№ 1439
гр. Плевен, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430103034 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. Г. М.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес с.***, чрез адвокат Д. В. М., адвокатска
колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр .П., бул.***, съдебен
адресат по делото: гр.П., бул.*** против „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско
шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., в която се твърди следното :
ищцата е страна по Договор за кредит №917250 / 25.08.2023 г. сключен със
„Кеш Пойнт България“ ЕООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит
Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в
размер на 1200.00 лева, а Кредитополучателят /ищцата/ се задължава да върне
сумата от 2408 лева, съгласно условията на договора при ГПР по кредита е в
размер на 59.43 %, а ГЛП в размер също на 48%, при срок на кредита от 7
вноски.
В чл.11, ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави
допълнително обезпечение по чл.5 от Договорът, то тя дължи неустойка в
размер на 964.25 лева. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ
размер на 964.25 лева, разпределена на 7 вноски, всяка от които добавена към
дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин
общата месечна погасителна вноска нараства на 344 лева. Това е видно и от
предоставения погасителен план към Договор за кредит № 917250 /
25.08.2023 год. Ищцата е заплатила по Договор за кредит № 917250 /
25.08.2023 г сумата от 1430 лева, от които 1200 лева-главница, 30 лева-лихва и
200 лева-неустойка.
Счита, че клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за кредит № 937250 /
25.08.2023 г предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание
1
чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че са сключени при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от
ЗЗП.
На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави но смисъла на чл.26, ал.1, предл.3
то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г. Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но според общите правила на ЗЗД също намират приложение-
чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката
дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от
съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.11 ал.1 от Договор
за кредит №917250/25.08.2023 год. е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата,
която се претендира чрез нея в размер на 964,25 лева е в размер на над 80% от
сумата на отпуснатия кредит в размер на 1200.00 лева. По този начин
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на
сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
Именно и въз основа на това, така уговорената клауза в чл.11 от Договор
за кредит №917250/25.08.2023 год. е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т, 5 ЗЗП,
тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано
висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
2
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/EО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.11 от Договор
за потребителски кредит според който се дължи неустойка в размер на
964.25лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с
целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС ни тълк. дело № 1/2009г, ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза на чл.11 от Договор за потребителски кредит в полза
на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от
извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да
доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което :
- да обяви за нищожна клаузата на чл.11 ал.1 от Договор за кредит №
917250 / 25.08.2023 г предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
964.25 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
- да осъди Кеш Пойнт България ЕООД да заплати на ищцата сумата в
размер на 200 лева, недължимо платена по недействителна неустойка по
Договор за кредит № 917250 / 25.08.2023 г ведно със законовата лихва от
датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който исковете
се оспорват и са наведени подробни доводи. Не се оспорва, че ищцата е
заплатила процесната сума от 200лв. - задължение за неустойка.
В о.с.з. ищцата не се явява и не се представлява.
В о.с.з. не се явява представител на ответната страна; изразено е писмено
становище.
3
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявените искове са допустими.
По същество исковете са изцяло основателни и доказани.
Безспорно по делото е, че на 25.08.2023 год. между страните по делото е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, е предоставил на ищцата, в качеството на заемател,
сумата от 1200лв., с размер на погасителна вноска – 2 х 48лв. и 5х269,55лв.,
годишен процент на разходите – 59,43 %, фиксиран лихвен процент – 48%,
обща сума, дължима по договора – 1443,75лв., дата на последно плащане –
25.03.2024год. Процесният договор е приложен по делото – л.9 и сл.
Съгласно чл.5 от същия заемателят се задължава в 3- дневен срок от
сключване да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а
именно: безусловна банкова гаранция, поръчителство на едно или две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на визирани
изисквания. В чл.11 ал.1 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в предходната
алинея, заемателят дължи неустойка в размер на 964,25лв.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД вр. чл.21 от ЗПК:
Основателен се явява доводът за нищожност на уговорената в чл.5 вр.
чл.11 ал.1 от договора неустойка. Същата е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения - 3- дневен от получаване на заемната сума, както и са
въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата
си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При
съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
Предоставеният кредит е на стойност 1200лв., а дължимата неустойка –
964,25лв. – почти колкото размера на кредита. Неустойката се начислява за
неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е.
неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита
и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че
размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с
реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на
ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в
срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да
върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не
се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната
й функция.
4
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.5
вр. чл.11 от процесния договор за кредит, на която ответникът основава
претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда
права и задължения за страните по заемното правоотношение. С оглед
изложеното, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД: по делото не е
спорно, че ищцата е заплатила сумата от 200лв.-неустойка по процесния
договор за кредит. С оглед уважаването на иска с пр. основание чл.26 ал.1,
пр.1-во от ЗЗД и прогласяването на клаузата за неустойка в процесния договор
за потребителски кредит за недействителна, нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. Следователно платени без основание се
явяват внесените от ищеца суми за неустойка и този иск следва да бъде
5
уважен изцяло, като се присъди и законната лихва.
По отношение разноските :
При този изход на делото и на основание чл.71 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса върху уважения размер на исковете -100лв./ищцата е освободена от
внасяне на разноски за държавна такса/.
Ответното дружество следва да заплати на основание чл.78, ал.7 от ГПК в
полза на процесуалния представител на ищеца разноски за едно адвокатско
възнаграждение, тъй като от представените документи се установява, че
пълномощникът е предоставил безплатна правна помощ на ищеца на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Достатъчно е да е представен договор за
правна помощ и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на
чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ /в този смисъл Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по
к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д.
№ 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС/. При определяне на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът съобрази възприетото в задължителните
Решения на Съда на ЕС тълкуване (Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22,
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от
05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на
CEO) и не следва да прилага НМРАВ при определяне на адвокатското
възнаграждение, което се дължи, т.к. не съответства на предоставената правна
услуга и правна и фактическа сложност на делото.
Производството по делото е приключило в едно о.с.з., не се характеризира
със значителна фактическа и правна сложност, ищецът и пълномощникът му
не са се явили, не са събирани други доказателства, извън представените с
исковата молба, не е назначавано вещо лице. Процесуалният представител на
ищеца е изготвил исковата молба, представил е писмени документи. Общият
материален интерес на делото е 1164,25лв., като фактите от които произтичат
претендираните права на ищеца са едни и същи и именно на тях се основават
различните му искания. Не се установяват допълнителни разходи или усилия
във връзка с осъщественото процесуално представителство. Съобразно
материалния интерес по делото, констатираната по-горе фактическата и
правна сложност, и качеството на предоставената правна услуга, съдът
намира, че дължимото адвокатското възнаграждение е в размер на 500,00 лв., с
ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД вр. чл.21 ал.1
от ЗПК за НИЩОЖНА клаузата, отразена в чл.5 вр. чл.11 от договор за
6
потребителски кредит №9244849 от 25.08.2023год., сключен между „КЕШ
ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *** и М. Г. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес с.***“, предвиждаща заплащането на неустойка.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М., ЕГН:**********, с
постоянен адрес с.***“ №50, съдебен адресат по делото: гр.П., бул.“Пещерско
шосе“ №81, ет.3, ап.6, адв.Д.М. от АК-П. сумата от 200лв., представляваща
недължимо платена неустойка по договор за потребителски кредит №9244849
от 25.08.2023год., сключен с „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.06.2024год., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд държавна такса в размер 100лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. М. от АК-П.,
бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.6, адвокатско възнаграждение в размер на
500лв., с ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7