Р Е Ш Е Н И Е
№
40
19.02.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
единадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 365 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.18, ал.2, т.2 от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 –
2013г. /обн. ДВ, бр.29/17.04.2009г., в сила от 17.04.2009г., изм. и доп./.
П.Д.П.,
ЕГН ********** *** обжалва Уведомително писмо /УП/ за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПСРС 2007 –
2013г. за кампания 2017 с изх.№01-6500/6189 от 09.07.2018г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Релевира основанията за оспорване
по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Неспазването на установената форма е във връзка с
твърдение за липса на фактически и правни основания за издаване на акта.
Нарушението на материалния закон се свързва с наличие на сертификати за съответствие
за 2015г. и 2016г. в срока на поетия ангажимент, качени в Биорегистъра на МЗХГ.
Моли се за отмяна на УП.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира деловодни
разноски.
Пълномощникът
на ответния заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ намира жалбата за
неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Със
заявление за подпомагане от 10.05.2013г. жалбоподателят е заявил схеми и мерки
за подпомагане, между които и мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/.
Съгласно таблици за използвани парцели и отглеждани животни по мярката са заявения
две подмерки: „биологично земеделие“ с направление „биологично растениевъдство“
и „традиционно животновъдство“ с направление „опазване на застрашени от
изчезване местни породи“ със съответните агроекологични кодове по приложение
№1б към Наредба №11/06.04.2009г. За направление „биологично растениевъдство“ са
отбелязани кодове АП 06 и АП 08 – пасища, череши и ябълки, а за направление
„опазване на застрашени месни породи“ - код АП 46 за 10бр. коне /вж. л.72-гръб до 85/.
Жалбоподателят е запознат със задължението по направление „биологично
растениевъдство“ в рамките на 5-годишния агроекологичен ангажимент да представи
копие от сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
растителни продукти с правилата на биологичното производство, издадени от
контролиращото лице с краен срок 30.09 на петата година, полагайки подпис за
изискуемите се документи по направлението /вж. л.77-гръб/.
С
уведомително писмо изх.№01-6500/10586 от 18.09.2013г. на изпълнителният
директор на ДФЗ жалбоподателят е уведомен, че е одобрен за участие по
направление „биологично растениевъдство“ от мярка 214 с приложена таблица с
площта на земеделските парцели и отново е разяснено задължението да представи
сертификат или писмено доказателство за съответствие /вж. л.29-33/.
С
писмо изх.№01-6500/6189 от 18.09.2017г. зам.изпълнителния директор на ДФЗ е уведомил
П. за задължението да получи и представи посочения по-горе сертификат на
основание чл.37, ал.1, т.3 и чл.58, т.1, б.“д“ от Наредба 11/2009г. Органът е
посочил, че при неспазване на нормативните изисквания или представяне на
документ, който не отговаря на тези изисквания ДФЗ има право да прекрати
агроекологичния ангажимент съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Наредбата. Писмото е
получено от П. на 29.09.2017г.
С
оспореното УП изх.№01-6500/6189 от 09.07.2018г. на основание чл.18, ал.2, т.2
от Наредба №11/2009г. във вр. с чл.21 от Регламент /ЕС/ №65 на Комисията от
27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/
№1698/2005г., заместник изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил
жалбоподателя, че ДФЗ отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния
ангажимент по направление „биологично растениевъдство“. Като мотиви за
прекратяването е посочено, че при извършване на административни проверки на
основание чл.65, ал.1 от Наредба №11/2009г. е установено, че жалбоподателят не
е подал документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни
продукти с правилата на биологичното производство, който документ е следвало да
бъде издаден до 30.09.2017г. и предоставен до 30.10.2017г.
УП
е връчено на адресата на 25.07.2018г., а жалбата по делото е подадена на
07.08.2018г.
Със
заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г. изпълнителният директор на ДФЗ на основание
чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл.10, т.1 и т.2 и чл.11, ал.2
от УП на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Петя
Димитрова Славчева правомощия да издава
и подписва уведомителните писма за неизпълнените ангажименти по мярка 214
„Агроекологични плащания“, писма за откриване на производства по издаване на
актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярката и писма за
прекратяване на ангажимента по същата /вж. л.85/.
В
съдебното производство са представени 2бр. сертификати и доклади от извършени
инспекции на стопанството на жалбоподателя от контролиращия орган ТП Австрия
Био Гаранти, Клон България. Първият сертификат 2015 е серия №2-125559-2015 от
15.10.2015г. с валидност за растениевъдството до 31.01.2017г. Документът е
издаден на основание чл.29, §1 от Регламент /ЕО/ №834/2007 и на Регламент /ЕО/
№889/2009г. след извършена инспекция в стопанството на 06.09.3015г., като
операторът е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията,
определени в посочените регламенти по отношение на изброени продукти, между
които от група „растениевъдство“ са заявените пасища, череши и ябълки. Пасищата
са отбелязани като конвенционален продукт, а черешите и ябълките като продукти
в преход към биологично земеделие. Вторият сертификат 2016 е серия
№2-02108-2017г. от 31.05.2017г. с валидност за растениевъдство до 31.01.2018г.
Съдържанието на документа като основание за издаването му съответства на
съдържанието на сертификат 2015г., като посочените в група „растениевъдство“
пасища, череши и ябълки са отбелязани като конвенционални продукти. Видно от
докладите, проверките в стопанството са осъществени на 06.09.2015г,
23.08.2016г., 30.09.2017г., 08.12.2017г., 21.06.2018г. и 09.11.2018г. /вж.
л.144-180/.
Посочените
сертификати и доклади от проверки са представени и с писмото от МЗХГ
изх.№11-447/07.01.2018г., от съдържанието на което е видно, че сертификат 2015
не е качен в База данни на производителите, преработвателите и търговците на
земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, но сертификат
2016 и останалите сертификати са качени в Базата данни.
Съгласно
представена извадка от електронната кореспонденция между жалбоподателя и
сертифициращият орган от м.07 – м.08.2018г., сертификат 2016 е качен в
Биорегистъра на МЗХГ на 31.05.2017г., а сертификат 2017 е качен на 28.05.2018г.
/вж. л.104-107/.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени
доказателствени средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата
за допустима. Подадена е от надлежен правен субект с право на
обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й
съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че
оспореното УП е незаконосъобразен административен акт. Съображенията за това са
следните:
УП
е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност
по място, време и степен. Съгласно чл.11, ал.1, т.4 от ЗПЗП ДФ „Земеделие“
изпълнява функциите на РА от датата на неговата акредитация. Едно от
правомощията на РА по чл.11а, ал.1, т.4 и т.10 от ЗПЗП е да контролира
използването на помощите по схемите и мерките за подпомагане на ОСП и да
администрира нередности от ПРСР 2007 – 2013г. Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА. На основание
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство.
Делегацията е осъществена и доказана посредством заповед №03-РД/715 от
27.06.2017г. на изпълнителния директор на Фонда в полза на заместник
изпълнителния директор П.
Д.
С, която е издател на оспореното УП.
При
издаване на УП са спазени общите изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта,
неговия адресат, фактически и правни основания за постановеното прекратяване на
многогодишния ангажимент и ясна разпоредителна част, противно на твърденията на
жалбоподателя.
УП
е издадено при спазване на административнопроизводствените правила.
Административният орган е изпълнил задължението да образува и проведе
производството по правилата и реда на чл.26 и чл.36 от АПК. С писмото от
18.09.2017г. П. е уведомен за задължението да представи документа по чл.37,
ал.1, т.3 от Наредба №11/2009г. и последиците от неизпълнение на това
задължение.
УП
обаче противоречи на материалния закон.
Фактическият
състав на прекратяването по чл.18, ал.2, т.2 от Наредба №11/06.04.2009г. включва
два кумулативни елемента: 1/поет от жалбоподателя многогодишен ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013г. и 2/липса
на получен сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от него растителни продукти с правилата за биологичното
производство до 30 септември на петата година от ангажимента, считано от
подаденото първото одобрено заявление.
В
случая по делото е доказано наличието на първия елемент от фактическият състав
за прекратяване на ангажимента. Видно от заявление за подпомагане 2013 от
27.05.2013г. с приложените към него документи и УП изх.№01-6500/10586 от
18.09.2013г. П. е одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007 – 2013г. за провеждане на агроекологични дейности, включени в подмярка „биологично
земеделие“ с направление „биологично растениевъдство“ по см. на чл.2, ал.1,
т.1, б.“а“ от Наредба №11/06.04.2009г. със заявени площи /мери и пасища/, череши и ябълки със
съответните агроекологични кодове от приложение №1б към Наредбата. Нормите на
чл.7, ал.1 и 2 от Наредбата определят продължителността на ангажимента от 5
последователни години с начало годината на подаване на заявлението за подпомагане,
за който период се предоставя и финансовата помощ по мярката /вж. чл.11 от
Наредбата/. Следователно, П. е поел многогодишен ангажимент по мярка 214.
Страните не спорят по това обстоятелство.
Спорният
въпрос е дали през време на ангажимента П. е получил и представил копие от
сертификата за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на
биологичното производство по см. на чл.37, ал.1, т.3 и чл.58, т.1, б.“д“ от
Наредбата.
От
приложените сертификати 2015 и 2016 от сертифициращият орган ТП Австрия Био
Гаранти, клон България е видно, че П. е изпълнил задължението по чл.37, ал.1,
т.3 от Наредбата да получи сертификат за съответствие рамките на законовия срок – до 30 септември на
петата година от ангажимента, което ще рече - до 30.09.2017г. И двата
сертификата са издадени преди крайната дата. Сертификатите съдържат сведения,
че дейността на жалбоподателя отговаря на Регламент /ЕО/ №834/2007 на Съвета от
28.06.2007г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти и на Регламент /ЕО/ №889/2008 на Комисията от 05.09.2008г. за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ №834/2007 на
Съвета. Сертификатите представляват писмени доказателства по реда на чл.29, §1
от Регламент /ЕО/ №834/2007, издадени от контролен орган в полза на П. като
оператор, обект на контрол от сертифициращия орган за това, че жалбоподателят
отговаря на изискванията на регламента в областта на своята дейност. Сертификатите
са във вида по Приложение XII
към чл.68, §1 от Регламент /ЕО/ №889/2008. Като официални писмени документи,
сертификатите се ползват с материална доказателствена сила относно
удостоверените в тях факти и обстоятелства, която сила не е оборена в рамките
на съдебното производство по делото. От данните в писмото на МЗХГ се установи,
че сертификат 2016 е качен в базата данни на министерството. Тази информационна
база данни е предмет на правна регламентация в чл.1 и чл.37 от Наредба
№1/07.02.2013г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикетирането /обн. ДВ, бр.16/19.02.2013г., отм. ДВ, бр.75/11.09.2018г., в сила
от 12.11.2018г./ и в действащата понастоящем едноименна Наредба №05/03.09.2018г.
/обн. ДВ, бр.75/11.09.2018г., в сила от 12.11.2018г., изм. и доп./. Нормите на
чл.1, ал.3 и чл.37, ал.1 от Наредба №1/2013г. /отм./ задължава МЗХГ да определи
компетентно звено, което да изпълнява функциите на подпомагаща администрация
във връзка с поддържане на информационната база данни на производители,
преработватели и търговци на земеделски биологични продукти и храни. Нормата на
чл.37, ал.1, изр. последно от Наредбата регламентира достъпа до базата данни от
страна на ДФЗ – РА. Тази база данни съдържа и документите по чл.29, §1 от
Регламент /ЕО/ №834/2007 за всеки производител, преработвател и търговец /вж.
чл.37, ал.3 от Наредбата/. Задължение на контролиращите лица е да попълват
базата данни за всеки оператор в срок от 3 дни от подписване на договора за
контрол и сертификация, включително с информация за промяна в обстоятелствата
на договора, резултатите от контролната дейност и всички нередности и
нарушения, засягащи биологичното състояние на продукта. Следователно,
независимо от това дали жалбоподателят е предоставил в указания срок
сертификатите за съответствие, ответният орган е имал достъп до базата данни с
качения от сертифициращият орган сертификат 2016 и при спазване на принципа за
истинност по чл.7 от АПК е дължал извършването на проверка за това обстоятелство
в базата данни на МЗХГ. Извън горното, не може са се вмени във вина на
жалбоподателя неточното и несвоевременно отразяване на издадените сертификати
от сертифициращия орган в базата данни на МЗХГ. Тази база данни е създадена не
само да обслужва обществения интерес от надлежна и достоверна информация, но и
да служи като информационен източник на данни за ДФЗ относно спазването на
изискванията от операторите по мярка 214. Така или иначе, прекратяването на агроекологичния ангажимент
на основанието по чл.18, ал.2, т.2 от Наредба №11/2009г. се дължи не поради
това, че сертификатите не са предоставени, а поради това, че такива не са
получени от подпомаганото лице. В случая, жалбоподателят е получил нужните
сертификати за съответствие в рамките на 5-годишния ангажимент по мярката,
поради което не е налице посоченото в УП нормативно основание за прекратяване на
ангажимента.
Изложеното
налага извод за отмяна на процесното УП.
На основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът
дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 410лв.,
включващи 10лв. ДТ и 400лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода от спора ответникът
няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. за кампания 2017 с изх.№01-6500/6189 от
09.07.2018г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА
ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на П.Д.П. деловодни
разноски в размер на 410лв. /четиристотин и десет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: