Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.Дора
Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от Генева гр.д. № 106/2019г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ТП „Д.г. с.“ –П. , ЕИК . ,с адрес на управление ***,против решение №
157/21.11.2018г. по гр.д. № 408/2018г. на РС-Пирдоп, в частта му,с която са уважени исковете на С.М.К.
с ЕГН ********** с адрес ***,с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за
признаване на установено,че уволнението на ищцата със заповед №
РД-4/01.06.2018г. е незаконно;на осн.чл.344, ал.1,т.2 КТ за възстановяването и на длъжността“Юрисконсулт“; на осн.чл.225,ал.1 КТ за осъждането на ответника да й заплати сумата 6018.19 лв. обезщетение за
периода от 02.06.2018г. до 02.12.2018г.,през който е останал и е била на
по-нископлатена работа,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
21.06.2018г-датата на предявяване на иска-до окончателното плащане на сумата;в
частта на решението,с която ответникът е осъден на осн.чл.78,ал.1 ГПК да плати съдебни разноски в размер на 800 лв. и на осн.чл.
71,вр.чл.78,ал.6 ГПК да плати на РС-Пирдоп държавна
такса в размер на 401 лв. и разноски в размер на 290 лв.Ищецът релевира оплаквания за необоснованост и нарушение на
материалния закон.В противоречие със съдебната практика съдът приел,че ищцата
не е заемала ръководна длъжност,докато в действителност процесното
правоотношение възникнало по чл.328, ал.2 КТ и представлявало договор за
управление на държавно предприятие съгласно разпоредбите на Закона за горите.Въззиваемата страна била част от ръководен екип,сформиран
от директора, и договорът с нея можел да бъде прекратен на осн.чл.328,ал.2 КТ,което основание било посочено в атакуваната заповед.Юрисконсултът на поделение на Държавно Горско Стопанство бил
пряко подчинен на директора и бил на по
смисъла на параграф 1 т.3 ДР на КТ
„ръководна длъжност“.,тъй като бил част от ръководния екип на
управляващия,пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите на
предприятието като отговаря и е пряко подчинен на управляващия.Районният съд
неправилно приел,че юрисконсултът е на аналитичен специалист и ищцата била
подпомагащ персонал с правни знания и квалификация.-съгласуване на трудови
договори, и изготвяне на документи,които имали действие само с подписа на
директора;не е имала самостоятелна дисциплинарна власт.Съгласно „Вътрешните
правила за управление на цикъла на обществените поръчки в „ЮЗДП“ ДП чл.2,ал.7,
юрисконсултите на ТП“ДГС“ ръководят и организират извършването на дейностите от
компетентността им, свързани с възлагането на обществени поръчки“.,съвместно с
директора и главния счетоводител.Съгласно чл.39,ал.1 и ал.2 от същите правила
,всички проекти на заповеди и трудови договори се съгласуват с юрисконсулта.Що
се отнася до обезщетението ,в него не следвало да се включва „безплатна
храна“,тъй като съгласно чл.9 от „Вътрешните правила за организация на
работната заплата“ в „ЮЗДП“ ДП, възнаграждението се определяло въз основа на
тримесечните финансови резултати и не можело да служи като база за обезщетение
за оставане без работа.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Излага
довода,че съгласно щатното разписание от 01.03.2018г. като „ръководство“ са
посочени директор,заместник директор и ръководител на счетоводен
отдел.;юрисконсултът е в раздел „аналитични специалисти“,което отговаря на
единния класификатор на длъжностите в страната.Ищцата не е имала право да взима
самостоятелни решения,пряко влияещи върху производствената дейност и не е имала
пряка дисциплинарна власт.Що се отнася до графика на обществените поръчки,той
не се изработва самостоятелно от юрисконсулта, а съвместно със заместник директора и главния
счетоводител,при това само след предвиждане и одобрение на съответните
процедури от директора.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните ,настоящият
състав намира въззивната жалба процесуално
допустима,но неоснователна.
Безспорно е между страните,че правоотношението е
възникнало по силата на трудов договор № 19/06.12.2017г. и прекратено със заповед РД-4 /01.06.2018г.В
заповедта са посочени „причини за прекратяване на трудовия договор“
–назначаването на нов директор на ТП,който имал право „да подбере своя екип от
сътрудници на ръководни длъжности,каквато е и длъжността юрисконсулт“.Заповедта
предвижда изплащане на обезщетение 1339 лв. на осн.чл.220
,ал.1 КТ за срока на неспазено предизвестие.,както и обезщетение за 3 дни
неползван отпуск на осн.чл.224 КТ.Спорно е дали
ищцата е била на „ръководна длъжност“и като такава е могла да бъде уволнявана
на осн.чл.328, ал.2 КТ.От представеното длъжностно
разписание е видно,че „юрисконсулт“
попада в клас 2: аналитични специалисти, а не в клас 1: ръководни служители.От
длъжностната характеристика се установява,че конкретните функции имат
организационен и подпомагащ характер, обслужващ вземането на решения от
ръководителя- директор на териториалното поделение.Ищецът не е доказал,че
реално юрисконсултът взема самостоятелни решения във връзка с провеждане на
обществени поръчки или че неговите решения могат да повлияят пряко процедурата.Не
са представени никакви документи,включително вътрешно-нормативни, които да
предвиждат пряка и независима ръководна функция на юрисконсулта.Ето защо
районният съд е приел,че длъжността не е ръководна по смисъла на параграф 1
,т.3 от КТ ,и трудовият договор не може да бъде прекратен на осн.чл.326, ал.2 КТ,поради което уволнението е незаконно,
ищцата следва да бъде възстановена на работа на заеманата длъжност и да й се
изплати брутно ТВ за периода,в който е останала без работа в рамките на 6
месеца,респ. е заемала по-нископлатена работа.Съобразно ангажираните писмени
доказателства и приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи,брутното ТВ за м. април 2018г.,изплатено на ищцата, възлиза на 1434
лв.Не следва обаче да се уважи иска в пълния
размер от 8604 лв.,тъй като за част от периода ищцата е работила на
по-нископлатена работа и реалния доход, от който е била лишена поради
уволнението, е 6018.19 лв.Основната експертиза,определяща брутното ТВ, не е била
оспорена и следва да се приемат за неоснователни възраженията във въззивната жалба,че в него не трябва да бъдат включвани
елементи, обвързани с финансовия резултат.Напротив, съобразно приложените
Вътрешни правила те са съществен елемент,формиращ брутното ТВ.Същото се отнася
и до перото „безплатна храна“,което е своего рода трансформация на натурално
трудово възнаграждение.
Тъй като въззивният
съд споделя изводите на първата инстанция,решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.За разликата до предявения размер на обезщетение в размер
на 8604 лв. решението е влязло в сила.Следва да се уважи искането за присъждане
на разноски за въззивната инстанция на въззиваемата страна- 400 лв. адвокатски хонорар,платен в
брой според представения договор.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 21.11.2018г. по гр.д.
№ 408/2018 г. на РС-Пирдоп в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ТП“Д. г.с.“ „Пирдоп“, ЕИК. с
адрес на управление ***,да заплати на С.М.К. с ЕГН **********, с адрес ***,
съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на
400/четиристотин/ лева.
В частта относно обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за разликата
до предявения размер 8400 лв. решението
е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.