О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260965
Година, 2021
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..….……… граждански състав …………………………..
На двадесет и трети юли ..……….…….… Година две хиляди двадесет и първа
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………
Съдебни заседатели: ……………………………
Секретар ……………………………………………………………………………..………
Прокурор ……………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……......… Р. Калиманова ………………………….
гражданско дело № ……. 279 …..…. по описа за ………. 2021 ……. година.
Ищецът Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат *********,
чрез председателя на същата, с адрес за призоваване град Бургас ул. „Филип
Кутев“ № 26А, ет. 3 е предявил искове за отнемане на незаконно придобито
имущество, включващо различни имуществени права, с цена 48 314, 51 лева срещу С.И.Х., ЕГН **********
и Н.Б.Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, секция 010.
В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Бургаският
окръжен съд, преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на
Глава 13 от Дял първи на Част втора на ГПК на основание разпоредбата на чл. 159
от ЗПКОНПИ следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото
в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в
този законов текст. При проверка на редовността на разменените книжа и
допустимостта на предявения иск, съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
констатира следното:
За разглеждането
на настоящия иск с оглед предмета му -
осъдителен иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, са въведени особени правила с
раздел IV от ЗПКОНПИ, които касаят подсъдността, редовността на исковата молба
и доказването, но на основание чл. 159 от ЗПКОНПИ за всички останали неуредени
въпроси се прилага ГПК. Следователно, този иск подлежи на разглеждане по
правилата на общия исков процес на ГПК, като се съобразят специалните
разпоредби. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна
подсъдност на чл. 153, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 153, ал. 2, предл. 1-во
от ЗПКОНПИ.
На основание чл. 131
от ГПК, препис от исковата молба ведно с приложенията към нея са изпратени на
ответниците, първият от които ги е получил редовно на 22.02.2021 година, но не
е депозирал писмен отговор в законния едномесечен срок. По отношение на втората
ответница Н.Б.Х. е констатирано, че същата е починала преди завеждане на иска -
на 11.01.2021 година, за което е изискан и представен по делото от Община
Бургас препис-извлечение от акта за смърт на лицето. Исковата молба е депозирана
в съда на 16.02.2021 година.
Съдът, като разгледа
исковата молба, намира, че са налице основания за спиране на производството по
настоящото дело.
Видно от
изложението на обстоятелствената част на исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото дело, производството по отнемане по специалния закон пред
КПКОНПИ е образувано въз основа на постъпило в ТД - Бургас уведомление от Районна
прокуратура - град Бургас, от което се установява, че с Постановление на същата
от 14.12.2015 година ответникът С.И. Хасан е привлечен в качеството на обвиняем,
действайки като съизвършител в съучастие с други лица и в условията на съвкупност,
за престъпление по чл. 159 б, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 159 а, ал. 3
вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108,
ал. 1, т. 13 от ЗПКОНПИ. От изложението на обстоятелствата и приложения по
делото заверен препис от определение №258/29.05.2018 година, постановено по нохд
№2131/2019 година е видно, че между обвиняемия - ответник в настоящото
производство С.И.Х. *** е постигнато споразумение, одобрено от съда, с което му
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, отложено с
три години изпитателен срок за престъпления по чл. 159 б, ал. 2 вр. ал. 1, предл.
2-ро, вр. чл. 159 а, ал. 3 вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Производството по
настоящото дело е образувано на 16.02.2021 година. На 17.02.2021 година е разпоредена размяна на
книжа, като съобщение по чл. 131 от ГПК ответникът С. Исмаилом Х. е получил на 22.02.2021
година и в законоустановения срок не е депозиран от него писмен отговор. Ответницата
Н.Б.Х. е починала на 11.01.2021 година, преди завеждане на настоящия иск, както
бе посочено по-горе.
В хода на
производството на настоящия съдебен състав е станало служебно известно, че с определение
№ 8181 от 02.04.2019 година по гражд. дело № 704/2017 година по описа на
Софийски градски съд е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 03.04.2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз и на Хартата на основните права на Европейския съюз
(ХОПЕС). Независимо, че горното дело е образувано при действието на отменения ЗОПДНПИ, по силата на § 5 (2) от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗПКОНПИ от 19.01.2018 година, съгласно
който неприключилите проверки и
производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон,
приложимият ред за разглеждането му е действащият понастоящем ЗПКОНПИ.
Преюдициалното запитване е отправено поради това, че в съдебното производство
са възникнали съмнения, дали Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, допуска национални мерки като
предвидените в чл. 1, ал. 2, чл. 21, ал. 2, чл. 62, вр. с чл. 63, ал. 2 от
ЗОПДНПИ (отм.), които норми са аналогични на нормите от сега действащия Закон
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Освен това, целта и на двата закона, този от 2012 година и този от
2018 година е да се уредят мерките за противодействие на корупцията; условията
и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да
се предотвратят възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него. Въпросите, включени в това преюдициално запитване, са
следните:
1.
Наказателна, по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна, е мярката
по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A)
обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната
превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за
конфискацията … съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението
и придобитото имущество;
B) от
отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на
проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и
юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице…;
C)
единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D)
преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица
(проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за
10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на
имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно
задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?
3.
По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл,
че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице,
чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като
настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното
производство?
4.
Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1,
изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2
от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство,
която:
·
създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или
недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
·
създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
· размества
доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата
за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица,
които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя
си, дори когато придобиването е възмездно;
·
въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство
за наличие на незаконно придобито имущество;
·
размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за
осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
·
допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ,
въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на
съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е
обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен
съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?
5.
Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че
допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на
събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е
придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за
противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на
установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон
стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6.
Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на
Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба
като тази по главното производство, която:
·
въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно
придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.). Отговорът им, независимо, че
ще даде насоки за тълкуване на отменения ЗОПДНПИ, ще бъде полезен за решаване и
на делата, образувани при сега действащия ЗПКОНПИ. По преюдициалното запитване
е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е висящо.
Чл.
267, ал. 1 от ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в
случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването
съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1-во от ГПК), а след
произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 от ГПК). Решението на
СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване,
но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 от ГПК).
Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд
на държава-членка на ЕС и пред друг съд на същата държава-членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на
разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по
делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК.
Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване,
защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела
въпроси. Изложеното важи и за настоящото производство.
Видно от
изложеното по-горе, правните въпроси, включени в преюдициалното запитване до
СЕС, са от значение за процесуалната допустимост на исковото производство по
настоящото дело и за разглеждането му по
същество. Предвид разпоредбата на чл. 633 от ГПК преди произнасянето на СЕС по
това преюдициално запитване, по настоящето дело не може да се пристъпи към
разглеждането му в открито съдебно заседание и събиране на доказателства. В
определението по чл. 140 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по
всички предварителни въпроси, какъвто е и този за необходимостта от временно
преустановяване на процесуалните действия до разрешаване на въпрос, релевантен
за допустимостта на висящия процес.
Поради това е
налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631, чл. 633 от ГПК
за спиране на производството по настоящото дело до произнасянето на СЕС по това
преюдициално запитване (така и в определение №
106 от 13.05.2020 година по гражд. дело № 884/2020 година на ВКС, ІV г.о. ).
Настоящото определение
не подлежи на обжалване с оглед изричната норма на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК (така и в определение № 452 от 24.10.2019
година по частно гражд. дело № 3759/2019 година на ВКС, ІІІ г. о., определение № 440 от 14.10.2019 година по частно
търг. дело № 2001/2019 година на ВКС, І т. о.).
По отношение на
ответницата Н.Б.Х. производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като
тя е починала на 11.01.2021 година, видно от препис-извлечението от акта за
смърт, издаден от Община - Бургас въз основа на акт за смърт №59 от 11.01.2021 година,
т. е. преди завеждане на иска - 16.02.2021 година. Не може да се породи
процесуално правоотношение със страна, която към момента на предявяване на иска
не съществува като правен субект.
По изложените съображения и на основание чл.
229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631, чл. 633 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
СПИРА производството
по гражданско дело № 279/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас до
произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с определение № 8181 от 02.04.2019 година по гражданско дело №
704/2017 година по описа на Софийски градски съд, по което е образувано дело
С-319/19 пред СЕС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 279/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас
по отношение на
Н.Б.Х., ЕГН **********,***, секция 010.
Определението в частта за спиране е окончателно,
а в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна
жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: