№ 401
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500598 по описа за 2022 година
С решение № 30 от 15.03.2022 год. по гр.д. № 208/2021 год. Пирдопският районен съд
на основание чл. 135 от ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на И. Р. Р. договора
за дарение, сключен с нотариален акт № 12, том II, рег. № 1826, дело № 197 от 2018 год. на
нотариус с район на действие ПРС в частта, с която П. С. В. е дарил на П. С. В.
притежаваните от него по наследство от С.П. В. /починал на 31.01.2017 год./ идеални части,
а именно - 1/6 ид.ч. от описания в акта недвижим имот: УПИ VI-88 в кв. 30 по плана на с. Ч.
при съседи: от изток улица Х.Б., от запад – УПИ VII-85, от север – УПИ V-87, от юг – улица
И. У., заедно с построените в имота сгради – едноетажна полумасивна жилищна сграда,
цялата със застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда – склад със застроена площ 24
кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ 38,67 кв.м.; паянтова
стопанска сграда, цялата със застроена площ 48,42 кв.м., по предявените искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. С решението съдът е прекратил производството по делото в
частта, с която И. Р. е предявил иск за намаляване на запазеното пожизнено и безвъзмездно
право на ползване на ответницата П. В. до размера на прехвърлените притежавани от нея 4/6
ид. и за обявяване относителната недействителност /нищожност/ на сделката за учредяване
право на ползване върху целия имот по отношение на ищеца – кредитор с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 12, том II, рег. № 1826, дело № 197 от 2018 год. на нотариус с
район на действие ПРС, като недопустимо.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата П. В.
1
в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Счита, че
съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като искането на ищеца било за обявяване на
сделката за недействителна по отношение на всички /неограничен кръг лица/, поради което
неправилно в решението съдът обявил договора за недействителен само по отношение на
ищеца. Освен това съдът според въззивницата е мотивирал решението си с неприети по
надлежния ред писмени доказателства, а именно – с изпълнителен лист № 285/01.11.2018
год. на СГС. Твърди, че по делото е представен друг изпълнителен лист, който е бил приет
от съда, но не и цитирания по-горе изпълнителен лист.
Подадена е въззивна жалба срещу решението и от ответника П. В. в частта, с която е
уважен иска по чл. 135 от ЗЗД, също с оплаквания, че съдът се е произнесъл по непредявен
иск и е мотивирал решението си с неприет по делото като писмено доказателство
изпълнителен лист. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
иск.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Ищецът твърди в исковата молба, че е кредитор на ответника П. В., който е осъден с
присъда № 96 от 25.03.2015 год. по нохд. № 500/2014 год. на СГС, влязла в сила на
26.09.2017 год., с която същият е осъден да му заплати сумата 50 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от убийството на бащата на ищеца Р. Р., ведно със законната лихва,
считано от 21.11.2012 год. до окончателното изплащане.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том II, рег. № 1826, дело № 197
от 2018 год. на нотариус с район на действие ПРС ответниците П. А. В. и П. С. В. са дарили
на П. С. В. притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот: УПИ
VI-88 в кв. 30 при съседи: от изток улица Х.Б., от запад – УПИ VII-85, от север – УПИ V-87,
от юг – улица И. У., заедно с построените в имота сгради – едноетажна полумасивна
жилищна сграда, цялата със застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда – склад със
застроена площ 24 кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ
38,67 кв.м.; паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ 48,42 кв.м., като
дарителката си е запазила правото на безвъзмездно ползване на дарявания имот до края на
живота си.
Ищецът твърди, че почти веднага след влизане в сила на присъдата ответникът,
знаейки, че е длъжник и е осъден да заплати посоченото обезщетение, целенасочено се е
разпоредил с идеалните части от наследствения си имот, дарявайки ги на сестра си П. С. В.,
именно с цел да намали имуществото си и да затрудни възможността за удовлетворяване на
кредитора-ищец. Сочи, че разпореждането с 1/6 ид.ч. от гореописаните имоти представлява
увреждаща сделка по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Моли съда да обяви за недействително
разпореждането със собствените на длъжника 1/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти,
придобити по наследство от С. В..
С присъда № 96 от 25.03.2015 год. по нохд. № 500/2014 год. на СГС П. С. В. е признат
за виновен в това, че умишлено умъртвил Р. И. Р., като на 21.11.2012 год. нанесъл удар с
2
дървена домакинска дъска в лявата слепоочно-теменна област на главата на Р., в резултат на
което му била причинена тежка черепно-мозъчна травма, последвана на 01.12.2012 год. от
неговата смърт, поради което подсъдимият е осъден на седем години лишаване от свобода,
както и да заплати на гражданския ищец И. Р. Р. – син на убитото лице сумата 50 000 лева –
обезщетение за причинени му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Присъдата е влязла в сила на
26.09.2017 год. Издаден е изпълнителен лист № 285/01.11.2017 год. по нохд. № 500/2014
год. на СГС за присъденото обезщетение.
Видно от удостоверение изх. № 207/14.02.2022 год. на СО-район „Л.“ ищецът по
делото е син на П. А. В., а ответницата П. С. В. е негова сестра.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове са конститутивни, с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Според тази разпоредба кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването
им е знаел за увреждането.
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, тъй като волята на ищеца била да предяви иск за прогласяване
недействителността на извършената от ответника-длъжник разпоредителна сделка по
отношение на всички лица, а не само по отношение на кредитора. Обстоятелствената част
на исковата молба, заявеният от ищеца петитум и посочената правна квалификация
несъмнено сочат на предявен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. По този иск обявената
недействителност е само по отношение на кредитора- ищец, упражнил правото си по чл. 135
ЗЗД. Въз основа на съдебното решение по отменителния иск се счита, че действието не е
извършено от длъжника и кредиторът разполага с правото да се удовлетвори от
имуществото, предмет на увреждащото действие. Именно поради това, че обявената
недействителност е относителна, а не абсолютна, с обжалваното решение съдът е прогласил
договора за дарение за недействителен само в отношенията между кредитора и длъжника.
Решението, с което е уважен иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД няма за последица връщане на
имуществото в патримониума на длъжника. Имуществото, предмет на сделката, чиято
относителна недействителност е обявена с обжалваното решение, се счита за собствено на
длъжника единствено в отношенията между кредитора и длъжника и то доколкото
кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имуществото. В отношенията
между длъжника и третото лице – приобретател сделката се явява действителна. Точно
поради това решението на районния съд би било недопустимо в случай, че беше обявил
абсолютната недействителност /нищожност/ на атакуваната сделка, което правилно не е
направено от районния съд. Следва да се посочи също така, че дори да беше налице
непроизнасяне на съда по цялото искане /в случай, че се приеме, че искът е бил предявен за
прогласяване нищожност на сделката по отношение на всички лица, а не само по отношение
на кредитора/, то не ответника, а ищецът би имал интерес да навежда оплаквания в този
3
смисъл и да иска допълване на постановеното решение, което в случая не е направено.
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника възниква при наличието на фактически състав, включващ следните
елементи: съществуващо вземане, което не е прекратено или погасено по давност /не е
необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо и същото да е установено с влязло в сила
съдебно решение/; вземането да е възникнало преди извършване на действието, чието
обявяване за недействително се иска или вземането да е възникнало след това, ако
длъжникът и лицето, с което е договарял са действали с намерение да увредят кредитора;
извършването на действие, което да уврежда кредитора, т.е. да намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника и причинна връзка между
действието и увреждането.
По делото е доказано наличието на вземане на ищеца срещу прехвърлителя по
оспорената сделка за сумата 50 000 лева. По въпроса за съществуването на вземането е
формирана сила на пресъдено нещо с присъда № 96 от 25.03.2015 год. по нохд. № 500/2014
год. на СГС.
В доктрината и съдебната практика е прието, че качеството на длъжник по
отношение на делинквента възниква от момента на увреждането /така решение № 311/2010
г. по гр. д. № 308/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и др. /, респ. от този момент пострадалият от
деликта става носител на субективното право на обезщетение за увреждането.
Прехвърлителната сделка, с която ответникът се е разпоредил с притежаваните от него 1/6
ид.ч. от имотите, е извършена на 30.04.2018 г., т. е. след като ищецът е станал кредитор по
вземане от деликт. Съгласно чл. 133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи
цялото имущество на длъжника, а право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от него. Това означава, че от момента, в който пострадалият е придобил
качеството кредитор, той може да бъде увреден от всяка разпоредителна сделка, с която
длъжникът намалява имуществото си и следователно има право да иска такава да бъде
обявена за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД. Следователно въпросът за
датата на влизането на присъдата и датата на издаване на изпълнителния лист за главницата
е ирелевантен. Поради това без значение е дали районният съд е мотивирал решението си
въз основа на изпълнителен лист № 285/01.11.2017 год. по нохд. № 500/2014 год. на СГС,
който не бил приет по надлежния ред. Независимо от това следва да се отбележи, че и този
довод за допуснато от съда процесуално нарушение е несъстоятелен. Това е така, тъй като
изпълнителният лист е представен с исковата молба, видно от описа в раздел „Приложения“
/т. 3 от описа/, а в проведеното о.с.з. на 17.02.2022 год. съдът изрично е посочил, че приема
представените с исковата молба писмени доказателства под опис от № 2 до № 9 вкл., като
същият фигурира и в кориците на делото и е приложен на л. 23 по гр.д. № 208/2021 год. на
ПРС.
Налице са всички елементи от фактическия състав, необходим за уважаване на
предявения иск:
Деянието е извършено на 21.11.2012 г. а бащата на ищеца е починал на 01.12.2012
4
год. От този момент в полза на неговите наследници е възникнало вземането за
обезщетение за непозволено увреждане, поради което те са придобили качеството на
кредитори. Както беше посочено, не е било необходимо вземането да е станало изискуемо и
ликвидно. Вземането за обезщетение от непозволеното увреждане е станало ликвидно на
26.09.2017 год., когато е влязла в сила присъдата, с която вземането е било определено по
размер. В този смисъл съдът намира за установено, че ищецът е кредитор на ответника и
вземането е възникнало преди оспорената разпоредителна сделка с н.а. № 12, дело №
197/30.04.2018 год. От момента на влизане в сила на присъдата вземането става изискуемо
(т. 2 на ТР № 5 на ОСГК и ОСТК на ВКС от 5.04.2006 г.), тъй като с нея е бил определен
размера на обезщетението.
Ответникът П. С. В. е осъществил действия по прехвърляне на притежаваните от него
идеални части от процесния имот, с което е увредил ищеца, тъй като е намалил
имуществото си и с това е затруднил ищеца да събере своето вземане. Увреждането е
обективен факт и не е необходимо това да е целен резултат. Цялото имущество на
длъжника служи за обезпечение на изпълнението на паричните му задължения, които са
възникнали още при увреждането.
Увреденият кредитор е в правото си да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, за да обезпечи
реалното изпълнение на своето вземане, което е в значителен размер 50 000 лв., като обяви
за относително недействителна на отчуждителната сделка. Според трайната съдебна
практика знание от страна на лицето, с което длъжникът е договарял за увреждането, което
понася кредитора в резултат на сделката се изисква само, когато тя е възмездна. Когато
сделката е безвъзмездна, знание за увреждане е необходимо само у длъжника /решение №
185 от 22.11.10 г. по т. д. № 136/10 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др./.
Още повече, че в случая приобретателят по безвъзмездната сделка е сестрата на длъжника,
за която важи и презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Това обуславя извод за основателност на предявения иск за обявяване частичната
недействителност на сделката, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 15.03.2022 год. по гр.д. № 208/2021 год. на
Пирдопския районен съд, с коeто съдът е обявил за недействителен по отношение на И. Р. Р.
договора за дарение, сключен с нотариален акт № 12, том II, рег. № 1826, дело № 197 от
2018 год. на нотариус с район на действие ПРС в ЧАСТТА, с която П. С. В. е дарил на П. С.
В. притежаваните от него по наследство от С.П. В. /починал на 31.01.2017 год./ 1/6 ид.ч. от
описания в акта недвижим имот: УПИ VI-88 в кв. 30 по плана на с. Ч. при съседи: от изток
улица Х.Б., от запад – УПИ VII-85, от север – УПИ V-87, от юг – улица И. У., заедно с
5
построените в имота сгради – едноетажна полумасивна жилищна сграда, цялата със
застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда – склад със застроена площ 24 кв.м.,
двуетажна паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ 38,67 кв.м.; паянтова
стопанска сграда, цялата със застроена площ 48,42 кв.м., по предявените искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която ответницата П. С. В. е осъдена да
заплати на ищеца сумата 505,52 лв., представляваща направените по делото разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6