Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение от ... год. по гр.д. .... по описа за ... год. Великотърновският районен съд е признал за установено по отношение на „К.”О. с.П.,общ.Г.О.,представлявано от управителя К.Г.И.,че ответника И. И. В. от гр.В.Т. ,ул.”К.П.”,№3 б,Б.6,В.б,т.5 дължи на „К.”О. сумата от 1 222,96 лв.,представляваща обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от 29.07.2009 год. до окончателното й издължаване,които суми се дължат по заповед за изпълнение на парично задължение № ... от ... год. по Ч.Гр.д. № .../... год. по описа на ВТРС.Осъдил е И. И. В. да заплати на К.”О. с.П. ,общ.Г.О. ,представлявано от управителя К.Г.И. разноски в размер на 638,26 лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника И. И. В.,чрез пълномощника му адвокат Р.М. –ВТАК ,в осъдителната част на решението.Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на решението,както и че същото е постановено при неправилна и непълна преценка на доказателствата..Релевира следните оплаквания. Съдът определил правното основание на предявения иск по чл.422,ал.1,вр.415 ГПК,във вр.чл.45 ЗЗД,като приел,че претенцията е за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане.Изводите на съда изложени в решението не можели да бъдат споделени по установената фактическа обстановка по делото.За да бъдел уважен иска по чл.422,ал.1 ,вр.чл.415 от ГПК,то той следвало да бъде предявен за същото вземане,което е предмет на производството по чл.410 ГПК Претендираният размер в настоящото производство бил само за 1 222,96 лв.,като е разширен и същевременно конкретизиран обхватът на претендираните имуществени вреди.Това означавало,че с иска се претендирали различни вземания,което е недопустимо.На следващо място ,за да е основателен иска по чл.45 ЗЗД било необходимо от събраните доказателства да се установят всички изискуеми предпоставки,които да бъдат установени кумулативно.За да се ангажира отговорността на ответника с посоченото правно основание,следвало да се установи,че настъпилата вреда е вследствие виновното поведение на ответника,нещо което не се установило по делото по безспорен и категоричен начин.Счита,че съдът направил неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал,поради което неправилно стигнал до изводи,сочещи на основателност на исковата претенция,които градил единствено на презумптивен принцип.Съдът не обсъдил в дълбочина доказателствата по делото,заедно и поотделно,а възприел дословно тезата на ищеца и на водените от него свидетели.Достигайки до крайни изводи досежно фактическия състав на чл.422,ал.1,вр.чл.415 ГПК,вр.чл.45 ЗЗД съдът постановил неправилно решение. Моли въззивния съд да отмени решението на първата инстанция като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго,с което да отхвърли исковата претенция ,в условията на евентуалност да бъде прогласена неговата недопустимост поради наличие на различни вземания.Претендира разноски. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат. В законовия срок не е постъпило възражение от въззиваемия – ищец.В съдебно заседание се представлява от упълномощения адвокат.Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Въззивният съд като взе предвид направените с жалбата оплаквания , и след преценка на събраните по делото доказателства ,приема за установено от фактическа и правна страна следното. След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Същото е неправилно по следните съображения: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.НаправиÙ е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани. Предявен е положителен установителен иск по чл.422,ал.1 ,вр.чл.415 ГПК,във вр.чл.45 ЗЗД. В първоинстанционния съд е подадено заявление от „К.”О.-с.П.,представлявано т К.Г.И. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. И. В. от гр.В.Т. за сумата от 3 931,59 лв.,представляваща непозволено увреждане на заявителя.Сочени са следните обстоятелства,от които произтича вземането:На 04.07.2009 год. в с.Р.,общ.В.Т. по време на проливен дъжд И. В. разрушава насипа,който задържал насъбралата се вода,в резултат на което водата залива стопанисваните в съседство от „К. „О..П. производствено и складово помещения,както и намиращите се там ел.уреди.Негодните за употреба уреди са :компресор,водоструйка,вибрационен шлайф ,къртач „Акита”,вибрационен ел.двигател с накрайник,ел.помпа,малък компресор,два вибрационни двигатели и ъглошлайф,всички на стойност обко в размер на 3 427,59 лв.Направен бил ремонт на два разпределителни трансформатора на стойност 504 лв.По Ч.гр.д. № .../...год.съдът е уважил заявлението и на ... год. издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 3 931,59 лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане ,настъпили на 04.07.2009 год.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2009 год. до окончателното изплащане и разноски в размер на 479 лв.В законовия срок е постъпило възражение от длъжника по вземането И. И. В.,с което заявява,че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение.Настоящото производство е образувано по подадена искова молба от заявителя „К. „О..П.по реда на чл.422,ал.1,вр.чл.415 ГПК във вр.чл.45 ЗЗД.С исковата молба се възпроизвеждат обстоятелствата по подаденото заявление.Твърди се ,че на 04.07.2009 год. в с.Р.,общ.В.Т. по време на проливен дъжд И. В. разрушава насип,който задържал насъбралата се вода,в резултат на което водата залива стопанисваните в съседство от „К. „О..П. производствено и складово помещения,както и намиращите се там ел.уреди.Негодните за употреба уреди са :компресор,водоструйка,вибрационен шлайф ,къртач „Акита”,вибрационен ел.двигател с накрайник,ел.помпа,малък компресор,два вибрационни двигатели и ъглошлайф,всички на стойност общо в размер на 3 427,59 лв.Направен бил ремонт на два разпределителни трансформатора на стойност 504 лв. с виновното си поведение .С виновното си поведение,разрушаване на насипа,ответникът причинил на ищеца вреди общо в размер на 3 931,59 лв.