МОТИВИ
към нчхд № 1104/09г.
Производството е образувано по
тъжба на Г.В.И. *** против Г.Б.И. *** против последния
е за това, че на 02.09.08г. в гр. Пазарджик е причинил на частния тъжител е причинил на тъжителя лека телесна повреда по
чл. 130, ал.1 от НК.
Приет за съвместно разглеждане
в настоящия наказателен процес е граждански иск от против подсъдимия за сума в
размер на 3000 лв., от които 1000 лв- за
инкриминиранато увреждане в областта на слабините ; 1000 лв. –за уврежданетов областта на лявата предмишница и 1000- за
увреждането в областта на задната част на врата, всяка сума представляваща обезщетение
за причинените на тъжителя неимуществени вреди болки и страдания в резултат на
инкриминираното деяние по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от повереника на тъжителя, който пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен и се уважи гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия
оспорва обективната съставомерност инкриминираното деяние и настоява подсъдимият
да бъде оправдан, като гражданската претенция бъде оставена без уважение.
Подсъдимият не се признава за
виновен и моли да бъде оправдан.
Районният съд, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност , по свое вътрешно
убеждение, при спазване разпоредите на чл. 301 от НПК и ръководейки се от
закона, установи:
Подсъдимият и тъжителят са в
трайно и сериозно влошени отношения.
На 02.09.08г. тъжителят отивал
заедно със св. Г. към РД”АА” Пазарджик. Влезли в двора и оттам се насочили към
входа на сградата, като пред тях вървял подсъдимия. Внезапно последният се
обърнал и тръгнал към тъжителя. Като го достигнал, го прихванал с ръце зад врата , придърпал го към себе си и му
нанесъл силен удар с дясното коляно в областта на слабините . В резултат на
удара тъжителя изпуснал на земята очилата
си, мобилния апарат и документите, които носел. Подсъдимият се отдръпнал леко
назад и нанесъл втори удар на подсъдимия, който попадна в лявата предмишница.
Намесил се непознат мъж, което предотвратило развитието на конфликта.
На 04.09.08г. тъжителят посетил Кабинета по
съдебна медицина при МБАЛ Пазарджик, където бил освидетелстван от съдебен
лекар.Констатирани са следните обективни находки отразени и в издаден СМУ 266/
2008г.: кръвонасядания в задната лява половина на шията и долната част на
корема в областта на пубиса , охлузване в областта на лявата предмишница.
Горните факти съдът възприе
въз основа на задълбочен анализ на събраните при проведеното съдебно следствие
доказателства. Според процесуалните представите на страните те очертават две
групи, едната от които визира уличаващи, а другата - оневиняващи подсъдимия
обстоятелства . Така от една страна свидетелите Г., Динчийски и М. депозират
показания,които обосновават обвинителната теза, на които според повереника и
защитника, противостояли обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията
на св. С..
Съдът обаче формира други
фактически изводи. Няма спор по делото относно обстоятелството, че на
инкриминираните дата, час и място са присъствали подсъдимия и тъжителя и че
между двамата е имало инцидент, който се е състоял в двора към сградата на РД”АА”
Пазарджик. Различен е обаче този инцидент
според тезата на обвинението и тезата на защитата.
Според обвинението докато
тъжителя и св. Г. се придвижвали към входната врата на сградата на РД”АА” пред
тях се движел подсъдимия, който внезапно се обърнал и нанесъл два удара на
тъжителя, след като го прихванал за врата и придърпал към себе си: първият в
слабините, а вторият – в лявата предмищница. Такива са показанията на св. Г.,
който се представя като единствения очевидец на тази случка. Останалите гласни
доказателства, които обосновават тезата на обвинението са косвени . Така
свидетелите М. , Д. и Кръстанов сочат, че разбрали впоследствие за инцидента. В
кабинета на Кръстанов, който е служител на РД”АА” в присъствието на св. Д. (
инструктор) на инкриминираната дата
влязъл подсъдимия, който бил „запъхтян и възбуден”. Впоследствие Д. разбрал
само от М., че имало спречкване между И. и И. и свързал състоянието на И. с
това. Самият М. докато излизал от сградата на този ден сутринта видял тъжителя
и св. Г. да търсят нещо по земята и след като ги попитал какво точно разбрал,
че търсят златно синджирче. Това напълно
съответства на показанията на Г., който сочи че в резултата на ударите
изпаднали документите, мобилният апарат и очилата, които тъжителят носел в
ръцете си . Скъсано било и златното синджирче , което носел на шията си.
Съдът възприе напълно
безкритично показанията на последния . Фактът, че свидетеля е бил осъждан,
каквито данни сам дава при снемане на личността по реда на чл.-272, ал.3 от
НПК, не води априори до изводи за недостоверност в показанията му. Точно
обратното – в тяхната достоверност съдът има възможност да се убеди не само с
оглед на непосредствените си впечатления при първоначалния и последващите му
няколко разпити,но и с оглед кореспонденцията им с показанията на св. М., както
и предвид отразените обективни находки в издаденото мед. удостоверение на
тъжителя. Възпроизведения от Г. механизъм на причиняване след прихващане на
задната част на врата на две последователни увреждания – удар в слабините и
след това в лявата предмишница напълно съответстват на получените увреждания,
визирани в СМУ 266/08г. : кръвонасядане в задната част на шията и такива в
долната част на корема в областта на пубиса , както и охлузване в лявата
премишница. При това размера на двете кръвонасядания ( ¾ см. на лявата
предмишница и 5-6 см
нв областта на пубиса, долната част на корема) е такъв, че отговаря тези
увреждания да са причинени при удари с крак. Самият съдебен медик е описал
кръвонасядането по слабините като „масивно” .
Като прецени, че коментираните
гори и уличаващи подсъдимия доказателства са непротиворечиви относно фактите в
предмета на доказване, взаимно –допълващи се съдът изгради фактическите си изводи
за инкриминираната ситуация въз основа на тях – относно тази част от инцидента,
която е и инкриминирана с тъжбата.
Очевидно е обаче, че не с това
са приключили взаимоотношенията на страните по спора този ден. Имало е втори
инцидент и той е такъв, какъвто го сочи св. С. и подъдимият в обясненията си. След
като И. и Г. са намерили златното синджирче, И. си го е взел и е тръгнал да
влиза в сградата на Регионалната дирекция, докато Г. ( виж показанията му )
излязъл от двора вън на улицата. При това Г. сочи, че въобще не е видял И. да
влиза и какво се е случило след като самият той е излязъл от двора на улицата. И.
в това време е излизал от вратата към двора ( където имал офис) и двамата
отново са се срещнали, като при тази среща, несъмнено афектиран от нанесения му
бой от подсъдимия, тъжителят отправил към него възприетите и възпроизведени в
съдебно заседание реплики от св. С..
Така, че показанията на последния не противоречат на онези гласни
доказателства, въз основа на които съдът възприе правно-релевантните факти по
обвинението , тъй като те визират друго събитие, а не инкриминираното. Освен
това , съдът, отново с оглед непосредствените си впечатления, не остана с
увереност за недобросъвестност от страна на С.. Обратното – напълно
последователно и детайлно той възпроизведе само възприети от него
обстоятелства. Същите се сочат и от подсъдимия, като са „спестени” (предвид правото по чл. 55 НК подсъдимият да дава
обяснения и какви прецени обяснения) обстоятелствата преди размяната на реплики.
Горният анализ на
доказателствата даде основание да приеме, че в обективно отношение подсъдимият
е причинил на тъжителя приписаните с тъжбата увреждания, с което е предизвикал
разстройство на здравето му , което е временно и извън случаите по чл. 128 и
чл. 129 от НК.
В субективно отношение подсъдимият е съзнавал
противоправността на деянието. Предвиждал
е, предвид насочеността на ударите си към определени органи на тялото на
тъжителя , както и силата и интензитета на ударите (двата удара са нанеси с крак) , възможността да телесни увреждания в лека
степен в увредените органи, като е целял именно това. Проявената внезапна и
непровокирана за момента агресия обосновава несъмнено последния извод.
При напълно установена обективна
и субективна съставомерност на инкриминираното деяние ,съдът призна подсъдимия
за виновен в извършването му.
С оглед предвиденото по вид и
размер наказание за престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, чистото съдебно
минало на подсъдимия, както , липсата на причинени имуществени вреди от
престъплението и на основание чл. 78а ал.1 от НК подсъдимият бе ОСВОБОДЕН от НАКАЗАТЕЛНА отговорност, като му наложи административно
наказание глоба.
За отмерване на последната се
взе предвид на първо място факта, че деянието стои и следва да се разглежда
само в контекста на едни трайно и силно влошени отношения между подсъдимия и
тъжителя . От друга страна обаче в
конкретната ситуация деянието на подсъдимия е израз на една конкретно
непровокирана и напълно неоправдана физическа агресия. Нанесени са два отделни
удара , като първият в областта на слабините е причинил и сериозно по размери кръвонасядане
– 5-6 см.
Наред с това се отчете и необходимостта наказанието да има своето поправително
и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия към спазване на закона и
установения ред, както и възпиращо въздействие и общопревантивен ефект. При
това съдът определи глобата в размер на 1200 лв.
По отношение на предявения
гражданки иск против подсъдимия съдът прецени тежестта на всяко увреждане, за
което се иска обезщета за претърпените в
резултат на него болки и страдания . Като взе предвид вида на отделните
увреждания – кръвонасядане на задната част на шията и в областта на слабините,
размера на всяко съответно- 3/4 см. И 5/6 см., както и че увреждането в
слабините, както е известно причинява по голяма болка, от друга страна и
охлузването в лявата предмишница – 2/3
см. и при напълно пасивната позиция на тъжителя за установяване продължителността
на болките и страданията, съдът по справедливост определи следните обезщетения:
в размер на 700 лв. за претърпените болки и страдалия от увреждането в
слабините, 350 лв. – за претъпените болки и страдалия от увреждането на задната
част на шията и 150 лв. – за тези от охлузването на предмишницата. Така искът
бе уважен за обща сума в размер на 1200 лв. , ведно с акцесорния иск за лихви
за забава върху тази сума от датата на деянието 02.09.08г. до окончателното
изплащане. До пълният размер на претенцията 3000 лв.искът се отхвърли като неоснователен.
Подсъдимият бе осъден да
заплати на тъжителя сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер
на 212лв. , както и да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 50 лв. ( по чл. 2 от тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК).
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..