Р Е Ш Е Н И Е
№100
гр. Русе, 26.01.2018
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на петнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №5567 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:
И.А.К., Н.А.Д., Н.П.Д., Д.Й.Г., В.Г.К.,
И.П.Т., Т.К.А., Н.Р.Р., В.М.В. и Г.П.К. твърдят, че с решение
№246/10.04.1997г., ПК - гр.Ветово възстановила собствеността на наследниците на
П. Д. К. (дядо на ищците) и И.П. К. (чичо на ищците) върху следните имоти в
землището на гр.Ветово:
имот №077015 - овощна градина с площ
2.094 дка, трета категория в местността "Параджика";
имот №093022 - полска култура с площ
0.561 дка, четвърта категория в местността "Татарски лозя";
имот №130035 - полска култура с площ
24.056 дка, четвърта категория в местността "Орман Тарла";
имот №148021 - полска култура с площ
12.893 дка, трета категория в местността "Юджак";
имот №130037 - полска култура с площ
20.200 дка, четвърта категория в местността "Орман Тарла".
Пояснява, че преките наследници на
общия наследодател – И. П.К., Й. П. В., Т. П. Д., К. П. Д., И.П. Д. и К. П. Д.
са починали.
Заявяват, че от 1997г. до 2001г.
отдавали под аренда земите на Тихолов, а в периода 2001г. - 2004г., И.К.
обработвал имотите. В този интервал от време ищците получавали рента, съобразно
наследствените си квоти.
През 2009г. П.К.П. уговорил Н.Д.Ц., Г.И.Д.и
Т.Н.Т.да потвърдят пред нотариус неверни обстоятелства, касаещи правото на
собственост върху описаните имоти. След извършена обстоятелствена проверка, на
база изнесеното от свидетелите, се снабдил с констативен нотариален акт
№81/12.02.2009г., том І, рег.№2552, дело №65 по описа на нотариус с рег.№221, с
който бил признат за собственик по давностно владение и наследство на
процесното имущество.
На 27.01.2014г. молителите поканили
ответника в кантората на нотариус Стефан Варамезов, за да уредят имуществените
си отношения. В разговор, проведен пред нотариуса, П.П. ги уверил, че ще
заплати равностойността на дяловете им на цена 300 лева на декар. Тъй като не сторил това, ищците сезирали РРП,
за извършеното от ответника деяние - подбуждане към лъжествидетелстване.
Образуваната под №1297/2014г. прокурорска преписка била прекратена поради липса
на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
С оглед изложеното ищците молят съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П.К.П.,
ЕГН ********** правото им на собственост върху следните имоти:
имот №077015 - овощна градина с площ
2.094 дка, трета категория в местността "Параджика";
имот №093022 - полска култура с площ
0.561 дка, четвърта категория в местността "Татарски лозя";
имот №130035 - полска култура с площ
24.056 дка, четвърта категория в местността "Орман Тарла";
имот №148021 - полска култура с площ
12.893 дка, трета категория в местността "Юджак";
имот №130037 - полска култура с площ
20.200 дка, четвърта категория в местността "Орман Тарла",
при
следните права: 1/7 идеална част за П.К.П.; 1/45 идеална част за И.А.К.; 1/45
идеална част за Н.А.Д.; 1/60 идеална част за В.Г.К.; 1/60 идеална част за Н.П.Д.;
1/60 идеална част за Г.П.К.; 1/15 идеална част за Д.Й.Г.; 1/20 идеална част за И.П.Т.;
1/20 идеална част за В.М.В.; 1/15 идеална част за Т.К.А. и 1/15 идеална част за
Н.Р.Р. и да отмени нотариален акт за собственост на земеделски земи по
обстоятелствена проверка №81, том І, рег.№2552, дело №65/12.02.2009г. по описа
на нотариус с рег.№221.
Претендират направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.К.П. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции. Твърди, че собствеността на два от
имотите придобил вследствие наследствено правоприемство, а останалите земи
владял повече от 10 години. Сочи, че на 15.01.2001г. Д. К.Р. и Т.К.А. за
направили отказ от наследство на наследодателя К.П. Д.. Поддържа, че не са
налице нарушения при извършване обстоятелствената проверка и издаване на
констативния нотариален акт за собственост.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
С решение №246/10.04.1997г., ПК - гр.Ветово
възстановила на:
- наследниците на И.П. К.правото на
собственост върху полска култура с площ 20.200 дка, четвърта категория,
местност "Орман Тарла" в землището на гр.Ветово, имот №130037 при
граници: имот №130038 - полска култура на Велико И. Ицов; имот №000038 - полски
път на кметство Ветово; имот №130036 - полска култура на наследниците на П. Д.К.и
имот №130007 - полска култура на наследниците на Йордан Ников И. и на
- наследниците на П. Д.К.правото на
собственост върху:
имот №077015 - овощна
градина с площ 2.094 дка, трета категория в местността "Параджика", землището
на гр.Ветово, при граници: имот №077010 - овощна градина на наследниците на
Димо Д.Кадишев; имот №077014 - овощна градина на наследниците на Митю Ненков
Генов; имот №000103 - полски пък на кметство Ветово; имот №077016 - овощна
градина на наследниците на Станчо Кънев Симеонов;
имот №093022 - полска
култура с площ 0.561 дка, четвърта категория в местността "Татарски
лозя", в землището на гр.Ветово, при граници: имот №093021 - полска
култура на наследниците на Расим Джелилов Еминов; имот №000161 - полски път на
кметство Ветово; имот №093023 - полска култура на наследниците на Игнат Радев
Игнатов; имот №093076 - полска култура на наследниците на Хасан Салиев Азмиев;
имот №130036 - полска
култура с площ 24.056 дка, четвърта категория в местността "Орман
Тарла", землището на гр.Ветово при граници: имот №130037 - полска култура
на наследниците на И.П. К.; имот №000038 - полски пътна кметство Ветово; имот
№130035 - полска култура на наследниците на И. Ц. Х.; имот №130008 - полска
култура на наследниците на Мустафа Мехмедов Къзълов и имот №130007 - полска
култура на наследниците на Йордан Ников И.;
имот №148021 - полска
култура с площ 12.893 дка, трета категория в местността "Юджак",
землището на гр.Ветово при граници: имот №148026 - полска култура на Върбан
Илиев Върбанов; имот №148025 - полска култура на Донка И.И.; имот №148022 -
полска култура на Пенка Тодорова Стоянова; имот №000061 - полски път на
кметство Ветово; имот №148020 - полска култура на Петър Петров Стоянов; имот
№148019 - полска култура на Стоян Петров Стоянов и имот №148018 - полска
култура на Неделя Димова Г..
Представени са скици и удостоверения
за данъчна оценка на имотите.
П. Д.Камбуров, починал на 09.04.1956г.
оставил следните наследници по закон:
1. И. П.К. - дъщеря, починала на 27.12.1961г.,
наследена от:
Д. И. К. – дъщеря,
починала през 1992г., наследена от внука си Мариан
Г. Маринов (син на сина й Г.К., последният починал през 2015г.);
Ц. И. С. – дъщеря,
починала през 2005г., наследена от Ангел
Донев Върбанов (съпруг на дъщеря й Стефка Върбанова) и внуците си М.М.М..и Д. А. Т. (деца на дъщеря й С. В., починала през 2007г.);
В. И.Р. – дъщеря,
починала през 2004г., наследена от сина си В.И.
Радев;
А. И.К. – син, починал
през 1994г., наследен от децата си И.А.К.
(ищец); Н.А.Д. (ищец) и Д. А. .а;
П.И.К. – син, починал
през 1999г., наследен от децата си Н.П.Д.
(ищец); И.П.Х. (ищец) и Г.П.К. (ищец);
2. Й. П. В. - дъщеря, починала на
27.08.1976г., наследена от:
Е. И. Т. – дъщеря,
починала през 1988г., наследена от Д.Й.Г.
(ищец) и внуците К. П. Я.и Д. П. Ч. (деца на дъщеря й Г. Я.,
починала през 2009г.);
Н. И. Х. – дъщеря,
починала през 1997г., наследена от: Данка
Димитрова Никова – дъщеря и внуците си Н.
К. М. и Д. К. Д.(деца на сина й К.
Д.К., починал през 1985г.);
Е.И. Б. – дъщеря,
починала през 1999г., наследена от дъщеря си Р. И. .;
И.И.И. – син, починал
през 2002г., наследен от децата си Валери
И.И. и Силвия И.Г.;
3. Труфил П. Д.- син, починал на
28.06.1976г., наследен от:
Мита Т. Петрова –
дъщеря, починала през 2005г., наследена от децата си В. Г. В. и И.Г. М.;
П.Т.П. – син, починал
през 1982г., наследен от дъщеря си Т. П.
Н. и внуците Е.И.Т.
(ищец); И.И.П. (ищец) и П.И.П. (ищец);
Райна Т.В. – дъщеря,
починала през 2001г., наследена от децата си В.М.В. (ищец) и Б.М.В.;
4. К.П. Д.- син, починал на
24.11.1959г., наследен от децата си Къню П.
К. и Р. П. .;
5. И.П. Д.- син, починал на
18.02.1977г. без наследници;
6. К. П. Д.– син, починал на
21.01.1986г., наследен от:
П.К.П. – син (ответник);
Т.К.А. – дъщеря (ищец);
Д. К.Р. – дъщеря, починала през 2007г., наследена от Н.Р.Р. (ищец).
През 2001г. Д. К.Р. и Т.К.А. са
депозирали заявление до РРС за отказ от наследството, оставено от К.П. Д..
Отказът е вписан под №44/02.07.2002г.
С нотариален акт №81, том І,
рег.№2552, дело №65 от 12.02.2009г. по описа на нотариус Г.Г., на основание
постановление от 11.02.2009г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка,
извършена по нотариално дело №65/2009г., П.К.П. е признат за собственик по
давностно владение и наследство върху описаните в исковата молба имоти.
Приложен е констативен протокол от
27.01.2014г., изготвен във връзка с нотариална покана от 17.01.2014г. Според
изложеното в документа, ответникът заявил в присъствието на помощник нотариус
Христо Бонев, че много пъти търсил наследниците, но те се отказали от
наследството. Поддържал, че след възстановяване собствеността, обработвал
земите около 3 години, а впоследствие ги отдал под аренда. Намерил трима
свидетели и въз основа на данните, изложени от тях се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на процесните имоти. Впоследствие продал земите,
а парите използвал за лечение. По отношение претенциите на ищците изразил
готовност да им заплати дяловете по 300 лева на декар.
С постановление от 23.04.2015г., РРП прекратила
производството по преписка №1297/2014г., образувана въз основа депозирана от
ищците жалба срещу П.К.П., Н.Д.Ц., Г. И. Д. и Т.Н.Т.с оглед престъпление по
чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК.
С влязло в сила решение от 28.07.2015г., постановено
по гражданско дело №368/2015г., РРС отхвърлил предявения от П.К.П. срещу И.А.К.
иск за признаване установено по отношение на ответника, че не притежава вещни
права върху следните недвижими имоти: овощна градина с площ 2.094 дка, трета
категория в местността "Параджика", землището на гр.Ветово – имот
№077015, при граници: имот №077010 - овощна градина на наследниците на В. С. Б.;
имот №077014 - овощна градина на наследниците на М. Н. Г.; имот №000103 -
полски пък на кметство Ветово; имот №077016 - овощна градина на В. К. С. и имот
№093022 - полска култура с площ 0.561 дка, четвърта категория в местността
"Татарски лозя", в землището на гр.Ветово, при граници: имот №093021;
имот №000161; имот №093023; имот №093076.
Според извадка от „Регистър на земеделски земи, гори
и земи в ГФ“, имот №130077 – полска култура с площ 44.255 дка в местността
„Орман Тарла“, четвърта категория е получен от обединяване на имот №130036 и
имот №130037.
С показанията на С. И. Ц. и С. А. М. се установява,
че от 1997г. И.К. и И.Т. стопанисвали процесните имоти. Свидетелите твърдят, че
ответникът никога не е обработвал земите.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявените обективно и субективно
съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК
и чл.537, ал.2 ГПК.
По иска с правно основание чл.124 ГПК:
Активната процесуална легитимация на ищците произтича
от твърденията им, че са носители на правото на собственост върху спорните
недвижими имоти на конкретни придобивни основания и при посочени в исковата
молба квоти, а пасивната процесуална легитимация на ответника е обоснована с
обстоятелството, че е посочен като собственик на процесните имоти в
представения по делото нотариален акт №81, том І, рег.№2552, дело №65 от
12.02.2009г. по описа на нотариус Г.Г.. Оспорване правото на собственост на
ищците от страна на ответника, чрез признаване на последния за собственик на
земеделските земи, обуславя правния интерес от предявяване установителния иск.
По същество претенцията е частично основателна.
Доказателствата по делото сочат, че страните по
делото се легитимират като собственици по наследство и реституция на спорната
земеделска земя. С решение №246/10.04.1997г. ПК - гр.Ветово възстановила на наследниците
на П. Д.К.и И.П. К.(Д.) правото на собственост върху спорните имоти.
Общият наследодател (П. Д.К. е имал шест деца, които
след реституцията на земеделските земи, на основание чл.5 ЗН са получили по 1/6
идеална част от спорните имоти. Съобразно разпоредбата на чл.8 ЗН, делът на И.П.
К.(син на П. Д.Камбуров), който е починал на 18.02.1977г. се наследява при
равни права от останалите братя и сестри, респективно техните низходящи.
Игната П.К., наследник на 1/5 идеална част от
имуществото има пет деца, всяко от които наследява по 1/25 идеална част. И.А.К.,
Н.А.Д. и Д. А. Н. – деца на А. И.К. (син на Игната К.), както и Н.П.Д.,
И.П.Х. и Г.П.К. – деца на П.И.К. (син на Игната К.) наследяват
при равни права дела на баща си, т.е. по 1/75 идеална част от наследственото
имущество.
Йордана П. Върбанова, наследник на 1/5 идеална част
от имуществото има четири деца, всяко от които наследява по 1/20 идеална част. Д.Й.Г.
и наследниците на Гина Янкова – деца на Е. И.Й. (дъщеря на Й. П. В.) наследяват
при равни права дела на майка си, т.е. по 1/40 идеална част.
Т. П. Д., наследник на 1/5 идеална част от имуществото
има три деца, всяко от които наследява по 1/15 идеална част. Делът на сина му П.Т.П.
се разпределя между децата му Т. П. Н. и И.П.Т. при равни права – по 1/30
идеална част. Следователно ищците Е.И.Т., И.И.П. и П.И.П.
– деца на И.П.Т. наследяват по 1/90 идеална част. Делът на Райна Т.В. (дъщеря
на Т. Д.) се разпределя при равни права между децата й В.М.В. и Б.М.В.,
т.е. по 1/30 идеална част.
К.П.Д., наследник на 1/5 идеална част има три деца –
Добрана К.Р. – наследена от дъщеря си Н.Р.Р.,
П.К.П. и Т.К.А.. От ангажираните в хода на производството писмени
доказателства е видно, че през 2002г. Д. Р. и Т.К. са се отказали от
наследството на баща си.
В мотивите на Тълкувателно решение №1/04.11.1998г. по
ТД №1/1998г. на ВКС, ОСГК е разяснено понятието „новооткрито наследство“ по
смисъла на чл.91а от ЗН – към вече откритото наследство се прибавят и тези
имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на
наследодателя, като с фикцията „новооткрито наследство“ се обособява
възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се
прилагат специално създадени правила, без да се променя времето и мястото на
откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, т.е. създава се
възможност наследника да приеме или да се откаже от наследяването на имотите,
собствеността върху които се възстановява при вече откритото наследство,
независимо от приемане или отказа на наследяването на останалото имущество.
В настоящия случай собствеността върху процесните
земеделски земи е възстановена след откриване наследството на К.П.Д., поради
което спрямо тези права намира приложение фикцията „новооткрито наследство“.
Следователно за това имущество е възникнала възможността наследството да бъде
прието или да се извърши отказ от него, независимо от наследяването на
останалото имущество на наследодателя. Когато „новооткритото наследство“
съставлява възстановено право на собственост върху земеделски земи,
възможността същото да бъде прието с конклудентни действия или да се извърши
валиден отказ, възниква от момента на реалното възстановяване на имотите с
влязло в сила решение на органа на поземлена собственост, което има
конститутивно действие по отношение обекта и субекта на реституция. В настоящия
казус възстановяването е извършено през 1997г. и от този момент наследството,
включващо реституираните земеделски имоти е можело да бъде прието с
конклудентни действия. Следва да се отбележи, че след реституцията
„новооткритото наследство“ на прекия наследодател (К.П.Д., починал през 1986г.)
е включвало освен съответния дял от наследството на неговия баща П. Д.К.и
съответния дял от наследството на неговия брат И.П. Д.(починал през 1977г.). В
хода на производството не са ангажирани доказателства, обуславящи извод, че Т.К.А.
и Д К.Р. са приели „новооткритото наследство“ чрез конклудентни действия.
Следователно, отказът от наследство вписан под №44/02.07.2002г. е действителен
и претенцията на ищците Т.К.А. и Н.Р.Р. за признаване установено, че са
собственици на по 1/15 идеална част от земеделска земя, останала в наследство
от И.П. Д.(техен чичо), като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С показанията на свидетелите С. И. Ц.
и С. А. М. се установява, че от 1997г. И.К. и И.Т. стопанисват процесните
имоти. Дори да се приеме, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху
спорното имущество, то този факт сам по себе си не е достатъчен за наличие на
владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на
останалите съсобственици. Съсобственикът е владелец само на собствените си
идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да
се превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността по силата на
изтекла в негова полза давност, той следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота
изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях
съмнение за новото си субективно отношение към вещта – обстоятелство, което в
настоящото производство не бе установено.
Предвид установеното, съдът намира,
че претенцията по чл.124, ал.1 ГПК като основателна следва да бъде уважена,
като по отношение на ответника П.К.П., собственик на 720/3600 идеални части от
спорното имущество се признае правото на собственост на ищците върху следните
имоти:
имот №077015 - овощна градина с площ
2.094 дка, трета категория в местността "Параджика";
имот №093022 - полска култура с площ
0.561 дка, четвърта категория в местността "Татарски лозя";
имот №148021 - полска култура с площ
12.893 дка, трета категория в местността "Юджак";
имот №130077 – полска култура с площ 44.255 дка,
четвърта категория в местността „Орман Тарла“, получен от обединяване на имот
№130036 и имот №130037
при
следните права: 48/3600 идеални части за И.А.К.; 48/3600 идеални части за Н.А.Д.;
48/3600 идеални части за Н.П.Д.; 48/3600 идеални части за И.П.Х.; 48/3600
идеални части за Г.П.К.; 90/3600 идеални части за Д.Й.Г.; 40/3600 идеални части
за Е.И.Т.; 40/3600 идеални части за И.И.П.; 40/3600 идеални части за П.И.П.; 120/3600
идеални части за В.М.В.. В останалата част искът като недоказан следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание
чл.537, ал.2 ГПК:
Като последица от уважаване иска с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, искът по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №81,
том І, рег.№2552, дело №65 от 12.02.2009г. по описа на нотариус Г.Г. се явява
основателен и следва да бъде уважен. Констативния нотариален акт, с който
ответникът се легитимира като изключителен собствени на земеделските земи,
следва да бъде отменен в частта му, относно удостовереното право на собственост
над 720/3600 идеални части от описаните в нотариалния акт имоти, тъй като
същият е издаден при липса на доказано необезпокоявано давностно владение в
продължение на 10 години от страна на ответника върху спорните идеални части.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника са направените от ищците разноски по делото в размер на 885 лева –
заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.П.,
ЕГН ********** (собственик на 720/3600 идеални части от спорното имущество),
правото на собственост на ищците върху следните имоти, находящи се в землището
на гр.Ветово:
имот №077015 - овощна градина с площ
2.094 дка, трета категория в местността "Параджика";
имот №093022 - полска култура с площ
0.561 дка, четвърта категория в местността "Татарски лозя";
имот №148021 - полска култура с площ
12.893 дка, трета категория в местността "Юджак";
имот №130077 – полска култура с площ 44.255 дка,
четвърта категория в местността „Орман Тарла“, получен от обединяване на имот
№130036 и имот №130037 при следните права:
48/3600 идеални части за И.А.К., ЕГН **********;
48/3600 идеални части за Н.А.Д., ЕГН **********;
48/3600 идеални части за Н.П.Д., ЕГН **********;
48/3600 идеални части за И.П.Х., ЕГН **********;
48/3600 идеални части за Г.П.К., ЕГН **********;
90/3600 идеални части за Д.Й.Г., ЕГН **********;
40/3600 идеални части за Е.И.Т., ЕГН **********;
40/3600 идеални части за И.И.П., ЕГН **********;
40/3600 идеални части за П.И.П., ЕГН **********;
120/3600 идеални части за В.М.В., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалата им част.
ОТХВЪРЛЯ претенциите предявени от Т.К.А. и Н.Р.Р. като
неоснователни.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен
нотариален акт №81, том І, рег.№2552, дело №65 от 12.02.2009г. по описа на
нотариус Г.Г. в частта над 720/3600 идеални части от описаните в нотариалния
акт имоти.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** да заплати на И. Александър К.,
Н.А.Д., Н.П.Д., Д.Й.Г., Т.К.А., Н.Р.Р., В.М.В. и Г.П.К. направените по делото
разноски в размер на 885 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: