№ 453
гр. Пазарджик, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500525 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6307/04.03.2025 г., подадена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 чрез юрисконсулт Г. К., срещу
Решение № 147/18.02.2025 г., постановено по гр. дело № 3387/2024 г. по описа на ПзРС, с
което е прието за установено между страните на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 415 от
ГПК, във вр. чл. 86, ал.3, т. 2 ЗЕ, във вр. чл. 50 - 56 ПИКЕЕ, че С. Г. Р., ЕГН: ********** с
адрес гр. **** дължи на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 0,13 лв.
/тринадесет стотинки/, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа
енергия, вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или
неточно измерване на количеството електроенергия, за период от 09.09.2020 г. до 12.03.2024
г., ведно със законна лихва от 04.06.2024г., до окончателното плащане на сумата, за която е
издадена Заповед за изпълнение № 1291 от 5.06.2024г. по ч. гр. д. 2302/2024г. на РС
Пазарджик, като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до претендираната от 6282.38
лв., както за сумата в размер на 81.82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
за период 01.05.2024 г. 03.06.2024г. Разпределена е отговорността за разноски.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност, необоснованост
на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, поради
1
което се иска неговата отмяна в цялост. На първо място, посочва се в жалбата, че
първостепенният съд не е обсъдил всички приложени по делото доказателства, а в
допълнение се твърди, че съставът на първостепенния съд не е взел предвид всички
наведени възражения и твърдения от страна на въззивника. Твърди необоснованост на
извода в оспореното решение, че не е налице неправилно измерване. Поддържа се , че в
конкретния случай приложение намира именно разпоредбата на чл. 56 ал.5 ПИКЕЕ, според
която „ ..при установено неизмерване, непълно или неточно измерване по реда на тези
правила води до необходимост от преизчисляване на суми по издадени фактури за изминал
период и приключил месечен сетълмент, не се прави преизчисляване на текущия сетълмент
с количества електрическа енергия от минали периоди.““Твърди се , че по делото е
безспорно установено, че за исковия период до имота на ответника е доставяна
електрическа енергия и са предоставяни мрежови услуги в посоченото количество , както и
че средствата за техническо измерване, с които е отчитана енергията са изправни и
преминали последваща проверка.Поддържа се, че съгласно формираната вече съдебна
практика, материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ легитимират оператора на
електроразпределителната мрежа като лице , което има правото да начислява корекции по
сметките потребителите за минал период, респективно да начислява суми за реално
потребена електрическа енергия. Подчертава се , че разпоредбите на чл. 50-56 от ПИККЕ не
уреждат договорни отношения по продажба на ел. енергия, а само правото на оператора на
електроразпределителната мрежа при установяване на несъответствия между измерените
количества ел. енергия и заплатените такива да преизчислява количеството електрическа
енергия по реда на правилата. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Претендират се
направените разноските в двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна С. Г. Р. депозира
писмен отговор,чрез своят процесуален представител, в който се застъпва становище за
правилност и законосъобразност на постановеното решение. Твърди се в отговора, че
изводът на съда относно липсата на основание за приложение на чл. 56 ПИККЕ
съответствал на доказателствения материал по делото. Навежда довод, че дружеството-
въззивник неправилно е приело, че е налице неточно измерване, тъй като размяната на
отчитането на двата съседни апартамента се дължало на поведение на служители на
дружеството , поради което по жалба на ответника до органа издал ПИКЕЕ / КЕВР/ било
постановено решение № Ж-567/04.07.2024 г., потвърдено с Решение № 6591/25.02.2025 г. по
адм.д. № 8097/2024 г. на АССГ, в които актове били приети за установени обстоятелства ,
които правилно били интерпретирани от първоинстанционния съд. Твърди се , че в случая
не се касае за неправомерно въздействие или манипулация върху електромера, нито е
налице непълно, неточно или неправилно измерване на електромера на потребени
количества ел. енергия. Затова се поддържа, че не са били налице основанията за прилагане
на методиката за корекция на сметката за неизмерена ел. енергия, разписани в раздел ІХ от
ПИКЕЕ/ чл. 49 – чл. 58 ПИКЕЕ/.Изложени са подробни доводи в тази посока, като се моли
съда да постанови съдебно решение, с което обжалваното първоинстанционно решение бъде
2
потвърдено.
Постъпила е и частна въззивна жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД
против определение № 1065/01.04.2025 г. по гр.д. № 3387/2024 г. на РС- Пазарджик, с което
съдът е изменил решението си в частта за разноските, в която се поддържат доводи за
незаконосъобразност на посочения съдебен акт. От ответника С. Г. Р. е постъпил писмен
отговор , в който се излагат и застъпват доводи в посока на това, че обжалваният съдебен
акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
В откритото съдебно заседание страните , чрез своите процесуални представители
поддържат своите доводи и възражения.
За да се произнесе по спора, Пазарджишкият окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ПзРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.
422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 86, ал.3, т. 2 ЗЕ, във вр. чл. 50 - 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК: ********* против С. Г. Р., за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6282.38 лв. - стойността
на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно или
частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електроенергия,
за период от 09.09.2020 г. до 12.03.2024 г., ведно със законна лихва от 04.06.2024г., до
окончателното плащане на сумата, както и обезщетение за забавено плащане в размер на
81.82 лв. за период 01.05.2024 г. 03.06.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение №
1291 от 5.06.2024г. по ч. гр. д. 2302/2024г. на РС Пазарджик.
В исковата молба се поддържа, че за ответника С. Г. Р. бил открит клиентски номер
**** относно обект с ИТН **** с адрес гр. ****. На 12.03.2024 г. служители на
„Електроразпределение Юг" ЕАД извършили проверка на адрес гр. **** на начина на
свързване на средства за техническо измерване /електромери/ с номера **** и *********.
Констатирано било, че през периода от 09.09.2020 г. до 12.03.2024 г. били разменени
изходящите фазови проводници между ап. 26 /собственост на С. Г. Р. / със СТИ № **** и
ИТН **** и ап. 25 със СТИ № *********, ИТН 3087117. За резултатите от извършената
техническа проверка, в присъствието на С. Р., бил съставен Констативен протокол
№717854/12.3.2024 г., подписан от него.
След като била възстановена нормалната схема на свързване, за ИТН **** (на С. Р.)
били преизчислени количествата електрическа енергия по реда на чл. 56, ал. 5 ПИКЕЕ.
Начислено било допълнително количество електрическа енергия в размер от 16 061 kWh.
Стойността възлизала на 6282.38 лв., изчислена по определената от КЕВР прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг,
съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Впоследствие била издадена Справка за коригиране на сметка
за електроенергия за посочения период (09.09.2020 - 12.03.2024), както и фактура №
**********/19.04.2024 г. за сума в размер на 6 282,38 лв. На основание чл. 63, ал. 5 ОУ на
ЕР Юг, клиентът бил уведомен за корекцията и била издадената фактура с писмо изх.№
*********/19.4.2024 г. Издадената фактура № **********/19.04.2024 г. била изпратена на
3
ищеца с писмо с изх. № 10938751 -1/19.04.2024 г., съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1
ПИКЕЕ. Стойността на фактурата не била заплатена в срок. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 81,82 лв. за
периода 01.05.2024 г. 03.06.2024г., дължима от датата на падежа на задължението за сумата
от 6282,38 лв.Твърди се , че ответникът не е погасил задълженията си.
Поради забава на длъжника ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на парично задължение № 2191/05.06.2024. по ч. гр. д. 2302/05.06.2024г. на Районен съд
- Пазарджик. Срещу заповедта за изпълнение С. Р. подал възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, поради което предявява настоящия иск.
Оформен е петитум според, който се иска съдът да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи процесните суми - главница в размер на
6282.38 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия,
вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно
измерване на количеството електроенергия, за период от 09.09.2020 г. до 12.03.2024 г., ведно
със законна лихва от 04.06.2024г., до окончателното плащане на сумата, както и обезщетение
за забавено плащане в размер на 81.82 лв. за период 01.05.2024 г. 03.06.2024г., за които е
издадена Заповед за изпълнение № 1291 от 5.06.2024г. по ч. гр. д. 2302/2024г. на РС
Пазарджик.Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез своят процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Намира, че
ищецът не е материалноправно легитимиран да получи претендираните суми, а същите
следвало да бъдат платени на „Електроснабдяване“ ЕАД.Поддържа, че не дължи плащане
понеже не било налице неправомерно въздействие върху СТИ, промяна в схемата му на
свързване или каквото и да била нарочна интервенция върху ел. измерването, а грешка
поради небрежност, извършена от служителите на ищеца - ЕР ЮГ, от което дружеството се
опитвало да извлече облаги и за което потребителят не следвало да носи отговорност.Счита,
че количествата ел. енергия били неправилно и незаконосъобразно остойностени по
утвърдените от КЕВР цени за покриване на технологичен разход, вместо по пазарни цени на
ел. енергията за битови потребители за съответните години. Излага подробни доводи, поради
които счита, че липсват каквито и да било фактически и правни основания за извършване на
процесната корекция на сметката за доставена ел. енергия по реда на ПИКЕЕ. Моли се
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноски в
полза на ответната страна.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство очертани с жалбата, приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
4
в обжалваната му част.
При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане
претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е в рамките на предвидения
в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания
на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2302/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Безспорно е по делото и се установява от събраните доказателства, че ответникът С. Г. Р.,
като собственик на имот с адрес гр. Пазарджик, ул. **** е ползвател на мрежата съгласно
параграф 41а, б. а от ДР на ЗЕ.
Не е спорно и че в имота на Р. е монтирано средство за техническо измерване с номер
****, с ИТН ****, както и че в исковия период 09.09.2020 г. до 12.03.2024 г. е доставяна
електроенергия.
Установява се от представения по делото Констативен протокол №
717854/12.03.2024г., двустранно подписан от страните, че при извършена проверка на
12.03.2024 г. за начина на свързване на средствата за техническо измерване /електромери/ с
номер **** в имота на ответника и с номер *********, монтиран в съседния ап. № 25,
собственост на М. Д. Г., е констатирано, че през периода от 09.09.2020 г. до 12.3.2024 г. са
разменени изходящите фазови проводници между ап. 26 СТИ № **** и ИТН **** и ап. 25
със СТИ № ********* и ИТН 3087117. Посочено е, че това е в резултат на реновиране на
електрическото табло на 02.09.2020 г. от служители на ищцовото дружество. По този начин
консумираната ел. енергия от ап. 25, с електромер № 12552918, се е отчитала от електромер
с № 12552833 на ап. 26, а консумираната ел. енергия от електромер с № 12552833 на ап. 26
се е отчитала от електромер № 12552918 на ап. 25 и собственикът на ап. 25 е заплащал
отчетената и потребена ел. енергия от ап. 26 и обратно. Разликата между количеството
консумирана електроенергия, което е отчетено в монтираното в жилището на ответника
СТИ № **** и реално потребеното за периода 09.09.2020 г. до 12.03.2024 г. е 16 061кв./ч. /12
433 кв./ч. дневна и 3 628 кв./ч. нощна/.
Не е спорно и се установява , че на собственика на другия ап. 25 - М. Д. Г. е
възстановена сумата 3 563,99 лв., изчислена по действащите цени, определени от КЕВР за
периода, а на ответника Р. е начислена сумата от 6 282,38 лв. по цени за технологичен
разход. За сумата 6 282,38 лв. е издадена фактура № **********/19.04.2024г. от ЕВН
Електроразпределение Юг ЕАД.
По жалба вх. № Е - 11ИН - 00 - 169/27.05.2024г. на ответника С. Г. Р. до КЕВР е
5
постановено Решение № Ж - 567/04.07.2024г., с което на „ЕВН Електроразпределение Юг“
ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1./ да анулира начислените количества
електрическа енергия в размер на 16 061 квт./ч., отразени в Справка към Констативен
протокол № 717852/717854 - 12.03.2023г. и Фактура № **********/19.04.2024г., издадени на
С. Р., за обект с ИТН: **** клиентски номер ****, находящ се в гр. ****, ап. 26; 2./ да
предостави на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД отчетените и реално потребени
количества електрическа енергия за обект с ИТН **** и клиент **** и клиентски № ****,
находящ се на адрес гр. ****, ап. 26 в размер на 16 061 квт./ч., отразени в Справка към
Констативен протокол № 717852/717854 от 12.03.2024г. за фактуриране съгласно
действащите цени, определени от КЕВР за съответните периоди на отчитане. Решението е
обжалвано от ищеца и към момента производството е висящо пред ВАС.
За изясняване на спора по делото е допусната съдебно- икономическа експертиза ,
според заключенията/ основно и допълнително / приети, като компетентно изготвени и
неоспорени от страните се установява, че стойността на електроенергията, изчислена по
технологичен разход за периода 09.09.2020 г. до 12.03.2024 г. е 6 282,39 лв. с ДДС, от които 4
859,26 лв. за дневна енергия и 1 423,13 лв. за нощна енергия. Стойността на доставената
електроенергия за процесния период по пазарни цени е 3 564,04 лв. с ДДС, от които 3 049,21
лв. за дневна енергия и 514,83 лв. за нощна енергия.
При тези фактически данни съдът приема , че предявеният установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК е частично основателен.
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа, съгласно разпоредбата на чл. 88 Закона за енергетиката ,
осъществява разпределениие на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и
отговаря за функционирането на електроразпределителната мрежа, за нейната поддръжка ,
както и за развитието й на дадената територия.
Не се спори,че ответникът е битов потребител на ел. енергия, с място на потребление:
апартамент № 26 в гр. П****. Измерването на ползваното от ищеца количество ел. енергия е
чрез средства за търговско измерване /СТИ/, , с открит клиентски номер **** относно обект
с ИТН **** .
В настоящия случай спорният въпрос е дали задълженията на ответника са начислени
правилно и са дължими, във връзка с това дали са налице предпоставките на чл. 56 ПИКЕЕ,
даващи право на оператора на разпределителната мрежа да извърши преизчисления на
количеството потребена енергия, при спазване на инструкциите , съдържащи се в горната
разпоредба и дали законосъобразно е начисленото допълнително количество електрическа
енергия на клиента въз основа на изготвена справка за коригиране към Констативния
протокол от 12.03.2024 г.
Приложимите норми са Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
издадени от КЕВР /ПИКЕЕ обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. /, с които са определени условията
и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел. енергия
6
при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.
Съгласно чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на тези правила се установи
грешка над допустимата съгласно наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията и наредбата
по чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и приложението към
тези правила, съответно неизмерване, неправилно и/или неточно измерване или наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно раздел IX от
тези правила.Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща
до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Съгласно чл. 56, ал. 1 и, ал. 2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел.
енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и
информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за
"задължения към обществото", а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества
ел.енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна
пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на
съответния мрежови оператор.
Фактическите обстоятелства по същество са безспорни, тъй като се установява от
съставения констативен протокол, че реално доставеното в имота на ответника количество
електроенергия за периода 09.09.2020г. - 12.03.2024г. е с 16 061кв./ч. повече от заплатеното,
от което 12 433 кв./ч. дневна и 3 628 кв./ч. нощна/. Не е спорно, че „ЕВН
Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е оператор на електроразпределителната мрежа, установил
промяна на схемата за свързване на СТИ, като в резултат на нея количеството доставена
електроенергия до имота на ответника е отчитано от друго СТЕ. Стойността на това
количество по пазарни цени е 3 564,04 лв., видно от допълнителното /коригиращо/
заключение на вещото лице по назначената съдебно - икономическа експертиза.
Не е спорно по делото и се установява от представения протокол, че и двете средства за
измерване са били технически изправни, работели са и са отчитали и измервали правилно
количеството доставена електроенергия. В случая обаче монтираното в имота на М. Г.
техническо средство е отчитало доставяната до имота на ответника електрическа енергия,
която не е заплащана от него.
Като собственик на електроснабден имот, ответникът е потребител на електрическа
7
енергия по силата на Общи условия на ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № 0У-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г., които е приел.
Електроенергия до имота му е реално доставена през процесния период, което не оспорва.
Действително потребената електроенергия не е отчетена по причина, която се дължи на
действия на служители на дружеството. Размяната на изходящи фазови проводници между
ап.25 с електромер № 12552918и ИТН 3087117 и оп.26 с електромер № 12552833 с ИТН
**** е извършена от служители на ищцовото дружество „ Електроразпределение Юг“ ЕАД ,
което е документирано в съставения констативен протокол за техническа проверка и
подмяна от 12.03.2024 г. Доказателства, които да обосноват други фактически изводи не са
представени по делото.
Така установената по делото фактическа обстановка , дава основание на съда да
приеме, че в процесния случай електроразпределителното дружество неправилно е
приложило разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ, като е фактурирало отчетените и реално
потребени количества електрическа енергия в размер на 16061 кВтч за периода 09.09.2020 г.
до 12.03.2024 г. – по цени за технологичен разход. Редът и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия са описани в Раздел ІХ на ПИКЕЕ , но никъде в тези
разпоредби не е предвидена възможност да бъде извършена корекция на отчетените
количества ел. енергия , вследствие на размяна на изходящите линии на СТИ. В случая това
е реално установената причина за различието между потребената и заплатена
електроенергия в имота на ответника.
Все пак при доставена и потребена електроенергия до имота на ответника, същият
дължи заплащане на нейната стойност. Договорният характер на правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия,
възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, имат своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална
регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на
ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Съгласно
чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но е отчетена енергия в по -
малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, както е в
настоящия случай купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална
правна уредба за случаите, при които това се дължи на погрешно свързване на
измервателните устройства, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор
за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Реално доставеното до имота на ответника
количество електроенергия следва да бъде заплатено по пазарни цени за процесния период, а
не по прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи,
определена от КЕВР на съответния мрежови оператор.
Съдът намира за неоснователно поддържаното от ответника възражение, че ищцовото
дружество не е титуляр на вземанията от извършеното преизчисление за минал период.
Разпоредбите на чл.50 - 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
8
не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а правото
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на
несъотвествия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да
преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на
разпоредбата на чл. 86, ал.3, т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на
оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с
преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕ.
Уредбата е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-
висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на
потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.183, чл. 200 ЗЗД/, която цена съгласно
действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Следователно крайният клиент дължи
заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ на
оператора на електроразпределителната мрежа.
Ищецът „ ЕВН Електроразпределение“ ЕАД е титуляр на вземането и има право да
получи сумата от 3 564,04 лв.Безспорни са по делото доказателствата , че в изпълнение на
задължителните указания в решението на КЕВР, на 19.07.2024г. ищецът е издал кредитно
известие № ********** към фактура № **********/19.04.2024г. От ЕВН Електроснабдяване
ЕАД са издадени дебитно известие № ********** от 13.08.2024г. към фактура №
**********/16.02.2021г. и фактура № **********/16.06.2021г. за сумата 704,73 лв. с ДДС за
доставена електроенергия за периода 09.09.2020г. - 30.06.2021г., дебитно известие №
********** от 13.08.2024г. към фактура № **********/16.01.2022г. и фактура №
**********/16.06.2022г. за сумата 750,50 лв. с ДДС за доставена електроенергия за периода
01.07.2021г. - 30.06.2022г., дебитно известие № ********** от 13.08.2024г. към фактура №
12829900213/16.01.2023г. и фактура № **********/16.06.2023г. за сумата 1030,31 лв. с ДДС
за доставена електроенергия за периода 01.07.2022г. - 30.06.2023г., дебитно известие №
********** от 13.08.2024г. към фактура № **********/16.07.2023г. и фактура №
**********/16.03.2024г. за сумата 1078,37 лв. с ДДС за доставена електроенергия за периода
01.07.2023г. - 12.03.2024г. Като основание във всички дебитни известия е вписано разменени
електромери. Общата стойност на сумата по дебитните известия е в размер на 3 563,91 лв.,
която е заплатена от ответника на ЕВН Електроснабдяване ЕАД на 19.08.2024г., видно от
приложените по делото разписки за плащане по Easy Pay.
В случая съдът намира, че извършеното плащане от ответника , го е освободило от
задължението , тъй като са налице предпоставките на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Действията на ищеца
„ЕВН Електроразпределение“ ЕАД по издаване на кредитно известие за сумата от 6 282,38
лв. с ДДС, представляваща цената на незаплатеното количество електроенергия до имота на
ответника, издаването за същото количество на дебитни известия от „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД за сумата 3 563,91 лв., постановеното Решение № Ж -
567/04.07.2024г., въз основа на което са извършени тези действията, са обективни
обстоятелства, които са създали у ответника субективна увереност, че титуляр на вземането
е „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД. Ответникът С. Р. добросъвестно е приел, че кредитор е
9
трето лице, на което е престирал. Макар Решение № Ж - 567/04.07.2024г. не е влязло в сила,
защото се оспорва от ищеца, но тъй като съгласно чл. 13, ал. 9 ЗЕ подлежи на
предварително изпълнение, което не може да бъде спряно, въз основа на него „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД се е явявал овластен да получи изпълнение на задължението за
доставеното, но незаплатено количество електроенергия за периода 09.09.2020г. - 12.03.2024
г., въпреки че не е титуляр на вземането. Извършеното плащане към привидния кредитор
освобождава длъжника от задължението, а за действителния кредитор се поражда правото да
претендира от него това, което е получил.
Изводите на съда, изложени в оспореното първоинстанционното решение относно
освобождаващото действие на извършеното плащане не се оспорват с въззивната жалба , но
съдът с оглед гореизложеното изцяло ги споделя. Съдът на основание чл. 272 ГПК изцяло
препраща към изводите на районния съд относно липсата на предпоставките за приложение
на института на погасителната давност макар, че правилността на решението в тази му част
също не се оспорва.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд приема, че като е
достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските: За въззивното производство въззиваемата страна –
ответник в първоинстанционното производство е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лв., за което е представен договор за правна защита и
съдействие като доказателство за извършването им. В този размер разноските следва да
бъдат присъдени.
Частната жалба против определението на ПзРС постановено в производство по чл. 248
ГПК е подадена в законния срок и е процесуално допустима , но разгледана по същество е
неоснователна. С обжалваното определение, съдът по молба на ответника е допуснал
изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като е приел за
неоснователно искането на ищеца за присъждане на такива разноски под формата на
възнаграждение на юрисконсулт, както в исковото , така и в заповедното производство. Със
съдебното решение първоначално са били присъдени разноски в размер на 100,00 лв. в
исковото и съответно на 50,00 лв. в заповедното производство за юрисконсулско
възнаграждение. Този извод на съда е правилен и законосъобразен, доколкото е съобразено
съотношението между уважената и отхвърлената част от иска, като при точното
изчисление на това съотношение дължимата сума ще се равнява на стойност под 1 ст.
Действително такова юрисконсултско възнаграждение на ответника не трябва да се
присъжда , тъй като същото няма реално икономическо изражение.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдебният
състав на Пазарджишки окръжен съд :
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147/18.02.2025 г., постановено по гр. дело № 3387/2024 г.
по описа на ПзРС, в частта , с която е отхвърлен предявения иск на осн. чл. 422, ал.1 ГПК,
във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 86, ал.3, т. 2 ЗЕ, във вр. чл. 50 - 56 ПИКЕЕ, че С. Г. Р.,
ЕГН: ********** с адрес гр. **** дължи на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, над присъдената сума от 0,13 лв. /тринадесет стотинки/ до претендираната сума от
6282.38 лв., както за сумата в размер на 81.82 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане за период 01.05.2024 г. 03.06.2024 г.
ОХВЪРЛЯ частната жалба на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК:
********* против определение № 1065/01.04.2025 г. постановено в производство по чл. 248
ГПК по гр.д. № 3387/2024 г. по описа на ПзРС като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на С. Г. Р., ЕГН:
********** с адрес гр. **** сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство в размер на 1000,00 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т.1 пр.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11