Р Е Ш Е Н И Е
260265/11.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на тридесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД № 945/2020 г., по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по искова молба от „Енерго Про Продажби“ АД гр. Варна против Л.И.Е.,
в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни
искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за продажба на
електрическа енергия, за което по
заявление от последния има образувано заповедно производство - ЧГД № 280/2020
г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 108/07.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както
следва: по чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 297.13 (двеста деветдесет и
седем лева и тринадесет стотинки) лева – цена за
доставена на ответника ел. енергия, по фактури издадени в периода от 15.07.2019
г. до 13.11.2019 г., за обект на потребление, заведен с аб. № **********,
находящ се на адрес: гр. Ш., ул. ****, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2020 г. до окончателно
плащане; по чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 11.84 (единадесет лева и
осемдесет и четири стотинки) лева - мораторна
лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка
фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 23.01.2020 г..
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че във връзка с доставка на електрическа
енергия, при Общи условия, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР
(КЕВР към момента), ответникът е клиент на ищцовото дружество за обект на потребление, с клиентски №: ***,
заведен с аб. № **********, находящ се на адрес: гр. Ш., ***.
Съгласно чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ, ответникът бил длъжен да плаща стойността на
ползваната електрическа енергия в срокове и по начина определен в тези общи
условия, като в случай на неплащане след настъпване падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана, изпадал в забава.
Към 15.07.2019 г., ответникът не бил платил дължими суми, поради което по
Заявлението на ищеца било образувано ЧГД № 280/2020 г., по описа на ШРС, и била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи: 297.13 лв. – цена на
консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 15.07.2019 г. – 13.11.2019
г. и 11.81 лв. - мораторна лихва представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 23.01.2019 г., ведно с искане за присъждане на
законната лихва върху вземането от датата на постъпване на Заявлението в съда –
05.02.2020 г. до окончателно плащане. Претендира
разноски по заповедното и исковото производства.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор на исковата
молба назначеният на ответника особен представител, намира исковете за
допустими, но неоснователни, като ги оспорва по основание и размер. Твърди, че
ищецът не е представил доказателства, от които да се направи извод, че между
страните е съществувало валидно облигационно отношение през процесния период -
че ответникът е бил собственик или ползвател на въпросното жилище.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът
заявява, че ответницата е платила задължението си за главница и лихва, като
поддържа искането си за разноски в исковото и заповедно производства.
Процесуалният представител на ответницата прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази твърденията, доводите, възраженията и
признанията на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изложеното в исковата молба, както и от
представените писмени доказателства се установява, че страните са се намирали
във валидни отношения, както и че ответницата дължи сумите за главница и лихва.
С оглед изявлението на ищеца в съдебно заседание и
представеното извлечение за фактури и плащания към 27.11.2020 г. /л. 38/ се
установява, че ответницата е платила дължимите суми за главница и лихва на
22.07.2020 г. Предвид извършеното плащане в хода на процеса, като страните не
спорят относно датата и размера му, съдът намира предявените искове за главница
и мораторна лихва за неоснователни, поради погасяване и следва да бъдат
отхвърлени с аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ищецът не е направил оттегляне на иска, а поддържа
произнасяне с решение, като с исковата молба и в съдебно заседание претендира
сторените в производството разноски в заповедното и исково производства.
Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т.
12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е представил
Списък по чл. 80 ГПК за сторени разноски в общ размер 600 лева, от които 75 лв.
в заповедното производство и 525 лв. в исковото производство.
Отговорността за разноските като гражданско
облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението
на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза
съдът е решил делото. Извършеното изпълнение от ответника, след
получаване на преписа от исковата молба, се отразява върху разпределението на
разноските, тъй като от този факт, независимо, че съдът следва да постанови
отхвърлителен дизпозитив, следва произнасяне по искането за разноските на
ищеца, по общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК. Приложимостта на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от разноски предполага
кумулативното наличие на две предпоставки: 1/ответникът да не е дал с
поведението си повод за завеждане на делото и 2/да признае иска. Само при
кумулативното наличие на тези две предпоставки разноските се възлагат върху
ищеца. Плащането е извършено след призоваването на ответницата по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. При хипотезата, че ответникът изпълнени в хода на процеса, се налага извода, че с поведението си е дал повод за
завеждане на делото - не е погасил дълга си преди процеса, поради което
извършеното в
хода на процеса изпълнение не го
освобождава от задължението за разноски. В този смисъл съдът намира, че не е
налице предвиденото в разпоредбата първо кумулативно условие - да не е дал
повод за завеждане на иск. Поради това сторените от ищеца разноски следва да
бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Относно възражението на особения представител за
прекомерност на възнаграждението за защита от юрисконсулт в заповедното и
исково производство. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в исково
производство - 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение в заповедно производство
- 50 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК размерът на
възнаграждението за защита от юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗЗП, който
регламентира, че заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредба на МС по предложение на НБПП. В
разпоредбата на чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС
№ 4/2006г. /ДВ бр. № 5/2006 г./, е посочено, че за защита по заповедно
производство възнаграждението е от 50 до 150 лева. Въз основа на изложеното,
преценявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
искането за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., е основателно поради което следва да се уважи. Съгласно разпоредбата
на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по реда на която,
чрез препращащите норми на чл.
78, ал. 8 ГПК и чл.
37 ЗПП, се определя присъжданото в полза на юридическите лица
възнаграждение, когато същите са защитавани от юрисконсулт, за защита по дела с
определен материален интерес (каквото е и настоящото дело) възнаграждението е
от 100 до 300 лв. В случая, производството по делото е разгледано в открито
съдебно заседание и доколкото участието на юрисконсулта, представляващ
дружеството-ищец, се е изразило в подаване на искова молба, участие в съдебно
заседание, независимо че ответницата е платила задължението си, намира че
искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на 150 лв. следва да бъде уважено. Ето защо заявеното от
процесуалния представител на ответницата искане по чл.
78, ал. 5 ГПК за намаляване на претендираното от ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение за неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и
адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, иск за
признаване като установено между страните, че ответницата Л.И.Е., с ЕГН **********,
дължи на ищеца, сумата 297.13 (двеста деветдесет и седем лева и тринадесет
стотинки) лева - цена за неплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.07.2019
г. до 13.11.2019 г., за обект с абонатен № **********, находящ се на адрес: гр.
Ш., ул. ***, с клиентски
№ ***, за която по образувано ЧГД № 280/2020 г., по описа
на РС – Шумен, срещу ответницата е издадена Заповед № 108/07.02.2020 г., за
изпълнение на парично задължение, ведно с искане за присъждане на законната
лихва върху сумата, считано от 05.02.2020 г. /датата на подаване на Заявление
по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, поради погасяване в хода на процеса.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и
адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, иск за
признаване като установено между страните, че ответницата Л.И.Е., с ЕГН **********,
дължи на ищеца, сумата 11.84 /единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/
лева - мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка
фактура, за периода от датата на падежа на съответната фактура до 23.01.2020
г., за която по образувано ЧГД № 280/2020 г., по описа на РС – Шумен, срещу
ответницата е издадена Заповед № 108/07.02.2020 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата,
считано от 05.02.2020 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане.
Осъжда Л.И.Е., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на
“Енерго-ПроПродажби” АД, с ЕИК *** и седалище:
гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, сумата 600.00 (шестстотин) лева,
разноски в заповедното и исковото производства, платима по банкова сметка, *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***; BIC: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № №
280/2020 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
Районен съдия: