№ 15490
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110171258 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД и по чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявени са искове от „..........“ ЕАД срещу „..........“ ЕООД с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД да се признае за установено, че ответника се е
обогатил неоснователно за сумата за установяване съществуване на вземане за сумата от
4638.96 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 42.28 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., или общо сумата от 4681.24 лева и
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата от 660.17 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г. и за сумата от
7.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г., или общо сумата от 668.16 лева, както и законната
лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението-16.04.2021 г. до окончателното
изплащане и съдебните разноски.
Ответникът „..........“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131
ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че процесния имот не е търговски обект, а жилищен,
поради което счита, че по отношение на него не намират приложение Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди се, че липсва облигационна
връзка между страните. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, че реално е
предоставяна и консумирана топлинна енергия за процесния имот и че е извършена услугата
1
„дялово разпределение“ от „...............“ ООД. Навежда доводи, че е извършвал плащания за
процесния период. Претендира разноски.
С Определение № 25714/21.07.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „...............“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като
в случай, че обектът е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с
топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната
мрежа на сградата, в която се намира. В тази връзка се приема заявеното от ищеца, че между
страните не е подписан договор за продаж
В доклада, обективиран в Определение № 25714/21.07.2023 г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответника е собственик на процесния имот-
апартамент №25, находящ се в гр.София, ул.„Невестина скала“ №16, вх.Б, ет.6, абонатен №
430470.
Според на §1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопанско нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и
лицата на издръжка на държавния или общински бюджет.
Предвид изложеното се установи, че ответника като собственик на имота за
процесния период се явява потребител (за стопански нужди) на топлинна енергия.
Доказано бе от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че обекта-
апартамент №25, находящ се в гр.София, ул.„Невестина скала“ №16, вх.Б, ет.6, абонатен №
430470 е присъединен към топлопреносната мрежа и е с непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция
/АС/ от страна на „..........” ЕАД, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен
контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение
и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника са в съответствие с
нормативните изисквания. Дяловото разпределение е било осъществявано от „...............“
ООД, притежаващ лиценз за извършване на тази услуга.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 2570.70 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 901.99 лева и сумата от изравнителните сметки(за
доплащане) от 983.32 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 4459.23
2
лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
сметки(за възстановяване).
В тази връзка предявеният иск за заплащане на цената на доставена топлинна енергия
и на дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от 4459.23 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 4681.24 лева
следва да бъде отхвърлен. Последица от уважаването на предявения иск е и присъждането
на законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 16.04.2021 г. до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Акцесорният иск за заплащане на мораторни лихви, съдът намира за неоснователен.
Представена е по делото от ищеца Покана (регистрационен индекс П-2621/26.03.2021 г.), но
по делото липсват доказателства същата да е връчена на ответника. На последната страница
на същата е отбелязано, че е получена на 26.03.2021 г. от Стефан Нинов/и подпис/, но не е
ясно каква му е връзката с ответника, а и дали към получаването на поканата е имал
необходимата представителна власт. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
ответника не е канен да плати претендираните главници /за топлинна енергия и дялово
разпределение/, т.е. сумите, с които се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради
което потребителят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да възстанови
стойността, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд- 16.04.2021
г., като Общите условия на топлопреносното предприятие за доставка и продажба на
топлинна енергия за стопански нужди не могат да намерят приложение в настоящия случай,
относно определянето падежа на задължението, тъй като страните не са в
облигационни(договорни) правоотношения.
Във тази връзка предявените с исковата молба акцесорни искове за сумата от 660.17
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.07.2018 г. до 05.04.2021 г. и за сумата от 7.99 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г., следва
да бъдат отхвърлени като недоказани/неоснователни.
По разноските
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да му се плати сумата от
739.61 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 197.77 лева, възнаграждения за
вещи лица от 416.80 лева и юрисконсултско възнаграждение от 125.04 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се плати сумата от 99.84 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против „..........“ ЕООД,
ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Витоша“, бул.
“България“ № 98, офис 7, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД, съществуване
на вземането за сумата 4459.23 лева, представляваща неоснователно обогатяване ( на
ответника за сметка на ищеца) и съставляваща цена на доставена топлинна енергия и на
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.04.2021 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 4681.24 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Витоша“, бул. “България“ № 98, офис 7,
иск чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 660.17 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до
05.04.2021 г. и за сумата от 7.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 05.04.2021 г.
ОСЪЖДА „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район “Витоша“, бул. “България“ № 98, офис 7, да заплати на „.............“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата от 660.17 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „...............“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Братя Бъкстон“ № 85.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4