№ 153
гр. гр.Несебър, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно
наказателно дело № 20242150200542 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „И.“ ЕООД против Наказателно постановление №
780651-F779210/31.07.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева за извършено нарушение по чл. 27, ал. 1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се излагат подробни доводи за отмяна на наказателното постановление, вкл. за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който
поддържа подадената жалба. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага
съображения за наличието на маловажен случай. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от надлежно упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и счита издаденото наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 20.07.2024 г. в 22.06 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – контейл бар „Иглика“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел
1
„В.М.“, стопанисван и експлоатиран от „И.“ ЕООД. Проверката била извършена от И. Л. И. на
длъжност „старши инспектор по приходите“ при в ЦУ на НАП и С.Н.Х. на длъжност „инспектор по
приходите“ при в ЦУ на НАП. По време на проверката е установено, че в обекта е монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство модел DATECS FP-2000 с ИН на ФУ DT508758 и
ИН на ФП 02508758. При проверката е изведен КЛЕН на ФУ за дата 20.07.2024 г., от който се
установява от ФКБ № ********** 0659, ФКБ № 0302741 0662, ФКБ № 0302744 0665 и ФКБ №
0302745 0666 от дата 20.07.2024 г., че артикул „Бира“ е регистриран неправилно в данъчна група
„Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо данъчна група „Б“ – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. С горното жалбоподателят не е
изпълнил задължението си да регистрира конкретната продажба в данъчна група съгласно чл. 27,
ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. За извършената проверка бил съставен
констативен протокол № 0202471 от 20.07.2024г.
Въз основа на извършената проверка и констатираните нередности, бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F779210/22.07.2024 г., за извършено
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. В акта е посочено, че е
установено от ФКБ № ********** 0659, ФКБ № 0302741 0662, ФКБ № 0302744 0665 и ФКБ №
0302745 0666 от дата 20.07.2024 г., че артикул „Бира“ е регистриран неправилно в данъчна група
„Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо данъчна група „Б“ – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, като „И.“ ЕООД не е изпълнило
задължението си да регистрира конкретната продажба в данъчна група, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2
от Наредба № H-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. АУАН е връчен на упълномощено от управителя лице.
Вследствие на горното нарушение, началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., в
качеството му на административнонаказващ орган, е издал атакуваното Наказателно постановление
№ 780651-F779210/31.07.2004 г., с което се приема, че е нарушен чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба H-
18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, изр. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. на дружеството-жалбоподател е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: протокол за извършена проверка от 20.07.2024 г., АУАН № F779210/22.07.2024 г.;
заверени копия от фискални бонове и КЛЕН, отчет от фискална памет; заповед № 445/16.06.2023 г.
и заповед № ЗЦУ-384/27.02.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП; разпит на актосъставителя
И. Л. И.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е
2
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024г. на изпълнителния
директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН въвеждат задължения за
актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението, обстоятелствата, при
които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Спазването на тези
норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието и приложимите
нарушени норми следва да бъдат описани по такъв начин, че за него да става ясно извършването на
какво нарушение му се вменява.
В АУАН на жалбоподателя се вменява извършването на нарушение по чл. 27, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Според цитираната разпоредба лицата по чл. 3 са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1.
група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност. Жалбоподателят е наказан, тъй като продадените стоки е
следвало да се включат в група „Б“, а не в група „Г“, което е установено при извършване на
проверката. В АУАН са описани 4 бр. ФКБ, които сами по себе си представляват 4 отделни
продажби, но в самия АУАН е посочено, че жалбоподателят не е изпълни задължението си да
регистрира конкретната продажба (една) в данъчната група. От начина, по който е описано
нарушението в АУАН не става ясно колко нарушения е извършил жалбоподателя – едно или
четири, и за това ще бъде наказан веднъж или четири пъти.
Съдът намира, че така описаното не е достатъчно от фактическа и правна страна за пълно и
точно описание на нарушението при спазване на цитираните норми от ЗАНН. Нито в АУАН, нито в
НП, по никакъв начин не е отразено продажбите на какви стоки и услуги се включват в група „Б” и
група „Г”. Това не може да се установи и от текста на чл. 27, ал. 1 от Наредбата, тъй като в този
текст са посочени единствено съответните ставки – 9 % и 20 %. Не става ясно по какъв начин
актосъставителят и наказващият орган достигат до извода, че алкохолните напитки (бира) се
облагат със ставка от 20 %, а оттам попадат и в обхвата на буква „Б”.
В тази връзка следва да се акцентира, че според чл. 66, ал. 1 от ЗДДС ставката на данъка от
20 на сто се определя за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната
освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. В чл. 66а от ЗДДС се посочват изрично
доставката на стоките и услугите, който се облагат със ставка 9 на сто за ресторантьорски и
кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително
състояща се в доставка на храна за вкъщи. От анализа на тези норми може да се направи извод, че
за пълно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението е следвало да се опише
представлява ли продажбата на алкохолни напитки (бира) доставка на стока или услуга по смисъла
3
на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, която попада в приложното поле на чл. 66, ал. 1 или ал. 2 или в чл. 66а от
ЗДДС, като се направят и съответните привръзки. Нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 е
бланкетна и посочва само конкретните ставки в отделните групи, които следва да се обособят в
паметта на ФУ, но не и съответните видове стоки и услуги, които подадат под съответната група. За
пълно описание на нарушението от правна страна е било необходимо да се препрати и към
съответната норма от ЗДДС, която свързва съответната доставка на стока или услуга с конкретната
ставка, приета за приложима от наказващия орган.
Горното нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него трябва
да е напълно ясно какво точно нарушение му се вменява още към момента на съставяне на АУАН и
НП. Същият не е длъжен да прави тълкуването, направено в настоящото съдебно решение, за да
стигне до действителната воля на наказващия орган. Тази воля следва да може да бъде определена
по ясен и категоричен начин още от текста на АУАН и НП. След като в тях липсва съществен
елемент от соченото нарушение, а именно съотнасяне на конкретно установените факти
(включването на продажбата на алкохолните напитки (бира) в група „Г” от фискалната памет на
ФУ) към относимите правни норми, определящи размера на данъчните ставки, то е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода, че обжалваното НП
следва да бъде отменено.
Отделно от горното, е налице разминаване в АУАН и НП относно конкретната хипотеза на
нарушение на законодателството – в АУАН се посочва, че е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС, а в НП – чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, което също нарушава правото на защита на нарушителя.
Не на последно място, в издаденото НП административнонаказващият орган е определил
по-леката санкция, предвидена в ал. 1 на чл. 185, вр. с ал. 2 изр. 2 от ЗДДС (от 1000.00 до 4000.00
лева), вместо общото наказание по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (от 6000.00 до 10000.00 лева), но липсват
мотиви защо АНО счита, че продажбата не е довела до неотразяване на приходи, който е
юридическият факт, обуславящ приложението на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС.
Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода, че обжалваното НП
следва да бъде отменено.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат
сторените в производството разноски, като НАП следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 100,00 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, за което
реално плащане са представени доказателства на л. 38 от делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 780651-F779210/31.07.2024 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във
вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „И.“ ЕООД с ЕИК ****, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000.00 лева за извършено нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
4
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. С., бул. „К.А.Д.“ № ** да заплати на „И.“
ЕООД с ЕИК **** сумата 100,00 (сто) лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5