С направения доклад съдът е разпределил доказателствената тежест,указал е на страните за кои фактически обстоятелства следва да установят.По делото са събрани писмени и гласни доказателства ,прието е заключението на вещото лице инж.Стефанов,изготвил съдебно-техническата експертиза.В последното по делото заседание ищецът е намалил предявения иск на 1222,96 лв.,която сума представлява направени от ищеца разноски за ремонт на повредени в резултат на действията на ответника ел.уреди,която сума ищецът претендира да му заплати ответника.По делото са разпитани две групи свидетели: на ищеца А.Д.,Г.И.,К.Х. и на ответника З.Н. и А.Л..Свидетелите на ищеца установяват,че ответникът изкопал канал на границата с ползвания от ищцовото дружество имот.Но 04.07.2009 год. завалял пороен дъжд,който напълнил канала с вода.Ответникът разкопал канала и събралата се в него вода се стекла в помещенията на ответника и заляла ел. уредите в халетата .В резултат на това машините се повредили.Свидетелите на ответника не са видели последния през този ден да е прокопавал канал/ров/ към имота на ищеца.Вещото лице инж.С. в с.з. на ... год. е заявил пред съда,че според него повредите в ел.уредите не са следствие на наводняването,а може би от претоварване на мрежата и авария в трансформаторите.Експертът при огледа не е установил в помещенията следи от наводняване.Според него машините не са залети с вода.Ако машината била замърсена с тÞня,щели да блокират лагерите и машината нямало да може да тръгне и ще имала специфичен шум и бръмчене.Експертът осъществил контакт с лицето извършило ремонт на трансформаторите.Последният заявил,че ел.машините били почернели.Според вещото лице,това се дължало на претоварване и изгаряне на уредите,което не можело да се случи при наводняване на изключени уреди./л.100-101 от делото във ВТРС/. Настоящият състав на въззивния съд намира,че ищецът не е доказал да е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД ,ищецът на 04.07.2009 год. по време на пороен дъжд да е прокопал канал в своя имот и водите от канала да са наводнили ползваните помещения от ищеца и повредили намиращите се там ел. машини и ел.уреди.Това действие на ответника да е виновно и с него да е причинил на ищеца вреди в претендирания размер.За да бъде уважен иска по чл.45 от ЗЗД ищецът следва докаже в кумулативна зависимост настъпването на предпоставките на твърдяното непозволено увреждане.По делото ищецът не е представил доказателства,които по безспорен начин да установят осъществяването на сложния фактически състав на непозволеното увреждане.За да уважи предявения иск съдът е стъпил на показанията на свидетелите на ищеца и дадените обяснения на управителя на ищцовото дружество.Съдът не дава вяра на тези свидетели по следните причини:От всички разпитани свидетели единствено свидетелката А.Д. установява,че е видяла ответникът да прокопава канала към имота на ищцовото дружество,както и че от водата са се наводнили помещенията и са залети ел. машините.Останалите свидетели на ищеца не са присъствали и знаят за прокопаването от управителката К.И., а свидетелят Г.И. е баща на управителката и неговите показания се явяват пристрастни.Само двама от разпитаните свидетели са присъствали на дъжда : А.Д. и З.Н.Показанията на двете да противоположни досежно факта,че ответникът е разкопал канала и е наводнил ел.машините на ищеца.Съдът не дава вяра на показанията на св.А.Д.т.к. показанията й противоречат на заключението на вещото лице инж.С.,който в с.з.заявява,че машините не са повредени от наводняване.Съдът намира заключението на вещото лице за изчерпателно.С него е даден отговор на поставените от страните въпроси,поради което го кредитира и приема,че машините,за които ищецът твърди ,че са наводнени от ответника и в резултат на това повредени,са изгорели /почернели/ ,а не повредени от наводняване.На следващо място съдът намира,че ищецът не е доказал размера на твърдените вреди .В последното по делото заседание ,трето поред, е представил фактури за ремонт на уредите.Тези доказателства са оспорени от ответника като късно представени.Съдът в настоящия си състав намира,че тези доказателства са представени несвоевременно и по отношение на тях е настъпила преклузия.На следващо място с тези доказателства ищецът установява разходи за ремонт в размер на 1 222 лв.,а с исковата молба е заявил разходи в размер на 504 лв.- за два трансформатора,което сочи,че с новите доказателства навежда нови основания. Изложеното налага извод,че ищецът не е доказал по безспорен начин,че ответника виновно е извършил действия ,с които да е причинил на ищеца вреди в сочения размер,чието репариране се претендира в настоящото производство.В случая не е изпълнен сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД,поради което предявения иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан. По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 578,63 лв. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция,поради което решението следва да бъде отменено изцяло и постановено друго ,отхвърлящо исковата претенция. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от ... год. по гр.д. № ... по описа за ...год. на ВТРС,вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения иск на „К.”О.,със седалище и адрес на управление с.П., общ.Г.О.,представлявано от управителя К.Г.И. ,с ЕИК ... против И. И. В. от гр.В.Т. ,ул.”К.П.”,№3 б,Б.6,В.б,т.5 ,с който да се приеме за установено по реда на чл.422,ал.1,вр.чл.415 ГПК,вр.чл.45 ЗЗД ,че И. И. В. дължи на „К.”О. сумата от 1 222,96 лв.,представляваща обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от 29.07.2009 год. до окончателното й издължаване,които суми се дължат по заповед за изпълнение на парично задължение № ... от ... год. по Ч.Гр.д. № .../... год. по описа на ВТРС като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „К.”О.,със седалище и адрес на управление с.П., общ.Г.О.,представлявано от управителя К.Г.И. ,с ЕИК ... да заплати на И. И. В. от гр.В.Т. ,ул.”К.П.”,№3 б,Б.6,В.б,т.5 разноски в размер на 578,63 лв. РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : |