Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.08.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

03.08.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

227

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано в Административен съд – Кърджали след изпращането с Определение № 1481/09.06.2023 г. по а.д. № 1401/2023 г. на Административен съд – Пловдив, за разглеждане по подсъдност на жалба от Х.Н.Ю. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108 от 23.04.2023 г., издадена от  – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. 

Твърди, че не е управлявала МПС след употреба на алкохол никога в живота си и цялата преписка е резултат от лоши технически средства и лошо изпълнение на закона.

Сочи, че съгласно приложимата към момента на издаването на ПАМ редакция на нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и от участниците в пътнотранспортни произшествия, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Процесуалните правила, които били приложими за установяването на факта на употреба на наркотични вещества, се явявали регламентираните в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Въвежда доводи, че по силата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хилядни, при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълвал и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Съгласно разпоредбата на чл. За, т. 2, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършвало с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Реквизитите на посочения в разпоредбата Талон за изследване се съдържали в приложение 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредбата.

В процесния случай, в АУАН GA № 959392 от 23.04.2023 г. било отразено, че е издаден талон за изследване № ***, респ. жалбоподателката била избрала да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване, при което следвало, че тя не е приела показанията на техническото средство, с което е изследвана

Предвид това и с оглед на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата, показанията на техническото средство, с което първоначално била изследвана Х. Ю., не следвало да се приемат за окончателни и не би следвано да се съобразяват при издаването и на наказателно постановление и на ПАМ. В конкретния случай, жалбоподателката се била явила за даване на кръвна проба, като това изключвало приложимостта спрямо нея на последиците по чл. 12, ал 3 и чл. 15, ал. 6 от Наредбата.

Въвежда доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, аргументирани с нарушения на изискванията на чл. 3, ал. 3 и чл. 6 от Наредбата, твърдейки, че не й било обяснено, къде може да извърши кръвни изследвания и не й били предоставени изискуемите от закона стикери. Именно поради тази причина, след посещението й в *** й било отказано изследване, тъй като не представила стикери. Наложило се да телефонира в РУ- ***, а по-късно и да посети районното управление, където накрая получила стикери и дала кръвна проба Резултатите от изследването щели да докажат по несъмнен начин, че не е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта, на посочените в ЗППАМ дата и място.

Излага съображения че след като по силата на закона полевият тест за алкохол, при оспорване, не представлявал безспорно доказателство, а такова се явявало резултатът от кръвната проба, оспорената ПАМ се явявала издадена в нарушение на закона, а именно преди резултатите от кръвната проба.

Твърди различия в часа на осъществяване на административното нарушение, а именно: в съставения на водача АУАН GA № 959392 от 23.04.2023 г, въз основа на който се издава 3ППАМ, като час на извършване на административното нарушение по чл., 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП било посочено в 7:44 часа, а в ЗППАМ било отразено, че нарушението, за което се прилага ПАМ е извършено в 7.20 часа.

Предвид това, разминаването между часовете на извършване на нарушението, посочени в АУАН и в ЗППАМ, отразеното в оспорения акт описание от фактическа страна не било достатъчно да обоснове налагането на жалбоподателката на ПАМ по смисъла на приложената правна норма, тъй като мотиви за издаването на заповедта не можели да бъдат извлечени от цитирания в нея АУАН. Неясно оставало дали нарушението по приложения АУАН е това, за което се съставена ЗППАМ или се касае за друго нарушение. Наличието на съществено разминаване между фактите, обективирани в ЗППАМ и тези в АУАН водели до нарушаване правота на защита на лицето.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108 от 23.04.2023 г., издадена от  – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, се явява лично. Оспорва изцяло жалбата, като счита ЗППАМ за законосъобразна и обоснована. Излага съображения, че на жалбоподателката е било разяснено, че следва да се яви за кръвна проба в МБАЛ – ***, което било посочено в талона за кръвно изследване. Счита, че в конкретния случай било надлежно доказано, че Х.Ю. е управлявала МПС с наличие на алкохол в кръвта.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на ПАМ № 76 от 23.04.2023 г., издадена от *** към ОД на МВР – ***; Протокол за ПТП с бланков № *** от 23.04.2023 г.; АУАН серия GA № 959392 от 23.04.2023 г.; Разписка от фирма „ЕКОНТ“ № ***;  Талон за изследване, с бланков № ***; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрат на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, от 23.04.2023 г.; Протокол № *** от 25.04.2023 г.  от извършена химическа експертиза от Сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР – ***; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – ***; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; Писмо с Рег. № 3286р-10460, екз. № 2/27.02.2023 г. на директора на ОДМВР – Пловдив; Протокол с Рег. № 3286р-10455, екз. №2/27.02.2023 г. за премината последваща проверка на анализатор Дрегер 7510 фабр. № *** и Разпечатка от паметта на Дрегер 7510 фабр. № ***, се установява, че:

На 23.04.2023 г., около *** часа в ***, ул.„***“, Х.Н.Ю. *** е управлявала си лек автомобил „Мерцедес А 200“ с рег. № ***, като при извършената й проверка от служители на ОДМВР – Пловдив, РУ – *** за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фаб. № ***, същото е отчело наличие на алкохол от 0.59 промила. На водача е издаден талон за изследване № *** от 23.04.2023 г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – 0.59 % на хиляда. Талонът е връчен на жалбоподателката в 09.20 часа. Видно от съдържанието на талона Х.Н. е избрала да бъде изследвана за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване; На Х.Н.Ю. е била взета кръвна проба за химически анализ на 23.04.2023 г. в 16.36 ч. Иззетата проба е изследвана на 25.04.2023 г. в Научно-техническа лаборатория към ОД на МВР - Пловдив. Видно от заключението на вещото лице, материализирано в Протокол № 963/25.04.2023 г., в предоставената за изследване проба кръв, взета от лицето Х. Н. Ю., с ЕГН **********, не е установено наличие на алкохол; На Х.Н.Ю. е съставен и АУАН серия GA № 959392/23.04.2023 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108/23.04.2023 г., издадена от  – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, на Х.Н.Ю. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, при което са отнети СУМПС № *** и Контролен талон № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия GA № 959392/23.04.2023 г.

По делото е разпитан в качеството му на свидетел М. Ю. – *** на жалбоподателката. От показанията на свидетеля се установява, че на 23.04.2023 г. *** се отправила към ***, управлявайки МПС. В 07.40 ч. се обадила по телефона на майка си и съобщила, че е претърпяла ПТП в ***. С оглед това св.Ю. веднага се отправил към ***. При пристигането си видял, че имало полицаи, които пишели съответните актове. След около 20 минути им казали да карат след тях до РУ – ***. *** се качила в неговия автомобил и ги последвахме. След като стигнали до РУ – ***, той останал навън, а Х. последвала полицаите в сградата. След около 30 минути изляза и казала, че са й правили тест за наличие на наркотици и че тестът е бил с отрицателен резултат. На въпроса на свидетеля, какво са й съобщили полицаите, т.е. какво следва да правят още, тя отговорило, че нищо не са й казали. Свидетелят бил се обадил на пътна помощ да качат катастрофиралия автомобил на платформа, който беше оставен в *** и поради тази причина отишли отново до ***. Свидетелят позвънил на един познат лекар и го попитах къде се правят кръвни тестове, тъй като знаел, че е редно да се направи и кръвен тест, на което му съобщили, че в УМБАЛ „***“ - *** се извършват такива тестове. Отправили се към *** и отишли в спешния център на УМБАЛ „***“ - ***, от където отказали да й вземат кръв, тъй като към талона не били приложени необходимите стикери. След няколко опита успели да се свържат с РУ – ***, от където им съобщили, че полицаите са забравили да дадат стикерите и им казали да изчакаме полицаите, които ще ни донесат стикери, но те така и не ги донесли. В крайна сметка разбрали, че трябва да отидат до МБАЛ – ***, където след пристигането им, в спешния център на болницата дошли и полицаите, които им донесли въпросните стикери и била взета кръвната проба на ***. Кръвната проба показала, че алкохол не е наличен в кръвта на Х.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 1.3 от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - *** към ОДМВР - Пловдив, оправомощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР гр.Пловдив (т. 10), приложена по делото/л. 14 от а.д. 1401/.  По делото не са въведени доводи и  липсват данни, че на 23.04.2023 г. издателят на заповедта да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108/23.04.2023 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Пловдив, РУ - ***, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г., издадена от директора на ОДМВР – Пловдив, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. 

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.  

Съгласно посоченото в оспорената ЗППАМ правно основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който  управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП регламентира, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. 

Именно на основание горецитираната норма е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 3, ал. 2 от Наредбата е въведено изискването при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган да попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Алинея 3 на нормата предвижда, че талонът по ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача.

По силата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата, талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача. Съгласно чл. 6, ал. 9, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ органът е допуснал груби и съществени нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, опорочили съществено приложимите административнопроизводствени правила и довели в крайна сметка до неправилни изводи и издавена на незаконосъобразен ИАА. В този смисъл съдът намира за установено на фазата на съдебното следствие, че при издаването на процесния Талон за изследване № *** от 23.04.2023 г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – 0.59 % на хиляда и при връчването му на жалбоподателката Х.Н.Ю., същият не е бил придружен с изискуемите по чл. 3, ал. 3 от Наредбата осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Данни за такива стикери липсват в административната преписка, приета по делото, като независимо от дадените изрични указания от съда в тази насока с Разпореждане № 439/16.06.2023 г., доказателства за това не са предоставени от административния орган. Видно от изявлението на издателя на заповедта в съдебно заседание, стикерите не били представени, защото липсвали.    

Това неизпълнение на изискванията на приложимата Наредба в крайна сметка е довело до невъзможността лицето, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, да предостави в указания му срок кръвна проба и респ. да установи липсата на концентрация на алкохол в кръвта при управляваното от него МПС на 23.04.2023 г. в ***. В тази връзка следва да се отбележи, че от приетото Удостоверение № ***/*** г., издадено от УМБАЛ „***“ – ***/л. 30 то делото/, се установява, че на 23.04.2023 г. в 10.59 ч. Х. Ю. е посетила отделението по спешна медицина в лечебното заведение. Това взето в съвкупност с гореизложеното, както  с данните от показанията на св.Н.Ю. и изпълнения ръкописен текст в горната част на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта от 23.04.2023 г., обосновава извода, че на 23.04.2023 г. жалбоподателката се е явила в определения й срок/изтичащ в 11.20 часа/, за да й бъдат взети на биологични проби/кръв/ за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, но поради липсата на изпълнение на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, от страна на контролните органи, респ. издателя на ЗППАМ – придружаване на талона за изследване с необходимите 8 броя стикери, такова изследване, респ. кръвна проба не е била взета в определения срок.

Твърденията на издателя на заповедта, че талонът е бил придружен от необходимите стикери са неподкрепени от фактическа страна, поради което съдът намира същите за недоказани и противоречащи на релевантните по делото доказателства. Без значение в случая е, че вместо в ***, жалбоподателката се е явила за предоставяне на кръвна проба в ***, тъй като непредоставянето на кръвна проба в определения за това срок е обусловено не от неспазването му от страна на лицето, а от неизпълнение на изискванията на относимата нормативна уредба от страна на административните органи.

Всичко това в крайна сметка е довело и до неправилно приложение на материалния закон, с оглед обстоятелството, че конкретния случай по отношение на Х. Н.Ю. не е установено на релевантната дата и място/23.04.2023 г. в ***/ да е управлявала моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. С други думи, предвид горепосочените пропуски при издаване на талона за изследване, липсата на предоставяне на изискуемите стикери от страна административния орган и в крайна сметка вследствие на това вземането на кръвни проби от Х. Ю. на 23.04.2023 г. в 16.36 ч., то е неприложима хипотезата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, т.е. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози да се установи въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта - техническо средство Дрегер 7510 с фаб. № ***.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че при изследването на взетата от Х.Н.Ю. кръвна проба за химически анализ, извършено на 25.04.2023 г. в Научно-техническа лаборатория към ОД на МВР – Пловдив, материализирано в Протокол № 963/25.04.2023 г., не е установено наличие на алкохол.

По изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай не е била налице посочената от административния орган материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ, поради което заповедта се явява издадена и  в нарушение на материалния закона по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед горното, то не би могло да се приеме за доказано, че на 23.04.2023 г. в ***, Х. Н. М. е извършила нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 3 от ЗДвП.

В този смисъл, принудителната административна мярка е с превантивен характер и съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от Х.Н.Ю. ***, е основателна, респ. обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108 от 23.04.2023 г., издадена от  – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, се явява незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото, предвид надлежно въведеното искане за заплащане на деловодни разноски и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, следва да бъде осъдена ОДМВР-Пловдив да заплати на Х.Ю. деловодни разноски в размер на 810 лв., от които 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса при образуване на делото. Съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателката е заплатила възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв., което се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 06.07.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод. Видно от съдържанието на посочения договор, в същия е налице надлежно отразяване, че договореното възнаграждение в размер на 800 лв., платимо по банкова сметка, което е осъществено на 07.07.2023 г. по посочената в договора банкова сметка на адвоката. Следва да се отбележи, че заплатеното възнаграждение е под минималния размер, визиран в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За понесените от жалбоподателя деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр.Пловдив, към структурата на което принадлежи административния орган – *** в РУ - *** към ОДМВР – Пловдив, издал оспорения административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108 от 23.04.2023 г., издадена от  – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, с която на Х.Н.Ю. от *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Пловдив, да заплати на Х.Н.Ю. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 810 лв.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              

Председател: