Р Е Ш Е Н И Е
№ 1810
гр. Варна, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3188 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв.А.Х. – АК Варна срещу Г.Д.Х., с ЕГН ********** и адрес ***,
с която е предявен частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 14761 лева, представляваща
сбор от внесени без правно основание суми в периода от
05.03.2013г. до 22.10.2013г. по кредитна сметка № *** разкрита на ответницата в
„Уникредит Булбанк“АД във връзка с договор за кредит № ***г. с кредитополучател
Г.Д.Х., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска –
02.03.2018г. до окончателното и изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът твърди, че между ответницата Г.Д.Х. и „Уникредит Булбанк“ АД гр.София бил сключен договор за кредит № ***г., по който договор ответницата била кредитополучател.
На ***г., ***г., ***г., ***г. и на ***г. в полза на ответницата по нейна кредитна сметка № *** ищецът внесъл суми в общ размер на 7535.12 евро, с левова равностойност 14761 лева по посочения във вносните бележки курс от 1.959 на „Уникредит Булбанк“. Ищецът направил вноските по банкова сметка ***, а сумата не му била възстановена до датата на предявяване на иска, поради което и за него възникнал правен интерес от предявения частичен иск.
Ищецът моли за положително произнасяне по предявения иск и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, прави доказателствени искания.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.
Ответницата оспорва вноските по нейната кредитна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД да на извършвани лично от ищеца. Оспорват се верността и автентичността на представените с исковата молба платежни нареждания и вносни бележки с твърдения, че те не са подписани от посочения за вносител автор И.Р.Х..
Ответницата твърди, че истински кредитополучател по договора за кредит бил Р.И.Х. (баща на ищеца), респективно неговото дружество „Консорциум Реми Груп“АД, като внасянето на сумите за погасяване на кредита било извършено по поръчение на бащата на ищеца и със средства на последния, евентуално на „Консорциум Реми Груп“ АД. През м.***г. ищцата работела в „Консорциум Реми Груп“ АД под ръководството на своя чичо Р.И.Х., баща на ищеца. Р.Х. помолил ищцата и други служители на дружеството да закупят фиктивно апартаменти от сградата в гр.Бяла, която той строял тогава, чрез ипотечни кредити, парите от които да му бъдат дадени лично. Х. казал, че кредитите са уредени, уговорени с ръководен кадър на „Уникредит Булбанк“ АД и просто трябва да се уредят документално, като обещал, че ще плаща месечните вноски по кредитите. Преводите, които евентуално били наредени от ищеца били извършени изцяло в тази връзка и при негово знание за цялата обстановка. Първоначално вноските по ипотечните кредити (включително и този на ищцата) били внасяни от служители на „Консорциум Реми Груп“ АД, какъвто бил и ищеца И.Х..
Дори да се приемело, че И.Х. не е плащал за баща си Р.Х. или за дружеството „Консорциум Реми Груп“ АД, то същия не можел да иска връщане на сумите, тъй като били платени в изпълнение на негов нравствен дълг – за погасяване на задължение, което е възникнала единствено и само заради и в полза на баща му и подпомагащо неговия бизнес.
Липсвало обогатяване на ответницата, тъй като сградата, в която се намирал апартамента все още била незастроена и ежедневно се рушала, а перспектива за завършване на сградата нямало.
В условията на евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответницата за процесните вземания.
Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. е сключен
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***, по силата на който
„Уникредит Булбанк“ АД предоставя на Г.Д.Х. ипотечен кредит в размер на 68000
евро, с начална дата на падеж ***г. и крайна дата на падеж ***г. при посочени в
договора годишен лихвен процент, такси и комисионни. В договора е посочена
банкова сметка, ***
***. Като
обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за ипотечен кредит
са посочени вписване на договорна ипотека върху ***, находящ се в гр.Варна, ***
и *** с идентификатор № *** /л.34-37/
На ***г. е
съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на
нотариус В.Д., вписана в РНК под № *** и с район на действие – Варненски районен съд. Според
съдържанието на сделката обективирана в посочения нотариален акт „Консорциум
реми груп“ АД, с ЕИК *********, представлявано от управителя си Р.И.Х. продава
на ответницата в настоящето производство Г.Д.Х. следният недвижим имот: *** със
застроена площ 199.80 кв.м., находящ се на първи етаж на жилищна сграда №***
(апартхотел), изградена на „груб строеж“ с три жилищни, подпокривен и сутеренен
етаж, построена в имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.***,
община ***, обл.Варна, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж. Цената по договора за продажба е посочена в
размер на 53879 лева, която сума ще бъде осигурена с банков кредит от
„Уникредит Булбанк“АД гр.София, по силата на договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице № *** сключен на ***г. и ще бъде
заплатена на продавача по банков път след вписване на нотариалния акт и
представяне на банката на удостоверение вписана първа по ред договорна ипотека
в нейна полза /л.32-33/.
С вноски бележки
от ***г., ***г., ***г., ***г. и ***г. ищецът е извършил пет вноски по банковата
сметка на ответницата, по която е отпуснат кредита и от която са извършвани
погасяванията на задълженията по кредита. Във вносните бележки за вносител са
вписани имената на ищеца, неговия ЕГН, както и номер и дата на издаване на документ
за самоличност, а като основание е вписано „вноска по кредит“ /л.6-10/.
Ответницата е
оспорила автентичността на представените с исковата молба документи – вносни
бележки с твърдения, че подписът положен за ищеца не е изпълнен от него. Ищецът
е заявил, че ще се ползва от документите, представил е оригинал на същите и е
открито производство по оспорване истинността им, като проверката на
истинността (автентичността) на вносните бележки е извършена посредством
назначена съдебно-почеркова експертиза.
В заключението си
вещото лице посочва, че подписите положени за вносител във вносни бележки от ***г.,
***г., ***г., ***г. и ***г. са изпълнени от И.Р.Х..
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно дадено, обосновано и неоспорено от
страните по делото /л.78-83/.
С оглед
заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза
оспорването на документите следва да се приеме за недоказано, като разноските
свързани с това оспорване да се възложат на ответницата независимо от изхода на
спора.
На 16.11.2015г.
ответницата е поискала от „Уникредит Булбанк“ АД да бъде проведена среща с
представител на банката, на която да бъде обсъдено преструктуриране или
погасяване на кредитите отпуснати на ответницата и на И.Х. и С.Ц.. В молбата
подписана от тримата кредитополучатели са изложени твърдения идентични на
възраженията на ответницата изложени в отговора на исковата молба относно
целите за изтегляне на кредитите и извършваните погасявания по тях /л.111-114/.
За изясняване
фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и
на страните са допуснати гласни доказателства.
В заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се посочва, че при отпускане на
кредита на ***г. банката е удържала такси в размер на 1360 евро, а на същата
дата 59370 евро са преведени по сметка на „Консорциум Реми груп“ АД, 2770 евро
са изтеглени в брой на каса и по банковата сметка на ответницата е останала
сума в размер на 4486.34 евро. Вноски за погасяване на задълженията по договора
за кредит са правени само от ответницата до ***г. включително. За периода от ***г.
до ***г. вноски по банковата сметка на ответницата са правени както лично от
нея, така и от ищеца И.Р.Х., както и от И.Д. Х. и от Р.И.Х.. В периода от ***г. до ***г. вноски по
сметката на ответницата са правни от Д.Р.Х.. Вноските не са правени на
уговорената в договора за кредит падежна дата, не са правени всеки месец, като
част от вноските са правени в лева, а други във валутата, в която е отпуснат
кредита – евро. Общия размер на внесените от ищеца суми по банковата сметка на
ответницата, от която са извършвани погасяванията по договора за кредит са в
размер на 7535.12 евро, с левова равностойност 14753.96 лева. Вещото лице в
табличен вид е представило как е усвоена сумата по кредита, кога, в какъв
размер и от кого са правени вноски по банковата сметка на ответницата,
послужили за погасяване на задължения по договора за кредит. Банковата сметка
на ответницата с IBAN *** в размер на 7535.12 евро, с левова равностойност
14753.86 лева.
В показанията си
призования по искане на ответницата свидетел Р.И.Х., баща на ищеца, чичо на
ответницата и управител на „Консорциум Реми груп“АД заявява, че ответницата е
закупила две жилища от „Консорциум Реми груп“ АД. Първото жилище било на ул. „***“,
по което ответницата изплатила ипотеката, а второто се намирало в комплекс „***“
на брега на морето. Свидетелят правил вноски по кредита на ответницата, тъй
като бил солидарен длъжник и отговарял за задълженията със собствен апартамент
в ж.к. „***“. В апартамента на свидетеля живеели синовете му и имало реална
опасност да бъде продадено от съдия-изпълнител, което впоследствие се случило и
жилището било продадено от съдия-изпълнител, а продажната цена отишла за
погасяване кредита на ответницата. Жилището на ответницата в комплекс „***“
било собственост на ответницата и доколкото било известно на свидетеля
продължавало да е нейна собственост. Свидетелят заявява, че синовете му също са
правили вноски по кредита и имат заведени дела срещу ответницата. Свидетелят
живеел отделно от синовете си от 1995г. Те работели в дружеството, но изцяло
били разделени, както и доходите им. Жилището в бл.*** в ж.к. „***“ било
ипотекирано по договора за кредит на отвентицата и синовете на свидетеля
правили вноски защото знаели, че ще ги изгонят от това жилище. Свидетелят
твърди, че със синовете си не е обсъждал графици на плащания, конкретни суми,
лихви, лихвени проценти и други условия по кредита. За изоставането в
плащанията на вноските по кредита свидетеля научавал от уведомленията, които
получавал. Свидетелят не знае дали ищеца
е търсил ответницата за да я уведоми, че ще внася суми по сметката ѝ.
Заявява, че е правил вноски за погасяване на кредита, тъй като знаел, че като е
внесъл едни пари ще може да си ги вземе по съдебен път. Излага твърдения за отношенията между него и ответницата, като дистанцираност се
получила през ***г., когато ответницата и съпруга ѝ прехвърлили на сина
на свидетеля Д.дяловете си в дружество „Реми проект“, като преди това присвоили
неразпределената продажба, а дружеството имало задължения към фиска в размер на
120000 лева. Фирмата била оглозгана изцяло и Д. изкупил като циганин бездомник
изпразнено дружество. Свидетелят отрича да е отправял молба до ответницата и до
други лица да помогнат за преодоляване лошото финансово състояние на фирмата.
При обявяването на факта, че се продават най-елитните апартаменти на брега на морето,
три от тях били закупени от ответницата, И. и съпругът на ответницата, като
никой от тях не поискал да види дали апартаментите са готови за ползване.
Свидетелят отрича да е получавал средства в брой от ответницата.
Воденият от
ответната страна свидетел К.Н.Г., твърди, че познава страните, тъй като в
периода от ***г. до ***г. работел като юрисконсулт в „Консорциум Реми груп“. Р.Х.
бил изпълнителен директор, синът му Д.Х. бил управител на няколко дружества,
включени в групата на тези предприятия, Г.Х. била управител на едно от
предприятията в консорциума. В края на ***г.
консорциума започнал да изпитва финансови затруднения, които в началото на ***г.
се задълбочили, тъй като предприятието изтеглило кредити и договори за лизинг в
много голям размер. През август ***г. бил изтеглен кредит за 2 млн. евро и тъй
като нямало възможност за допълнително финансиране от банката, изпълнителния
директор на дружеството се обърнал с предложение към ключови служители на
компанията да закупят от предприятието обекти в жилищна сграда, която била
собственост на „Консорциум Реми груп“ в гр.*** и представлявала апартаменти и
хотел. Предложението било след като се
прехвърли собствеността върху въпросния обект за съответното лице погасителните
вноски по този жилищен кредит да се поемат изцяло от изпълнителния директор,
като по вътрешните отношения между страните апартаментите да се считали за
собственост на „Консорциум Реми груп“. При намиране на купувач за
апартаментите, те да бъдат продадени от името на лицето, като продажната
цена да се внесе за погасяване на остатъка от кредита, а останалата сума да се
преведе по сметка на дружеството. Свидетелят получил такова предложение, но го
отклонил, тъй като риска бил твърде голям. Други лица също получили такива
предложения и се консултирали със свидетеля дали представлява риск, като
ответницата не била сред тези лица. Бил изготвен списък с лицата, които
трябвало да изтеглят кредитите, а на свидетеля било възложено да изготви
предварителните договори, въз основа на които „Уникредит Булбанк“ АД да отпусне
въпросните кредити. Сумите по договорите за кредит не били реална цена, а били
съобразени с кредитоспособността на определеното лице. Нещата се ръководели от Р.Х.,
който консултирал банката какви са финансовите възможности на съответното лице.
Кредити изтеглили ответницата, нейния брат И.Х., С.Ц., който е мъжа, с който
ответницата живее на семейни начала, бившата съпруга на изпълнителния директор
Е.Т., сина му Д.Х. и един от членовете на съвета на директорите на консорциума
Н.К. За Р.Х. също бил изготвен такъв договор, но не бил одобрен, тъй като
участвал като съдлъжник по всички кредити. Предложението било да се закупи
фиктивно апартамент от жилищна сграда с работно наименование „Белица“, целта
била да се подпомогне предприятието, като Р.Х. даде обещание да погасява всички
вноски и апартамента да се счита за собственост на консорциума. По никакъв
начин не били документирани вътрешните отношения между страните, според които
собственик на апартамента бил „Консорциум Реми груп“. Предложенията били
отправяни на лични срещи между конкретния служител и Р.Х.. Нямало обща среща,
но след третата, четвъртата среща нещата се разчули и започнало да се говори
свободно. Свидетелят не е присъствал на среща между Р.Х. и ответницата, но бил
потърсен от нея за съвет през ***г. по повод непогасени вноски по кредита.
В проведена очна ставка
между свидетелите К.Г. и Р.Х. и двамата свидетели поддържат дадените до този
момент показания.
Свидетелят Х.
твърди, че е отправял офертно предложение за закупване на апартамент към
най-малко 100 човека, включително и двама от присъстващите на съдебното
заседание. Отрича да е правил уговорка, че апартамента ще се счита собствен на
„Консорциум Реми груп“. Заявява, че като поне малко образован човек не може да
продаде един апартамент с нотариален акт, а след това да го счита за свой.
Отрича също да е отправял предложение да погасява вземания по договорите за
кредит, когато се продаде един апартамент и кредита не е напълно погасен,
средствата отивали първо за погасяване.
Свидетелят Г.
заявява, че лично е получил предложение да закупи апартамент в жилищната сграда
в гр.Бяла, а всички погасителни вноски да бъдат плащани от Р.Х.. В случай на
намиране на купувач, продажната цена трябвало да се отнесе за погасяване на
остатъка по кредита, а евентуалната горница да отиде в собственост на
„Консорциум Реми груп“. Свидетелят не присъствал на други срещи, но при него
идвали хора да се консултират дали това носи правен риск за тях.
В показанията си
св. Д.Р.Х., брат на ищеца и първи братовчед на ответницата, твърди, че знае за
изтеглен от ответницата банков кредит от „Уникредит Булбанк“, който бил
използван главно за закупуване на апартамента. Ищецът правил вноски по кредита
на ответницата, помагал ѝ. Свидетелят също правил вноски по този кредит,
като внесъл приблизително 5 хил. евро. Говорил няколко пъти с ответницата да му
върне парите, но не получил такова обещание. Не знае как ищеца е определял
датите и сумите, които е внасял. Счетоводителката на консорциума помагала на
свидетеля и на ищеца при попълване на платежните нареждания. Свидетелят
заявява, че не знае от къде брат му е научил сметката на ответницата, както и
не е получавал съвет от баща си.
Свидетелката В.Я.Л.
заявява, че от ***г. е на работа в „Консорциум Реми груп“ АД като главен
счетоводител и не знае да е имало уговорки между изпълнителния директор и
ответницата за погасяване на задълженията ѝ по ипотечен кредит. На
свидетелката не е известно средства от личната сметка н управителя на дружеството или от сметка на
дружеството да са внасяни по сметка на ответницата. Свидетелката парила вносни
бележки за внасяне на суми по кредита по молба на ищеца, но не коментирала с
него защо той погасява кредита.
Показанията на
всеки един от разпитаните свидетели следва да се преценяват при условията на
чл.172 ГПК, предвид тяхната възможна заинтересованост от изхода на спора.
Свидетелят Р.Х. е баща на ищеца, чичо на ответницата и представляващ
„Консорциум Реми груп“ АД - третото за
спора лице, от чието име ответницата твърди да са правени вноските по кредита.
Свидетелите Р.Х. и Д.Х., брат на ищеца, са заинтересовани от изхода от спора и
с оглед извършването на вноски за погасяване на задълженията по договора за
кредит на ответницата, по начина, по който са извършвани плащанията и от ищеца.
Свидетелката Л. е служител на „Консорциум Реми груп“, св. Господинов е подал
сигнал до прокуратурата срещу Р.Х. и по делото са представени писмени
доказателства за влошените отношения между тях и разменяна кореспонденция по
електронна поща.
Съдът е допуснал
въпроси по реда на чл.176 ГПК към ищеца, като начинът на формулиране на
въпросите не дава възможност за прилагане санкцията по чл.176, ал.3 ГПК при
даване на уклончиви или неясни отговори. При дадените от ищеца обяснения, той
заявява, че документи за кредита на ответницата е получил от баща си, който е
гарант по кредита. Ищецът твърди, че не знае дали баща му и брат му Д.Р.Х. са
внасяли пари по кредита и защо. Твърди още, че не знае дали и други служители
на „Консорциум Реми груп“ АД са внасяли пари по кредита на ответницата. На
въпрос как и кой е определял размера на сумата, която да се внесе, ищецът
отговаря, че е вкарвал колкото може. Вноските били правени в определен клон на
банката, тъй като той бил на центъра и бил удобен за ищеца. Ищецът твърди, че в
периода от 05.03.2013г. до 23.10.2013г. не е бил служител на „Консорциум Реми
груп“ АД, а вноските не са внасяни на падежна дата, а в моменти, в които му е
било удобно. Ищецът заявява, че не е получавал от баща си парични средства за
покриване кредита на ответницата, а всички средства са идвали от личното му
дружество и по никакъв начин не е замесен баща му. Свидетелката отрича да е
давала лично на ответницата пари от касата на дружеството за погасяване на
кредита.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По повод
спора между страните относно правната квалификация на предявения иск основан на
института на неоснователното обогатяване, според настоящия състав на съда
според изложените по делото твърдения на страните правната квалификация на
предявения иск е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Твърденията са за извършвани вноски
постъпвали по банкова сметка ***, които са послужили за погасяване на нейни
задължения към кредитора ѝ по договор за банков кредит. Фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, включително както се твърди от ищеца без наличие на някакво
правоотношение между страните. Твърденията са за пряко разместване на
имуществени блага между страните в резултат на активните действия на ищеца –
внасяне на конкретни суми по банкова сметка ***, а не за плащания направени
директно към третото за настоящия спор лице кредитор по ипотечния кредит на
ответницата. Искът по чл.59 ЗЗД има субсидиарен характер и е на разположение на
този, който не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, нито с
друг иск. В тази хипотеза имущественото разместване не се дължи на пряка
предметна престация, а е усложнено.
Ищецът е внасял суми по банкова сметка ***, сумите са постъпвали по нейната
сметка и след това са служили за погасяване на нейни задължения, поради което
исковата претенция е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като без
значение, че ищецът е знаел, че банковата сметка на ответницата, по която внася
сумите служи за погасяване на задължения по сключен договор за ипотечен кредит.
В полза на ответната страна са допуснати гласни
доказателства, които ищецът поддържа да са недопустими на основание чл.164,
ал.1, т.3 ГПК и при наличие на изрично противопоставяне на страната срещу
допускането им. Законодателят е предвидил, че принципно са допустими свидетелски
показания във всички случаи освен посочените в чл.164, ал.1 ГПК изключения. В
чл.164 ГПК е предвидена възможност да бъдат допустими свидетелски показания и
по отношение на факти и обстоятелства, които са сред посочените в чл.164, ал.1 ГПК. Така законодателят действително е постановил, че свидетелски показания са
недопустими за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева,
като е предвидил и две изключения от това правило, при които показанията могат
да бъдат допуснати и съобразени при решаване на спора. Свидетелски показания за
обстоятелства по чл.164, ал.1, т.3 ГПК биха били допустими при изрично съгласие
на страните, каквото в случая не е налице. Те са допустими също и без наличие
на такова съгласие и дори при изрично противопоставяне, когато се касае за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, сключени между
съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по
сватовство до втора степен включително. Твърденията на ищцата са за наличие на
договор (обещание) между нея и нейния чичо Р.Х., по силата на който той се е
задължил да заплаща изцяло задълженията възникнали за нея по договора за
ипотечен кредит, както и за наличие на договор между ищеца и Р.Х., по силата на
който ищеца е внасял суми по банковата сметка на ответницата, но не от свое
име, а от името и за сметка на баща си Р.Х.. Твърденията на ответницата са за
наличие на неформални договори сключени между роднини сред посочените в чл.164,
ал.1, т.3 ГПК, поради което и свидетелските показания се явяват процесуално
допустими за установяване на тези твърдения и могат да послужат при решаване по
същество на спора.
С оглед твърденията на страните, с доклада по
делото, е разпределена доказателствената тежест между тях. В тежест на ищеца бе
възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване нареждането от негова страна и съответно постъпването на
суми по банковата сметка на ответницата в „Уникредит Булбанк“ АД по описания в
исковата молба начин (дати на внасяне, размер и валута на плащанията). Ищецът
доказа нареждането на сумите и постъпването им по банковата сметка на
ответницата, чрез представените вноски бележки и чрез заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Истинността на представените
вносни бележки бе проверена в хода на производството след оспорването ѝ
от страна на ответницата и се установи от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-почеркова експертиза.
В тежест на ответницата бе възложено да докаже
твърдените с отговора на исковата молба положителни факти, които счита, че
изключват правата на ищеца - ищеца е правил вноските по нейната сметка от името
и за сметката на трети за спора лица – Р.И.Х. и „Консорциум Реми Груп“ АД,
истински кредитополучател по договора за кредит да е „Консорциум Реми Груп“ АД,
както и ищецът да е извършвал плащанията в изпълнение на свой нравствен дълг.
Действителен кредитополучател по договора за
ипотечен кредит е ответницата, а не третото за спора лице „Консорциум Реми
груп“ АД. Сумата по договора за кредит е постъпила по банкова сметка ***-голямата
част е преведена по сметка на „Консорциум Реми груп“ АД с посочено основание
„по договор покупко-продажба на апартамент“. Дори при кредитиране изцяло на
показанията на свидетеля К.Г. относно отправянето на предложение (молба) от
представляващия „Консорциум Реми груп“ АД към ответницата за закупуване на
апартамент на дружеството с ипотечен кредит, поемане на обещание за погасяване
на вноските по кредита със средства на дружеството и изготвянето на
предварителен договор от юрист на дружеството, това не води до извод за
различен от ответницата кредитополучател. Банковият кредит е отпуснат за
придобиване собствеността върху конкретен недвижим имот и кредитополучател
лицето, което е придобило собствеността върху този имот със средствата от
кредита – ответницата.
Дори да се приеме за доказана тезата изложена в
отговора на исковата молба, то влошеното финансово състояние на дружеството и
отправената към ответницата молба са от значение за нейните мотиви при
сключване на договора за покупко-продажба, но не се отразяват на
действителността на същият. Според твърденията на ответницата покупко-продажбата
на недвижимия имот е фидуциарна сделка – страните са желали настъпването на
правните последици (прехвърлянето на собствеността) само временно и условно,
като тя като приобретател се е задължила да прехвърли получената вече
собственост върху имота на трето лице посочено от фидуцианта. При приемане на
тези твърдения за доказани отново ответницата е придобила собствеността върху
имота и се е задължила по договора за ипотечен кредит във връзка с
придобиването на тази собственост, т.е. отново тя, а не друго лице е
кредитополучател по договора за кредит.
Според разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка
от страните има задължение да установи, фактите на които основава своите
искания или възражения. Установяването на тези твърдени от страната положителни
факти следва да бъде извършено чрез пълно и главно доказване, като санкцията за
страната, която не успее да ги докаже е тези факти да бъдат приети за
недоказани при постановяване на съдебния акт по същество и би могло да доведе
за неблагоприятен за страната резултат при решаване на спора. Доказването е
процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното
право и предопределя правните изводи на съда. Пълното доказване е онова, което
води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за
спора факт или обстоятелство.
Твърденията на ответницата изложени в отговора
на исковата молба са, че ищецът е правил вноски по нейната банкова сметка *** –
Р.И.Х. и „Консорциум Реми Груп“ АД. Тези твърдения на ответницата останаха недоказани
по изискуемия в закона начин – пълно и главно.
Показанията на св.К.Г. са за отправено до него
предложение за закупуване на недвижим имот с ипотечен кредит и отправени сходни
предложения до други ключови служители на „Консорциум Реми груп“АД. Свидетелят
не е присъствал на среща между Р.Х. и ответницата, на която да е поето
задължение за погасяване на задълженията по договора за ипотечен кредит на
ответницата, като последната не е била сред лицата, които са се посъветвали със
свидетеля за рисковете от отправеното им предложение. В период от повече от
година (от 16.04.2009г. до 04.06.2010г.) след усвояване на сумата по договора
за ипотечен кредит вноски за погасяване на задълженията по същия са правени
само от ответницата, което е в
противоречие с изложеното в отговора на исковата молба и на твърдяната
уговорка вноските да се извършват за сметка на „Консорциум Реми груп“ АД. Дори
да се приеме, че Р.Х. е поел задължение за заплащане на задълженията на
ответницата по договора за ипотечен кредит, това не води автоматично до извод,
че извършените от ищеца плащания са от името и за сметката на баща му или
представляваното от него дружество.
Според събраните по делото доказателства –
показанията на разпитаните свидетели и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза твърдения от ответницата факт – вноските да са правени от ищеца от
името и за сметка на трето за спора лице е един възможен и житейски логичен
факт, но не и единствения възможен факт. Не се установи по безспорен начин
ищецът да е извършвал вноските от името и за сметката на трето за спора лице,
както и кое точно е това лице, като възможен мотив за извършване на вноските е
също препятстването извършване на публична продан на недвижим имот на бащата на
ищеца, който имот е ползван от ищеца.
Следва да се отбележи също, че приемането на
този довод би освободил ответницата от задължение да върне внесените от ищеца
суми в настоящето производство, но не и от задължението да ги върне на третото
за спора лице, от чието име са правени плащания, тъй като е придобила с валидна
правна сделка собствеността върху недвижимия имот описан в нотариалния акт от ***г.,
като без значение е дали имота е въведен в експлоатация.
На последно място не се установи и наличието на
нравствен дълг на ищеца, който да е изпълнен с внасянето на суми за погасяване
на задълженията на ответницата по договора за ипотечен кредит. Нравственият дълг е обективно съществуващ дълг,
който не се определя като такъв от отношението на лицето към него. Страните са
първи братовчеди и между тях съществува сравнително близка родствена връзка, но
това не създава за ищеца нравствен дълг да погасява задължения на ответницата,
дори същите да са поети с основен мотив да бъде финансово подпомогнато
дружество представлявано от бащата на ищеца.
След като ищецът доказа настъпилото разместване
на имуществени блага между страните изразяващо се във внасяне на парични
средства по банкова сметка ***, а последната от своя страна не доказа по
изискуемия от закона начин наличието на основание за задържане на получените
суми, то исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена
изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1890.44 лв., от които 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по настоящето дело, 300 лева депозити за вещи лица и 590.44 лева заплатена държавна такса по предявения иск Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответницата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.Х., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 14761 /четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и един/ лева, представляваща сбор от внесени без правно основание суми в периода от 05.03.2013г. до 22.10.2013г. по кредитна сметка № *** разкрита на ответницата в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с договор за кредит № ***г. с кредитополучател Г.Д.Х., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 02.03.2018г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.Х., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1890.44 лв. /хиляда осемстотин и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: