са събрани никакви други
доказателства, нито гласни доказателства от другите служители на осигурителя,
които да потвърдят или отрекат полагания от нея труд, нито каквото и да било доказателство,
а събраните такива до момента били преиначени. В жалбата счита, че един административен акт не може да почива единствено на
предположения на проверяващия орган, а следва да се извърши пълно и всестранно
проучване на случая, преди да се стигне до постановяването му. С жалбата е
поискала директорът на ТП на НОИ – Кърджали да отмени Разпореждане
№081-00-1026-3 от 02.11.2022 год. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да
разпореди отпускане на исканото от нея обезщетение за безработица.
Така, по повод тази жалба е издадено и
обжалваното в настоящото производство Решение №2153-08-570 от 16.12.2022 год.
на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.8-л.9/, с което е отхвърлена жалбата на С.А.М. срещу
Разпореждане №081-00-1026-3 от 02.11.2022 год. на ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
В мотивите
са възпроизведени дадените от управителя на
„***” ЕООД
и от С.А.М. писмени обяснения, т.е. отговорите, дадени от тях в попълнените на
17.10.2022 год. въпросници, така, както те са интерпретирани в съставения
Констативен протокол №КП-5-08-01216063 от 25.102022 год. на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали. Според изложеното в мотивите на
решението, разминаванията в дадените обяснения от управителя на дружеството
осигурител и на работника, заедно с направените констатации на контролния орган
на ТП на НОИ – Кърджали, описани в Констативния протокол №КП-5-08-01216063 от 25.10.2022
год., доказвали, че реално С.А.М. не е упражнявала трудова дейност и че установените
при проверката факти и обстоятелства давали достатъчно основание да се
предположи, че е налице опит неоснователно да бъдат получени парични средства
от фондовете на ДОО.
В мотивите
се сочи, че управителят декларирал, че е провел инструктаж на лицето, а С.М. заявила,
че й е връчена длъжностна характеристика, но в трудовото досие липсвали
посочените документи и че в трудовото досие на лицето липсвали задължителни
документи, като уведомлението за регистрация, заверено от Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите, длъжностна характеристика и
служебна бележка за проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа. Сочи
се, че било установено разминаване и в датата на подписване на трудовия договор,
като управителят посочил дата 09.08.2022 год., а С.М. декларирала, че подписала
трудовия договор на 07.08.2022 год./неделя/ и че двамата посочили размер на
нетно трудово възнаграждение *** лева, както и че лицето не се е подписвало при
получаване на заплатата, но видно от представените разплащателни ведомости,
последното изплатено нетно възнаграждение на лицето било в размер на ***
лева, а също така, противно на декларираното от С.М., тя фигурирала в
платежната ведомост с положени подписи.
В мотивите
към решението е описано, че в хода на проверката е изискана информация от ТД на
НАП - Пловдив офис Кърджали, за извършено отчитане на продажби чрез
регистрирано фискално устройство на дружеството-осигурител и че видно от
регистрираните месечни обороти по фискални устройства за 2022 год. се
констатирало, че в месеците, през които лицето е било назначено, оборотът на
дружеството не се увеличил значително, както управителят твърдял, а броят
отчети за периода даже бил намалял и тъй като дружеството не реализирало голяма
печалба и нямало необходимия финансов ресурс да изплаща възнаграждение на
работници, осигурителни вноски, данъци, наем на помещение и всички останали,
съпътстващи дейността разходи, сключването на този трудов договор давало основание
да се обоснове извод, че е направено единствено с цел придобиване на
осигурителни права.
В мотивите
е описано, че освен С.М., в дружеството имало назначени четири лица, като всички
от тях били назначени на намалено работно време с минимален размер на работната
заплата и само С.М. била назначена на пълен работен ден, с ***
лева осигурителен доход, при условие, че минималният осигурителен доход,
определен за длъжността, бил *** лева. Сочи се, че при
проверка в информационната система на НОИ, регистър „Трудови договори” се
установило, че е нямало назначено лице на длъжност „***” и това обстоятелство
навеждало на мисълта, че реално управителят е нямал нужда от наемането на лице,
изпълняващо такава длъжност, както и че ако дружеството имало нужда от
продавач-консултант, би следвало да осигури такъв за целия период, през който
работи, а не само при нужда от получаване на парично обезщетение за безработица
на определеното лице.
В мотивите
най-сетне е описано, че управителят декларирал, че е информиран за
необходимостта, служителите и работниците, произвеждащи и търгуващи с храни, да
притежават лична здравна книжка, заверена от РЗИ, с вписани предварителни
медицински прегледи и изследвания, които се провеждат преди постъпване на
работа, съгласно изискванията на Наредба №15 от 27 юни 2006 год. за здравните
изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните
институции за деца и възрастни, водоснабдителни обекти, предприятия, които
произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните
салони. Посочено е, че съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата, след извършване на
всички предварителни медицински прегледи и изследвания, лекарят по чл.3, ал.1,
т.1 дава заключение за постъпване на работа, като вписва в личната здравна
книжка на лицето „допуска се на работа” и поставя своя универсален
идентификационен номер и печат, като управителят на дружеството-осигурител по
никакъв начин не дал обяснения, как е допуснал в заведението си работник, който
не отговаря на тези изисквания.
При така
възприетата фактическа установеност, от правна страна в мотивите към решението
административният орган е посочил най-напред, че не съществува идентичност на
трудовото и на осигурителното правоотношение и че наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но това не било достатъчно, както и че легалната дефиниция за
понятието „осигурено лице” е дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която,
„осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1,
3 и 5 от КСО. Изложен е довод, че изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице” по смисъла на КСО е лицето да
упражнява трудова дейност, т.е. че не е достатъчно лицето да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява
трудова дейност въз основа на това правоотношение.
Посочено е
на следващо място, че по аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а
упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да
бъде установено и че лице, за което не е установено и доказано, че е извършвало
трудова дейност - в настоящия случай трудова дейност като „***” по трудов
договор, не може да има качеството „осигурено лице”. Изложен е и довод, че не е
достатъчно само сключването на трудов договор, по силата на който да възникнат
и осигурителните права и че необходимо условие е и упражняването на трудова
дейност по него, за което по преписката липсват всякакви данни, а
доказателствата сочат еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана.
Според възприетото в мотивите към решението, обясненията на упълномощеното лице
на дружеството и назначеното лице по никакъв начин не установяват реалното
изпълнение на трудова дейност по посочената длъжност „***”, предвид очевидното
им противоречие при попълването на въпросниците. Изведен е извод, че при това
положение следва да се приеме, че сключеното трудово правоотношение/вероятно се има предвид сключеният трудов
договор/ между С.М. и „***” ЕООД е фиктивно, привидно трудово
правоотношение, целящо имитиране на качеството „осигурено лице” по отношение на
работника, въз основа на което да бъдат получени произтичащите от него
осигурителни права. Предвид тези мотиви, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
извел и окончателния си извод, че Разпореждане №084-00-1026-3 от 02.11.2022 год.
на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали е
правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния
закон и на база представени и налични писмени доказателства, с оглед на което
същото следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, проведено на 07.03.2023
год., по направено доказателствено искане от
процесуалния представител на жалбоподателката, до
разпит са били допуснати и двама свидетели.
В показанията си първият от тях – Т. Ю.
Е. заявява, че както през миналото лято, така и към настоящия момент, работи в
заведение *** „***” ЕООД и че дейността му
се изразява в ***, като пояснява, че заведението
*** „***” се намира в ***, в близост до ***. В
показанията си твърди, че познава С.М. много отдавна, тъй като ***, а впоследствие и тя започнала работа при тях в „***”
ЕООД. Твърди също, че в началото на месец август 2022 год., С. започнала работа
при тях в заведение *** „***”, като приемала поръчките и приемала от клиентите
сметките, работила и на касата, а когато се налагало, отсервирала
след клиентите, както и че работното й време било от 09:00 часа до 17:00 часа. Пояснява,
че от началото на месец август до края на месец септември С. работила в заведение
*** „***” ЕООД, но към настоящия момент не работи при тях. Твърди, че С. всеки ден е била на работа и че в процеса на
работа са общували помежду си, като сочи, че понякога се налагало тя да им
зарежда съдовете със сосове, ***. На поставен
му въпрос свидетелят отговаря, че е ползвал отпуската си през месец юли, като
след това през август и септември, докато С. работела при тях, не бил излизал в
отпуск и постоянно бил на работа. В показанията си свидетелят Т. Е. сочи, че С.
напуснала, защото тя, заедно със семейството си, заминали да живеят във ***. На
поставен му въпрос отговаря, че мисли, че С. е била осигурявана на 8-часов
работен ден, но че не е сигурен, но заявява, че същата работела по 8 часа на
ден. На друг въпрос отговора, че преди С., на касата работел техният началник,
но през м.август и м.септември имали много работа и затова той я наел на
работа. В показанията си сочи, че след като С. напуснала работа, поради големия
брой заведения около тях, работата им понамаляла и затова не бил назначен нов
човек, който да работи на касата. В показанията си свидетелят Е. пояснява, че заведението
*** „***” ЕООД разполага с открито и закрито помещение, с маси за клиентите,
като в закритото помещение има 4-5 маси, а отвън има 6 маси, както и че заведението
е на самообслужване, но понякога и те сервирали на клиентите.
В показанията си другият свидетел – Р. Р. Х. заявява, че както през миналото лято, така и
към настоящия момент работи като *** в заведение *** „***” ЕООД в ***,
както и че познава С.М. от миналото
лято, тъй като тя работела при тях в „***” ЕООД. В показанията си твърди, че в
началото на месец август 2022 год., С. започнала работа при тях в заведението
*** „***” ЕООД, като приемала поръчките, приемала от клиентите и сметките, работила
и на касата, а когато се налагало, сервирала и отсервирала.
Твърди, че от началото на месец август до края на месец септември С. работела в
заведението *** „***”, но към настоящия момент тя не работи при тях. В
показанията си свидетелят твърди също, че той самият работел на две смени, а С.
била по цял ден, като пояснява, че тя маркирала поръчките, работела на касата и
тя приемала парите от клиентите, като понякога сервирала и отсервирала.
В показанията си сочи, че С. напуснала работа в края на месец септември 2022
год. и че доколкото знае, заминала за *** със семейството си. В показанията
свидетелят Х. пояснява също, че заведението *** „***” има открито и закрито
помещение, с маси за клиентите, като в закритата част има 4 - 5 маси, а отвън
има 6 маси, както и че заведението е на самообслужване, но понякога те сервирали
на клиентите. На поставен му въпрос отговаря, че преди С. да започне работа при
тях, на касата работели те, а след като тя напуснала работа, служителите, ***, работели и на касата. На друг въпрос свидетелят
отговаря, че мисли, че С. *** и идвала, заедно с *** на работа, с автомобил и че *** също работел при тях. В показанията си твърди, че през
лятото имало много работа, не можели да смогнат и затова С. започнала работа
при тях. Пояснява, че заведението *** „***” ЕООД се намира в ***, ***, в
близост до ***.
В същото съдебно заседание, от
процесуалния представител на ответника по жалбата е представена и е приета като
доказателство Справка „Отхвърлени данни от Регистър на осигурените лица”, за
периода от м.януари 2022 год. до м.декември 2022 год., за С.А.М., изготвена на
06.03.2023 год./л.52/, от която е видно, че подадените данни по реда на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с декларация - образец №1, съответно от 19.09.2022
год., от 17.10.2022 год. и от 01.11.2022 год., са заличени на датата 10.02.2023
год., с посочена причина: Декларация за изтриване на запис.
От страните по делото не са представени
други доказателства и не са направени други доказателствени
искания.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение компетентността на органа,
издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват,
спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а съгласно
чл.54ж, ал.3 от КСО, длъжностното лице по ал.1 издава разпореждане за
възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица.
В случая, обжалваното пред директора на
ТП на НОИ – Кърджали Разпореждане №081-00-1026-2 от 02.11.2021 год./л.22/, е
издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед
№1015-08-53 от 14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, т.7 от
същата/л.24/, на основание чл.29, т.1 от Правилника за
организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да
издава и подписва разпорежданията по чл.54ж, ал.1 и ал.2 от КСО, т.е.
разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган,
съобразно хипотезата на чл.54ж, ал.1, предл.ІІ/второ/
от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и
прекратяване на обезщетенията за безработица, като в същия смисъл, съобразно
изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Решението е издадено в посочения
едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена на 18.11.2022 год., а
решението е постановено на 16.12.2022 год./, при спазване изискванията за
писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно
посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на
специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата,
съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт.
По отношение материалната
законосъобразност, т.е. съответствието на оспорения административен акт с
приложимите материалноправни разпоредби на закона,
респ. наличието на отменителното основание по смисъла
на чл.146, т.4 от АПК, съдът намира следното:
По силата на чл.54а, ал.1 от КСО, право
на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от Кодекса на труда. Правилно е посочено в мотивите към решението, че
легалната дефиниция на понятието „осигурено лице” е дадена в нормата на §1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която, „осигурено лице” е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1, 3 и 5 от КСО. Съдът споделя и
извода, че изискването на тази разпоредба, съдържаща дефиницията за „осигурено
лице” по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. че не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
По аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а упражняването на
трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде установено. Ясно
е, че лице, за което не е установено и доказано, че е извършвало трудова
дейност - в настоящия случай трудова дейност като „***“ по трудов договор, не
може да има качеството осигурено лице. Наличието на сключен трудов договор от жалбоподателката С.М. с „***” ЕООД и възникнало трудово
правоотношение в случая не е спорно, доколкото и административният орган, издал
оспореното решение, не отрича тези обстоятелства.
Така, в настоящия случай е спорен
въпросът, дали жалбоподателката С.М. е започнала да
осъществява, респ., дали е осъществявала през някакъв период от време, такава
трудова дейност, по сключения от нея на 09.08.2022 год. трудов договор с
дружеството „***” ЕООД. От страна на органа, издал обжалваното разпореждане, а
и от горестоящия му административен орган -
директорът на ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че С.А.М. не е работила реално по
трудово правоотношение в „***” ЕООД и съответно не е престирала
работна сила, както и е прието, че не е установено и доказано, че е извършвала
трудова дейност - в настоящия случай трудова дейност като „***“ по трудов
договор, като този извод се обосновава със събраните доказателства в хода на
извършената от контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали проверка, подробно
отразени в посочения по-горе Констативен протокол №КП-5-08-01216063 от
25.10.2022 година.
Съдът в настоящия състав намира, че тези
изводи не са опровергани от събраните в хода на настоящото съдебно производство
писмени и гласни доказателства, вкл. и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание двама свидетели. В мотивите към оспореното решение, а и в обжалваното
разпореждане, съответните административни органи се позовават на
документираното в Констативен протокол №КП-5-08-01216063 от 25.10.2022
год.,съставен от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, в случая – старши
инспектор по осигуряването, от извършена от същия проверка на разходите по ДОО,
на „***” ЕООД ***. Така, най-напред от писмените доказателства по
административната преписка става категорично ясно, че трудовият договор на жалбоподателката С.М. с посоченото дружество е бил сключен
за длъжността „***”, като при проверката е констатирано, че при този осигурител
никога не е бил назначаван работник на длъжност „***”, както и че никога не е
било назначавано лице на пълен работен ден, с такъв размер на основното месечно
възнаграждение – *** лева. От този протокол става
ясно, че нa 22.10.2022 год. е било извършено
посещение в обекта - заведение *** „***”, находящо се
в ***, ***, ***, при което е констатирано, че няма обособено работно място за такъв
„***”, както и е констатирано, че лицето, което приготвя ***, извършва вземането на поръчки и предоставянето на
готовия продукт. Следва да се посочи, видът на търговския обект – заведение ***,
в което се предлагат основно ***, по никакъв
начин не предполага в същото на работа да бъде назначено лице на такава
длъжност „***”, а по-скоро на длъжност „сервитьор” или „готвач”, респ.
„помощник–готвач” или „работник кухня”. В
тази връзка следва да се отбележи, че при извършената проверка е било
установено, че освен С.М., в дружеството е имало назначени преди нея 4 лица - 1
чистач, 1 работник кухня и 2 помощник-готвачи, като всички са били назначени на
намалено работно време, с минимален размер на работната заплата, като неясно
защо, само жалбоподателката М. е назначена на пълен
работен ден и то с основно месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лева, при положение, че няма никакви данни или дори
твърдения, същата да е имала някаква по-висока квалификация или по специални
знания и умения и да е била ангажирана, за да извършва някаква по-специфична
или по по-квалифицирана работа, която да не може да се извършва от някои от
другите работници, работещи по това време в същия търговски обект – заведение
***.
В цитирания по-горе констативен протокол
е отразено, че видно от предоставена информация от ТД на НАП- Пловдив офис
Кърджали с вх.№ .№1056-08-287#4/20.10.2022 г. за периода от 12.10.2017 г. до
момента дружеството има регистрирано фискално устройство, с дата на регистрация
на ФУ: 01.05.2019 год., действащо към момента на проверката, като са посочени
регистрираните месечни обороти по фискално устройство, както следва: За м.04.2022 год. - брой отчети за
периода - 29 бр., сумарен оборот за периода – *** лева; За м.05.2022 год. - брой отчети за периода - 30
бр., сумарен оборот за периода – *** лева; За
м.06.2022 год. - брой отчети за периода - 29 бр., сумарен оборот за периода - *** лева; За м.07.2022 год. - брой отчети за периода - 26 бр., сумарен
оборот за периода - *** лева; За м.08.2022 год. - брой
отчети за периода - 27 бр., сумарен оборот за периода - *** лева и За м.09.2022 год. - брой отчети за периода -
19 бр., сумарен оборот за периода – *** лева.
Видно е от тези регистрирани месечни обороти по
фискално устройство за 2022 год., а това е констатирано и при проверката, че в
месеците през които лицето е назначено на посочената по-горе длъжност и през
които се твърди да е работило там – през м.август и септември 2022 год.,
оборотът на дружеството не се увеличил значително, както управителят твърди в
дадените от него обяснения и както твърдят и разпитаните двама свидетели, а
броят отчети за този период даже е намалял. Видно е, че дружеството не
реализира голям месечен оборот – същият не надхвърля *** лева, като максималният такъв е за м.август 2022 год.
– *** лева, от което следва логичният извод, че същото няма,
т.е. не е разполагало с необходимия финансов ресурс, за да изплаща
възнаграждението на петима работници, дори и останалите четирима от тях да са
били назначени на минимално трудово възнаграждение, което към този период е
било в размер на *** лева, както и съответните осигурителните
вноски и дължимите данъци, като при най-грубо изчисление се оказва, че само
посочените по-горе разходи за тези два месеца – 08. и 09.2022 год., вкл. и така
посоченото месечно възнаграждение на жалбоподателката
М., биха възлезли на около *** лева
месечно, т.е. почти колкото е регистрирания месечен оборот за същите месеци. При
това положение следва и логичният въпрос - как дружеството е покривало всички
останали ежемесечни разходи, неминуемо съпътстващи дейността му, като заплащане
на ел.енергия, вода, продукти за приготвяне на предлаганото в заведение меню,
консумативи и др.
В същия констативен протокол е отразено,
че в хода на извършената проверка и след преглед и анализ на представените
документи, справки в информационната система на НОИ, информация от ТД на НАП
Пловдив Офис - Кърджали и попълнените въпросници е установено, че управителят на
дружеството „***” ЕООД е декларирал, че
е провел инструктаж на С.М., а самата тя е заявила, че й е връчена длъжностна
характеристика, но при проверката е констатирано, че в трудовото й досие
липсват посочените документи. Ясно е, че при наемането на нови служители и
работници по трудово правоотношение, работодателят е длъжен да подготви
определен набор от документи, които да предостави на новонаетите
лица. Съгласно изискванията на КТ, в това число влизат екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението за
регистрацията му, заверено от съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите и връчено срещу подпис на работника, а също така екземпляр
от длъжностната характеристика, подписан от работника и служебна бележка за
проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа. При проверката е
установено, че в трудовото досие на С.М. липсват задължителни документи като:
уведомлението за регистрацията в ТД на НАП на сключения с нея трудов договор,
длъжностна характеристика, подписана от нея и служебна бележка за проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа. Следва да се посочи, че такива
не са представени нито с жалбата против разпореждането, подадена до директора
на ТП на НОИ – Кърджали, нито в хода на настоящото съдебно производство.
В хода на проверката е категорично
установено също така, че жалбоподателката С.М. не е
имала лична здравна книжка, заверена от РЗИ с вписани предварителни медицински
прегледи и изследвания, които се провеждат преди постъпване на работа, съгласно
изискванията на Наредба №15 от 27 юни 2006 год. за здравните изисквания към
лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и
възрастни, водоснабдителни обекти, предприятия, които произвеждат или търгуват
с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони и в която, след
извършване на всички предварителни медицински прегледи и изследвания, лекарят
по чл.3, ал.1, т.1 от същата Наредба следва да е дал заключение за постъпване
на работа и да е вписал, че лицето „се допуска на работа”, както и да е
поставил своя универсален идентификационен номер и печат. Управителят на дружеството
„***” ЕООД е декларирал при проверката, че е информиран за необходимостта,
служителите и работниците, произвеждащи и търгуващи с храни, да притежават такава
лична здравна книжка, заверена от РЗИ с вписани предварителни медицински
прегледи и изследвания, които се провеждат преди постъпване на работа, но по
никакъв начин не е дал обяснения как е допуснал в заведението си работник,
който не отговаря на изискванията, което подкрепя извода, че жалбоподателката С.М. реално не е извършвала трудова
дейност като „***”, нито на друга длъжност, в „***” ЕООД, с ЕИК ***, респ. в
посоченото заведение ***.
Всички тези обстоятелства, респ.
констатации, са подробно отразени в приобщения като писмено доказателство по
делото Констативен протокол №КП-5-08-01216063 от 25.10.2022 год., като следва
да се отбележи, че същият, от процесуална гледна точка представлява официален
удостоверителен документ, който притежава материална доказателствена
сила за удостоверените в него действия и констатирани при извършването им
обстоятелства. Тези констатации, според настоящия съдебен състав, не се
опровергават нито от твърденията на жалбоподателката С.М.,
изложени в жалбата, нито от показанията на разпитаните в съдебно заседание
двама свидетели, които показания съдът не кредитира, но дори да бъдат
кредитирани, показанията на тези свидетели не са в състояние да променят доказателствената оценка на събраните в хода на проверката
на осигурителя и съответно, приобщени по настоящото дело писмени доказателства.
В показанията на двамата свидетели всъщност не се и съдържат никакви факти за
конкретни и ясни трудови функции на жалбоподателката С.М.
по времето, през което се твърди, че същата е работила в заведението ***,
стопанисвано от „***” ЕООД.
Изводът на административния орган за липса на реално
полаган труд по трудово правоотношение с посочения работодател не се
опровергава нито от твърденията на жалбоподателката,
нито от ангажираните в хода на съдебното производство свидетелски показания,
като от нейна страна не са ангажирани никакви други доказателства, нито са
направени доказателствени искания в тази насока. Според
настоящия състав, липсват доказателства за това, че С.М. реално е упражнявала
трудова дейност и съответно, че е възникнало основание за осигуряване за
периода от 09.08.2022 год. до 03.10.2022 год., при осигурителя „***” ЕООД,
което от своя страна обуславя извода, че данните за осигурителния й статус са
некоректни. Това е дало основание на контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали
да издаде по отношение на този осигурител и посочените по-горе Задължителни
предписания №ЗД-1-08-01229131 от 31.10.2022 год./л.25/, с които, на основание
чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване и чл.37 от Инструкция №1
от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, на „***”
ЕООД, с ЕИК ***, е предписано да се заличат данните, подадени по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, с декларация - образец №1, за
С.А.М., ЕГН **********, за периода от 09.08.2022 год. до 30.09.2022 год.
и които задължителни предписания явно са изпълнени, т.е. тези данни, подадени
за нея, са заличени.
Така, след анализ и преценка на събраните и обсъдени
по-горе доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателката
С.А.М. не е започнало реално изпълнение на сключения от нея трудов договор с „***”
ЕООД, т.е. същата реално не е започнала да упражнява трудова дейност като „***”,
за каквато длъжност е бил сключен трудовият й договор с посоченото дружество. Не
е спорно, че основанието за възникване на осигурително правоотношение е
извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни
вноски, а от това следва, по аргумент от чл.10, ал.1 от КСО, както правилно е възприето
от административните органи от ТП на НОИ – Кърджали, че за жалбоподателката
С.А.М. не е възникнало осигуряване и съответно, същата не е имала качеството
„осигурено лице” по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в
§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради което и правилно и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби на закона, с
обжалваното Разпореждане №081-00-1026-3 от 02.11.2022 год. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, й е било отказано
отпускането на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, а след като с
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата й
против това разпореждане, като неоснователна, то и горестоящият
административен орган е постановил един правилен и материлано
законосъобразен административен акт.
С оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в
настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване
на установените административно-производствени правила и при правилно
приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие
с целите на закона, т.е. по отношение на същия не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба от С.А.М., с постоянен адрес ***, против Решение №2153-08-570 от 16.12.2022 год. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против
Разпореждане №081-00-1026-3 от 02.11.2022 год. на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката е отказано отпускането на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, за
неоснователна и недоказана, поради което и с решението по настоящото дело,
жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид
своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по жалбата
искане в съдебно заседание, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде
присъдено такова, на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, в минималния размер от 100/сто/ лева,
определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, във вр.
с чл.24, предл.I/първо/ от Наредбата за правната
помощ, която норма предвижда, че по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 100 до 240 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.М.,
с ЕГН **********, с постоянен
адрес – ***, против Решение
№2153-08-570 от 16.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №081-00-1026-3 от
02.11.2022 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
ОСЪЖДА С.А.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес
– ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Териториално поделение на НОИ
– Кърджали, с адрес – ***, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението,
съгласно разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО,
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: