Определение по дело №2653/2022 на Административен съд - Варна

Постъпила е молба с.д. 10671/13.07.2023 г. от Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 70,00 лв. дължима на основание чл.227а,ал.1 от АПК в производството пред Върховния административен съд по подадената касационна жалба.

Н.Н. е подал касационна жалба с.д. 10668/13.07.2023 г. до Върховния административен съд на Република България, против решение № 1030/13.07.2023 г. постановено по адм. дело № 2653/2022 г.

Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса в производството по адм. дело № 2653/2022 г. по описа на Административен съд-гр. Варна с разпореждане № 15492/02.12.2022 г. постановено по делото. Когато съдът освободи страната от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК , това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Съгласно мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, освобождаването от заплащане на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, като това се отнася включително и за обжалването. В последния случай не е необходимо съдът да се сезира повторно с ново искане, стига да няма промяна в обстоятелствата. Поради това и доколкото по настоящото дело няма данни за промяна в обстоятелствата, които са обусловили освобождаването на Н.Н. от заплащане на държавна такса в първоинстанционното производство, настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да се събира държавна такса за разглеждане на касационната жалба, респ. тя да се оставя без движение за това.

Съгласно чл.213а,ал.3 от АПК първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ и искания по чл. 166 и 167. Това произнасяне е дължимо само в хипотезата на направено първо искане за освобождаване от държавна такса, при касационното оспорване. В производството по произнасяне по искане за освобождаване от държавни такси, са приложими правилата на чл.83, ал.2 от ГПК с арг. чл.144 от АПК и даденото тълкуване в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е относимо и при произнасянето по чл.213а,ал.3, пред.2 от АПК.

В случая, първоинстанционният съд вече е освободил жалбоподателя от заплащането на държавна такса , с разпореждане № 15492/02.12.2022 г. постановено по делото. Поради това направеното повторно искане за освобождаване от заплащането на държавна такса пред касационната инстанция, е лишено от предмет и следва да се остави без разглеждане.

Предвид горното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с.д. 10671/13.07.2023 г. от Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 70,00 лв. дължима на основание чл.227а,ал.1 от АПК в производството пред Върховния административен съд по подадената касационна жалба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.