№ 288
гр. гр.Несебър, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело №
20212150100968 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба
„Е.Х.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от
М.Д.М., подадена чрез пълномощника им Адвокатско дружество „Д. и Г.“,
представлявано от адвокат Р.Д. от АК-Варна, със съдебен адрес: гр. ***, офис 7
против С.В.Б. с Код по БУЛСТАТ: ***, с адрес в РБългария: с. ***. В исковата молба
се сочи, че между страните бил сключен Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.” № ММС-S1-PD/405-06.08/ 24.06.2008г.,
съгласно който „Е.Х.“ ООД се задължило по т.1, 2, 3 и 4 от договора да извършва
целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление
на „Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.” срещу заплащане на месечна такса в
размер на 1.10 евро без ДДС за квадратен метър площ на собствения на възложителя
/Б./ имот. Сочи се, че плащането на таксата било дължимо съгласно правилото на т.II.b
от договора погодишно в срок до 15 февруари на текущата година. Твърди се, че
дружеството изпълнявало в цялост поетите задължения по договора, като ежедневно се
грижило за техническото поддържане на общите части на сградата, включващо
поддържане на ВиК и ел.инсталациите, климатичните, пожароизвестителната и
вентилационните инсталации; техническо поддържане на басейните и обслужващите
ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части
комплекса, включващо доставка на консумативи, поддържане в изправност на
пречиствателните съоръжения и монтираните душове; техническо поддържане на
асансьорите, както и на намиращите се в общодостъпните части спортни съоръжения и
детската площадка; организиране поддръжка на зелените площи в комплекса;
организира режима на достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно-хигиенните
услуги, рецепция и достъпа до спортните съоръжения. Сочи се, че ответната страна не
заплащала дължимите такси по договора. С него били проведени редица разговори с
цел извънсъдебно разрешаване на конфликта. Навежда се, че от страна на ищцовото
1
дружество били предприети мерки за съобразяване на изискуемите такси с
потребностите на ответника. Сочи се, че в следващия исковия период години били
разработени различни видове пакети с цел редуциране цената на услугата.
Неизпълнението от страна на ответника Б. за заплащане на дължимите от него
такси за управление и поддръжка на общите части на процесната етажна собственост е
мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на „Е.Х.“ ООД сумата в общ размер на 4364.29 лева,
представляваща: неплатена такса за поддръжка в размер на 1829.68 лева за 2019г.,
ведно с лихва върху нея за периода 15.02.2019г. – 09.07.2021г. в размер на 445.22 лева;
неплатена такса за поддръжка в размер на 1829.68 лева за 2020г., ведно с лихва върху
нея за периода 15.02.2020г. – 09.07.2021г. в размер на 259.71 лева, дължими по Договор
за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р." № MMC-S1-
PD/405-06.08. сключен на 24.06.2008г. Представят писмени доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответника чрез процесуалния му представител - адв.Н.Г. от АК-Бургас, с който
оспорват исковете, като неоснователни. Твърди се, че считано от 12.09.2013г. страните
не се намират в облигационна връзка, поради изтичане на срока на договора. Твърди
се, че договора, сключен между страните е срочен и с изтичането на срока, същият е
прекратен. Сочи се, че в договора е налице клауза, посочена в раздел IV, т. 9, съгласно
която „Срокът, посочен в раздел пети, точка втора автоматично се подновява на всеки
пет години и за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по-късно
от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи
повече от ¾ от застроената площ на комплекса за подновяването му“. Отправя се
възражение за нищожност на горепосочената клауза. Навежда се, че клаузата е
нищожна поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Излага, че
клаузата е нищожна по смисъла на ЗПП. Сочи се неравноправност на клаузата. Счита
за недължима претендираната такса за поддръжка за 2019г. и 2020г. Излага, че
нищожна е клаузата на раздел VII, т. 2, съгласно която „Възложителят се освобождава
от задълженията по настоящия договор единствено и само, ако е осигурил
подписването на такъв договор за поддръжка и управление, между новия собственик
на недвижимия имот и Мениджъра“. Излага се, че клаузата е неравноправна и се
развиват съображения в тази насока. Оспорва се дължимостта на претендираната с
исковата молба сума по основание и размер. Сочи се, че ищцовото дружество не е
осъществило задълженията си по представения договор през 2019г. и 2020г. Излага се,
че липсват доказателства, че дружеството е престирало посочената в договора услуга
през процесния период и че тази услуга е приета надлежно. Сочи се, че „Е.Х.“ ООД не
представя доказателство за свикване на отчетно общо събрание на собствениците, в
което да е представил отчет на разходите и доклад за дейността през следващата
година и което да е проведено през януари 2020г. и януари 2021г. Твърди се, че липсва
изпратена покана до Б. за провеждане на подобно общо събрание, която да е изпратена
45 дни преди свикването му и към която да са приложени доказателства за
извършената работа. Твърди се, че не дружеството, а етажната собственост на сграда
бл.А „Е.“ с входове „Е.“, „К.“, „Д.“ и „С.“ са изпълнявали дейности по поддръжка на
комплекса. Моли се иска да се отхвърли. Представя писмени доказателства. Правят
искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
2
поддържа предявените искове от името на доверителя си, ведно с приложените
писмени доказателства. В подкрепа на твърденията си за извършени дейности по
договора за поддръжка ангажира гласни доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание оспорва исковата
молба и поддържа подадения отговор на същата. Оспорва твърдението на ищеца за
извършването на каквито и да е дейности по поддръжка в процесния комплекс,
предмет на сключения между страните договор през 2008г. Ангажира гласни
доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че на 24.06.2008г. между ответника С.В.Б., в качеството
му на Възложител и ищцовото дружество „Е.Х.“ ООД, в качеството им на Мениджър, е
сключен Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
Е.Р.Р.” № ММС-S1-PD/405-06.08 (Договора) /л. 5 - 11 вкл./. С Договора, ответникът Б.,
като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ
Апартамент № С312, находящ се в сграда „Е.С.“ в процесния комплекс, възложил на
ищцовото дружество срещу възнаграждение да извършва целогодишна техническа
поддръжка, организационно и административно управление на „Курортен
апартаментен комплекс „Е.Р.Р.”, находящ се в кв.22 по плана на с.Равда, общ.Несебър,
обл.Бургас, включващо следните дейности: техническо поддържане на общите части
на сградата, включващо - поддържане на ВиК и ел. инсталациите, климатичните,
пожароизвестителната и вентилационните инсталации, басейните и обслужващите ги
съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части в
комплекса, доставка на консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните
съоръжения и монтираните душове, поддържане на асансьорите и намиращите се в
общодостъпните части спортни съоръжения, детска площадка, зелените площи в
комплекса. С Договора, Мениджъра се е задължил да извършва и организационно
управление, свързано с режима на достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно-
хигиенните услуги, рецепци, занимания за деца, единна рецепция - за оказване на
всякакъв вид помощ на Възложителя с цел безпрепятствено упражняване правото му
на собственост и спокойното му пребиваване в комплекса, както и да организира
достъпа до спортните съоръжения /раздел I, 2, 3 и 4/. От своя страна ответникът Б. се е
задължил да заплаща на ищеца възнаграждение в размер на 1,10 евро без ДДС за
квадратен метър обща площ от собствения му недвижим имот, платимо авансово за
текущата година в срок до 15.02. на текущата година /раздел II, т. 1 и т. 2, б. б./.
Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане на
Възложителя във владение в закупения от него недвижим имот в процесния комплекс
/раздел V, т. 2/ и автоматично се подновявал на всеки пет години и за същия период от
време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на
всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи повече от 3/4 от застроената
площ на комплекса за неподновяването му /раздел IV, т. 9/. Съгласно раздел VII, т.1 и
3
т.2, при разпореждане с правото на собственост, Възложителят се освобождава от
задълженията си по договора само, ако е осигурил подписването на такъв договор
между новия собственик и Мениджъра.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 143, том XXVI, рег. №
16866, дело № 4972 от 2008г. на Нотариус с рег. № 208 на НК с район на действие
Районен съд - Несебър /л. 31 - 33 вкл./, ответникът С.В.Б. е придобил по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот - Апартамент тип Студио № С312,
находящ се на трети етаж, в сграда № 1 - „А“ - „Е.“ на курортен апартаментен
комплекс „Е.“ , построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, с
жилищна площ 45,48 кв.м., ведно с 0,100 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху терена.
Ответникът твърди, че ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията си
по договора за поддръжка в процесния комплекс през 2019г. и през 2020г. Сочи, че
Етажната собственост на сграда бл.А „Е.“, с входове „Е.“, „К.“, „Д.“ и „С.“,
изпълнявала дейностите по поддръжка на комплекса, поради прекратяване дейността
по поддръжка на комплекса от ищцовото дружество, считано от 30.04.2018г. В тази
връзка сочи, че с протокол от проведено на 07.08.2018г. Общо събрание на Етажната
собственост, било взето решение Етажната собственост, чрез органите на управление,
да извършват занапред необходимата поддръжка в комплекса.
Спорен по делото е въпроса налице ли са валидни облигационни отношения
между страните по сключения помежду им Договор за поддръжка и управление от
24.06.2008г., по който ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за 2019г. и
2020г., а за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си, както и нейната изискуемост.
По направените от процесуалния представител на ответника възражения за
нищожност на клаузата за автоматично продължаване действието на договора, съдът
намира следното:
На първо място безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител. В
този смисъл е и Определение № 60132 от 29.06.2021г. по т.д. № 1835/2020г. на ВКС.
Наред с това става въпрос за типов договор, който се сключва с множество
собственици в комплекса (с оглед предмета му за поддръжка и управление на целия
комплекс), като ищецът не твърди и не доказва, че клаузите в договора са
индивидуално уговорени. Ето защо те подлежат на проверка по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
според който текст неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е даден неизчерпателен списък от
възможни неравноправни клаузи, с оглед предвиденото в чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, че
такива са и клаузи с други подобни условия. Предвид гореизложеното съдът намира, че
клаузата на т. 9 от раздел ІV от Договора, предвиждаща възможност за прекратяване на
договора с изтичане на срока му, но само с решение на собствениците, притежаващи ¾
от застроената площ в комплекса, е неравноправна, тъй като тази възможност зависи
изцяло от решението на трети лица. Налице е неравноправност между търговеца и
потребителя, тъй като правата и задълженията на търговеца по договора зависят
единствено от неговото поведение, докато тези на потребителя зависят изцяло от
волята на други лица. В този смисъл настоящата инстанция приема за основателно
твърдението на ответника, че е налице неравноправност на клаузата на раздел IV, чл. 9
от договора. Съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП обаче, наличието на неравноправни клаузи
4
в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може
да се прилага и без тези клаузи. В случая, нищожността на клаузата води до извода, че
Възложителят, може да заяви сам прекратяване на договора - не по-късно от 4 месеца
преди изтичането на петгодишния му срок. По делото няма твърдения, нито
доказателства, че ответникът Б. е изразил желание за прекратяване на договора с
изтичане на срока, поради което следва да се приеме, че договорът е продължил
действието си съгласно раздел IV, чл. 9 и към момента продължава да действа със срок
до 10.09.2023г. (с оглед датата на придобиване на имота - 10.09.2008г. и автоматичното
продължаване на всеки пет години, срещу което ответникът не се е противопоставил).
Във връзка с наведените от ответната страна възражения за неизпълнение на
договора за поддръжка, съдът допусна по делото гласни доказателства и съдебно-
счетоводна експертиза.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л.72 - 105
вкл./, което не е оспорено от страните и е прието от съда, се установява, че в
счетоводството на ищеца „Е.Х.“ ООД се отчитат разходи за материали и за външни
услуги. Вещото лице е отразило, че през 2019г. са обособени следните видове
дейности: басейни, лоби бар, магазин, общо разпределяеми разходи, основен ремонт,
панорамен бар, подгряване на вода, почиствания, пропърти/фасилити мениджмънт
(поддръжка имоти на собственици), пул бар, спа център, спортни площадки,
транспортни услуги, хотелска дейност ТО, хотелски обслужване ПУ. Заведени са
разходи за 2019г., отнасящи се за всички дейности в общ размер на 642 762,74 лева, от
които 3660,10 лева са пряко осчетоводени суми за поддръжка и управление на
собствениците (партида „Пропърти/фасилити мениджмънт“). Извършени са разходи за
външни услуги през 2019г., отнасящи се за всички дейности в общ размер на
461 328,30 лева, от които 12 931,47 лева са отнесени за поддръжка и управление на
имотите на собствениците (партида „Пропърти/фасилити мениджмънт“). Разходите за
амортизация за дружеството през 2019г. са в общо размер на 1 633 688,98 лева. За
работна заплата на работещите на трудов договор през 2019г. е начислена сумата в
размер на 299 095,20 лева. Извършени са разходи за осигуровки в размер на 59 968,74
лева. Според заключението, през 2020г. са обособени следните видове дейности:
барбекю ресторант, басейни, италиански ресторант, лоби бар, общо разпределяеми
разходи, основен ресторант, панорамен бар/скай бар, подгряване на вода,
пропърти/фасилити мениджмънт (поддръжка на имоти на собственици), пул бар, спа
център, спортни площадки, хотелска дейност ТО, хотелско обслужване ПУ. През
2020г. са извършени разходи за материали, отнасящи се за всички дейности в общ
размер на 590 078,45 лева, от които поддръжка и управление на собствениците на
имотите (партида „Пропърти/фасилити мениджмънт) са пряко осчетоводени 156 754,52
лева. От извършените през 2020г. разходи за външни услуги, отнасящи се за всички
дейности в общ размер на 1 187 172,58 лева, за поддръжка и управление на имотите на
собствениците (партида „Пропърти/фасилити мениджмънт) са отнесени суми в размер
на 13 000 лева. През 2020г. разходите за амортизация за дружеството са в размер на
1 086 736,58 лева. За работещите на трудов договор през 2020г. е начислена работна
заплата в размер на 478 943,67 лева. Извършени са разходи са осигуровки в размер на
87 812,43 лева. Вещото лице е установило, че всички разходи, извършени във връзка
със сключени договори с доставчици на стоки и услуги и получени фактури, били
отразени надлежно в счетоводството на ищцовото дружество. Установено е, че през
двете процесни години са сключени трудови договори с работници, назначени на
длъжност „градинар“, „чистач/хигиенист“, „общ работник“, „бояджия“, „работник
5
поддръжка“, както и „спасители“, заети с осъществяване на дейностите. Наред с това,
вещото лице е отразило извършени плащания за 2019г. и 2020г. към „Елео Трейд“
ЕООД и „Марлин - 2“ ЕООД - за поддръжка и обслужване на плувните басейни, към
„ВТА Секюрити“ ООД и „Терек“ ЕООД - за организиране на охрана, към „ЕТТИ-99“
ООД - за извършване на дезинсекционни и дератизационни услуги, към „Пиксел 04“
ЕООД - за поддържане на технически устройства, към „Отис лифт“ ЕООД - за
поддръжка на асансьори. През процесните години са назначени водопроводчик,
електротехник/техник електрически системи, техник компютърни системи. През 2019г.
са извършени разходи за закупуване на сондажна помпа и електронен пресостат, както
и са извършени полеви геофизични работи за търсене на подземни води от ЕТ
„Геофизично бюро“.
Посочените счетоводни констатации се потвърждават от показанията на свид.С.
Скльомин, който е собственик на апартамент във вход „Икат“. Същият установява в
показанията си пред съда, че през 2019г. и 2020г. пребивавал в комплекс „Е.“ през
цялото лято, като понякога е отсъствал за седмица - две. Установява се, че през
процесните години ищцовото дружество „Е.Х.“ ООД поддържало комплекса като
изпълнявало всички действия, записани в договора в пълен обем - почистване,
поддържане на зелените площи, обслужване на басейна, почистване в помещенията на
комплекса, поддържане на асансьорите, охрана, осветление, обслужване. От
показанията на свид.Скльомин става ясно, че е имал наблюдения и по отношение на
вход „С.“, където също има апартамент. Сочи, че входовете „С.“ и „Икат“ са свързани
функционално. Установява, че през 2019г. и 2020г. във вход „С.“ се е извършвала
поддръжка и всичко е работило.
От показанията на свид.Анелия А. - служител в комплекс „Е.“ от 2018г., се
установява, че е информирала ответника за задълженията му от предходни години, на
което Б. заявил, че предходните години не е идвал и пожелал да заплати за 2021г.,
когато бил в комплекса. Свид.А. установява, че тази година ответника дошъл за кратко
и имал в себе си сума, която стигнала до юли месец тази година за трите апартамента.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на
свидетелите може да се направи извод, че ищцовото дружество е осъществявало
дейности по поддръжка на процесния комплекс през 2019г. и 2020г.
С оглед гореизложеното и събраните доказателства, съдът приема за доказано
по делото, че ищецът е изпълнил своите задължения по Договора. Налага се извод, че
за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца задълженията си по
Договора за 2019г. и 2020г. Що се отнася до възраженията на процесуалния
представител на ответника относно начина на формиране на ищцовата претенция,
съдът намира същите за неоснователни. В раздел II, чл. 1 от Договора, е посочено, че
Възложителят /ответната страна/ дължи на Мениджъра /ищцовото дружество/ месечно
възнаграждение в размер на 1,10 евро без ДДС за квадратен метър площ на собствения
на Възложителя недвижим имот. Площта на имота - 59,06 кв.м. е посочена в Договора
/л. 5/ и се потвърждава от приложения Нотариален акт /л. 32/. В тази връзка не се
споделят твърденията на процесуалния представител на ответника, че следва да се
разбира застроената, а не общата площ на апартамента, още повече, че страните са
подписали Договора и са се съгласили с посоченото в него. Може да се направи извод,
че годишното възнаграждение е правилно изчислено и съответства на посочените в
исковата молба суми - по 1829,69 лева на година, чиито падежи са настъпили на
15.02.2019г., съответно на 15.02.2020г.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че с плащанията по
6
представените от ищцовото дружество фактура № ********** от 20.07.2021г. и
приложените към нея дневен финансов отчет и приходен касов ордер /л. 54 - л. 56 вкл./
са погасени задълженията му за 2019г. и 2020г. Във фактурата изрично е посочено, че
на С. Б. е начислена сума в размер на 5 175,44 лева, представляваща такса за
поддръжка и управление за 2021г. за апартаменти К. 403, С. 312 и С. 303, която е
платена в брой /видно от дневен финансов отчет и приходен касов ордер/.
Горепосоченото се потвърждава и от показанията на свид.А.. Обосновава се извод, че
представените от ищеца доказателства сочат конкретно основание за плащане на тази
сума и навеждат, че същата е платена за 2021г. - период, извън процесния. Вярно е, че
липсва документ, носещ подписа на Б., който да удостоверява дали той е направил
избор по смисъла на чл.76 от ЗЗД, но ответникът не е доказал, че е направил избор,
различен от посочения в процесната фактура. С оглед събраните до момента
доказателства се установява, че извършеното плащане е за 2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че дължимостта на сумите от страна на
ответника за 2019г. и 2020г. в размер на по 1829,68 лева за всяка година, са доказани.
Що се отнася до претендираните лихви върху сумите за периодите 15.02.2019г. -
09.07.2021г. и 15.02.2020г. - 09.07.2021г., следва да се обърне внимание, че за периода
13.03.2020г. - 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг. от чл. 6 от
действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., според който
до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви). Ето защо
исковете за лихва следва да бъдат отхвърлени за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г.,
както и за датите 15.02.2019г. и 15.02.2020г., тъй като ответникът все още не е бил
изпаднал в забава. С оглед гореизложеното дължимата лихва за периода 16.02.2019г. -
09.07.2021г. е в размер на 430,98 лева, а за периода 16.02.2020г. - 09.07.2021г. е в
размер на 245,47 лева, до които размери следва да бъдат уважени претенциите за
лихви, респективно отхвърлени до пълните предявени размери от 445,22 лева,
съответно - 259,71 лева.
По разноските:
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Видно от представения от ищеца списък за разноски /л.107/, същите
претендират сумата в общ размер на 2366,38 лева, от които: 246,38 лева - заплатена
държавна такса, 1320 лева - заплатено адвокатско възнаграждение (по 360 лева за
исковете за главница и по 300 лева за исковете за лихва, 100 лева - възнаграждение за
трето заседание), 700 лева - възнаграждение за експертиза.
По делото е представен списък на разноските и от ответната страна /л.110/,
видно от който се претендират разноски общо в размер на 650 лева /шестстотин и
петдесет лева/, от които: сумата от 300 лева – заплатено адвокатско връзнаграждение и
350 лева – възнаграждение на вещо лице. От ответника е направено възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, за да се произнесе,
съдът съобрази:
Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева,
на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира същото за неоснователно, макар да са налице
7
доказателства за действителното заплащане на същото. Съгласно визираната
разпоредба от Наредбата, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В настоящият случай,
пълномощника на ищеца претендира възнаграждение за трето съдебно заседание, каквото не е
проведено. По делото са проведени само две открити съдебни заседания. С оглед на това, в тази му
част, искането за присъждане на разноски е неоснователно, поради което следва да бъде оставено
без уважение.
Досежно претендираните от ищеца разноски в размер на 700 лева за
възнаграждение за вещо лице, съдът съобрази следното:
Още при допускането на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е определил
депозит в размер на 400 лева, платим по равно от страните /вж.протоколно
определение от 09.03.2022г. – л.60-гръб/. В изпълнение указанията на съда, по делото
са постъпили два броя квитанции от всяка една от страните за внесени суми по
депозитната сметка на РС-Несебър в размер на по 200 лева всяка една от тях. След
изслушване и приемане на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, с
протоколно определение № 315 от 11.05.2022г., съдът е определил възнаграждение на
вещото лице в размер на 700 лева, платимо както следва: 400 лева от внесения депозит,
а 300 лева - платими по равно от всяка една от страните по депозитната сметка. В
изпълнение указанията на съда, по делото са постъпили два броя квитанции от всяка
една от страните за внесени суми по депозитната сметка на РС-Несебър в размер на по
150 лева всяка една от тях. С оглед на това, искането на ищеца за присъждане на
заплатени по делото суми за възнаграждение на вещо лице следва да бъдат уважени до
размера от 350 лева /триста и петдесет/ лева, какъвто размер действително е заплатен.
По направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по предявените от него искове за
главници и лихви /общо четири на брой/, за да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно практиката на ВКС (Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №
4908/2019г. по описа на III гр. о. на ВКС) възнаграждението по Наредба № 1 от
9.07.2004г. е единно, като база за определянето му е единствено материалният интерес
по правния спор, а не броят на предявените искове. Налага се извод, че минималното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се
определи в размер на 533,50 лева. Съдът намира, че възнаграждението в размер на 1420
лева е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
От друга страна по делото са въведени разнородни правни възражения от страна на
ответника и е събран определен обем от доказателства - експертиза, гласни
доказателствени средства, писмени доказателства. Поради тази причина фактическата
му и правна сложност не може да се определи като минимална. Налице са известни
усложнения, както от фактическа, така и от правна страна, които предполагат
справедлив размер на възнаграждението за един адвокат от 1000 лева. Ето защо
възнаграждението за един адвокат на ищеца следва да бъде определено от настоящия
съдебен състав по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК именно в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Предвид гореизложеното и с оглед представените по делото писмени
доказателства за заплатени разноски по делото, от общо заплатените от ищеца и
уважени от съда разноски в размер на 1596,38 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да му бъде присъдена сумата общо в размер на 1585,94 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също следва да се присъдят
заплатените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, които в
8
настоящият случай възлизат общо в размер на 4,25 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД С.В.Б. с Код по БУЛСТАТ: ***, с
адрес в РБългария: с.Равда, к.к.„Е.“, вх.***, със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.Н.Г. от
АК-Бургас/ да заплати на „Е.Х.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, представлявано от М.Д.М., със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.Р.Д. от АК-
Варна/, сумата в размер на 245,47 лева /двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и
седем стотинки/, представляваща лихва върху главницата в размер на 1829,68 лева
за 2020г., дължима за периода от 16.02.2020г. до 12.03.2020г. и периода от 09.04.2020г.
до 09.07.20201г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от
259,71 лева, касаещ датата 15.02.2019г. и периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
включително.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.В.Б. с Код по БУЛСТАТ: ***, с
адрес в РБългария: с.Равда, к.к.„Е.“, вх.***, със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.Н.Г. от
АК-Бургас/ да заплати на „Е.Х.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, представлявано от М.Д.М., със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.Р.Д. от АК-
Варна/, сумата общо в размер на 1585,94 лева /хиляда петстотин осемдесет и пет лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Е.Х.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от М.Д.М., със съдебен адрес:
гр.*** /чрез адв.Р.Д. от АК-Варна/ да заплати на С.В.Б. с Код по БУЛСТАТ: ***, с
адрес в РБългария: с.Равда, к.к.„Е.“, вх.***, със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.Н.Г. от
АК-Бургас/, сумата общо в размер на 4,25 лева /четири лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9