№ 30412
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110136916 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. И. И. срещу ******, с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.
10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП, вр. чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 1 от
договор за потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г., предвиждащи заплащане
на неустойка при липса на обезпечение, поради противоречие със закона, на основание
чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК - поради заобикаляне на закона, а под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите
нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 10лева, частично предявен иск от сумата
от 100лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание
противоречащи на закона клаузи по договор за потребителски кредит № 533874 от
05.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.07.2023г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г., въз основа на който на ищеца била
предоставена сума в общ размер от 300 лева, със задължение да я върне на 11 месечни
вноски, като месеченият лихвен процент не бил посочен. Поддържа, че съобразно
договорната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора ищецът дължал неустойка в случай, че
не предостави в тридневен срок обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в
чл. 5, ал. 1 от договора- безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или
две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. Твърди,
че поради неизпълнение на посоченото условие, му е начислена неустойка в размер на
100лева и тази сума за неустойка била включена към задълженията по договора.
Твърди, че погасил изцяло отпуснатия му кредит. Поддържа, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма, както и не е написан по ясен и разбираем за
потребителя начин, както и е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР в
процесния договор е посочен, без да са описани компонентите, които са включени в
него. Намира, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1
1
ЗПК, тъй като в годишният процент на разходите /ГПР/ не били включени такси за
допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които били елемент от общия
разход на потребителя по кредита, тъй като тази сума била пряко свързана с договора.
Поддържа, че в договора бил налице и грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв надхвърлял максимално установения праг на ГПР съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не бил посочен и размерът на
договорната лихва. Поставените по договора изисквания към поръчителя създавали
условия ищецът да не може да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от договора,
така и предвиденият тридневен срок за предоставяне на обезпечение бил кратък за
изпълнение, поради което договорът бил нищожен, като сключен при невъзможен
предмет, а потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието му. Твърди,
че клаузата по чл. 11, ал. 1 от договора била нищожна поради противоречие с
присъщата за неустойката обезпечителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват
вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за заемателя и в
процесния случай не били предвидени при какви правила се определят вредите за
кредитора от непредоставяне на обезпечение и които ще се компенсират от
неустойката. Поддържа, че оспорената клауза задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка,
както и не е индивидуално уговорена. Сочи, че непредоставянето на обещани
обезпечения е основание за прилагането на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, а не за
начисляване на неустойка. Поддържа освен това, че е налице противоречие с
императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като договорената при тези
условия неустойка представлява допълнителна печалба и не е включена в договорното
съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните
изисквания. Оспорената клауза била в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, доколкото в задълженията по договора са включени освен договорна лихва и
неустойка, което водело до нищожност на оспорената клауза, така и било налице
заобикаляне на изискването на чл. 21, ал. 1 ЗПК за точно посочване на финансовата
тежест на кредита, с оглед на което същата била нищожна на соченото основание.
Излага подробни доводи, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на
добрите нрави, че се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации, както и цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване за
кредитора. С оглед изложеното, се поддържа, че за ищеца е било налице единствено
задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 300 лева, а
с надплатената над този размер сума от 100 лева ответното дружество се е обогатило,
тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли се исковете да бъдат
уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Заявява, че признава предявения иск. Посочва, че ищецът не е заплатил сумата за
нестойка по процесния договор за потребителски кредит. Намира, че нищожността на
отделни части от процесния договор не води до нищожност на целия договор. Моли
съдът да постанови решение съобразно направеното признание, като прави искане
разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са отрицателни установителни искове с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата по
2
чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г. поради
противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД - поради заобикаляне
на закона, при евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради
противоречие на същата с добрите нрави, обективно кумулативно съединени с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г. със соченото от ищеца
съдържание, по силата на който *********** е отпуснало заем в размер на 300лева,
както и че сумата е усвоена от Н. И. И., сключен за срок от 11месеца, както и че част от
съдържанието на договора е клауза по чл. 11, ал. 1 от договор, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на
процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание на оспорената неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в
сочения размер при непредоставяне на обезпечение (безспорно), което противоречи
или заобикаля императивна законова разпоредба или противоречи на добрите нрави. В
тежест на ответника е да установи, че оспорената клауза е действителна, както и че
договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и
отговаря на императивните правни норми.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на
ответника е да установи, че е налице основание за получаването на сумата.
Съдът указва по чл.146, ал.2 ГПК, че ответникът не сочи доказателства за
заплащане на сумата на ответника.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на
поисканата ССчЕ, с оглед направените в отговора на исковата молба оспорвания
процесната сума за неустойка да е заплатена от ищеца.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца не следва да се уважава, доколкото от
ответника не се оспорва факта на сключване на процесния договор между страните,
като искането в останалата част е неотносимо към предмета на спора.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.10.2023 г. от 13:50 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, подробно
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И., като в призовката до него да бъде посочено, че
заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди
съдебното заседание с преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.192 ГПК като не необходимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4