Решение по дело №160/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по чл.121, ал.1, т.3, вр. чл.104 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по искова молба от П. Й. Н. от [населено място], депозирана чрез адв.Б. З. против Областна дирекция „Земеделие“ – Шумен, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител за периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г. в размер на 11400,00 лева, дължимо вследствие отмяна на Заповед за уволнение № РД-04-134-11/19.10.2023г. и Заповед за прекратяване на служебно правоотношение поради уволнение № РД-27-0033/19.10.2023г., издадени от директора на ОД „Земеделие“ - Шумен, ведно с мораторна лихва върху сумата от 11400,00 лева за периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че с решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС е отменена заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], с която е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, на основание чл.107, ал.1, т.3, във вр. с чл.108 от ЗДСл, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен.

Решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС е оставено в сила с решение №2867/19.03.2025г. по АД № 546/2025г. по описа на ВАС.

С оглед изложеното предявява настоящия иск с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл за заплащане на сума в размер на 11400,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за пет месеца (с оглед обстоятелството, че ищецът е работил един месец от 20.10.2023г. до 22.11.2023г. по трудово правоотношение). Претендираната за репариране сума в размер на 11400,00 лева е формирана от последната индивидуална основна месечна заплата на ищеца в размер на 2280,00 лева. Заявява се искане за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 11400,00 лева за периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г., както и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и с процесуален представител адв. Б. З. заявява, че поддържа исковата претенция за заплащане на сумата от 11400,00 лева, определена въз основа на получаваното от него основно месечно възнаграждение към датата на уволнението като счита, че същата е релевантна и към момента на признаване на уволнението за незаконно. Моли за решение в този смисъл. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна - Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозиран писмен отговор от директора на ОД „Земеделие“ чрез юрисконсулт С. Ч., с който се оспорва исковата молба. Сочи се, че не е налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя без работа, тъй като още на следващия ден след прекратяване на служебното правоотношение поради уволнение, лицето е започнало друга работа като юрисконсулт във фирма „Стар трак“ ЕООД. Невъзможността на ищеца да започне работа повторно след прекратяване на трудовото му правоотношение със „Стар трак“ ЕООД не е пряко и непосредствено следствие от прекратяване на служебното му правоотношение. Счита, че с исковата претенция се цели постигането на резултати, които са несъвместими с целта на закона. Възразява против претенцията за лихви. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В писмена молба рег. № ДА-01-1292/05.05.2025г. заявява, че поддържа аргументите за неоснователност на исковата претенция, изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че между страните е съществувало служебно правоотношение.

Със заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от

Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен.

С решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС е отменена заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място].

Решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС е оставено в сила с решение №2867/19.03.2025г. по АД № 546/2025г. по описа на ВАС.

След прекратяване на служебното правоотношение П. Н. започнал работа по трудов договор № 005/19.10.2023г. във „Стар трак“ ЕООД.

Със Заповед № 002/21.11.2023г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Съгласно разпореждане [номер]-00-3342-1/06.11.2023г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Шумен на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 22.11.2023г. до 21.09.2024г.

Видно от копие на трудова книжка, както и въз основа на представени удостоверение с изх. № 270192501829974/01.04.2025г. на ТД на НАП – Варна, справка данни за осигуряване на ищеца за периода 01.10.2023г. – 28.02.2025г., справка – актуално състояние на действащи трудови договори и договори за служебни правоотношения, П. Й. Н. не е работил по трудово или служебно правоотношение в периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г.

Касателно размера на индивидуалната основан месечна заплата, ищецът представя Заповед № РД-10-27-0050/17.08.2022г. на директора на ОД „Земеделие“, съгласно която на същия е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 2280,00 лева, считано от 01.07.2022г.

Няма данни и не са изложени твърдения за промяна в размера на това основно месечно възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно.

По искане на ищеца по делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице е дало подробен отговор на въпросите, поставени му като задача, а разпитан в съдебно заседание, експертът заявява, че поддържа заключението си.

По делото няма спор по фактите, които се установяват от приобщените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира предявената искова молба за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие прекратяване на служебното му правоотношение за процесуално допустима.

При разглеждането ѝ по същество съдът съобрази следното:

В Глава шеста на ЗДСл са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. Съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В настоящия казус са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция и присъждане на дължимото обезщетение в претендирания от ищеца размер. Съгласно Тълкувателно решение №4 от 06.11.2023г. по тълк.дело № 2/2021г., ОСС на ВАС, I и II Колегии, обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл има имуществен, обективен и ограничен характер в следните насоки - увреждащ юридически факт, правни субекти - носители на субективното право, период от време на търпене на вредите, размер на обезщетенията и предмет на обезщетяване. От обективна страна обезщетението има ограничен, от гледна точка на времевия критерий и критерия размер, характер. То обезщетява държавния служител, адресат на незаконното уволнение, за неполучаването на заплата само за периода на оставане без работа, а обезщетението се изчислява на базата на получаваната от него основна заплата (възнаграждение), но за не повече от 6 месеца. Има имуществен характер и е дължимо поради признаването на уволнението за незаконно, след отмяната на заповедта за уволнение от органа по назначаването или съда. Законът не изисква установяване виновен характер на издаването на незаконосъобразната заповед или виновно лишаване на държавния служител от възможност да получава заплатата си. Основната предпоставка за получаването на обезщетението, освен признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта за уволнение, е оставането на служителя без работа след прекратяване на служебното правоотношение или извършване на работа на по-ниско платена длъжност в същия период, като максималният период на обезщетяване е 6 месеца. От това следва, че обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл, следва да се разглежда като парично компенсаторно средство за покриване на претърпени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца със Заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] е отменено като незаконосъобразно, съгласно Решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС, влязло в сила на 19.03.2025г., с което по несъмнен начин се доказва наличие на първата предпоставка.

Установява се също, че след прекратяване на служебното правоотношение, ищецът е работил един месец по трудов договор в периода от 20.10.2023г. до 22.11.2023г. След този срок П. Й. Н. не е полагал труд по трудово правоотношение и не е заемал длъжност по служебно правоотношение. Това обстоятелство се установява от приобщените по делото писмени доказателства – удостоверение с изх. № 270192501829974/01.04.2025г. на ТД на НАП – Варна, справка данни за осигуряване на ищеца за периода 01.10.2023г. – 28.02.2025г., справка – актуално състояние на действащи трудови договори и договори за служебни правоотношения. Издадените от ТД на НАП удостоверения и справки по безспорен и несъмнен начин сочат, че в периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г.

П. Й. Н. не е работил по трудово или служебно правоотношение.

С оглед на това налице е и втората предпоставка, посочена в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл – не е заемал държавна служба и не е получавал трудово възнаграждение.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция е доказана по основание, а възражението на ответната страна за липса на пряка причинна връзка между вредите и незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение, предвид последващ трудов договор, сключен между ищеца и „Стар трак“ ЕООД, следва да бъде отклонено като неоснователно. Разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл разписва ясно и недвусмислено фактическите предпоставки за възникване правото на обезщетение - отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение и незаемане на държавна служба, като е посочен краен срок - за не повече от 6 месеца. Обезщетението за имуществени вреди в хипотезата на чл.104 от ЗДСл е определено със закон в презумиран размер, поради което не е необходимо да бъдат доказвани реални вреди, претърпени от незаконосъобразния административен акт. При това положение наличието на причинно следствена връзка между увреждащия акт и настъпилите вреди не е елемент от фактическия състав на претендираното право. Именно поради това, обстоятелството, че лицето е започнало работа по трудов договор на следващия ден след прекратяване на служебното правоотношение, не рефлектира върху правото му да получи обезщетение. Полагането на труд и/или заемането на държавна служба в рамките на шестмесечния период след прекратяване на служебното правоотношение, следва да се отчете при определяне размера на обезщетението. Възражението на ответната страна за липса на реално претърпени вреди, респективно липса на причинно следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и липсата на доходи (оставане без работа) за държавния служител е неоснователно.

По силата на изричната разпоредба на чл.104, ал.1 от ЗДСл размерът на обезщетението се определя съобразно размера на основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. С исковата молба е отправена претенция за заплащане на обезщетение в размер на 11400,00 лева, формирано въз основа на пет основни месечни възнаграждения. Посоченият размер е обоснован с наличието на съществуващо трудово правоотношение в периода след прекратяване на служебното правоотношение – 1 месец, поради което и предвид оставането на ищеца без работа след този период, се претендира заплащане на обезщетение за оставащите пет месеца до крайния срок, поставен от законодателя. Досежно размера на основната заплата ищецът представя заповед № РД-10-27-0050/17.08.2022г. на директора на ОД „Земеделие“, видно от която му е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 2280,00 лева, като твърди, че именно този размер следва да бъде съобразен при определяне на търсеното обезщетение. От заключението на приетата по делото съдебна експертиза се установява, че исковата претенция в размер на 11400,00 лева е формирана като посоченото в заповед № РД-10-27-0050/17.08.2022г. индивидуално месечно възнаграждение - 2280,00 лева е умножено по пет. Експертът е констатирал, че във връзка с Решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС, влязло в сила на 19.03.2025г., е издадена Заповед № РД-10-27-0013/25.03.2025г. на директорът на ОД „Земеделие“, с която П. Й. Н. е възстановен на държавна служба, като на същия е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 2530,00 лева. Независимо от констатацията на вещото лице, доколкото ищецът настоява, че поддържа иска, така като е предявен, а съдът е обвързан от предмета на търсената защита, заявен от инициатора на съдебното производство, по делото не са ангажирани доказателства, че размерът на основното месечно възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно е различен от размера на получаваното основно месечно възнаграждение преди уволнението.

По изложените съображения съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди поради незаконосъобразната и отменена заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] е дължимо и следва да се присъди в размера и за срока, определени в специалната разпоредба на чл.104, ал.1 от ЗДСл – в размер от 11400,00 лева, формиран от основно месечно възнаграждение в размер на 2280,00 лева и за период от пет месеца – от 22.11.2023г. до 22.04.2024г.

С исковата молба е заявена претенция за заплащане на мораторна лихва и законна лихва върху главницата от 11400,00 лева. Прочитът на разпоредбата на чл.104 от ЗДСл сочи, че началният момент, от който се дължи законната лихва е датата на признаване на уволнението за незаконно. Преди тази дата не е налице законово неизпълнение от страна на ответника по иска да заплати главницата, което да обуслови заплащане на лихва за закъснение. Това разрешение е напълно съответно на тълкуването, дадено в т.4 от Тълкувателно решение №3/2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая отменителното съдебно решение е влязло в сила на 19.03.2025г., поради което обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл в общ размер от 11400,00 лв. следва да се присъди със законната лихва, считано от 19.03.2025г. до окончателното му изплащане. След като законната лихва се дължи и изчислява към датата на окончателното плащане на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл, съдът намира, че не следва да изчислява и присъжда мораторна лихва, считано от 19.03.2025г. до датата на предявяване на иска, а законната лихва следва да се присъди общо, считано от началния момент на забавата.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че предявената претенция за присъждане на обезщетение по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл е изцяло доказана както по основание, така и по размер, поради което Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на П. Й. Н. парично обезщетение поради незаконното прекратяване на служебното правоотношение, в размер на 11400,00 лева за периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Страните по делото претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на ищеца. Същият претендира разноски на обща стойност 1910,00 лева, от които 1600,00 лв. договорено и платено адвокатско възнаграждение; 300,00 лв. внесен депозит за вещо лице и 10,00 лева платена държавна такса. Съдът констатира, че съгласно Договор за правна защита и съдействие № **********/28.03.2025г. е договорен адвокатски хонорар в размер на 1600,00 лева. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, видно от приложения договор за правна защита и съдействие с бл. № **********, в същия не е посочен начин на плащане на сумата, както и липсва отразяване, че договорената сума е заплатена в брой. По делото не са приложени платежни документи, удостоверяващи плащане по банков път на адвокатското възнаграждение. С оглед на това съдът приема, че не са налице доказателства, че ищецът е направил претендирания разход за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, поради които искането за репариране на тази сума се явява неоснователно. Предвид изложеното искането за разноски следва да бъде уважено до сумата от 310,00 лева (внесена държавна такса и заплатен депозит за вещо лице). В останалата част същото се явява неоснователно, поради непредставяне на доказателства за направения разход за адвокатски хонорар.

Водим от горното Шуменският административен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] да заплати на П. Й. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, парично обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г. в размер на 11400,00 (единадесет хиляди и четиристотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2025г. до окончателното ѝ заплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] да заплати на П. Й. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, сумата от 310,00 (триста и десет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.