Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. Кюстендил, 09.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на тридесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1729 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 441 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите .
Образувано е по искова молба, депозирана от М.В.Л. против Министерство на правосъдието.
В исковата молба се твърди, че от 18.01.2012 г. ищецът
изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Бобов дол
по НОХД № 93/2013г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник. От м. септември 2014
г. същият бил назначен на щатна длъжност в затвора, където работел и до
момента.
По гр.д. 2057/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Дупница, ищецът бил осъден да заплати сумата от 1492.70 лв. в полза на
Министерство на правосъдието. Поради това, срещу него било образувано изп. дело
№ 20181510400043 от описа на ДСИ В.Т. ***, като последното не касаело издръжка.
През м. май ищецът получил ПДИ по горепосоченото изпълнително дело, както и
запорно съобщение. Към този момент получаваното от ищеца възнаграждение в
затвора било 204 лв. при МРЗ за страната от 510.00 лв. Така, въпреки
несеквестируемостта на вземането, върху същото бил наложен запор. Удържаните
тогава средства по запора били в размер на 120 лв, /от които 60.00 лв. за
изпълнение на задължение по изп. дело по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, рег. №
753/, като след удръжки за данъци от 20.40 лв., за лично ползване останала
сумата 63.60 лева, която била далеч под несеквестируемия минимум.
Удържането на суми по запора продължавало и към
момента на депозиране на исковата молба в съда, въпреки подадената от ищеца
Молба-Възражение до ДСИ.
През 2019 г. удръжките върху получаваното от ищеца
възнаграждение за положен труд в размер на 224 лв., били в общ размер на 130,00
лв., от които 65.00 лева за погасяване на задължението по изп.д. №
20181510400043 по описа на ДСИ Т..
В последствие ищецът получил копие от писмо до ДСИ Т.,
с което администрацията на Затвора в гр. Бобов дол, уведомявала съдебния
изпълнител, че лишените от свобода лица,
на основание ЗИНЗС, поради това, че били на държавна издръжка, не се ползвали
от защитата на несеквестируемостта, уредена в чл. 446 от ГПК. Удръжките се
правели по правилата на ППЗИНЗС, който дерогирал общото правило, визирано в
ГПК, но това било в разрез с правилата на ЗНА.
Ищецът смята, че горното е в противоречие и с приетото
в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС – Гражданска и
Търговска колегии, което не допускало никакви изключения досежно
несеквестируемостта на доходите от трудово възнаграждение, вкл. и за лишените
от свобода лица, поради което съдът трябвало да се съобрази с него.
Направените върху възнаграждението на ищеца удръжки
чрез наложени запори били, както следва:
§ за м.
05.2018 г. – при възнаграждение от 204 лв. и МРЗ за страната от 510 лв.,
удръжки в общ размер на 120 лв., от които 60 лв. по ИД № 20181510400043 по
описа на ДСИ при ДРС и 60 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
06.2018 г. – при възнаграждение от 204 лв. и МРЗ за страната от 510 лв.,
удръжки в общ размер на 120 лв., от които 60 лв. по ИД № 20181510400043 по
описа на ДСИ при ДРС и 60 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
07.2018 г. – при възнаграждение от 204 лв и МРЗ за страната от 510 лв. удръжки
в общ размер на 120 лв., от които 60 лв. по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ
и 60 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
08.2018 г. – при възнаграждение от 204 лв и МРЗ за страната от 510 лв., удръжки
в общ размер на 120 лв., от които 60 лв. по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ
при ДРС и 60 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
09.2018 г. – при възнаграждение от 204 лв и МРЗ за страната от 510 лв., удръжки
в общ размер на 120 лв., от които 60 лв. по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ
при ДРС и 60 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
10.2018 г. – при възнаграждение от 204 лв и МРЗ за страната от 510 лв., удръжки
в общ размер на 120 лв., от които 60 лв. по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ
при ДРС и 60 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
11.2018 г. – при възнаграждение от 204 лв и МРЗ за страната от 510 лв., удръжки
в общ размер на 120 лв., от които 60 лв. по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ
при ДРС и 60 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
12.2018 г. – при възнаграждение от 45.33 лв и МРЗ за страната от 510 лв.,
удръжки в общ размер на 20 лв., от които 10 лв. по ИД № 20181510400043 по описа
на ДСИ при ДРС и 10 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
01.2019 г. – при възнаграждение от 224 лв и МРЗ за страната от 560 лв., удръжки
в общ размер на 130 лв., от които 65 лв. по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ
при ДРС и 65 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
02.2019 г. – при възнаграждение от 224 лв и МРЗ за страната от 560 лв., удръжки
в общ размер на 130 лв., от които 65 лв. по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ
при ДРС и 65 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев;
§ за м.
03.2019 г. – при възнаграждение от 224 лв и МРЗ за страната от 560 лв., удръжки в общ размер на 130 лв., от които 65 лв.
по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ при ДРС и 65 лв. по дело по описа на ЧСИ
Бадев;
§ за м.
04.2019 г. – при възнаграждение от 224 лв и МРЗ за страната от 560 лв., удръжки
в общ размер на 130 лв., от които 65 лв. по ИД № 20181510400043 по описа на ДСИ
при ДРС и 65 лв. по дело по описа на ЧСИ Бадев.
Ето защо се иска да бъде осъдено Министерство на правосъдието, с
адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 1, да заплати на М.В.Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Перник, с
адрес за кореспонденция Затвор Бобов дол, гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“ №
1, сумата в размер на 690.00 лева, представляващи претърпени имуществени вреди
от неправомерно удържани (запорирани) несеквестируеми доходи от трудово
възнаграждение за периода 05.2018 г. до 04. 2019 г. вкл., причинени от ДСИ В.Т.,***,
стая 15, с който ответникът бил в трудови отношения, ведно със законната лихва
за забава по чл. 86 от ЗЗД от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Претендират се и направените в
хода на делото разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата претенция, като смята, че
тя е неоснователна и недоказана. Навежда доводи, че не са допуснати процесуални
нарушения от ДСИ при ДРС при осъщественото принудително изпълнение по изп.д. №
20181510400043. Наложеният запор бил изпълняван в съгласие с изискванията на
закона, доколкото били налице специални разпоредби в ЗИНЗС, респ. не били
налице вреди.
Предявява и обратен иск против ДСИ В.Т. ***, ст. 15, в условията на
евентуалност и ако бъде приет за основателен главният иск, като иска този
ответник да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 690.00 лева
(шестстотин и деветдесет лева), представляващи претърпени имуществени вреди от
умишлено осъществено неправомерно принудително изпълнение от ДСИ В.Т.,***, ст.
15, по изп.д. № 20181510400043 по описа на ДСИ при ДРС, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът
по обратния иск твърди, че изп.д. № 20181510400043 по описа на ДСИ при ДРС било
образувано по молба на взискателя от 18.04.2018 г. въз основа на изп. лист по
гр.д. № 2057 от 2017 г., по силата, на който М.Л. бил осъден да заплати на Министерство
на правосъдието сумата от 1492,70 лв. като финансова компенсация по ЗПФКПП,
ведно със законната лихва от деня на плащане на обезщетението – 29.10.2014 г.,
до окончателното й плащане, както и сумата от 100.00 лв. – сторени деловодни
разноски.
По посоченото
дело ответникът, в качеството си на ДСИ при ДРС, наложил запор за принудително
събиране на вземането върху получаваното от длъжника възнаграждение, получавано
от него от Затвора в гр. Бобов дол, доколкото бил лишен от свобода и там именно
изтърпявал наказанието си, респ. полагал труд.
Сочи
се, че действията на ДСИ по изпълнението били неправомерни и умишлени.
Заради
горното смята, че ако искът на М.Л. се възприеме за основателен, то следва да
бъде уважен и обратният иск против ДСИ В.Т., привлечен в настоящото
производство като трето лице – помагач на страната на ответното Министерство.
В срока по закон ответникът по обратния иск В.Т. е депозирал
надлежен отговор, в който сочи, че предявеният обратен иск е допустим, но не е
основателен. Твърди, че при осъщественото принудително изпълнение по изп.д. №
20181510400043 не е допуснал никакви нарушения, още повече – умишлени. Запорът
бил наложен със запорно съобщение с изх. вх. № 3916/2018 г., получено от
затворническата администрация на 29.05.2018 г. Изрично в него било посочено, че
той следва да се изпълнява при спазване правилата на чл. 446 от ГПК. В същото
време запорът се налагал от съдебния изпълнител, но се изпълнявал от касиера на
съответната институция, заради което ответникът не можел да носи отговорност за
неговото изпълнение. Сочи, че постъпилото възражение по изпълнителното дело от
длъжника незабавно било препратено на касиера при Затвора – Бобов дол, заради
което ДСИ бил уведомен, че лишените от свобода лица били на държавна издръжка,
не се ползвали на защитата на несеквестируемостта, уредена в чл. 446 от ГПК, а
удръжките се правели по правилата на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Заради
изложеното намира предявения обратен иск за неоснователен.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва
иска. Алтернативно, в случай, че съдът уважи иска, моли да бъде осъдено третото
лице – помагач да заплати сумата, предмет на исковата претенция. Третото
лице-помагач и ответник по обратния иск не изпраща представител.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приобщеното към настоящото
производство изп.д. 20181510400043 по описа на ДСИ – гр. Дупница е, че било
образувано изпълнително производство по молба на взискателя и ответник в
настоящото – Министерство на правосъдието, на основание изп. лист от 29.03.2018
г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 631/07.12.2017 г. по гр.д. №
2057/2017 г. по описа на РС – гр. Дупница, с длъжник настоящият ищец, за сумата
в размер на 1492.70 лв., представляваща изплатена финансова компенсация по
ЗПФКПП, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2014 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 100.00 лв. – сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение по посоченото
изпълнително производство била връчена на длъжника по мястото на изтърпяване от
последния на наказание „лишаване от свобода“, а именно – Затвор – гр. Бобов дол
чрез администрацията в същия на 24.04.2018 г. (л. 15 от изп.д. 20181510400043).
С Разпореждане изх. № 3916/11.05.2018 г. на ДСИ
– гр. Дупница по посоченото изпълнително дело е наложен запор върху
получаваното от длъжника и ищец в настоящото, възнаграждение за положен труд (л.
16 от изп.д. 20181510400043), като запорното съобщение е връчено на третото
задължено лице на 30.05.2018 г. чрез касиера на затвора (л. 22 от
същото изп.д.).
Видно от приложената по делото Справка от МП,
ГДИН, Затвор – гр. Бобов дол е, че ищецът е назначен на работа със Заповед №
121/07.11.2014 г., считано от 10.11.2014 г., като за периода м. 05.2018 г. до
м. 04.2019 г. вкл. отработеното от него по дни и часове било: м.05.2018 г. – 20
р. дни х 8 ч. = 160 ч.; м.06.2018 г. – 21 р. дни х 8 ч. = 168 ч.; м.07.2018 г.
– 22 р. дни х 8 ч. = 176 часа; м.08.2018 г. – 23 р. дни х 8 ч. = 184 ч.;
м.09.2018 г. – 18 р. дни х 8 ч. = 144 ч.; м.10.2018 г. – 23 р.
дни х 8 ч. = 184 ч.; м.11.2018 г. – 22 р. дни х 8 ч. = 176 ч.;
м.12.2018
г. – 18 р. дни х 8 ч. = 144 ч.; м.01.2019 г. – 22 р. дни х 8 часа = 176 ч.;
м.02.2019
г. – 20 р. дни х 8 ч. = 160 ч.; м.03.2019 г. – 20 р. дни х 8 ч.= 160 ч.;
м.04.2019
г. – 20 р. дни х 8 ч. = 160 ч.
От предоставена от МП, ГДИН, Затвор
– Бобов дол справка за направени в изпълнение на полученото запорно съобщение
по изп.д. 20181510400043 от описа на ДСИ при РС – гр. Дупница удръжки, се
установява, че извършените такива за периода м. май 2018 г. до м. април 2019 г., вкл., са: м. 05. 2018 г. – 60.00 лв.;
м. 06. 2018 г. – 60.00 лв.; м. 07. 2018 г. – 60.00 лв.; м. 08. 2018 г. – 60.00
лв.; м. 09. 2018 г. – 60.00 лв.; м. 10. 2018 г. – 60.00 лв.; м. 11. 2018 г. –
60.00 лв.; м. 12. 2018 г. – 10.00 лв.; м. 01. 2019 г. – 65.00 лв.; м. 02. 2019
г. – 65.00 лв.; м. 03. 2019 г. – 65.00 лв. и м. 04. 2019 г. – 65.00 лв., като
общо удържаната сума в изпълнение на наложения по посоченото изпълнително дело
запор възлиза на 690.00 лв.
С Молба-Възражение, депозирана от
длъжника по изп.д. 20181510400043 по описа на ДСИ при РС – гр. Дупница, той
възразил по изпълнението на запора, като налаган такъв върху несеквестируем
доход. Становище по така подадената молба – възражение е депозирано от третото
задължено лице, което заявява, че изпълнението на запора е законосъобразно и в
изпълнение на приложимите за случая разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Останалите доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
При така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите вр. чл. 441 от ГПК.
В нормата на чл.441 от ГПК законодателят е предвидил,
че за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда
на чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Това е така, защото държавният
съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието
(спр. чл.278 от Закона за съдебната власт), респ. за причинени вреди от негови
действия към увреденото лице следва да отговаря именно възложителят на работата
при условията на чл.49 от ЗЗД. Така в отношенията между работодателя и
работника по учредената трудово-правна връзка действие имат разпоредбите на
чл.203-206 от КТ.
За
основателността на претенцията ищецът е този, който носи доказателствената
тежест да установи със средствата на ГПК и при условията на кумулативност, че е
осъществено: 1) деяние (действие или бездействие); 2) неговата противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди, причинени от него (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения – претърпени загуби и/или пропуснати ползи); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и
обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена,
присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина
на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2
от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е
причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
В
тежест на ответника бе да установи своите правоизключващи, правопогасяващи и
правоунищожаващи възражения.
При така разпределената доказателствена тежест
в настоящото производство е установено, че е било образувано изпълнително
производство - изп.д. 20181510400043 по описа на ДСИ – гр. Дупница, по молба на
взискателя и ответник в настоящото – Министерство на правосъдието, по което
длъжник е настоящият ищец. Поканата за доброволно изпълнение по посоченото
изпълнително дело била връчена на длъжника по мястото на изтърпяване от
последния на наказание „лишаване от свобода“, а именно – Затвор – гр. Бобов дол
чрез администрацията му, на 24.04.2018 г., а с Разпореждане изх. №
3916/11.05.2018 г. на ДСИ по посоченото изпълнително дело е наложен запор върху
получаваното от длъжника и ищец в настоящото, възнаграждение за положен труд,
като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 30.05.2018 г.
чрез касиера на затвора.
Че запорът е изпълняван липсва спор по делото,
както и че във връзка с него през исковия период била удържана сума от
получаваното възнаграждение от осъденото лице, в размер на исковата такава.
При тези установени обстоятелства спорен по
делото е въпросът дали лишените от свобода лица, какъвто е ищецът, се
ползват от защитата на несеквестируемостта, уредена в чл. 446 от ГПК.
Общият режим на секвестируемостта при
принудително изпълнение е уреден в чл. 446 ГПК. Съгласно посочения текст ако изпълнението е насочено върху
трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд,
както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да
се удържа сума в размерите, изрично посочени в правната норма и при условията,
визирани там.
В случая липсва спор, че ищецът изтърпява
наказание лишаване от свобода, респ. не може да се приеме, че се
намира в трудово правоотношение и не получава трудово възнаграждение
по смисъла на КТ. Това следва от нормите на ЗИНЗС, с
които е предвидено, че участието на лишените от
свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и
тяхното ресоциализиране.
Така, изхождайки от разпоредбите на ЗНА, този
съдебен състав намира, че цитираните по-горе норми се намират в съотношение
общи към специални. Общият режим на несеквестируемостта по чл. 446 от ГПК урежда по-голям обем от обществени отношения в сравнение с
визирания закон. Кодексът безспорно е по-висок по степен акт и следва да бъде
приложен от правораздавателните органи, доколкото обаче, според чл. 11 от ЗНА,
не се касае до предвидено законово отклонение, уреждащо специфични хипотези - в
процесния случай за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от
свобода. Или, разпоредбата на чл. 78 от ЗИНЗС се явява специална такава към чл. 446 от ГПК, като определя по-висок максимум на удръжките, а именно 2/3 от
заработената сума, след приспадане на ФЗД и ДОД. Именно тя е приложима в
случая.
Ищецът се позовава на т. 3 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, но, както вече се посочи,
сумите, които ищецът получава за полагания от него труд в Затвора не попадат в
изрично предвидените от законодателя изключения и няма пречка върху тях да бъде
наложен запор, като служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода
– в този смисъл например Решение № 200 от 18.07.2019 г. по в. гр. дело №
296/2019 г. на КОС, и Определение № 419 от 08.01.2019 г. по адм. дело №
267/2018 г. на Адм. съд-Стара Загора и мн. др.
Отделно следва да се посочи, че
законодателят е предвидил определен доход като несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си
месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2
и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено,
че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна, достатъчна по химически и
калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на
денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на
задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за
сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез
Министерството на правосъдието, като работещите получават
повишена дажба храна, съобразена с характера на
извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в
която не са им нужни парични суми за
задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.
Затова и по отношение на тях не съществува
законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а за
извършване на удръжки от
възнаграждението за положен труд са
приложими цитираните по-горе специални норми.
В случая удръжките, които са правени от
възнаграждението на ищеца в изпълнение на наложения запор, са в размер, съобразен
с нормата на чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС. Първоначално ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение
в размер на 510.00 лева, като 40 % (виж чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС) от него е 204.00 лева, а 2/3 от последната сума (след като се
извади 10 % ДОД) е 122.44 лева (204.00 лева – 20.40 лева ДОД = 183.60 лева/3 =
61. 20 лева х 2 = 122.40 лева). В последствие получавал брутно трудово възнаграждение
560.00 лева (доколкото видно от справката и запорът се е увеличил с по 5.00 лв.
за всяко изп.д.), като 40 % от него е 224.00 лева (съответно на справката), а
2/3 от последната сума (след като се извади 10 % ДОД) 134.40 лева (224. 00 лева
– 22.40 лева ДОД = 201.60 лева/3 = 67. 20 лева х 2 = 134. 40 лева) - Спр. л.
23-26 от гр.д. 1175/2019 г. по описа на ДРС. Или, удръжките от по 120.00 лева
при допустими такива от 122.40 лева и 130.00 лв. при допустими 134.40 лева, са
в рамките на посоченото в закона. Следователно, исковата е претенция е изцяло
неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора
по този иск, съдът не следва да се произнася по предявения, по реда на
чл. 219, ал.3, вр. с ал.1 от ГПК, обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД – в
условията на евентуалност от Министерство на правосъдието против ДСИ В.Т. като трето
лице – помагач.
По разноските:
При този изход на делото направените от ищеца разноски следва да
останат в негова тежест, но на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, той следва да
заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ на 150 лв. (Разноските, сторени във връзка обратния иск не
следва да се обсъждат, т.к. той не е бил разгледан).
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на М.В.Л., ЕГН: **********, живущ в гр. Перник, с
адрес за кореспонденция Затвор Бобов дол, гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“ №
1, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Бобов дол, гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“
№ 1, против Министерство на
правосъдието, с адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 1, с правно основание чл.
441 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите, за сумата от 690,00 лв. (шестстотин и
деветдесет лева и нула стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от
незаконосъобразно наложен със запорно съобщение изх. № 3916/11.05.2018 г. по изп. д. № 20181510400043
от описа на ДСИ при РС – гр. Дупница запор върху
възнаграждението на лишения от свобода ищец, получавано за полагания в Затвор Бобов дол, гр. Бобов дол, труд, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. вкл., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.В.Л., ЕГН: **********,
живущ в гр. Перник, с адрес за кореспонденция Затвор Бобов дол, гр. Бобов дол,
ул. „Васил Коларов“ № 1, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на правосъдието, с адрес гр.
София, ул. „Славянска“ № 1 сумата в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева и
нула стотинки), юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач – ДСИ В.Т.,***,
стая 15.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: