ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4107
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К.Частно наказателно дело №
20231110215402 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213, ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е по изпратени материали в Софийския районен съд от Софийска
районна прокуратура (СРП), ведно с жалба до СРС от лицето Р. Б. М., с която се иска
да й бъдат освободени парите от запори в две банки, като във връзка с това й искане е
било издадено постановление на прокурор при Върховна касационна прокуратура от
28.10.2022 г., с което се потвърждава постановление на прокурор при Апелативна
прокуратура - София от 09.06.2022 г., с което се потвърждава постановление на
прокурор при Софийска градска прокуратура от 24.02.2022 г., с което е било
потвърдено постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от
09.02.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 42806/2020 г.
по описа на СРП. Жалбата на М. е постъпила в СРП, като се препраща по
компетентност на СРС.
Настоящият съдебен състав, като се запозна с материалите по делото,
намери следното:
С постановление от 09.02.2021 г. прокурор при СРП е отказал да образува
досъдебно производство по пр. пр. № 42806/2020 г. по описа на СРП. С постановление
от 24.02.2022 г. прокурор при СГП е потвърдил този отказ. С постановление от
09.06.2022 г. прокурор при Апелативна прокуратура - София е потвърдил
постановлението на СГП от 24.02.2022 г. С постановление от 28.10.2022 г. прокурор
при Върховна касационна прокуратура е потвърдил постановлението на Апелативна
прокуратура - София от 09.06.2022 г. На 06.11.2023 г. е постъпила в СРП нова жалба от
Р. Б. М. по пр. пр. № 42806/2020 г. по описа на СРП, адресирана до СРС, с която се
1
иска да й бъдат освободени парите от запори в две банки.
След запознаване с материалите по делото, съдът намира, че депозираната
от Р. Б. М. до СРС жалба е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, поради няколко причини:
На първо място и съгласно разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК – „потвърденото
постановление за отказ да се образува досъдебно производство … подлежи на
обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок
от получаване на преписа“, а чл.213, ал.3 от НПК гласи, че „препис от постановлението
на прокурора от по-горестоящата прокуратура, с което се потвърждава отказът за
образуване на досъдебно производство, се изпраща на лицата по ал. 1“. Видно е, че за
съдебното обжалване се изпраща препис само от постановлението на прокурора от по-
горестоящата прокуратура, с което се потвърждава отказът за образуване на досъдебно
производство, а в разпоредбата не се говори за преписи от постановленията на всички
следващи по-горестоящи прокуратури. В тази връзка и съгласно цитираните две
разпореди, до съдебно обжалване се стига единствено след потвърждаването на отказа
да се образува досъдебно производство от по-горестоящата прокуратура, тоест при
престъпления подсъдни на СРС след постановлението на СГП, с което се потвърждава
отказът на СРП, а за престъпления подсъдни на СГС след постановлението на САП, с
което се потвърждава отказът на СГП. В случая обаче и към момента на постановяване
на акта на СГП, с който е бил потвърден отказът на СРП, не е била в сила разпоредбата
на чл.213, ал.4 от НПК, предвид на което контролът е продължил по реда на чл.213,
ал.1 от НПК от по-горестоящата прокуратура – Софийска апелативна прокуратура и
ВКП. След като вече контрол е бил осъществен от САП, тоест освен потвърждаването
на отказа от СГП имаме и произнасяне на САП по този въпрос, то вече няма как да е
налице съдебно обжалване, а районният съд няма как да контролира постановлението
на САП и това на ВКП, понеже възможността е единствено за контрол на
постановлението на прокурора от по-горестоящата прокуратура (СГП), с което се
потвърждава отказът, но не и на САП или ВКП. Редът за обжалване на прокурорските
постановления пред съда по чл.213, ал.4 от НПК за отказ да се образува досъдебно
производство не изключва възможността за обжалването на прокурорския акт по реда
на чл.213, ал.1 от НПК, който беше единствен до приемането на чл.213, ал.4 от НПК,
тоест контролът от по-горестоящата прокуратура по чл.213, ал.1 от НПК не е отменен и
продължава да съществува. В тази връзка съдебният контрол в настоящия казус се
изключва след изтичането на 7-дневния срок по чл.213, ал.4 от НПК или когато има
произнасяне и на още по-горестояща прокуратура над СГП, като в този случай остава
неотмененият контрол по реда на чл.213, ал.1 от НПК, който в настоящия казус е
проведен и изчерпан, а районният съд няма как да контролира постановленията на
САП и ВКП.
2
На следващо място, жалбата се подава в 7-дневен срок от получаване на преписа
от постановлението на СГП, с което е било потвърдено постановлението на СРП.
Постановлението на СГП е от 24.02.2022 г., а това на САП от 09.06.2022 г., поради
което и явно към момента на подаването на настоящата жалба – 06.11.2023 г.,
посоченият 7-дневен срок се явява отдавна пропуснат. Действително към момента на
произнасянията на САП и СГС не е била приета разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК,
но няма как да се счита, че след приемането й със задна дата могат да се упражняват
дадените с нея права, тоест разпоредбата е приета през месец юни 2023 г. и действа
занапред, а през 2022 г. е действал само редът по чл.213, ал.1 от НПК за обжалване на
отказите единствено пред по-горестоящата прокуратура и този ред е бил изчерпан.
Няма как при приемането на нови разпоредби те да действат със задна дата и да се
упражняват права назад във времето. В случая жалбата дори не е подадена в 7-дневен
срок след приемането на чл.213, ал.4 от НПК, а около 5 месеца по-късно. Предвид на
това и жалбата се явява просрочена, понеже не е била подадена в 7-дневен срок от
получаване на преписа от постановлението на СГП, с което е било потвърдено
постановлението на СРП.
На последно място, съдът намира, че не е налице и надлежна жалба по реда на
чл.213, ал.4 от НПК, тъй като по този ред се обжалва потвърденото постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, а в депозираната до СРС жалба никъде
не е посочено да се обжалва каквото и да е постановление, камоли за отказ да се
образува ДП. В нея са изложени твърдения за наложени запори на банкови сметки от
ЧСИ, като от съда се иска съдействие да бъдат освободени парите от запорите в две
банки. Реално с жалбата се иска отмяна на действия на ЧСИ по образувано
изпълнително производство, като редът за обжалване на действия на ЧСИ е предвиден
в ГПК и се осъществява пред гражданския съд, а не по НПК пред наказателен съд. В
тази връзка и по същество няма как да се говори за някакво престъпление, за което да
се образува наказателно производство, а явно се касае за чисто гражданскоправни
отношения във връзка със събиране на подлежащи на принудително изпълнение
парични вземания.
Предвид на всичко изложено до тук, депозираната от Р. Б. М. жалба до СРС
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде
прекратено.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. Б. М. жалба до СРС, с която
се иска да й бъдат освободени парите от запори в две банки, като във връзка с това й
3
искане е било издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство
по пр. пр. № 42806/2020 г. по описа на СРП.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД № 15402/2023 г. по описа на
СРС, НО, 99 състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Преписи от настоящото определение да се изпратят на СРП и на
жалбоподателката Р. Б. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4