№ 117
гр. С.З., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001355 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Д. С. против решение
№260223/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 1584/2020г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., с което е осъден ЗД „Б.И." АД да заплати на К. Д. С. от
с.Д., община С.З., сумата 1500 лева, претендирана частично от сумата 30 000
лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие на 19.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
11.04.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 72 лева,
представляваща разноски по делото, като е отхвърлен предявения от К. Д. С.
от с.Д., община С.З., против ЗД „Б.И." АД, иск за обезщетение по чл.432 КЗ,
вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане при пътнотранспортно произшествие на 19.05.2019 г., в останалата
част до размера 10 000 лева, претендирана частично от сумата 30 000 лева,
като неоснователен и са присъдени разноските по делото. Във въззивната
жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна практика.
1
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени частично постановеното решение и да се
постанови друго такова, с което да се уважи предявения К. Д. С., иск за
сумата от 5 000 лв., частичен иск от 10 000 лв., т.е за още 3 500 лв. за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания от процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
26.05.2019г., евент. от 10.01.2020г., до окончателното изплащане. Моли съда
да определи адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за
представителство пред АС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с 2
начислен ДДС.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските пред двете
инстанции.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 327р-3632/20.03.2019 г. на сектор ПП при ОД на МВР -
С.З., на 19.03.2019 г. около 15,50 ч. в с.С., на път II - 57, до автобусна спирка е
настъпило ПТП, при което л.а. „Фиат Пунто“ с peг. № ***, управляван от
Н.Т.Г., е блъснал ищцата. В протокола е отразено, че водачът не е пропуснал
пресичащия на пешеходна пътека тип “Зебра” пешеходец. В протокола за
ПТП е отразено, че за управлявания от Георгиев автомобил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Б.И." АД с посочен номер на
застрахователната полица.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
2
експертиза се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила
контузия на таза и разлят оток на лява тазобедрена област. Специално лечение
за тази травма не се е налагало. Препоръчано е симптоматично-аналгетично
лечение и режим на покой. Болезненият период при конкретната травма е 5-7
дни. Според вещото лице продължителността на оздравителния процес е
около две седмици. С оглед характера на телесните увреждания ищцата не е
имала необходимост да се придвижва с чужда помощ предвид мекотъканната
контузия на тазовата област. При прегледа на ищцата експертът не е
установил следконтузионна палпаторна болка в лумбалния отдел на
гръбначния стълб, тазовия скелет и на местата на травмата, с оглед на което е
направил извод, че ищцата е възстановена напълно, без остатъчни
травматични увреди и без настъпили усложнения.
Според заключението на първоначалната съдебна автотехническа
експертиза по делото ищцата е предприела пресичане от средния северен
край на пешеходната пътека в посока от север на юг, като към момента на
достигане средната зона на северната лента е била ударена от процесния л.а.,
управляван от изток на запад в средната зона на северната лента. За
пешеходеца, преди да предприеме пресичане, е съществувала техническа
възможност/видимост да възприеме приближаващия автомобил и да прецени
да го пропусне, след което да предприеме пресичане, с което действие
произшествието е било предотвратимо от страна на пешеходеца. При
предприемане на пресичане от страна на пешеходеца веднага след достигане
на средната северна зона на пешеходната пътека за водача не е съществувала
техническа възможност за предотвратяване на произшествието. От
заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза се
установява, че пешеходката е навлязла на платното за движение в
непосредствена близост пред автомобила. Мястото на удара е попадало в
опасната зона за спиране на автомобила при всяка скорост, по-висока от 4,59
км/ч..
Свидетелката Господинка Иванова Минкова установява, че през месец
май 2019г. ищцата била блъсната от автомобил на пешеходна пътека в село
С., до автобусната спирка. Катя се огледала наляво и надясно, нямало коли и
започнала да пресича на пешеходната пътека. Изведнъж изскочила засилена
кола и я блъснала. Левият крак на ищцата бил целият посинен, плачела, била
много уплашена и не можела да се движи. Била откарана с линейка в
3
болницата, след което се прибрала вкъщи. Не можела да се движи
продължение на един месец. Според свидетеля Н.А.И. на 19.05.2019 г., когато
отишъл в Бърза помощ, видял ищцата да плаче и да трепери. Левият й крак
бил посинен и не можела да се движи. Вкъщи ищцата се придвижвала с
патерици и с помощта на свидетеля, което продължило около месец.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възраженията на въззивника:
Според въззивния съд, СтРС е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано
заключение относно размера на подлежащото на заплащане застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП, следва да се определи по критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му
върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент,
жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите условия в страната,
както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай. В резултат на ПТП на ищеца е причинено телесно увреждане –
ищецът е получил: контузия на таза и разлят оток на лява тазобедрена област,
според заключението на съдебно медицинската експертиза.
Съдът приема, че по характер причинените телесни увреждания са леки
телесни увреждания, вследствие на претърпяно ПТП. Специално лечение за
4
тази травма не се е налагало. Препоръчано е симптоматично-аналгетично
лечение и режим на покой. Болезненият период при конкретната травма е 5-7
дни. Според вещото лице продължителността на оздравителния процес е
около две седмици. Същата се е предвижвала без чужда помощ. Следва освен
това да се отбележи, че съгласно заключението на СМЕ, ищцата е
възстановена напълно, без остатъчни травматични увреди и без настъпили
усложнения.
По направените възражения за допуснати процесуални нарушения от
първоинсанционния съд, съдът намира същите за напълно неоснователни. По
делото са назначени първоначална и повторна САТЕ по които липсват
противаречия в изводите. Що се отнася до недопускане на искането за
снабдяване с медицински документи, следва да се отбележи следното: С оглед
назначената СМЕ вещото лице е отговорило на въпроса поставен именно от
ищеца: „Какви травматични увреждания е получила ищцата при процесното
ПТП, има ли усложнения и остатъчни явления?“. Нещо повече, вещото лице
сочи, че при прегледа извършен от същия, ищцата е дошла при него без
никакви медицински документи.
По възражението за липса на съпричиняване от страна на ищцата:
Съдът напълно споделя мотивите на СтРС, че съобразно съдебните
автотехнически експертизи по делото ищцата не се е съобразила с
разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Поради което правилен е извода му, че
приноса на ищцата за настъпването му спрямо прекия причинител на ПТП,
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 1/2.
Действително ищцата е пресичала на пешеходна пътека, но това право
не е безусловно. При преминаване през обозначена пешеходна пътека
законодателят е въвел задължение за пешеходците, прогласено в
разпоредбата на чл.113,т.1 от ЗДвП- да се съобразят с разстоянието до
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Неспазването на задълженията по чл.113,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП превръща
пешеходците в субекти на нарушения на правилата за движение, а когато
безопасността на движението е застрашена, те не могат да осъществяват
5
правото си на пресичане на всяка цена, с риск за собственото здраве и живот.
В конкретния случай, видно от заключението на САТЕ, преди да
предприеме пресичане, е съществувала техническа възможност/видимост да
възприеме приближаващия автомобил и да прецени да го пропусне, след
което да предприеме пресичане, с което действие произшествието е било
предотвратимо от страна на пешеходеца. При предприемане на пресичане от
страна на пешеходеца веднага след достигане на средната северна зона на
пешеходната пътека за водача не е съществувала техническа възможност за
предотвратяване на произшествието. От заключението на повторната съдебна
автотехническа експертиза се установява, че пешеходката е навлязла на
платното за движение в непосредствена близост пред автомобила. Мястото на
удара е попадало в опасната зона за спиране на автомобила при всяка
скорост, по-висока от 4,59 км/ч..
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение. Решението на СтРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въззиваемия е направил искане за присъждане на
разноски пред двете инстанции, като пред първата инстанция на въззиваемия
са присъдени направените разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Пред настоящата инстанция липсват доказателства за направени такива, както
и представен списък, поради което съдът намира, че не следва да присъжда
разноски в тази инстанция. Предвид горното направеното от въззивника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на проц. представител на
въззиваемия е неоснователно.
С оглед цената на иска в размер на 10 000 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №260223/12.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 1584/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7