Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
секретар: Павлина Матушева,
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева а.н. дело № 340/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на „ЗИП 2019“
ЕООД, ЕИК: ********* против наказателно постановление № 13-001676 от 06.08.2019 г. на Директора ТД на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
дружеството-жалбоподател, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, е наложено
административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 63, ал.
2 КТ, във вр.63, ал.1 КТ, за това, че в качеството си на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ на 17.06.2019 г., в Ресторант „Родопско село“, находящ
се в гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 149 „Е“, е допуснал до работа като „сервитьорка“
К.И.А., без да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, без изложение на
конкретни основания за отмяна.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез
адв. И.-АК Пазарджик,
поддържа жалбата. Счита, че наказателното постановление е издадено при неправилно
прилагане на материалния закон, предвид че нарушението представлява маловажен
случай.
Ответникът по жалбата-ТД на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ я оспорва. Иска се от съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН/препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.08.2019 г. по пощата, а жалбата е подадена на 15.08.2019 г./, от лице, което има правен интерес и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
При проверка за изпълнение на дадени на
дружеството предписания по осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, служителите от ТД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ Пазарджик- актоставителят гл.
инспектор Р.И.М. и св. ст. инспектор С.Г.Г., на 17.06.2019 г., посетили ресторант
„Родопско село“ в гр. Велинград, стопанисван от фирма ЗИП 2019 ЕООД. На влизане
в обекта ги посрещнало момиче, облечено с черни работни дрехи, без фирмен
надпис. Попитала къде да ги настани и какво ще обядват. Служителите се
легитимирали, информирали за повода на посещението и поискали да се срещнат с
управителя. В хода на проверката установили самоличността на момичето по
личната й карта. Това била К.И.А.. Същата заявила пред проверяващите, че работи
от 2-3 дена като сервитьорка, което обстоятелство работодателят потвърдил.
Заявил, че документите по сключването по трудовия договор се подготвяли. В хода на
проверката, след извършена справка в информационната система на НАП по лични
карти на лица, заварени в заведението на 17.06.2019 г., се установило, че за К.А. няма регистриран
трудов договор. На управителя на дружеството бил определен срок от ден-два да
се яви в сградата на инспекцията по труда и да представи трудов договор на К.А.. За проверката бил
съставен Констативен протокол № 1 от 17.06.2019 г.
Неявяването на същия в уговорения срок,
наложило последваща проверка от служителите от ДИТ Пазарджик-Р.М. и Т.Д. на 26.06.2019г. При нея отново заварили лицето К.А. да работи
в обекта, с вече сключен трудов договор от дата
17.06.2019 г. Служителите
констатирали, че уведомлението, което
било изпратено в ТД НАП е с дата 17.06.2019 г., но с по-късен час, т. е. след проверката
от същата дата. В попълнена на 26.06.2019 г. декларация по чл. 402, ал. ,1 т. 3 КТ от К.И.А. същата декларирала, че работи от 17.06.2019 г. в ресторант „Родопско
село“ като сервитьорка, с работно време „по
график“ , почивни дни- „един седмично“, почивки в работния ден- „един час“ и
трудово възнаграждение-560 лв. и че е получила копие на хартиен носител от
заверено уведомление, регистрирано в ТД
НАП на екземпляр от сключен трудов договор. При проверката на 17.06.2019 г.
лицето не е попълвало декларация.
Констатациите за
извършените на 17.06.2019 г. и 26.06.2019 г. проверки са обективирани в
Протокол № ПР 1919677/04.07.2019 г., където, в т. 4, е отразено, че в качеството си на работодател
по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, „ЗИП 2019“ ЕООД на 17.06.2019 г., около 14,50
часа г. е допуснал в обект-Ресторант
„Родопско село“, намиращ се в гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 149 „Е“, до
работа като „сервитьорка“ К.И.А., без да й предостави копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Отразено е, че нарушението е извършено на 17.06.2019 г., когато лицето К.И.А. е
заварено да работи на същата дата в обекта на контрол- Ресторант „Родопско село“
и е констатирано на 27.06.2019 г. при преглед на фирмената документация в ДИТ
Пазарджик, когато е установено, че трудов договор № 21/17.06.2019 г. е
регистриран в ТД НАП на 17.06.2019 г. в 21: 27: 05 часа.
Тези констатации са преповторени по
идентичен начин в Акт № 13-001676 от 04.07.2018 г. , с който дружеството
жалбоподател е обвинен за това, че на 17.06.2019 г., около 14,50 часа, в ресторант „Родопско село“ е допуснал до
работа като „сервитьорка“ лицето К.И.А., без да й е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД НАП за сключен трудов договор.
В акта е отбелязано, че нарушението е
извършено на 17.06.2019 г., когато лицето
е заварено да работи в обекта на контрол, като отсервира, взима поръчки от
клиенти на ресторанта и е констатирано на 27.06.2019 г. при преглед на
фирмената документация в ДИТ Пазарджик, когато е установено, че трудов договор
№ 21 от 17.06.2019 г. е регистриран в ТД НАП на 17.06.2019 г.в 21:27:05 часа.
Прието е, че с това деяние е осъществен състав на нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, във вр. чл. 63, ал. 1 КТ.
Актът е съставен в присъствието на управителя
на дружеството, който e
депозирал писмени възражения. С тях заявява, че на датата на проверката-17.06.2019
г., около 10,00 часа, е отишъл заедно с К.И.А. в счетоводната къща, обслужваща
дружеството, за да оформят документите по сключване на трудовия договор, но
поради проблем в системата трудовия договор не бил сключен тогава, а по-късно.
Въпреки това, преди да е сключен договора, К. започнала работа пробно. Не
отрича, чe към момента на посещение
от контролните органи между нея и дружеството работодател отношенията по предоставянe на работна сила не са оформени
надлежно, но счита, че поради обстоятелства от обективен характер, не следа да
носи отговорност за нарушението, в което е обвинен.
Въз
основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя за извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2, във вр. ал. 1 КТ, на осн. чл. 414, ал. 3 КТ е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Съдът намира, че актът за установяване на
административното нарушение и обжалваното постановление са съставени от
компетентен орган, съгл. чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в предписаната от
закона форма и в предвидените
от чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
Съобразно установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Законът задължава страните по трудовото правоотношение
да сключват трудов договор, когато предмет на престацията е предоставяне на работна сила. Писмената форма е
форма за неговата действителност на
трудовия договор, а работодателят е
длъжен след сключването му,
в определен от чл. 62, ал. 3 КТ срок, да изпрати уведомление за сключения
трудов договор до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Преди да постъпване
на работа на работника, работодателят е длъжен да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В Кодекса на труда в
чл.63, ал. 2 е установена забрана за работодателя да допуска до работа
работника или служителя преди да му е предоставил документите по ал. 1. Това
задължение за него продължава, докато той не предостави на работника или
служителя екземпляр от подписания от страните трудов договор и копие на
уведомлението, заверено от ТД на НАП.
Санкционирането на лицето на осн. чл. 63,
ал. 2 КТ за това, че е допуснал до работа работник, без да му е предоставил
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ, предполага да е налице подписан
трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП. При липса на писмен трудов договор между страните,
работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия, както и от
уведомлението. Отговорността по чл. 63, ал. 2 КТ изисква наличие на подписан
трудов договор и непредставяне на работника на копие от уведомлението по чл.
62, ал. 2 КТ. В случай, че не се е осъществил юридическият факт, пораждащ
задължението по чл. 63, ал. 1 КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на
забраната по чл. 63, ал. 2 КТ.
В конкретния случай,
видно от представения по делото Трудов договор № 21 от 17.06.2019 г., към
датата на проверката между страните „ЗИП 2019“ ЕООД и К.И.А. е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което А. е наета на длъжност „сервитьор“
за неопределено време. Уговорено е същата да постъпи на работа на 17.06.2019 г.
или в 7-дневен срок от връчване на екземпляр от договора, подписан от двете
страни.
Установи се от
свидетелските показания, че към момента на проверката А. е изпълнявала
задълженията си по предоставяне на работна сила в полза на работодателя. Същата
се е намирала в ресторант „Родопско село“, където е следвало да престира труда
си и е изпълнявала задълженията съобразно заеманата длъжност-поканила е
потенциални клиенти да бъдат обслужени. Обстоятелството, че към момента на
проверката А. е работила в обекта на контрол не се оспорва от жалбоподателя.
Кодексът на труда изисква от работодателя в
тридневен срок от сключване на трудовия договор да изпрати уведомление за това
до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за
отразяване на това обстоятелство в регистъра
на трудовите договори. С чл. 63, ал. 1 КТ се въвежда задължение за работодателя
преди постъпване на работника или служителя на работа да му предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и да не го
допуска до работа преди да му предостави тези документи.
Датата на сключения трудов договор е
17.06.2019 г. и към момента на проверката, около 14, 50 часа лицето е престирало
труда си, т. е било е допуснато до работа. От приложената по делото /л.6/
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ изх. №
13388193026005 от дата 17.06.2019 г. е видно, че същото е изпратено от
работодателя до ТД НАП Пазарджик на същата дата, но след проверката на служителите
от ГИТ Пазарджик и също след проверката е връчено на работника. В случая след
сключване на трудовия договор, но преди изпращането на уведомлението за това до
съответната ТД на НАП и преди връчването му на работника, работодателят го е
допуснал на работа, с което е нарушил предвидената в чл. 63, ал. 2 КТ забрана.
По тези съображения, съдът счита, че с действията
си „ЗИП 2019“ ЕООД е осъществил състава на нарушението, в което е обвинен. Административнонаказващият
орган е дал правилната правна квалифиция на
деянието съобразно установените факти.
Неоснователни са възраженията на
защитата на жалбоподателя, че нарушението представлява маловажен случай. Съобразно
датата на извършването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 415в КТ,
която е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН и съгласно ал. 2, на която при
нарушение на чл. чл. 63, ал. 2 КТ квалификацията „маловажен случай“ е
неприложима.
Макар обаче да е приложил правилно закона
при квалифициране на нарушението, при определяне на размера на наказанието
административнонаказващият орган не е отчел особеностите на конкретния случай,
а именно че нарушението е извършено за първи път и че е отстранено веднага след
установяването му, поради което наложеното наказание е явно несправедливо. По
тези съображения решението, следва да се измени, като на „ЗИП 2019“ ЕООД се
наложи наказание в предвидения в чл.
414, ал. 3 КТ минимален размер от 1 500 лв.
Поради гореизложеното, настоящият състав на
Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № 13-001676 от 06.08.2019 г. на Директора ТД на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „ЗИП 2019“
ЕООД, ЕИК: *********,
на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, е наложено административно
наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2
000 лв./ две
хиляди лв./.
НАЛАГА на „ЗИП 2019“ ЕООД, ЕИК: *********, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, е наложено административно
наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв./ хиляда и петстотин лв./.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева