Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 09.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на девети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 12884 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 32932/20.10.2020 г., подадена от длъжниците Н.И.Д. и В.Х.Д. срещу
постановление по изпълнително дело № 20208630401401, обективирано в съобщение с
изх. № 35896/08.10.2020 г., с което ЧСИ, с рег. № 863 в КЧСИ, с район на
действие СГС, е оставил без уважение молба с вх. № 29492/01.10.2020 г. на
длъжниците за намаляване на юрисконсултското възнаграждение и на определените
по изпълнителното дело такси по ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателите
сочат, че изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден за сумата от 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Сочат, че
до получаване на съобщението по изпълнителното дело, не са знаели, че дължат
претендираните 50 лева, тъй като са сключили споразумение с „Т.С.“ ЕАД за
изплащане на вземането по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 6241/2018
г. по описа на СРС, ГО, 90 състав. С изплащане на сумата по споразумението,
длъжниците считали, че изплащат изцяло дълга си към „Т.С.“ ЕАД и не обърнали
внимание, че предмет на споразумението не са разноските по заповедното дело.
Жалбоподателите
считат, че определеното юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в
размер на 100 лева е прекомерно и не е съобразено с обема на осъщественото
процесуално представителство. Възразяват и срещу определените по изпълнителното
дело такси, които не били съобразени с ТТРЗЧСИ и извършените по делото
действия.
Молят, обжалваното
постановление да бъде отменено. Претендират разноските, направени по повод
жалбата до СГС.
Взискателят счита, че жалбата е неоснователна. Излага
съображения, че съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
юрисконсултското възнаграждение в изпълнителното производство може да бъде в
размер от 50 лв. до 100 лв., като взискателят може да претендира пълния му
размер. Поради това, отказът на съдебния изпълнител да намали юрисконсултското
възнаграждение бил напълно основателен.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага
съображения, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20208630401401 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 16.07.2020 г. по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД, подадена
чрез процесуален представител - юрисконсулт, и въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 16.06.2020 г. по гр.д. № 6241/2018 г. по описа на Софийски градски
съд, ГО, 90 състав, съгласно който Н.И.Д. и В.Х.Д. са осъдени да заплатят
разделно на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 50 лева – възнаграждение на юрисконсулт.
Молбата от 16.07.2020 г. съдържа искане за
образуване на изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния
лист, искане да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки и сейфове, да
бъде наложен запор върху откритите такива, да бъде извършена справка в НОИ за
действащи трудови договори, с оглед налагане на запор върху същите, а в случай,
че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори – да бъде насочено изпълнението
към движими вещи. В молбата от 16.07.2020 г., взискателят е посочил и че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
възлага на ЧСИ изцяло да проучи имущественото състяние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на
изпълнението.
С молбата се претендира
и юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в
размер на 100 лева.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнително дело е представен изпълнителния лист от
16.06.2020 г. и пълномощно, с което взискателят е упълномощил процесуален
представител – юрисконсулт, който е подал молбата за образуване на
изпълнителното дело.
След образуване на изпълнителното
дело, ЧСИ е извършил справки в НБД „Население“, справки за имуществото на
длъжниците - в Регистъра на банковите
сметки и сейфовете към БНБ и в НАП, изпратил
е и уведомления по ДОПК.
На 01.09.2020 г., ЧСИ е наложил
запор върху пенсиите, получавани от длъжниците (със запорни съобщения до НОИ),
наложил е запор върху банковите сметки на длъжника В. Х. Д. в „Банка ДСК“ АД и
върху банковите сметки на длъжника Н.И.Д. в „Ю.Б.“ АД. С писма 08.09.2020 г. от НОИ,
съдебният изпълнител е уведомен, че запор върху пенсиите на двамата длъжници не
може да бъде наложен, тъй като са под минималната работна заплата.
На 01.09.2020 г., до длъжниците са
изпратени съобщения за образувано на изпълнително дело, в които е посочено, че:
-
В. Х. Д. дължи общо сумата от 273.10 лева, от които 25 лева – присъдени
разноски, 50 лева – разноски по изпълнителното дело и 198.10 лева – такси по
Тарифата към ЗЧСИ;
-
Н.И.Д. дължи общо сумата от 176.50
лева, от които 25 лева – присъдени разноски, 50 лева – разноски по
изпълнителното дело и 101.50 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ;
Съобщенията
са връчени на длъжниците съответно на 23.09.2020 г. и на 25.09.2020 г.
На 01.10.2020 г., длъжниците са депозирали молба с вх. № 29492/01.10.2020
г. за намаляване на юрисконсултското възнаграждение и на определените по
изпълнителното дело такси по ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление
от 08.10.2020 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжниците,
като неоснователна.
Жалбата е подадена
от активно легитимирани страни в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване
от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В
настоящия случай, възраженията на жалбоподателите са срещу законосъобразността
на постановлението, с което е оставена без уважение молбата на длъжниците за
намаляване на юрисконсултското възнаграждение и на таксите по ТТРЗЧСИ, като
жалбоподателите сочат и че до получаване на съобщението по изпълнителното дело,
не са знаели, че дължат претендираните 50 лева, тъй като са сключили
споразумение с „Т.С.“ ЕАД за изплащане на вземането по заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6241/2018 г. на СРС, ГО, 90 състав и с изплащане на сумата по
споразумението, длъжниците считали, че са изплатили изцяло дълга си.
Изпълнителният
лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес
по арг. на чл. 426 ал.1 от ГПК, защото той, а не изпълнителното основание
овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран
с такова искане. В този смисъл е и задължителната съдебна практика /определение
617/16.12.2013 г. по ч.гр.д. 6154/2013 г. на ВКС, І ГО/.
В
случая, „Т.С.“ ЕАД е представило
изпълнителния лист от 16.06.2020
г., поради което и на основание чл. 426, ал. 1 ГПК, ЧСИ С.Х. е била длъжна и е следвало да пристъпи към
изпълнение, което несъмнено се обуславя от образуването на изпълнителното дело и което ЧСИ е направил.
Отговорността
за разноски в гражданския процес е уредена в общите правила на Гражданския
процесуален кодекс. Отговорността за разноските, направени в съдебното
изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК. Посочената
разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производството, както и ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда. Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи
отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното
изпълнение. От разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК следва, че разноските по
изпълнението няма да са за сметка на
длъжника, ако делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, поради плащане направено преди започване на изпълнителното
производството. В случая, не се твърди, че сумата по изпълнителния лист е
била заплатена преди започване на изпълнителното производство (нито се
установява), поради което и съгласно цитираните разпоредби, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжниците. Доводите и възраженията на длъжниците,
в тази връзка, са неоснователни.
Както
беше посочено, на основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по
изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на
длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко
изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява
самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за
него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20208630401401 по описа на
ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 16.07.2020 г., процесуалният представител на
взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано
изпълнително дело за събиране на сумата, посочена в приложения към молбата
изпълнителен лист.
Следователно,
по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумата, присъдена на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист.
След образуване на изпълнителното дело взискателят не е предприемал
други действия за удовлетворяване на вземанията си.
Съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Цитираната разпоредба е
приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в
този смисъл определение
№ 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Според чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда, че за представителство в изпълнително производство
възнаграждението е от 50 до 100 лв.
От така цитираната разпоредба
става ясно, че предвиденото в в Наредбата възнаграждение е както за образуване
на изпълнителното дело, така и за воденето му и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, без значение колко на брой са длъжниците
по изпълнителното дело.
С
оглед на това и след като съобрази фактическата и правна сложност на
изпълнителното производство, съдът приема, че дължимото от длъжниците
юрисконсултско възнаграждение е общо в размер на 50 лева. Обжалваното разпореждане следва
да се отмени, в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжниците
за намаляване на юрисконсултското
възнаграждение за над сумата от 50 лв. до приетия от ЧСИ размер
от 100 лева и вместо това юрисконсултското възнаграждение следва да се
намали на 50 лева.
По изп.дело са съставени няколко
сметки за дължимите такси. Видно от материалите по изпълнителното дело и на
основание ТТРЗЧСИ,
длъжниците дължат, както следва:
Н.И.Д. и В.Х.Д. дължат общо:
-
сумата от 24 лева, с ДДС – обикновено такса за образуване на изпълнителното
дело (т. 1 от Тарифата),
Н.И.Д. дължи общо
сумата от 77.50 лева, представляваща
сбора от:
-
сумата от 24 лева, с ДДС – такса по
т. 5 от Тарифата
-
сумата от 36 лева, с ДДС - две такси
по т. 9 от Тарифата
-
сумата от 5.50 лева – допълнителни
разноски по т. 31 от Тарифата за справка за банкови сметки в БНБ и справка в
НБД „Население“
-
сумата от 12 лева, с ДДС –
пропорционална такса по т. 26 от Тарифата (тъй като сумата по изпълнителния
лист е присъдена разделно);
В.Х.Д. дължи общо
сумата от 90.10 лева, представляваща
сбора от:
-
сумата от 12 лева, с ДДС – две такси
по т. 3 от Тарифата
-
сумата от 24 лева, с ДДС - такса по т. 5 от Тарифата
-
сумата от 36 лева, с ДДС – две такси
по т. 9 от Тарифата,
-
сумата от 6.10 лева – допълнителни
разноски по т. 31 от Тарифата за справка за банкови сметки в БНБ и справка в
НБД „Население“
-
сумата от 12 лева, с ДДС –
пропорционална такса по т. 26 от Тарифата (тъй като сумата по изпълнителния
лист е присъдена разделно);
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с
оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК
е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление по изпълнително
дело № 20208630401401, обективирано в съобщение с изх. № 35896/08.10.2020 г., в частта с която ЧСИ, с рег. № 863 в КЧСИ, е оставил без уважение молба на длъжниците за намаляване на юрисконсултското
възнаграждение за сумата над 50 лева до 100 лева и за намаляване на разноските
над 24 лева (с ДДС), дължими от двамата дължници, над 77.50 лева (с ДДС),
дължими от Н.И.Д. и над 90.10 лева (с ДДС), дължими от В.Х.Д., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ юрисконсултското
възнаграждение,
което длъжниците следва да заплатят на взискателя по изп.д. № 20208630401401, общо в размер на 50 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дължимите от длъжниците такси и разноски по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20208630401401, както следва:
-
Н.И.Д.
и В.Х.Д. дължат общо сумата от 24 лева (с ДДС),
-
Н.И.Д.
дължи общо сумата от 77.50 лева (с
ДДС), и
-
В.Х.Д.
дължи общо сумата от 90.10 лева (с
ДДС);
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 32932/20.10.2020
г., подадена от длъжниците Н.И.Д. и В.Х.Д., в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.