М О
Т И В
И
към присъда № 26/01.11.2016г. по
НОХД № 409/2016г. по описа на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод на внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт вх.№ 688/2016г., пор.№ 77/2016г. на ОП – Сливен против М.Г. ***,
за престъпления по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК и по чл.354в ал.1 предл.2
от НК.
В с.з.
представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия М.Г.П.
така както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото
е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства в досъдебната
и съдебна фаза на процеса, като счита, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен по повдигнатите обвинения. Прави прецизен, задълбочен и обстоен анализ
на доказателствата по делото и най-вече на гласните такива. Съпоставя
показанията на формиралите се две групи свидетели и тяхната относимост към
делото, като ги съпоставя помежду им и с останалите доказателства по делото. Пледира
на подсъдимия да бъде наложено наказание за извършеното от него деяние по чл.354а
ал.1 изр.1 предл.4 от НК в размер на три години лишаване от свобода и глоба в
размер на 7 000 лева, а за извършеното от него деяние по чл.354в ал.1
предл.2 от НК – три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер
на 7 000 лева. На основание чл.23 ал.1 от НК предлага на подс.П. да бъде
определено едно общо наказание, а именно три години и шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор/затворническо
общежитие от закрит тип и глоба в размер на 7 000 лева. Представителят на
държавното обвинение пледира да се приведе в изпълнение наложеното на подс.П.
наказание с присъда № 426/2012г. на РС Нова Загора по НОХД № 145/2012г. по
описа на съда, тъй като подсъдимият е извършил престъпленията по настоящото
дело в изпитателния срок на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият
П., лично и чрез служебния си защитник адв.К. ***. оспорва обвинението. Подсъдимият
М.Г.П. не се признава за виновен. Дава обяснения в с.з., като заявява, че
намерените в дома му наркотични вещества
не са негови, че не е показвал доброволно на полицаите при извършеното в дома
му претърсване и изземване къде има канабис. Посочва, че не знае кой е поставил
оставените за сушени растения канабис в стая от къщата им, в която са намерени
растенията при извършеното претърсване и изземване и че той не ги е показвал доброволно
на полицаите. В обясненията си сочи, че е подписал протокола за претъсване и
изземване като се е запознал със съдържанието му и не е имал възражения по
съдържанието на протокола, само е написал обяснения за намерените наркотични
вещества. Твърди, че баща му – свид.Г.П. има здравословни проблеми, но не знае
как се лекува. Подсъдимият П. моли за справедлива присъда.
Служебният
защитник на подсъдимия заявява, че обвинението по отношение на подс.М.Г.П. не е
доказано по несъмнен и категоричен начин нито от субективна, нито от обективна
страна. Прави анализ на доказателствата по делото – показанията на разпитаните
свидетели на досъдебното производство и в с.з. Обосновава тезата, че даже
разпитаните полицейски служители твърдят, че нямат информация подс.П. да се
занимава с отглеждането и разпространението на наркотични вещества, поради
което се разколебава обвинителната теза, предвид противоречивите показания на
полицейските служители. Посочва, че подс.П. е подписал протокола за претърсване
и изземване, в който е посочено, че М.П. доброволно е посочил къде отглежда
растенията канабис и доброволно ги е предал, но това било изписано с дребен
щрифт и подсъдимият не го е прочел. Сочи, че бащата на подс.П., разпитан като
свидетел подробно описва друга фактическа обстановка, а именно,че самият той –
свид.Г.П., е засадил инкриминираните растения, отглеждал ги е, че подс.М.П. не
знае за тези растения, които са отглеждани в парника. Защитникът на подсъдимия
твърди, че дори да се приеме, че подс.М.П. е държал намерените в дома му
наркотични вещества, то няма доказателства, че ги е държал с цел
разпространение. Поради това обвинението по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК не
било доказано от обективна страна и поради това липсва и субективната страна на
това деяние, липсва умисъл за извършване на такава престъпление. Защитата
твърди, че не е доказано по несъмнен начин и второто обвинение по чл.354в ал.1
предл.2 от НК, липсват доказателства, че подс.М.П. е отглеждал иззетите растения
канабис. Служебният защитник на подс.П. *** е допуснала съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство на чл.13 от НПК, тъй като прокуратура
събирала доказателства само в посока на доказване на обвинението, а не всички
доказателства, включително и тези, които сочат за невиновност на подс.П..
Акцентира се, че обвинителната теза се крепи само на предположение и няма
събрани категорични доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения. Пледира
за признаване на подс.М.П. за невиновен по повдигнатите му обвинения.
От
извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
преценени поотделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.Г.П. е осъждан с влязла в сила присъда № 426/03.10.2012 г. по НОХД № 145/2012
г. по описа на РС – Нова Загора за извършено престъпление по чл.354в ал.1 от НК
за това, че на неустановена дата през м. май 2011 г. засял в двор на частен дом
намиращ се в гр. Н.З., ул. „А.К.“ № ** и до 02.09.2011г. отглеждал 29 броя
растения от рода на конопа с нето тегло на сухата растителна маса 8.895кг на
обща стойност 53 370лв., в нарушение на установените в закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите правила.
Подс.П. ***,
в къща намираща се на ул.“А.К. № **, заедно с родителите си, свид.Г.М.П. и С.Н.П.
В двора на имота бил изграден парник с метална конструкция, покрит с найлон от
всички страни. Подс.П. решил през 2015г. отново да отглежда в парника растения
канабис, въпреки че бил осъден за това, че отглеждал през 2011г. в същия парник
същите растения. През м.септември 2015г. подс.П. споделил пред свои познати, че
е решил да обере листната маса на отглежданите от него растения и да я
изсуши.
Свид.Б. Б.
и свид.Г.Г.,***, на 17.09.2015г. при проведена беседа с лица, получили
информация, че подсъдимият М.П. отглежда растения канабис в двора на дома си,
като възнамерява да обере листата и съцветията на растенията и да ги изсуши. Предвид
получената оперативна информация свид. Г. същия ден изготвил докладна записка
до началник на РУ Нова Загора, в която посочил установените по оперативен път
данни и обосновал необходимостта от предприемане на незабавни
процесуално-следствени действия за проверка на сигнала. Била сформирана
оперативно-следствена група от дежурен разследващ полицай, специалист НТЛ,
както и полицейските служители – свид. Б., свид.Г., свид. С. и свид. М.. Около
15.30-16.00 ч. полицейските служители отишли до дома на подс. П. на адреса,
където живее, а именно гр.Н.З., ул.“А.К.“ № **. Подс.П. им отворил входната
врата. Подсъдимият бил информиран от разследващия полицай за целта на
действията и предупреден, в случай че има наркотични вещества в дома му
доброволно да ги предаде. Подсъдимият П. заявил, че отглежда растения канабис,
след което отвел полицейския екип до намиращия се в двора парник, където били
установени и описани в протокола за
претърсване и изземване 7 бр. растения с височина от 2.50-3.00 метра и дебелина
стъблото в диаметър от 2.50-4.00см. Растенията били с островърхи назъбени листа
и много разклонения, били окопани и поливани, привързани едно към друго и към
металната конструкция на парника с гумирано въже. Бил направен на място полеви
тест от произволно избрано растение, като пробата реагирала на канабис.
Описаните в протокола растения били изкоренени, привързани със сезал и запечатани
със стикер № А1409/17.09.2015г. на ОД МВР Сливен. Подс.П. отвел полицейските
служители и в една от стаите на къщата, където живеел. В стаята, върху метален
сушилник подсъдимият бил поставил за изсушаване стръкове зелена растителна
маса. В протокола отново подробно са описани намерените и иззети 33бр. стръка
от растение в полусухо състояние с дължина 0.50-0.80см с тъмнозелени на цвят,
тънки и дълги листа. Видно от протокола за претърсване и изземване подсъдимия
също доброволно предал намерените стръкове от растението. При направения полеви
тест с листо от произволно избран стрък пробата реагирала на канабис. Иззетите
стръкове били поставени в черна торба и запечатани със стикер №
А1410/17.09.2015г. на ОД МВР Сливен.
На
30.11.2015г. бил извършен оглед на веществени доказателства, като от иззетите
33бр. стръкове от растение била отделена листната маса, която била поставена в
прозрачен полиетиленов плик запечатан със стикер № А1294/30.11.2015г. на ОД МВР
Сливен, обозначен като обект № 1. Бил извършен и оглед на иззетите 7бр.
растения като била отделена сухата растителна маса поставена в черен
полиетиленов чувал запечатан в със стикер № А1295/30.11.2015г. на ОД МВР
Сливен, обозначен като обект №2.
Предвид
обстоятелството, че общото количество листна маса на обект № 2 бил 4.200кг, то
на основание чл.90 ал.3 от ЗКНВП и в съответствие с Наредбата за условията и
реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и
прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях, било извършено
отделяне на представителна проба от обект № 2 в размер на около 200гр.
Отделената представителна проба била поставена и запечатана в прозрачен плик
със стикер № А1296/02.12.2015г. на ОД МВР Сливен, обозначена като обект № 3.
Остатъкът от иззетото наркотично вещество бил поставен в черен полиетиленов
чувал запечатан със стикер № А1297/02.12.2015г. на ОД МВР Сливен, обозначен
като обект № 4.
От
заключението по изготвената съдебна физико-химическа експертиза се установява,
че предадената за изследване суха зелена растителна маса, обект № 1, е
марихуана /коноп, канабис/, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 3.9% и нетно тегло 252.8406гр. Видно от същото
заключение предадената за изследване суха, зелена, растителна маса, обект №3 е
марихуана /коноп, канабис/, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 4.7% и нетно тегло 189.6303 гр., която
представлява отделената представителна проба от общото количество листна маса
4.200кг. На основание Наредбата за условията и реда за съхраняване и
унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане
на представителни проби от тях /ПМС № 28, Обн.ДВ бр.18/28.02.2006г./ и
Наредбата за условията и реда за експертно изследване на наркотични вещества и
прекурсори, получените резултати от изследването на представителната проба
обозначена като обект № 3 следва да се отнесат за цялото количество
инкриминирано вещество от 4200гр.
Марихуаната
се намира в Приложение № 1 към чл.3 ал.1 от ЗКНВП включващо „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве“, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Марихуаната представлява наркотично средство, няма легална употреба, пазар и
производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и съгласно
ЗКНВП.
С приемателно-предавателен протокол № 42600 и № 42601 от 15.07.2016г.,
наркотичните вещества са предадени за съхранение в ЦМУ - гр.София.
Настоящият
състав на съда прие за установено по несъмнен и безспорен начин описаното,
непосредствено по-горе като фактическа обстановка, в резултат на извършения от
съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства, съответно преценени както
поотделно, така и в съвкупността си - показанията на свидетелите Г.Г., Б.Б., Н.С.,
И. М. и И.Р., частично от показанията на свидетелите Г.П., В.С., Д.П., П.П. и Е.Е.
и обясненията на подс.М.П., както и от заключението на вещото лице, изготвило съдебна
физико-химическа експертиза, писмените доказателствени материали – протокол за
претърсване и изземване от 17.09.2015г. и фотоалбум към него, докладна записка
от 17.09.2015г. и от 31.05.2016г., протокол за оглед на веществени
доказателства от 30.11.2015г. и фотоалбум към него, протокол за вземане на
представителни проби от 02.12.2015г. и фотоалбум към него, свидетелство за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
11.07.2016г., приемателно-предавателни протоколи №№ 42600 и 42601 от
15.07.2016г. на ЦМУ гр.София.
Обясненията
на обвиняемия са доказателствено средство съгласно чл.115 от НПК, но и средство
за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК, подсъдимият
има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят
го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на
обясненията му, относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо
основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства,
възприети непосредствено. Съдът намира, след внимателен анализ на обясненията
на подс.М.Г.П., изхождайки от обстоятелството, че същите са основно
средство за защита на подсъдимия, а също и доказателство като всички останали доказателства,
и още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а
и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят
на действителността, че тези обяснения не следва да се кредитират в по-голямата
си част, тъй като противоречат на останалия доказателствен материал, събран и
проверен в хода на проведеното съдебно следствие. Тези обяснения следва да се
преценяват като типична защитна позиция на подсъдимия, целяща неговото оневиняване.
Те биха могли да бъдат кредитирани частично и в много малка част, а именно по
отношение на обстоятелството, че подсъдимият се намирал в къщата, находяща се в
гр.Н.З. на ул.“А.К.“ № **, при извършеното претърсване и изземване на 17.09.2015г.
В конкретния казус подс.П. е присъствал лично на извършените
процесуално-следствени действия, отворил е входната врата и показал на
полицейските служители процесните наркотични вещества. Обясненията му не следва
да се кредитират относно обстоятелството, че подсъдимият П. не е предал
доброволно намиращите се в парника и в стая от къщата, иззети наркотични
вещества. Както и сам посочи подсъдимият в обясненията си в съдебно заседание,
той не е имал възражения по съдържанието на протокола, като преди това е прочел
същия и е запознат с отразеното в него. След прочит на приложения по делото на
л.7-8 от ДП, протокол за претърсване и изземване с дата 17.09.2015г., се
установява, че при извършеното претърсване подс.П. е поканен да предаде доброволно
търсените наркотични вещества и същият е показал парник покрит с найлон,
разположен в двора на имота, западно от
къщата, където са намерени 7 бр. растения канабис, подробно описани в
протокола. Отново в протокола е описано, че подс.П. доброволно е показал и
метален сушилник с привързани към него 33 бр. стръка от растението канабис в
полусухо състояние, които подсъдимият е
предал доброволно. Всичко това е подробно, точно и ясно описано в приложения по
делото протокол за претърсване и изземване, с еднакъв шрифт, четливо и прилежно.
Поради това са неоснователни наведените от защитата на подсъдимия доводи, че
това било изписано с достатъчно дребен шрифт в протокола и протоколът не е
изчетен изцяло от подсъдимия. Подсъдимият е прочел протокола, вписал е обяснение
в него, подписал го е, като също така му е бил връчен препис от протокола.
Всички тези действия се потвърждават и кореспондират с показанията на свид.И.Р.,
вписана като поемно лице в протокола за претърсване и изземване. Свид.Р.
посочва, че при извършване на процесуално-следственото действие претърсване и
изземване в началото е присъствал само подс.П., а баща му – свид.П., е дошъл
след това. Същата свидетелка посочва, че подс.П. „не противоречеше по никакъв
начин на полицаите. Направи ми впечатление, че беше много спокоен“.
Обстоятелството, че описаното в протокола за претърсване и изземване отговаря
на истината се потвърждава и от показанията на свид.Г.Г., свид.Б.Б., свид.Н.С.
и свид.И. М., чиито показания са ясни, точни, последователни, безпротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и с останалите писмени доказателства по делото.
Същите са и логически издържани, като по делото няма данни, които да поставят
под съмнение обективността и достоверността им. Първите трима свидетели са
присъствали при извършване на цялото процесуално-следствено действие претърсване
и изземване, докато свид.М. е била само в началото. Свид.М. е извикала
подсъдимия П., който е излязъл от къщата и отворил на полицейските служители. Тези
установени обстоятелства кореспондират и с обясненията на подсъдимия. От
показанията на тази група свидетели се установява, че въз основа на получен
оперативен сигнал за намиращи се в дома на подсъдимия наркотични вещества, същият
бил посетен от полицейските служители. Свидетелите Г., Б. и С. категорично
потвърждават факта, че подс.П., при проведената беседа с него, им е показал
намиращите се в оранжерията и в стаята от къщата, иззети наркотични вещества.
Подс.П. преди това бил запитан дали в дома му се намират наркотични вещества и
той доброволно признал за наличието им и отвел полицаите в оранжерията и стаята
от къщата, където на простор съхнел канабис. По делото е безспорно установено,
че именно подс.П. е посочил къде се намират наркотичните вещества – в парника и
в стая от къщата им. Обстоятелството, че в дома, където живее подс.П. се
намирали наркотични вещества се потвърждава и в посоченото в показанията на
свидетелите М., Р., С., Б. и Г., тъй като се усещала много силна миризма, даже
свид.Р. сочи, че миришело „много гадно“, а на другото поемно лице И.И. направо
му изгаряли очите, сълзяли му очите от острата миризма.
В
докладната записка, изготвена от свид.Г. с дата 17.09.2015г., в резултат от
получен оперативен сигнал, е посочено че в дома, в който живее подс.П. се
отглеждали наркотични вещества и по-конкретно канабис и че подс.П. ще обира
растенията и ще ги суши на друго място. Този сигнал е наложил извършването на
процесуално-следствени действия в условията на неотложност, при които е иззето
инкриминираното количество наркотично вещество, а именно марихуана. Твърдяното
в показанията на свид.Г.П. - баща на подс.М.П., че свидетелят П. е отглеждал
намереното наркотично вещество, за да се лекува, не се потвърди от
доказателствата по делото, даже и от разпитаните свидетели – роднини и близки
приятели на подсъдимия и баща му. Тези свидетели, както еднозначно се установи
по делото били поканени от бащата на подсъдимия – свид.П., за да обслужат
защитната позиция на подсъдимия, подкрепена от баща му в с.з. и изградена от
подс.П. едва в края на ДП. По отношение на твърдяното от свид.П., съдът възприе
показанията му за стремеж за потвърждаване на изложената в обясненията на подс.П.
защитна позиция. Свид.В.С. – сестра на свид.П. и леля на подс.П., а също и
свид.Д.П. – сестра на майката на подсъдимия П. и леля на подс.П., в показанията
си се стремят да потвърдят изложената версия от бащата на подсъдимия едва в
с.з., подкрепяща защитната теза на подс.П., а именно, че подсъдимият не е
отглеждал процесните наркотични вещества. Свид.П. твърди, че има здравословни
проблеми и е решил да засее в парника билки, с които да се лекува. Това
дословно се повтаря в разпитите на свид.С. и свид.П., а също и от свидетелите П.
и Е. – съседи и приятели на подс.П. от много години. Четиримата свидетели – С.,
П., П. и Е., еднотипно посочват, че бащата на подсъдимия е посадил билки в
парника, така са чули от него, без нито един от тях да е видял свид.Г.П. да ги засажда,
да ги отглежда, да ги окопава, изобщо да се грижи за тях, а само предполагат,
че ги е поливал, защото излизал от мястото, където се е намирал парника. Както
се установи от разпита на свид.Е.,същият е виждал свид.П. да полива и
растенията, и по-точно цветята, намиращи се в двора до къщата, след като е
излизал „отзад с лейката“, където се намирала оранжерията, но и помпата, от
която се вземала вода, за да се поливат растенията - цветя. Свид.Е. посочва, че
свид.П. е излизал „отзад с пълна лайка, защото лейката е пробита и тече от нея
вода“ и конкретно посочените от него три пъти е виждал „колкото вода е в
лейката, Г. я изръсва на цветята пред него и оставя лейката в двора“.
Посочената група свидетели еднотипно твърдят, че подс.П. винаги е стоял пред
компютъра, но в същото време посочват, че никога не са го виждали пред
компютъра, а това им го съобщавал баща му – свид.П.. Тези четирима свидетели,
допълнително поискани от защитата на подсъдимия и допуснати от съда, се стремят
да потвърдят изградената защитна позиция на подсъдимия, подкрепяна от баща му –
свид.П.. Съдът не кредитира показанията на свид.П., тъй като същите са не само
противоречат на доказателствата по делото, но са и вътрешно противоречиви. След
прочитане на показанията му, дадени на досъдебното производство на 15.03.2016г.,
свидетелят потвърждава казаното от него на досъдебното производство, а именно,
че никой в неговото семейство не ползва „дрога“ и че „нищо не съм видял, в
моята къща не е имало такова нещо и заявявам, че това е своеволие, това е
някаква инсинуация“. В същите показания свидетелят е посочил, че това, което е
намерено при извършеното претърсване не е в „моя имот“. Видно от протокола за
претърсване и изземване част от наркотичните вещества са намерени в къщата, в
която живее подс.П. и е собственост на родители му, т.е. и на свид.Г.П., баща
на подсъдимия. Тези твърдения в разпита на свид.П. обуславят не само вътрешните
противоречия в показанията на свид.П., но и противоречие с доказателствата,
приложени по делото. Свид.П. е дошъл на по-късен етап от извършването на
претърсването и изземването и единственото, което е посочил като възражения в
протокола за претърсване и изземване е, че полицаите са влезли в имота му без
негово присъствие и разрешение от съда. Това потвърждава твърдяното и се
подкрепя от показанията на свидетелите Ризанова, Г., Б. и С.. Съдът не дава
вяра на показанията на свид.П. - баща на подс.П., който криворазбрано се стреми
да прояви своята бащинска закрила спрямо сина си – подс.П., като се стреми да
го оневини и да поеме вината върху себе си, свид.П. се стреми да обслужи
защитната версия на подс-П., поемайки вина за неговото поведение.
Противоречията в показанията на свид.П. се задълбочават и при проведената очна
ставка между него и свид.Г., при която се оборва твърдяното от свид.П., че е
влязъл заедно с полицаите при извършеното претърсване в стаята от къщата.
Самият свидетел П. посочва, че казаното от свид.Г., че подс.П. ги е отвел до
помещението, където се е сушал канабиса и го показал лично, което се случило в
процеса на последователно извършване на процесуалните действия, е така, както
го казва и посочва свид.Г., противоречи на твърдяното от него, че е влизал с
полицаите във въпросната стая от къщата. В началото на очната ставка свид.П.
твърди, че е влязъл с полицаите в стаята, а в края вече потвърждава казаното от
свид.Г., че подс.П. ги е отвел в парника и в стаята, където са се намирали
инкриминираните наркотични вещества. Обстоятелството, че подс.П. е показал на
полицейските служители мястото, където отглежда канабис – парника и мястото, където
се суши в дома му канабиса, се потвърждава от показанията на свид.С., които
кореспондират с показанията на свид.Б. и свид.Г., а също така и с отразеното в
протокола за претърсване. От безпротиворечивите показания на тези свидетели са
установява категорично и несъмнено, и обстоятелството,че подс.П. доброволно е
предал, след покана, намиращите се в дома му наркотични вещества. Техните
показания кореспондират и с отразеното в протокола за претърсване и изземване
от 17.09.2015г., който е подписан от подс.П. без възражение, а също и от баща
му – свид.П., с единственото възражение от свидетеля, че полицаите са влезли в
дома му без негово разрешение и съдебно разрешение. Действително от показанията
на полицейските служители не се установява обстоятелството, че подс.П. е
разпространявал наркотични вещества, както твърди свид.М., той й е познат
единствено с това, че употребява наркотици и това е било когато тя е работила
по линия „Наркотици“ от 2012г. до 2014г.-2015г. Подс.П. няма повдигнато
обвинение за разпространяване на наркотици, а обвинението му за държане на
наркотични вещества, с цел разпространение, в каквато връзка е и постановената
присъда. Обстоятелството че подс.П. е държал инкриминираните наркотични
вещества с цел разпространение се доказва от количеството на намереното и
иззето от дома му наркотично вещество, което е значително и по-точно над 4 кг
марихуана /канабис/. Такова установено количество марихуана няма как да е
предназначено за лична употреба, а видно от приложената по досъдебното производство
докладна записка от свид.Г. с дата 31.05.2016г. получената от него оперативна
информация е от граждани пожелали анонимност. Вярно е, че по делото не са
налице доказателства за това, че подс.П. е разпространявал наркотичните
вещества, които е отглеждал. Такива данни не се съдържат в свидетелските
показания или в други доказателствени източници. Липсата им не води до
опровергаване на обвинителната теза. Условията, при които са отглеждани
иззетите растения в парника навеждат извода за полагане на особени грижи и
усилия при отглеждането им. Иззетите от парника растения канабис били с
височина 2.50-3.00 метра с дебелина на стеблото 2.50-4.00см, окопани, с
оформени лехи, поливани. Растенията били силно разклонени, привързани едно към
друго с въже и отделно привързани към металната конструкция на парника. Едно от
растенията било с отрязани разклонения и привързано със сезал и уплътнение от
двете страни. Тези факти са установени при извършеното претърсване и са описани
подробно в протокола, като се потвърждават и от показанията на свид.Ризанова,
поемно лице и показанията на полицейските служители Г., Б. и С.. Начинът и
мястото на отглеждане на процесните растения, при сцециално пригодени за това
условия, количеството им, сочат, че подс.П. е полагал специфични грижи за
отглеждането им в по-големи количества с цел да ги разпространи на по-късен
етап. Не без значение е и обстоятелството, че подс.П. е бил осъден през 2013г.
за отглеждане през 2011г.на същия вид наркотични вещества – марихуана, на
същото място – процесния парник, намиращ се в двора на същия адрес като по
настоящото дело, отново в едно значително количество, а именно 8.895кг
марихуана. В случая наличието на специална цел, а именно разпространение, се
установява от количеството наркотични вещества, което е значително, от голямата
му стойност, неговия вид, от начина на упражняване на фактическа власт върху
наркотика – отглеждане в парник, намиращ се зад къщата и сушене в закрито
помещение – стая от къщата.
Съдът
намира, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които нарушават правото на защита на подсъдимия. Наведените доводи
на защитата в тази насока са неоснователни. Прокурорът и разследващите органи,
и съдът в проведеното съдебно следствие, са осигурили възможност за разкриване и
е разкрита обективната истина по делото. Бяха разпитани в съдебно заседание
исканите от защитата на подсъдимия свидетели. Беше приета и приложена по делото
представената от служебния защитник епикриза от 2011г. от Хирургично отделение
– междуобластен диспансер за онкологични заболявания гр. Стара Загора, касаеща
проведено лечение на свид.П. – баща на подс.П.. Съдът не оспорва
обстоятелството, че свид.П. имал здравословни проблеми като през 2011г. му е извършена
операция на щитовидната жлеза и е изписан без усложнения, в добро обективно
състояние, с приложено медикаментозно лечение във връзка със заболяването му. В
тази връзка показанията на свид.П., че имал тревожно състояние, страх, не са
подкрепени от други доказателства по делото и остават изолирани в процеса. Даже
подс.П., негов син, живеещ с баща си в едно домакинство, не потвърждава тази
посочена от свид.П. негова тревожност. Свид.Павлев, приятел и съсед на свид.П.,
в показанията си сочи за такова състояние на свид.П., но в един по-ранен
период, през 80-те години и за операция на щитовидната жлеза през 2011г. По
делото не се установи свид.П. към настоящия момент, а и през 2015г. да е имал
здравословни проблеми. От друга страна, иззетите наркотични вещества са в
значителни количества, надхвърлящи обичайната лична употреба на наркотици,
поради което е несъстоятелна тезата на свид.П., целяща да прехвърли
отговорността върху себе си. Това се подкрепя и от приложената справка от РУ
гр.Нова Загора, че свид.П. няма криминалистични и съдебни регистрации, т.е. е с
чисто съдебно минало и положението му би било по-облекчено ако поеме вината на
сина си – подс.П.. Тезата на свид.П., че самия той е отглеждал марихуаната с
лечебна цел е твърдяна само от него. Всички останали свидетели преразказват
казаното от него, като не са виждали растенията марихуана в парника, нито са
виждали свид.П. да се грижи за тях, нито посочват в показанията си за
специфична миризма, която безспорно е установено, че се е усещала даже на
улицата пред къщата.
Следва да
се отбележи, че свид.Г.П. едва разпитан в с.з. на 04.10.2016г. потвърждава
защитна версия на сина си подс.П. и твърди, че той е отглеждал иззетите
наркотични вещества. Прави впечатление, че свид.П. е разпитван на досъдебното
производство на 15.03.2016г., правил е възражения в протокола за претърсване и
изземване, но в никой от тези случаи не е посочил изградената защитна теза, посочена
в разпита на подс.П. в края на ДП и потвърдена от неговия баща в с.з.
Показанията в качеството на свидетел – бащата на пордсъдимия, ги е давал
няколко месеца след времето на извършване на инкриминираното деяние, където
единствено е твърдял, че в неговата къща „такова нещо“ – наркотични вещества не
е имало. Това коренно противоречи на показанията, дадени от него в с.з., че той
е засял, отглеждал, грижил се за намерените в парника и стаята от къщата
наркотици – канабис/коноп. Показанията на този свидетел, както беше посочено
по-горе са и вътрешно противоречиви – веднъж казва, че са верни показанията му
дадени на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК, че
не знае нищо за процесните наркотици, а преди това в разпита си в с.з. твърди,
че сам е отглеждал тези наркотици. Противоречия има и между показанията му,
дадени в с.з. и твърдяното от него при проведената очна ставка по реда на
чл.143 ал.4 от НПК между него и свид.Г.Г.. Първоначално свид.П. твърди, че той
е завел полицаите и показал наркотиците, намерени в стаята от къщата, а след
това се съгласява със заявеното от свид.Г., че той не е влизал с полицаите в
къщата и няма как да им покаже иззетото наркотично вещество марихуана. Свид.П.
се стреми да потвърди изградената от сина му подс.П. защитна позиция. Съдът
дава вяра на обясненията на подс.П. единствено в частта, с която се потвърждава
обстоятелството, че от парник и от стая от дома, където живее подсъдимият е
иззето процесното количество наркотик марихуана /канабис, коноп/. В останалата
част съдът не ги кредитира, тъй като освен че противоречат на останалия
доказателствен материал по делото, обясненията му са и вътрешно противоречиви и
непоследователни. Подсъдимият обяснява в разпита си на ДП, проведен на
09.08.2016г., като преди това не е давал обяснения, което е негово право, че полицаите
като са влезли в имота първо са отишли в парника, а след това са влезли в
къщата. В по-късния си разпит, вече в с.з. на 01.11.2016г., подс.П. обяснява,
че полицаите са влезли само в парника и после е дошъл баща му. В проведения
разпит в с.з. подсъдимият не обяснява и не сочи, че полицаите са влезли и в
къщата, както първоначално е твърдял. Противоречия се откриват и в обясненията
му, дадени в с.з. – подсъдимият твърди, че е подписал протокола за претърсване
и изземване, като е писал и обяснения в него, но не са му връчвали препис от
него. В самия протокол е записано, че е връчен препис „от настоящия протокол“
на подсъдимия П.. След като подсъдимият твърди, че е подписал протокола, то това
той е сторил след запознаване със съдържанието му и е прочел отразеното в него,
още повече че е писал обяснения, от което се прави извод, че знае конкретно за
отразеното в него. Тези изводи противоречат на заявеното от него, че не е
показвал доброволно и не е предавал доброволно на полицаите процесните
наркотични вещества. В протокола изрично е посочено и това отговаря на
истината, че подс.П. след покана предал наркотиците, намиращи се в парника и в
една от стаите от къщата. Няма логика и противоречи на показанията на
свидетелите Г., С. и Б., обяснението на подс.П., че при извършеното претърсване
полицейските служители са влезли само в една стая от къщата и то именно в тази,
в която се суши канабисът, без да им я е посочил подс.П., който е присъствал
/баща му е дошъл по-късно/, а вратите на всички стаи от къщата са били
затворени, включително и тази. Няма как полицаите да са знаели в коя точно стая
се суши канабисът, ако този факт не е посочен от подс.П., който само е
присъствал при започване на претърсването и изземването, видно от показанията
на разпитаните свидетели – полицейските служители, поемното лице Ризанова, даже
бащата на подс.П. и написаното от него възражение в протокола, че „полицаите са
влезли в имота му без мое присъствие и без разрешение от съда“. Не отговаря на
истината и твърдяното в обясненията на подс.П., че полицаите са го завели до
парника, тъй като след като те са влезли в двора на къщата, видно и от
показанията на свид.Е. и свид.Павлев, в която част съдът кредитира показанията
им, полицаите не могат да видят парника, който се намирал зад къщата, а още
по-малко какво има в него, предвид найлона, с който е покрит. Свид.Е. посочва,
че от найлона, с който е покрит парника не се вижда нищо. Нещо повече, тук
следва да се отбележи, че същите свидетели са виждали свид.П. да излиза от
двора зад къщата, но никога не са го виждали да излиза от парника, само
предполагат, че е ходил в парника и то както само те твърдят, че предполагат,
че е поливал. Самото отглеждане на марихуаната, което е растение, предполага не
само поливане, но е окопаване, плевене, завързване и други специфични дейности,
свързани с отглеждането на растенията, предвид вида на иззетите растения, които
били със значителни размери и големи разклонения и листа, с дебело стебло.
Както твърди свид.Ризанова растенията са излезли извън покрива на парника, като
същите са високи около 2.50 метра до 3.00 метра. Така описаните и в протокола
за претърсване и изземване растения, предполага полагането на особени грижи и
усилия за отглеждането им и такива грижи били полагани. Тези двама свидетели Е.
и П., а също и двете лели на подс.П. – свид.В.С. и свид.Д.П., не твърдят
полагането на такива грижи от страна на бащата на подс.П., а само предполагат
инцидентни поливания, поради което съдът не дава вяра на показанията им в тази
част. Още повече, че свид.С. живее постоянно в къщата-близнак и всеки ден вижда
брат си свид.П., но не посочва полагането на някакви други грижи освен
поливане, като самата свидетелка твърди, че брат й редовно поливал, но
предполагала, че в парника поливал, но предполага, че поливал и цветната
градинка, понеже миел терасата на къщата. Даже в показанията си свид.С.
предполага, че брат й полива в парника, но не е сигурна, посочва със сигурност,
че брат й свид.П. е ходил в задния двор на къщата, но както и самата свидетелка
казва „редовно той пускаше помпата“, която се намирала на това място. Самата
свидетелка не може да посочи конкретната причина, поради която свид.П. е ходил
в задния двор, а не както се опитва свид.П. да твърди в показанията си – да се
грижи за иззетите наркотични вещества от парника. Съдът намира заявеното в
показанията на свид.С. за стремеж да потвърди защитната позиция на подсъдимия,
подкрепяна от неговия баща, че последният е засял и се грижил за наркотиците.
На всички свидетели, включително и на оформената втора група свидетели,
стремящи се да потвърдят защитната теза на подсъдимия, е било известно и са
знаели за предишното осъждане на подс.П. за засяването и отглеждането на същите
растения от рода на конопа в същата оранжерия, намираща се в двора на къщата в
гр.Н.З., ул.“А.К.“ № **.
Съдът
кредитират показанията на всички разпитани по делото свидетели /свидетелите
И.Р.
, Г.Г., Б.Б., Н.С. и И. М./, с изключение на показанията на свид.Г.П., баща
на подсъдимия, на свид.В.С. и свид.Д.П., лели на подсъдимия, и на свид.П.П. и
свид.Е.Е., съседи и приятели на бащата на подсъдимия. Показанията на свидетелите,
на които съдът дава вяра са подробни, последователни, непротиворечиви и не
противоречащи на останалия доказателствен материал по делото. Те са в много
голяма степен относими към предмета на доказване и значително допринасят за
изясняването на основните и съществени обстоятелства, включени в него, както и обстоятелството,
че при извършеното претърсване и изземване подс.П. доброволно е показал и
предал доброволно процесните наркотични вещества. От съществено значение за
изясняването на релевантните по делото обстоятелства са показанията на
разпитаните свидетели - полицейските служители Г.Г., Б.Б., Н.С. и И. М.. Те са
подробни, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Обстоятелството, че са депозирани от полицейски служители не дава основание на
съда да не ги кредитира, нито поставя под съмнение достоверността им, тъй като
това в никакъв случай не са лица заинтересовани от изхода на делото. От
показанията им се установява факта на получената оперативна информация за
подсъдимия, предприетите процесуално-следствени действия, извършени в условията
на неотложност, извършеното претърсване и изземване в къщата и двора на къщата,
намираща се в гр.Н.З., ул.“А.К.“ № **, последователността на извършените
действия, факта, че като са отишли полицейските служители в къщата се е намирал
само подс.П. и именно той след покана доброволно е предал иззетите наркотични
вещества. Показанията на тези свидетели в много голяма степен допринасят за
изясняването на посочените важни обстоятелства от предмета на доказване и
поради тази причина съдът им дава вяра. Свид.Г., заедно със свид.Б. при
проведена беседа получили информация, че в дома, където живее подс.П., същият
отглежда канабис, което се потвърждава от показанията на свид.Н.С. и
кореспондира и с изготвената докладна записка с дата 17.09.2015г. Неоснователни
са наведените доводи от защитата, че липсват доказателства по делото относно
специалната цел – разпространението на наркотичното вещество от подсъдимия и се
изключва държането му от подсъдимия, предвид твърдяното от подсъдимия, баща му,
лелите му и близки съседи и приятели, че свид.П. е отглеждал наркотичното
вещество, за да се лекува. Съдът намира това за защитна позиция на подсъдимия,
като роднините му и приятелите на баща му, както и баща му, който не и осъждан,
целят да я подкрепят, тъй като са пряко заинтересовани от изхода на делото и
оневиняването на подсъдимия. От съществено значение за делото са и показанията
на разпитаното в качеството на свидетел поемно лице – свид.И. Р.. Нейните
показания съдът също кредитира. Чрез тях се установяват обстоятелствата,
свързани с извършеното претърсване и изземване в дома на подс.П. и
обстоятелството, че само подс.П. е бил в къщата и е присъствал през цялото
време при извършването на последователните действия при претърсването, първо в
парника, а след това в стаята от къщата. Свид.Р. е категорична, че при
извършеното претърсване е присъствал от самото начало само подс.П., като тя не
е чула „да обяснява нещо, но не противоречеше по никакъв начин на полицаите“.
Свидетелката категорично заявява, че свид.П., баща на подсъдимия е дошъл
по-късно и е казал, че растенията в парника били „саморасляци от самата тор“
били поникнали, като не е съобщавал, че някой се грижи за тях и най-вече, че
той се грижи за тях, както твърди свид.П. в показанията си около година и нещо
след конкретния случай. Свид.Р. потвърждава обстоятелството, че в къщата са
влезли те – двете поемни лица, „дознателката, един полицай и момчето М.“ и то
само в една стая от къщата, откъдето е иззето наркотичното вещество, показано
от подс.П.. Съдът кредитира показанията на свид.И.Р., тъй като изложените от
нея факти и обстоятелства по делото се потвърждават и от показанията на
разпитаните полицейски служители, присъствали на претърсването – свид.Г.Г.,
свид.Б.Б., свид.Н.С. и свид.И. М., на които съдът също дава вяра.
Що се
отнася до показанията на свид.Г.П., свид.В.С., свид.Д.П., свид.П.П. и свид.Е.Е.
съдът намира, че същите не намират опора в останалия доказателствен материал по
делото и остават изолирани в процеса, поради което съдът не ги кредитира. Те са
депозирани от лица, които се намират в много близки роднински връзки с
подсъдимия, първият свидетел е баща на подсъдимия, неосъждан, втората и третата
свидетелки – негови лели, а четвъртия и петия свидетел са близки приятели на
бащата на подсъдимия и съседи на подсъдимия и баща му, и в много добри
отношения с подсъдимия и баща му. Това обстоятелство ги прави силно
заинтересовани от изхода на делото, но не е основната и единствена причина съдът
да не дава вяра на депозираните от тях показания. Показанията на тези свидетели
са непоследователни и логически неиздържани, като
останаха изолирани в процеса. Недостоверна е версията, която се съдържа в тези
показания относно факта на отглеждането от бащата на подсъдимия наркотик
канабис/коноп, предвид обстоятелството, установено по делото, че свид.Г.П. през
2011г. е имал проблеми с щитовидната жлеза, опериран е и затова е решил през
2015г. да отглежда марихуана с цел да се лекува. Процесното количество
марихуана е в много големи количества – над 4кг, надхвърлящо значително
разумните количества, които са необходими даже за лице, пристрастено към този
вид наркотик, като не може да се говори въобще за провеждане на някакво лечение
с това количество от страна на бащата на подсъдимия. Самият свид.П. в разпита
си твърди, че е пушил два-три пъти цигара марихуана и то след като преди 2-3
години слушал по телевизора, че „конопа имал лечебни свойства“. Тогава е
изпушил, както той твърди 2-3 цигари. Не е логично след 2-3 години да реши да
отглежда марихуана, след като имал същите здравословни проблеми и преди това и
през тези години, но не е отглеждал канабис, за да се лекува. Известен факт е
както високата стойност на процесното наркотично вещество, така и че държането
на такива вещества ангажира тежка наказателна отговорност. Още по-недостоверни
са и твърденията за поведението на свид.Г.П., който излага версията си вече на
един по-късен етап в с.з. на 04.10.2016г., след като синът му – подс.П. вече е
изградил защитната си позиция в дадените от него обяснения на ДП на
09.08.2016г. Първоначално, в протокола за претърсване и изземване от
17.09.2015г., свид.П. записва като възражения, че полицаите са влезли без
негово и на съда разрешение, после в разпита си от 15.03.2015г. твърди, че нищо
не знае и нищо не е видял в къщата си, като не е имало наркотично вещество в
къщата му. Накрая, за да потвърди защитната позиция на сина си, който е
подсъдим по делото, поема вината върху себе си и в разпита си на 04.10.2016г.
твърди, че той е засял и отглеждал процесните наркотици, за да се лекува. Очевидно
е, че целта на показанията на свид.Г.П. е оневиняването на подсъдимия, което с
оглед на изложените по-горе констатации няма как да бъде постигнато и съдът
намира показанията му като част от защитната позиция на подсъдимия. Съдът
намира изложената версия за изцяло защитна, като се има предвид, че освен
намерените на простора 33 броя стръка от растение коноп в полусухо състояние в
стаята от къщата, в парника са открити още 7 броя растения коноп с височина
2.50-3.00 метра, предмет на престъплението по чл.354в ал.1 от НК. По този начин
тези количества значително надхвърлят обичайната лична употреба на лице,
зависимо от наркотични вещества, още повече на лице, което инцидентно е
използвало наркотични вещества, както твърди свид.П. в показанията, предвид
здравословния си проблем. На подс.П. не е повдигнато обвинение за
разпространение на наркотични вещества, а за държане с цел разпространение. Съдът
намира, че държането на наркотичното вещество е с цел разпространение,
изхождайки от видът му – високорисково наркотично вещество, теглото му – 252.84
грама, установени от заключението на физикохическата експертиза и стойността му
– 1 517.04лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице по изготвената
физикохимическа експертиза. Заключението е пълно, ясно и непротиворечиво,
относимо в много голяма степен към предмета на доказване и допринасящо за
изясняването на основни обстоятелства от него – вида и съдържанието на
наркотичните вещества, количеството му. То е изготвено от компетентно вещо лице,
в чиито добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да
се съмнява. Същото не се оспорва от страните по делото. В заключението се
установява, че иззетите наркотични вещества от парника и от дома на подс.П. са
високорискови и по-точно марихуана със съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 4.7% от парника и 3.9% на
наркотичното вещество, иззето от стаята от къщата. Целта за разпространение на
иззетото наркотично вещество в количество 252.84 грама се извежда и от
обстоятелството, че от парника и от стаята са иззети един и същи вид наркотично
вещество, а именно марихуана. Отглежданото в парника наркотично вещество, видно
и от докладната записка подс.П. е подготвял да „обира“ и след това да ги „суши“
/видно от докладна записка от 17.09.20015г. – л.22 от ДП/. Поради това,
независимо, че по делото не са установени свидетели, на които подс.П. да е
продавал наркотични вещества, то целта му за разпространение се определя и е на
основата на горепосочените конкретни факти и обстоятелства, изведени не въз
основа на житейски възможни хипотези и вероятности, а от конкретни
доказателствени източници, събрани и приложени по делото.
Съдът
кредитира писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК, като предяви на основание чл.284 от НПК веществените
доказателства по делото, с които страните бяха запознати и нямаха искания по
тях. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни
обстоятелства от него.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С
деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна
подсъдимият М.Г.П. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.354а
ал.1 изр.1 предл.4 от НК, тъй като на 17.09.2015г. в гр.Н.З., без надлежно
разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество –
252.84 грама марихуана /коноп/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 3.9%, на обща стойност 1 517.04 лева. С
гореописаното деяние подс.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъпление по чл.354в ал.1 предл.2 от НК, тъй като от
неустановена дата до 17.09.2015г. в гр.Н. З., в парник намиращ се на ул.“А.К.”
№ **, отглеждал 7 бр. растения от рода на конопа /марихуана, канабис/ с общо
нето тегло на изсушената листна маса от растенията 4189.6303 грама марихуана
/коноп/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4.7% на обща стойност 16 758.52 лева, в нарушение на
установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
правила.
С оглед
на приетото за установено от фактическа страна е несъмнено, че деянието на
подсъдимия М.П. е съставомерно именно по посочените текстове от НК.
Възраженията
на защитата на подсъдимия не са по отношение на правната квалификация на
деянието, а се свеждат изключително до приетото за доказано от фактическа
страна и не касаят принципно въпросите по приложението на материалния закон.
Тезата на защитата е, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин
подсъдимия М.П. да е извършил деянията, за които е обвинен, тъй като липсвали
категорични доказателства, че той е разпространявал или е имал за цел да
разпространява високорисковото наркотично вещество, което е намерено в дома му,
както и доказателства, че е отглеждал растения от рода на конопа, намерени в
парника, поради което двете обвинения не били доказани от обективна страна.
Настоящият
съд вече имаше възможност да се произнесе по повод на възраженията на защитата
относно доказателствата по делото /в частност показанията на отделните
свидетели, както и обясненията на подсъдимия/ и тези възражения аргументирано и
обосновано бяха отхвърлени. Вярно е, че по делото не са установени случаи, в
които подсъдимият да е предоставял на други лица наркотични вещество срещу или
без заплащане, но всъщност срещу него няма обвинение за разпространение на
наркотични вещества, а само за държане с цел разпространение. От анализа на
събраните по делото доказателства /съдържащи се в показанията на разпитаните
свидетели, без тези на свидетелите Г.П., С., П., П. и Е., и писмените и
веществени доказателства/, по несъмнен начин може да се направи извода, че
действително подсъдимият М.П. е държал намерените в стаята от къщата наркотични
вещества и то именно с цел тяхното разпространение. Този извод съдът прави,
имайки предвид, както количеството намерено наркотично вещество, което очевидно
не е предназначено за лична употреба от страна на бащата на подсъдимия, както и
от начина, по който са отглеждани иззетите от парника растения от рода на
конопа, както и мястото на отглеждането им и създадените специални условия за
това. В тази връзка е показателен и факта, че иззетите растения коноп /канабис/
се е извършило при присъствието само на подсъдимия, който след покана от страна
на полицаите доброволно е показал и предал марихуаната, намираща се в парника в
двора на къщата и в стаята от къщата.
Възраженията
на защитата по същество касаят обосноваността и доказаността на обвинението и
на практика бяха обсъдени и отхвърлени по-горе при обсъждането, и преценката на
доказателствените материали и при формулирането и обосноваването на
доказателствените изводи, както и на приетите за установени фактически
положения. От обсъдените и анализирани доказателства се установи по несъмнен
начин, че подсъдимият е държал в стая от къщата с цел разпространение процесните наркотични
вещества, предназначени за продажба, както и че е отглеждал растенията от рода
на конопа в парника на къщата. Няма съмнение, че се касае за високорисково
наркотично вещество, доколкото е безспорно установено това в заключението на
назначената и изготвена физикохимическа експертиза, както и от разпита на
вещото лице в съдебно заседание.
Неоснователно
е и възражението на защита, че не са доказани по несъмнен и безспорен начин
двете деяние, извършени от подсъдимия. Налице са безпротиворечиви, категорични
и безспорни доказателства, установяващи факта, че подс.П. е извършил двете
деяния, които бяха обсъдени от съда по-горе. Няма съмнение относно авторството
на процесните деяния, същите категорично и безспорно се установи в хода на
делото, че са извършени от подсъдимия М.П..
От
субективна страна и двете деяния са осъществени от подсъдимия при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият П.
е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните им последици и е искал настъпването им. Подс.П. е съзнавал
противоправния характер на деянията си, тъй като той е осъждан /присъдата е
влязла в сила на 09.01.2013г./ за засяване и отглеждане през 2011г. на същите
растения от рода на конопа, но в по-големи размери /около 9кг/ на същото място,
както по настоящото дело – във въпросния парника. Следователно подсъдимият е
съзнавал, че е осъществил противоправни деяния, които са престъпления според
законите в Република България и за които се предвижда съответно наказание.
При това
положение и предвид горепосоченото, съдът призна подсъдимия М.Г.П. за виновен
по предявените му обвинения и съответно му наложи наказания по тези обвинения.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява стремежа на
подсъдимия да се облагодетелства по престъпен начин и то със значителна сума –
общо в размер на 18 277.04 лева, факта, че употребата на наркотични
вещества и то най-вече сред младите хора е широко разпространено и оттам
произтичат и се създават предпоставки за разпространението им и за увеличаване
на зависимостите, следва да се отчете и намаляване на моралните ценности и
устои в обществото като цяло.
При
определянето на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия
за извършените от него престъпления, съдът се съобрази с предвиденото в
съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за
този вид престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и
на неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали го да извърши конкретното
престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността му и съответно спази изискванията, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК, относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият
съд счита, че деянията, извършени от подсъдимия разкриват една значително
завишена степен на обществена опасност, която обаче е била взета предвид от
законодателя при определянето на вида и размера на предвиденото за този вид
престъпления наказание. В конкретния случай са налице отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства. Като такива съдът прецени количеството наркотично
вещество и неговия вид – марихуана /коноп/, което ако беше стигнало до крайните
потребители, би поставило под опасност здравето на значителен брой хора,
вредните му последици за здравето на хората. Тези обстоятелства свидетелстват
за една завишена степен на обществената опасност както на подсъдимия, така и на
извършените от него престъпления. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, съдът прецени и обремененото съдебно минало на подсъдимия –
предишното му осъждане, а също и факта, че подс.П. е осъждан за същото деяние,
каквото е едно от деянията, извършено от подсъдимия по настоящото дело, че едно
от деянията не е изолирана дейност в поведението на подсъдимия. Съдът отчете,
че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно
младата му възраст, както и първоначално оказаното съдействие на полицейските
органи при извършване на процесуално-следственото действие - претърсване и
изземване.
С оглед
на горното настоящият съд определи на подс.М.П. наказание при условията на
чл.54 от НК за двете деяния, като за деянието по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК и при наличие на превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в минимален
размер, а именно две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000
лева, а за деянието по чл.354в ал.1 предл.2 от НК съдът изходи от смекчаващите
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като прецени и деянието,
извършено от подсъдимия по предишното му осъждане, при баланс на смекчаващи и
отегчаващи такива, в среден размер, а именно три години и шест месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 7 500 лева. Съдът определи кумулативно
предвидените наказания глоби за двете деяния, извършени от подсъдимия, в
горепосочените размери, имайки предвид материалното и семейно положение на
подс.П. /не е женен, получава доходи от продажба на продукция – мед/, и
имотното му състояние /не притежава недвижими имоти и МПС/, както и стойността
на процесните наркотици, която за извършеното деяние по чл.354а
ал.1 изр.1 предл.4 от НК тя е 1 517.04 лева, а за деянието по чл.354в ал.1
предл.2 от НК е значително по-висока - в размер на 16 758.52 лева, около и
над 10 пъти по-висока от първото деяние, поради което съдът определи за първото
деяние глоба в минимален размер 5 000 лева, а за на второто деяние глоба в
по-висок размер – в среден размер 7 500 лева. Тези определени от съда
наказания по вид и размер, по преценка на съда, съответстват в най-голяма
степен на целите на генералната и специалната превенция, тъй като от една
страна ще имат възпиращ и предупредителен ефект спрямо останалата част от
обществото, а от друга страна – ще въздействат предупредително, възпиращо и
възпитателно и спрямо подсъдимия, и според съда ще дадат възможност на
подсъдимия да осъзнае противоправната същност и моралната укоримост на
извършеното от него, както и оценката на обществото по отношение на такъв вид
поведение, каквото въздействие явно не е оказала постановената предходна
присъда спрямо подс.П..
Настоящият
съд намира, че в конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.23
ал.1 от НК и наложи на подс.П. едно общо най-тежко наказание от наложените
наказания за всяко едно от двете деяния, тъй като са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което съдът определи на
подс.П. наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.61 т.2 и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в
размер на 7 500 лева.
С присъда
№ 426/2012г. по НОХД №145/2012г. по описа на РС гр.Нова Загора на подс.П. е
наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на
5 000 лева. Изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от четири години. Присъдата е
влязла в сила на 09.01.2013г., от който момент започва да тече определеният
изпитателен срок в размер на четири години. Деянията по настоящото дело са
извършени на 17.09.2015г., т.е. в изпитателния срок на присъда № 426/2012г. по
НОХД №145/2012г. по описа на РС гр.Нова Загора, поради което и на основание
чл.68 ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение наложеното му с присъда №
426/2012г. по НОХД №145/2012г. по описа на РС гр.Нова Загора наказание лишаване
от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим
в затворническо общежитие от закрит тип, отделно от наложеното с настоящата
присъда наказание. В случаите на привеждане в изпълнение на отложеното по реда
на чл.66 ал.1 от НК наказание с присъда № 426/2012г., при
активирането на която подс.П., се явява осъждан за втори път и следователно
режимът на изтърпяване на наложеното му наказание се определя по реда на 60
ал.1, вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС, а именно първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип, какъвто съдът определи на подс.П.. В този смисъл е и
постоянната съдебна практика на ВКС.
На основание чл.59 ал.1 от НК,
съдът приспадна от
така определеното на подсъдимия М.П. наказание лишаване от свобода, времето,
през което подсъдимият е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 20.07.2016г. до привеждане на присъдата в
изпълнение.
На основание чл.354а ал.6 от НК,
съдът отне в полза на държавата наркотичното вещество, предметът на
престъплението по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК, а именно 252.84 грама
марихуана /коноп/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 3.9%, предаден на съхранение на Централно
митническо управление София с протокол
№ 42600/15.07.2016г.
По отношение предмета на
престъплението по чл.354в ал. предл.2 от НК, а именно 4189.6303 грама марихуана
/коноп/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4.7%, предаден на съхранение на ЦМУ София с протокол №№
42600/15.07.2016г. и 42601/15.07.2016г., съдът на основание чл.53 ал.2 б.“а“ от НК отне наркотичното вещество в полза на държавата, тъй като притежаването на
предметът на това престъпление е забранено.
По отношение на веществените
доказателства - 1 полиетиленов плик с празни опаковки с нарушени стикери и
маркери (ленти) от полеви тест, прикрепен след последната страница на досъдебно
производство и част от въже от розов сезал, съдът ги отне в полза на държавата,
като след влизане на присъдата в сила ще се унищожат като вещи без стойност.
По
правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият
М.П. да заплати разноските, направени в досъдебното производство, в полза на
държавата по сметка на ОД МВР Ямбол в размер на 117.00 лева.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
са изготвени на 15.11.2016г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: