№ 177
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000167 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „М. кетеринг“ ЕООД, чрез особения
представител адв. К. срещу решение № 1752 от 19.12.2024г., постановено по т.д. №
20241100901886 по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-25 състав, с което по иск на СГП
е прекратено ответното търговско дружество, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ.
Въззивникът/ответникът – „М. кетеринг“ ЕООД счита, че обжалваното решение е
неправилно поради особено съществено процесуално нарушение на чл. 157, ал. 1, пр. трето
от ТЗ. Твърди, че прекратяването на ЕООД настъпва със смъртта на едноличния собственик
на капитала, ако наследниците не поискат да продължат дейността на ответното търговско
дружеството. Според въззивника, липсата на данни и доказателства, че наследниците на
починалия са изразили становище за продължаване на дейността на процесното ЕООД е
особено съществено процесуално нарушение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав.
Въззиваемият/ищецът – прокурор при СГП, не е подал отговор на въззивната жалба. В
открито съдебно заседание се явява прокурор С. от АП-София. Моли въззивния съд да
отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното
решение, което счита за законосъобразно и правилно.
Въззивната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащо на обжалване решение на
СГС, в законоустановения срок, от страна имаща право и интерес от обжалването, поради
1
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След служебно извършена проверка на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по делото
фактическата обстановка, по която страните не спорят. Видно от препис –извлечение от Акт
за смърт № 772 от 29.12.2023г. се установява, че М. Д. И., ЕГН ********** е починала на
28.12.2023 год. М. Д. И. е законен представител и едноличен собственик на капитала на „М.
кетеринг“ ЕООД. От удостоверение за наследници се установява, че починалото лице е
оставило за наследници по закон двама сина – П. Р. И. и Р. Р. И..
За да уважи предявения конститутивен иск за прекратяване на ответното търговско
дружество, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че със смъртта на
управителя, автоматично били прекратени неговите функции и до датата на предявяване на
исковата молба – 17.09.2024г., не бил вписан нов законен представител. Наследниците не са
предприели действия по продължаването дейността на ответното търговско дружество. С
изтичането на 3-месечния срок за избор на нов управител, били осъществени елементите от
фактическия състав на чл. 155, т. 3 ТЗ, за прекратяване на ответното търговско дружество.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Неоснователно е твърдението на особения представител, че при смърт на управителя и
едноличен собственик на капитала, и бездействие на наследниците му, конститутивният иск
по чл. 155, т. 3 от ТЗ не може да бъде уважен, докато не се установи дали наследниците
желаят да продължат дейността на дружеството.
Съдът не може да събира доказателства за ирелевантни по делото факти или евентуални
намерения на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, да продължат
дейността на дружеството. Наследниците винаги могат да решат да продължат дейността на
прекратеното дружество в производството по ликвидация, на основание чл. 274, ал. 1, изр.
последно. За това обстоятелство наследниците ще узнаят от вписването в Търговския
регистър, което дава публичност, на основание чл. 7, ал. 1, изр. първо от ЗТРРЮЛНЦ.
Релевантният по делото факт е установен с официален свидетелстващ документи – акт за
смърт, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, на основание чл. 179,
ал. 1 ГПК. Законният представител е починал на 28.12.2023 год. Отрицателният факт, че
дружеството няма вписан управител в продължение на повече от три месеца след неговата
смърт, се установява от липсата на вписан такъв в Търговския регистър.
Съгласно чл. 155, т. 3 от ТЗ - по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то
може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца
дружеството няма вписан управител. Следователно предявеният конституивен иск е
основателен и законосъобразно и правилно е уважен от първоинстанционният съд.
Неправилно въззивникът смесва основанието за прекратяване на процесното ЕООД.
Предмет на делото е иск по чл. 155, т. 3 от ЗЗД, на основание настъпила смърт на управителя
и в продължение на три месеца няма вписан нов. Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ урежда
2
специална хипотеза на прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност,
което се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено
друго или наследниците не поискат продължаване на дейността. Няма предявен иск за
прекратяване на ЕООД на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, поради смърт на едноличния
собственик на капитала. Съгласно принципа на диспозитивното начало, обективиран в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на делото и обемът на упражненото право на
иск принадлежи единствено и само от ищеца.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати 1 000 лева по сметка на САС, представляваща
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на особения представител за въззивното
производство.
С оглед изхода на правния спор, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
САС 40 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1752 от 19.12.2024г., постановено по т.д. № 20241100901886
по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-25 състав.
ОСЪЖДА „М. кетеринг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
апелативен съд сумата от 1040/хиляда и четиридесет/лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3