Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..03.2020г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 42 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Т.Н.К. от гр.Девня, действащ чрез
особен представител адв.К.М., срещу решение №4418/21.10.19г., постановено по
гр.д. № 4837/19г. на ВРС, В ЧАСТТА, в която е осъден Т.Н.К. *** да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 3314,74 лв., представляваща
падежирала главница по договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2016г.,
сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Т.К. за времето от 10.03.2016г. до
10.03.2019г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 09.07.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 9558,10 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо
потребление от 26.01.2016г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Т.К. от вноска с
падеж от 10.04.2019г. до вноска с падеж - 26.01.2026г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 2537,13лв., представляваща редовна
възнаградителна лихва, формирана от вноска с падеж 10.03.2016г. до вноска с
падеж 10.03.2019г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от
09.07.2018г., на осн. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинст.съд не е
обсъдил всички наведени в отговора възражения. Счита, че договорката за
начисляване на такси по чл.8 от ОУ е нищожна като противоречаща на чл.10а, ал.2
от ЗПК. Счита, че съдът не е съобразил и допуснато нарушение на чл.5 и 6 от ЗПК, тъй като потребителя не бил получил необх.преддоговорна информация, както
и липсвало посочване в договора на ГПР. Била нарушена и разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.9а от ЗПК доколкото липсвало посочване на методиката за изчисляване на
рефер.лихвен процент. Счита, че връчването на исковата молба на
особ.представител няма характера на уведомяване за цесия, поради което и
длъжникът не дължал изпълнение в полза на цесионера преди уведомяването.
Оспорва извода, че цесионера има право да обяви предсрочна изискуемост на
вземането от свое име с исковата молба, като оспорва и настъпването на такава,
тъй като уведомяването не е било извършено надлежно от цедента. Моли да бъде
отменено решението, като бъдат отхвърлени исковете.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз А.Дондуков №19, ет.2, действащо
чрез пълномощник ю.к.М.В., е постъпил отговор,
с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Към настоящото производство е
присъединена за разглеждане и постъпила частна жалба, подадена от Т.Н.К. от
гр.Девня, действащ чрез особен представител адв.К.М., срещу определение
№15875/03.12.19г., постановено по гр.д. № 4837/19г. на ВРС, с което е оставена
без уважение молба от Т.Н.К. за изменение на Решение №4418/21.10.19г.,
постановено по гр.д. № 4837/19г. на ВРС в частта за разноските. В нея са
наведени оплаквания за неправилност на постановения акт. Счита, че при
определяне на разноските в полза на
ищеца следвало да се отчете обстоятелството, че с влязло в сила решение било
прекратено производството по искове с правно основание чл.422 ГПК. Излага се,
че сторените разноски следва да се присъдят при отчитане на факта, че исковата
претенция е предявена за 16430,16лв, а е уважена за 15409,97лв. Моли да бъде
отменено обжалваното определение като бъде изменено решението в частта за
разноските.
В срока за отговор на депозираната
частна жалба от ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, чрез ю.к.М.В., е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
202317122, срещу Т.Н.К. от гр.Девня обективно
съединени искове с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане
на ответника да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, както следва: сумата от 3397,67лв,
представляваща падежирала главница по договор за кредит за текущо потребление
от 26.01.2016г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Т.К., за времето от
10.03.2016г. до 10.03.2019г.; сумата от 9558,10 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2016г.,
сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Т.К., от вноска с падеж - 10.04.2019г. до
вноска с падеж - 26.01.2026г., и сумата от 2537,13лв., представляваща редовна
възнаградителна лихва, формирана от вноска с падеж 10.03.2016г. до вноска с
падеж 10.03.2019г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са цедирани на 09.07.2018г. с Договор за покупко-продажба на вземания от БАНКА ДСК ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД.
В исковата молба поддържа, че по
силата на Договор за кредит за текущо потребление от 26.01.16г.
БАНКА ДСК ЕАД е предоставила на Т.Н.К. кредит в размер на 14000лв, със
срок на издължаване 120 месеца. Сочи, че кредита се олихвявал с преференциален лихвен процент от
6,70% при изпълнение на условията на програма ДСК Престиж Плюс и ГПР от 8,25%.
Излага, че ответникът е заплатил единствено първата месечна вноска с падеж
10.02.16г. Поради допусната забава съгласно
чл.19.2 от ОУ, банката обявила кредита за предсрочно изискуем с
нотар.покана , изпратена до
кредитополучателя и връчена по реда на чл.47 ГПК на 15.05.17г. Излага,
че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 09.07.18г., БАНКА ДСК ЕАД е цедирала на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД вземането на първия срещу кредитополучателя, ведно с
всичките му привилегии, обезпечения и др.принадлежности. Сочи, че ответникът е
уведомен за настъпилото правоприемство, както и че такова
уведомяване е извършено и с връчването на препис от исковата молба. Евентуално счита, че ответникът е уведомен за
предср.изискуемост с връчване на препис от исковата молба, като се позовава на
изрично прехвърлено с договора за цесия потест.право да обявява
предср.изискуемост при съотв.предпоставки.
В
отговор на исковата молба ответникът Т.Н.К.
от гр.Девня, действащ чрез особен представител адв.К.М., е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявения иск.
Счита, че договорът за кредит е нищожен , поради нарушение на императивните
норми на чл.11, ал.1, т.7,9,10,11,12, 20 и 26 ЗПК. Намира, че уговорената
възнагр.лихва в размер на 6,7% противоречи на добрите нрави, тъй като не било
спазено изискването за еквивалентност, което водело до нищожност на целия
договор. Счита за нищожна и уговорката за начисляване на такси по чл.8 от ОУ.
Излага се, че потребителят не бил получил необходимата преддоговорна
информация, като били нарушени чл.5 и 6 от ЗПК.Липсвало посочване на ГПР в
договора, както и била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК за
посочване на методиката за изчисляване на референтен лихвен процент. Твърди, че
ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, като правнорелевантно
било единствено съобщението, извършено от стария кредитор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с
правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430
ТЗ за
процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Между страните по делото не е налице
спор, а и се установява от представения договор за кредит за текущо потребление
от 26.01.16г., че между БАНКА ДСК ЕАД и Т.Н.К. в качеството му на
кредитополучател е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
на последния е предоставен кредит в размер на 14000лв, със срок на издължаване
120 месеца от неговото усвояване. В чл.8 е договорено, че кредита се олихвява с
преференциален лихвен процент в размер на 6,70% годишно при изпълнение на
условията по програма ДСК Престиж Плюс, формиран от стойността на 6-месеч.Sofibor /0,594%/ и фиксирана
преференц.надбавка от 6,106%. В чл.9 е посочен ГПР - 8,25.
Наведените
както с отговора на исковата молба, така и с възззивната жалба възражения за
нищожност на договора не се споделят от настоящия състав. На първо място
изрично в приложения по делото договор за кредит, подписан от кредитополучателя
и не оспорен относно неговата истинност, в т.12 последният е заявил, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, както и ОУ,
с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора. Изрично в чл.9
от договора е посочен и ГПР, като в погас.план / също носещ подписа на
кредитополучателя/ са посочени допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. Не е налице и твърдяното нарушение на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК.
С договора за
кредит страните изрично са договорили в чл.8 кредита да се олихвява с преференциален лихвен процент в размер
на 6,70% годишно при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс,
формиран от стойността на 6-месеч.Sofibor /0,594%/ и фиксирана
преференц.надбавка от 6,106%. Видно е, че формирането
на размера на лихвата е поставен в зависимост от един ясно
обозначен индикатор, върху който банката няма пряко влияние и който се
оповестява публично.
Горепосочената клауза съдържа достатъчно ясна и разбираема за кредитополучателя
информация за условията и начина на изчисляване на размера на лихвения процент
по договора за кредит. Клаузата за договорената възнагр.лихва не се преценява и
като такава, противоречаща на добрите нрави, доколкото така посочения размер от
6,7% не надвишава размера на законната лихва. Предвид това, че с предявения
осъдителен иск не е заявена претенция за заплащане на такси, възражението на
отв.страна за нищожност на каузата на чл.8 от ОУ е ирелевантно и не следва да
бъде обсъждано.
Неоснователно
е и възражението на отв.страна за липсата на валидно уведомяване на длъжника за
настъпилата предср.изискуемост. Безспорно
от представените по делото договор за покупко-продажба на вземания от
09.07.18г., ведно с допълн.споразумение от 10.03.17г. към него и
приемо-предав.протокол, се установява, че банката е цедирала вземането си
спрямо ответника на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Изрично в чл.5.2.а е договорено прехвърляне на
цесионера и на правото да обявява предсрочна изискуемост на вземанията при
настъпване на условията за това. Цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД , т.е. с всички произтичащи от или във
връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост, като за упражняването на това право е
ирелевантно дали има или не качеството на банка. С оглед постигнатата в т.5.4 от договора за цесия
договореност и издаденото нарочно пълномощно от „БАНКА ДСК” EАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД
(л.28) е видно, че е налице и изрично изявена правно валидна воля от цедента за
упълномощаването на цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме
фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова
пречка.
От
представените по делото доказателства не се установява факта на надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия преди предявяването на иска, доколкото липсват доказателства
за връчване на приложеното известие за доставяне. Доколкото обаче на ответника чрез особения му представител са надлежно връчени преписи от
исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за цесия от
09.07.2018г., ведно с приемо-предавателен протокол и допълн.споразумение към него; пълномощно от цедента на цесионера
за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от
упълномощения за това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в
конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник
е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява в тази връзка,
че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и
постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр. с ал.1 ГПК предвид
редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн. чл.47,
ал.6 ГПК с оглед
охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в
тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е
приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени
от насрещната страна. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици / в този смисъл е Решение №
198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/. В този смисъл следва да се приеме, че процесната цесия има
действие за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на
прехвърлените суми, то ищецът- цесионер „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД се явява носител на тези вземания.
Между страните не се спори относно факта на наличието на предпоставките на
чл.19.2 от ОУ, пораждащи правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост
на кредита, а и видно от събраната по делото съдебно- счетоводна експертиза
последната заплатена вноска по кредита е на дата 18.04.16г. От представената по
делото разписка от 15.05.17г. обаче не може да се изведе извода за надлежно
уведомяване на длъжника за упражненото от кредитора потестативно право да обяви
кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на исковата молба. В
разглеждания случай с исковата молба ищецът е упражнил правото си да
трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо. Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника има
за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, доколкото са
налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване / така
Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. 362/2015 г. на ВКС/. Ето защо с оглед
осъщественото редовно връчване на препис от исковата молба на ответника и
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, съдът
намира, че вземанията по договора следва да се считат за предсрочно изискуеми,
предвид осъществяването на изискуемите за това предпоставки.
Въззивният
съд напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Що се касае до присъединената за
разглеждане в производството частна жалба, подадена от Т.Н.К. от гр.Девня, срещу определение №15875/03.12.19г., постановено
по гр.д. № 4837/19г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба от Т.Н.К. за
изменение на Решение №4418/21.10.19г., постановено по гр.д. № 4837/19г. на ВРС
в частта за разноските, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените
от ищеца такси, възнаграждение за един адвокат и разноски по производството, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкр.случай
предявеният осъдителен иск възлиза в общ размер на 1549,29лв, като същият е
уважен в общ размер от 15409,97лв. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК и
представените доказателства сторените от ищеца разноски по осъд.иск, в т.ч. и
ю.к.възнаграждение, определено по НЗПП, възлизат на 2114,50лв. Предвид това с
оглед правилото на чл.78 ГПК следващите се на ищеца сторени от него
разноски по този иск възлизат на
2103,18лв. При така изложеното обжалваното определение №15875/03.12.19г. по
гр.д. № 4837/19г. на ВРС като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на
въззивникът следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна разноски
за въззивното производство в размер на 750лв– ю.к.възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25 от НЗПП и депозит за особен представител, на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 ГПК.
Във връзка
с факта, че въззивната и частна жалба са подадени
от особен представител, респективно, че не е
внесена дължимата ДТ за производството, то с оглед изхода на
спора в тежест на въззивника следва да се възложи дължимата държ.такса,
възлизаща на общо 323,20лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4418/21.10.2019г., постановено по гр.д. № 4837/2019г. по описа на Варненски районен съд, 24
състав, в частта, в която е осъден Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №19, ет.2, сумата от 3314,74 лв., представляваща падежирала главница по
договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2016г., сключен между „БАНКА
ДСК“ ЕАД и Т.К. за времето от 10.03.2016г. до 10.03.2019г., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 09.07.2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 9558,10лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2016г.,
сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Т.К. от вноска с падеж от 10.04.2019г. до
вноска с падеж - 26.01.2026г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 2537,13лв., представляваща редовна възнаградителна
лихва, формирана от вноска с падеж 10.03.2016г. до вноска с падеж 10.03.2019г.
/вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 09.07.2018г., на
осн. чл. 99, ал.1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№15875/03.12.19г., постановено по гр.д. №4837/19г. на ВРС, 24 състав.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** , ДА ЗАПЛАТИ
на ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , район „Оборище”, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 19, етаж 2, СУМАТА от 750лв, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
окръжен съд СУМАТА от 323,20лв , представляваща дължимата по делото държавна такса.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: