№ 128
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500072 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.17 от ЗЗДН, вр.чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по вх.№ 28840/20.12.2021г. на РС-Бургас от АС. Т. К., заявена
чрез пълномощника адв. Димитър Вълчев от АК-Бургас с посочен съдебен адрес –
гр.Бургас, ул.Цар Симеон I № 102, ет.1, ап.1 против решение № 1530/07.12.2021г. по
гр.д.№ 5039/2021г. по описа на БРС, с което е уважена молбата на въззиваемата АЛ. В.
срещу въззивника за защита по ЗЗДН.
С обжалваното решение БРС е наложил мярка за защита на АЛ. В., ЕГН -
**********, гражданка на У., със статут на постоянно пребиваващ чужденец в
Република България, и Т. АС. К., ЕГН - **********, заради осъществен на 12.07.2021
г. от АС. Т. К., ЕГН - **********, б. на Т.К., в присъствието на детето Т., акт на
домашно насилие спрямо майката на детето АЛ. В., изразяващ се в психическо (обида)
и физическо (блъскане) насилие, като: 1. Е задължил А.К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо АЛ. В. и Т. АС. К., и 2. Е забранил на АС. Т.
К. да приближава на по-малко от 20 метра АЛ. В. и Т. АС. К., жилището, в което те
живеят в гр. Бургас, ж.к. Б.М., бл.**, вх.*, ет. *, ап.**, както и местата им за социални
контакти и отдих за срок от пет месеца и на въззивника е наложена глоба в размер на
300лв., като са му възложени и сторените от въззиваемата молителка съдебни
разноски.
Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено
при неправилно интерпретиране на доказателствата по делото, довело до неправилни
изводи досежно фактическата обстановка и неправилни правни изводи. Твърди, че
пред първата инстанция са събрани доказателства, установяващи, че изложеното в
представената декларация по чл.9 от ЗЗДН не отговарят на истината и не са доказани;
че ответникът не е осъществил нападение и не е нанасял удари на молителката, но
1
въпреки това съдът неправилно е наложил мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Не се
оспорва, че отношенията между страните са конфликтни и за това са налични
доказателства по делото, но се счита, че в случая се касае до злоупотреба с права от
насрещната страна, тъй като въззивникът не е осъществявал акт, с който да е заплашил
психическото или физическото здраве на молителката, още по-малко спрямо детето.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова
по същество, с което да бъде оставена без уважение молбата на въззиваемата като
неоснователна. Алтернативно моли, обжалваното решение да бъде отменено в частта
относно наложените мерки за закрила спрямо детето Т. АС. К.. Не сочи нови
доказателства.
Въззивника се представлява в с.з. от процесуалния си представител
адв.Влъчев, който поддържа подадената въззивна жалба.
В срока по чл.263 от ГПК от страна на въззиваемата АЛ. В. с ЕГН-
**********, редовно уведомена за постъпилата въззивна жалба, чрез пълномощника
адв.Ив.Кирязова от БАК не е постъпил писмен отговор.
Въззиваемата се представлява в с.з. от процесуалния си представител
адв.Кирязова, която оспорва подадената жалба, моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Заинтересованата Д“СП“-Бургас, редовно уведомени не вземат становище и
не изпращат представител в с.з..
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство
по силата на препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а
съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК, намира, че БРС е
установил релевантните за спора факти досежно, времето мястото и начина на
осъществяване на акта на домашно насилие, поради което настоящият състав
препраща в тази част към мотивите на първоинстанционното решение, които напълно
споделя. Районният съд уважил молбата на въззивнаемата за закрила от домашно
насилие, като е приел, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства,
изложените в молбата твърдения са доказани, обосновават извод за извършен акт на
домашно насилие, а доказателствената сила на представената декларация по чл.9 ЗЗДН
не е оборена, напротив. Установените действия, извършени от въззивника правилно са
2
квалифицирани като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН;
правилно и съобразно събраните доказателства са идентифицирани връзките на
участниците в инцидента, квалифициран като акт на домашно насилие. Събрани са
достатъчно и безспорни доказателства, че на посочената в декларацията дата в помощ
на въззиваемата се е притекъл св.С.К., които се е обадил и на тел.112;установено е, че
майката и бебето са плачели; че са пристигнали служители на МВР и в дадените от
въззивника писмени обяснения по преписката е описал възникналия скандал, обидните
думи, които е отправил към въззиваемата
Не се споделят възраженията в жалбата, че след като е безспорно установено по
делото, че в нито един момент не е имало нападение от въззивника над собственото му
дете, то няма основание за закрилата му по реда на ЗЗДН. В тази връзка следва да се
посочи, че правилно в обжалваното решение изрично е подчертано, че съобразно
разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН винаги има качеството пострадал от домашно
насилие дете, в присъствието на което е осъществен акт на домашно насилие, какъвто е
настоящият случай. Неправилно се счита от въззивника, че след като детето е пеленаче,
то следва е изключено от кръга на пострадалите, защото не би могло да възприеме и
пострада психически. Напротив такова разграничение няма залегнало в закона, поради
което изводите на БРС в тази насока са правилни и обосновани. По-нататък
първоинстанционния съд е взел предвид, че между страните е образувано производство
за родителски права, местоживеене и режим на лични контакти с детето, /по което
процесуалните представители заявяват, че страните нямат спор относно родителските
права и местоживеенето на детето, като производството е внесено в о.с.з. насрочено на
24.02.2022г./. При това положение правилно е съобразена разпоредбата на чл.5, ал.3 от
ЗЗДН и мярката за защита по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН не е налагана.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на БРС, като намира,
че обективираното от ответника поведение на 12.07.2021г. е недопустимо от гледна
точка на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно
които противоречията, независимо от техния характер следва да се решават чрез
диалог и противопоставяне на аргументи, а не чрез агресивно и цинично поведение
имащо за резултат психическо, емоционално и физическо насилие. При положение, че
страните не се разбират и не могат да преодолеят съществуващите помежду им
противоречия, същите не би следвало да се опитват да налагат позициите си чрез
описания начин. Тези съображения правилно са в основата на взетата спрямо
въззивника мерки.
Несъстоятелни са доводите на въззивната страна, касаещи необоснованост и
неправилност на съдебния акт. Напротив извършен е последователен анализ на
събраните по делото писмени доказателства, стъпвайки на които БРС е установил че
потвърждават изложените твърдения в молбата и приложената декларация по чл.9
ЗЗДН. Действително представената по делото от молителката декларация по чл.9
ЗЗДН, чиято доказателствена сила не е оборена и установява приетите в обжалвания
съдебен акт за доказани факти и изводи за осъществен акт на домашно насилие, описан
по-горе.
Не се установи в производството пред БРС да е допуснато твърдяното
превратно възприемане на фактическата обстановка, което да е довело до погрешно
формирани правни изводи от негова страна. Изложеното обосновава като единствено
възможен извода, че въззиваемата страна е доказала твърдения акт на домашно
насилие осъществен спрямо нея от въззиваемия.
Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в
доказателствена тежест на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи
твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по делото се
3
обосновава извод, че на всяка от сочените дати въззивника е осъществил акт на
домашно насилие спрямо въззиваемата и детето.
Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания
спор и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на
обжалваното първоинстанционно решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, решението в обжалваната част, следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото и отправено искане, въззиваемата има право на
разноски и такива са поискани. Представени са доказателства за сторени разноски в
размер на 300лв. за заплатено адв.възнаграждение, съобразно вписване в представен
договор за правна помощ и съдействие. Така сторените разноски съобразно правилата
на чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени в тежест на въззивната страна.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1530/07.12.2021г., постановено по
гр.д.№ 5039/2021г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА АС. Т. К., ЕГН – ********** да заплати на АЛ. В., ЕГН -
**********, сумата от 300лв., представляващи сторените във въззивното производство
разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4