Решение по дело №751/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 766
Дата: 22 май 2018 г. (в сила от 9 юни 2018 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20184120100751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                  242

  гр.Горна Оряховица,  22.05.2018г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и първи май през  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                              Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№751/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

            Ищeцът Ю.С.Х., представляван от адв.Н.М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответницата са  сключили граждански брак на  29.05.1994г., за който е бил  издаден Акт№0073/29.05.1994г. за сключен граждански брак на Община Г.Оряховица. От брака си имат две деца М.Ю.Х.(пълнолетен - на 22 години) иН. Ю. Х. с ЕГН**********. След сключване на брака, семейството заживява в дома на родителите на ответницата в гр.Г.Оряховица и остават там 10 години. Там се раждат двете им деца. Майката се грижила за децата, като помощ са оказвали нейните родители.  Ищецът работил на няколко места, в т.ч. в системата на БДЖ и в строителството. През 2008г. семейството закупува собствено жилище(чрез банков кредит). Изплащането на кредита наложило ищецът да замине на работа във Ф.Р.Германия. Впоследствие, съпругата и малкия им син също заминали за Ф.Р.Германия. М.Ю.Х. останал в  Р.България да завърши образованието си.  Съпругата употребявала алкохол, като проблемите и в тази насока се задълбочили и в чужбина. Напрежението между съпрузите  ескалирало, което се отразявало зле на дететоН.. След завръщане на семейството в Р.България(през м.март.2018г.) между съпрузите съществувало отчуждение. Завръщането съвпаднало със смъртта на бащата на съпругата. След погребението  съпругата предизвикала скандал взела нож и заплашвала синовете си, че ще си среже вените, като се наложило да се извикат полицейските органи за съдействие.  Чрез дежурния прокурор въдворили още нощ Г.М.Х. в Психиатрична болница с.Церова кория. След изписването на ответницата от психиатричната болница, същата се пребрала в семейното жилище, където живеела с големия си син, а ищецът заедно с малкото дете заминали за Ф.Р.Германия, поради невъзможност да отсъстват продължително(бащата от работа, а детето от училище - Общообразователна гимназия „Лизелоте“ гр.М.). Ищецът счита, че бракът му със ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и  е лишен от смисъла в името на който бил сключен. Моли съда да прекрати брака с развод. Моли да му бъде предоставено за упражняване родителските права по отношение на Н. Ю. Х. с ЕГН**********, който да живее при баща си във Ф.Р.Германия гр.М.. Моли съда да определи подходящ режим на лични контакти между майката и детето, а също и да я осъди да заплаща за дететоН. Ю. Х. месечна издръжка в размер на по 127.50лв., считано от влизане в законна сила на решението  по гр.дело№751/2018г. на ГОРС.  След развода, на основание чл.53 от СК, ответницата да носи това фамилно име, към което лично предпочита, или е удобно за нея. Моли ползването на семейното жилище, представляващо апартамент№1 в гр.Г.О.да се осъществява съвместно от двете страни по делото. 

            Ответницата Г.М.Х., представлявана от адв.Св.И. от ВТАК, не спори, че са разделени с ищеца. Счита, че отношенията и с ищеца са изчерпани и всеки един от тях, в името на благополучието на децата си трябва да запазят добрия тон по между си, да пазят авторитета на другия родител. Предлага спогодба(-бракът да бъде прекратен чрез развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината; -родителските права върху дететоН. Ю. Х. с ЕГН********** да бъдат предоставени на бащата; -местоживеенето на дететоН. Ю. Х. да бъде определено при бащата на посочения адрес; -на майката да бъде определен свободен режим на лични контакти с дететоН. Ю. Х.; Г.М.Х. се задължава да заплаща месечна издръжка заН. Ю. Х. в размер на 130.00лв.; -Г.М.Х. желае да запази фамилното име Х. след прекратяване на брака; -Г.М.Х. няма претенции за лична издръжка спрямо Ю.С.Х.; -всички разноски по повод бракоразводното производство да бъдат заплатени изцяло от Ю.С.Х..

            Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Безспорно е, че Ю.С.Х. и Г.М.Х. сключили граждански брак на  29.05.1994г., за който е бил  издаден Акт№0073/29.05.1994г. за сключен граждански брак на Община Г.Оряховица. От брака си имат две деца М.Ю.Х.(пълнолетен - на 22 години) иН. Ю. Х. с ЕГН**********. От средата на м.март.2018г. съпрузите са разделени.

            Ю.С.Х.  живее и е с адресна регистрация: Ф.Р.Германия гр.М. жилище на етаж IV с площ 66.45кв.м, където живее под наем(удостоверения от 09.03.2018г. с легализиран превод на български език от немски език).

            Ю.С.Х. работи по трудов договор във фирмата Bohle Innenausbau GmbH&Co.KG в Г. Ф.Р.Германия, считано от 15.03.2018г. с почасово възнаграждение – 15.50€, видно от представеното удостоверение(с легализиран превод на български език от немски език) от 14.03.2018г.

            Детето Н.Ю.Х. посещава през учебната 2017г./2018г.VI клас на общообразователна гимназия „Лизелоте“ гр.М. Ф.Р.Германия(удостоверение от 10.04.2018г. с легализиран превод на български език от немски език).

            С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.М. Б.С.  твърди, че е запознат с живота на семейството. С ищеца били колеги, а с ответницата се познавали от деца. Преди да се разделят  Ю.С.Х.   работел, а Г.М.Х. се грижила за децата. Впоследствие, в отношенията между съпрузите настъпил разрив, като свидетелят счита, че  причина за това била съпругата, която унижавала и обиждала съпруга си пред хората. Разбрал, че Г.М.Х. имала психически проблеми. Понастоящем Ю.С.Х.  живеел и работел във Ф.Р.Германия, като синътН. Ю. Х. живеел при баща си. Свидетелят не счита, че е възможно двамата съпрузи да е съберат и заживеят заедно.  Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно от пролетта на 2018г.). Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

             Предвид изхода на делото, съдът дължи и произнасяне и по реда на чл.59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака детеН. Ю. Х. с ЕГН**********. Установено бе, че детето живее  с  баща си  в жилище във Ф.Р.Германия гр.М., като бащата работи и се грижи за детето. На следващо място по делото не се ангажираха доказателства бащата да не притежава необходимите качества и морал за да не е в състояние да възпитава дететоН.. Доказателствата по делото налагат в съда убеждението, че упражняването на родителските права следва да бъде възложено на бащата. Предоставяне упражняването на родителските права следва да бъде и съобразено с установяване на обстоятелствата, имащи отношение към възможностите на родителите да осигурят най-благоприятни условия за отглеждане и възпитание на детето, отчитайки  възраст, условия на живот и създадена среда, както и заявеното становище на майката. Обстоятелството, че за дететоН. Ю. Х. основни грижи полага неговият баща, предопределят извода, че в негов интерес е упражняването на  родителските права  да бъдат предоставени на бащата Ю.С.Х.. Също така, следва да се определи се местоживеенето на детето Н. Ю. Х. при бащата Ю.С.Х.  на адрес в Р.България: гр.Г.О., и на адрес във Ф.Р.Германия: гр.М..            

            На следващо място, настоящата инстанция следва да определи и режим на лични отношения между  майката и детето. Това се налага с оглед необходимостта всяко дете да общува с родителя си, предвид правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. Съдът би могъл  да  излезе от обичания режим на лични отношения и да се определят по-разширени мерки за лични контакти, като се съобрази с нуждата на детето от по-пълноценна връзка с майката. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че детето е с трайно/преобладаващо пребиваване във Ф.Р.Германия. Въпреки това, с определения от съда свободен режим(по искане и на двамата родители)  на лични контакти и отношения  следва да се съхрани емоционалната и духовна връзка между двамата, а детето ще бъде предпазено от проява на синдрома на родителско отчуждение.

            Съобразно разпоредбата на чл.59 ал.5 ввр. ал.1 от СК, съдът следва да определи и размера на дължимата издръжка. Възрастта на дететоН. Ю. Х. е 14г.2м. Според трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият издръжката, обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№316/20.12.2017г., считано от 01.01.2018г.  размерът на минималната работна заплата  е 510.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.07лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица  за пълен работен месец. Така  определената издръжка е малко над минимално регламентирания размер и не би следвало да  постави в невъзможност ответникът да задоволява собствените си нужди и да изпълнява задълженията си за издръжка(впрочем, по делото не се ангажираха доказателства относно месечните доходи на ответника). Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител. Издръжката  от по 130.00лв. на месец за дететоН. Ю. Х. следва да бъде присъдена занапред, считано от влизане в законна сила на решението  по гр.дело№751/2018г. на ГОРС до настъпването на законни основания за изменяването или прекратяването и.  С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания,  според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая, настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

            Според §.1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на собственост. При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства(чл.56 ал.5 от СК). В случая следва да се приложи общото правило на чл.56 ал.1 от СК.  В този смисъл, ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г.О., да се предостави на Ю.С.Х. и на Г.М.Х..

            Според разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име/Решение№245/17.05.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС;  Определение№172/15.02.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради и което същата следва да запази това име. По този начин, след прекратяване на брака Г.М.Х. ще продължи на носи брачното си фамилното име Х.. 

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която с оглед заявеното желание, следва да се заплати от  Ю.С.Х., а така също и сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист. Г.М.Х. следва да заплати сумата 187.20лв., представляваща ДТ върху определения размер издръжка по  Тарифа към ДТССГПК; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р     Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на  15.08.2009г., за който е бил  издаден Акт№0068/15.08.2009г. за сключен граждански брак на Община Г.Оряховица, между Ю.С.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, трайно пребиваващ във Ф.Р.Германия гр.М. и  Г.М.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с адрес за призоваване: гр.Г.О.,, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителките права върху дететоН. Ю. Х. с ЕГН**********, се предоставят на  бащата Ю.С.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, трайно пребиваващ във Ф.Р.Германия гр.М..

  OПРЕДЕЛЯ местоживеене на дететоН. Ю. Х. с ЕГН********** - при бащата Ю.С.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, трайно пребиваващ във Ф.Р.Германия гр.М..           

ОПРЕДЕЛЯ свободен режим на лични отношения и контакти на  майката Г.М.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с адрес за призоваване: гр.Г.О., с дететоН. Ю. Х. с ЕГН**********.

ОСЪЖДА Г.М.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с адрес за призоваване: гр.Г.О., да заплаща  наН. Ю. Х. с ЕГН**********, действуващ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ю.С.Х. с ЕГН**********, - двамата на адрес: Ф.Р.Германия гр.М.,  месечна издръжка в размер на 130.00лв./сто и тридесет лева/, считано от влизане в законна сила на решението  по гр.дело№751/2018г. на ГОРС до настъпването на законни основания за изменяването или прекратяването и. 

            ПОСТАНОВЯВА ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г.О., да се осъществява съвместно от Ю.С.Х. и Г.М.Х..

ПОСТАНОВЯВА Г.М.Х. да продължи на носи след прекратяване на брака  предбрачното си  фамилно  име Х..

 

            ОСЪЖДА Ю.С.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, трайно пребиваващ във Ф.Р.Германия гр.М., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 30.00лв./тридесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.2 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА Г.М.Х. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с адрес за призоваване: гр.Г.О., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 187.20лв./деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща ДТ  върху определения размер издръжка по Тарифа към ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.      

                                                                                                          Районен съдия: