Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260084 31.03.2022 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети февруари Година две хиляди двадесет и втора
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1881 по описа за 2017 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя“ № 7, с ЕИК *********, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Енрико Минити, действащи чрез пълномощника юрисконсулт Благовеста Николова Белева, с посочен съдебен адрес: гр.София, ул. „Лавеле“ № 38, ет.1, ап.4, адв.Михаил Антонов и адв. Радослав Тонев против А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318, адв. Галина Найденова от АК-Бургас, за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът не ѝ дължи следните вземания по изпълнително дело № 20178010400816 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с рег. № 801 на КЧСИ, а именно: сумата в размер на 56 645,61 лв. по издаден изпълнителен лист № 385 от 03.11.2017 г. по т.д. № 616 по описа за 2013 год. на Бургаски окръжен съд; сумата от 1 810 лв. – разноски по изпълнителното дело и 4 377,88 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че на 24.11.2017 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20178010400816 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с рег. № 801 на КЧСИ, с която е уведомен, че с издаден изпълнителен лист № 385 от 03.11.2017 г. по т.д. № 616 по описа за 2013 год. на Бургаски окръжен съд, е осъден да заплати определените в него суми в полза на взискателя А.С.С.. Във връзка с получената покана, банката е извършила прихващане, тъй като разполага с изпълнителен лист срещу ответницата от 24.08.2015 г., издаден от РС – Бургас по ч.гр.д. № 5349/2015 г. за следните суми: 35 614,30 лв. – неплатени вноски за главница по договор за банков кредит № */ 06.06.2006 г., дължими в периода 20.04.2013 г. – 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2015 г. до окончателното ѝ изплащане; 21 512,51 лв. – неплатени вноски за лихви по договор за банков кредит № */ 06.06.2006 г., дължими в периода 20.04.2013 г. – 20.07.2015 г.; 339,06 лв. – дължими такси по кредита; 1 149,26 лв. – разноски в производството по делото. Въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20158890400945 по описа на ЧСИ Деница Станчева, с рег. № 889 на КЧСИ, като видно от издаденото от съдебния изпълнител удостоверение изх. № 21382/ 27.11.2017 г., размерът на задълженията на А.С. към 27.11.2017 г. е в общ размер от 81 795,16 лв. Твърди се, че с уведомление изх. № 41 – 003120/ 28.11.2017 г. ищецът е отправил до ответницата волеизявление за прихващане на вземанията на банката към нея по изпълнително дело № 20158890400945 по описа на ЧСИ Деница Станчева с вземанията на С. към „Уникредит Булбанк“ АД по изпълнително дело № 20178010400816 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, до размера на по-малкото. В същото изрично е посочено, че в резултат на извършеното прихващане, задълженията на банката са изцяло погасени. Сочи, че уведомлението е връчено лично на ответницата на 30.11.2017 г. от ЧСИ Делян Николов. Предвид извършеното прихващане и позовавайки се на разпоредбата на чл. 104 ал. 2 от ЗЗД, според банката вземанията на С. към ищцовото дружество следва да се считат за погасени още на 03.11.2017 г. (датата на издаване на изпълнителния лист по т.д. № 616/2013 г.), а в случай, че обратното действие е неприложимо, то следва да се считат за погасени на 30.11.2017 г. (датата на връчване на изявлението за прихващане). Ищецът обосновава наличието на правен интерес от предявяване на исковата си претенция с претенцията на С. за дължими суми.
Ответницата А.С.С. в писмен отговор на исковата молба твърди, че искът е частично недопустим, а в останалата си част е неоснователен. Счита, че недопустимостта произтича от обстоятелството, че е налице влязло в сила решение по т.д. № 616/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е решен правен спор, припокриващ се с част от исковите претенции по настоящото дело. В исковата молба банката излага факти и обстоятелства, касаещи издаден в полза на последната изпълнителен лист от 24.08.2015 г. по ч.гр.д. № 5349/2015 г. за заплащане на суми по договор за банков кредит № */ 06.06.2006 г. В същото време, през 2013 г. е налице друго ч.гр.д. № 2482/2013 г., по което ответницата е осъдена да заплати на банката отново по същия договор за банков кредит сумата от 61 130,31 лв., представляваща главница по договора, което според ответницата означава, че в разрешения вече правен спор е включена и главницата по предходния изпълнителен лист в размер от 35 614,30 лв. Описва развилото се между страните исково производство по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с подадено от нея възражение, по което с влязло в сила решение съдът е приел, че съществува изискуемо вземане на банката в размер на 14 431,38 лв. за вноските за определен период, като в останалата му част искът е бил отхвърлен. По основателността на исковете се твърди, че падеж за целия размер на кредита ведно с лихвите, не е настъпил към датата на подаване на заявление по ч.гр.д. № 5349/2015 г., поради неуведомяване на С. за настъпила предсрочна изискуемост по договора за банков кредит. Позовава се на Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС. Също така счита, че целият размер на претендираните вноски е бил заплатен, тъй като по изпълнително дело № 20137040400823 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, образувано въз основа на първоначалното ч.гр.д. № 2482/2013 г., е извършена публична продажба и на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД е разпределена сума в размер на 71 104,90 лв. Тази сума е заплатена на банката преди образуване на последващото ч.гр.д. № 5349/2015 г., като независимо от това, банката отново заявява пред РС - Бургас, че дългът не е погасен.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител заяви, че поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
В съдебно заседание пълномощникът на ответницата изрази становище, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни поради липса на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене, както и изрично направено възражения за изтекла погасителна давност по отношение на всички претенции на банката. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Възражението за недопустимост на претенцията в частта относно дължимите 4377.88 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, е неоснователно. Сумата е включена като „вземане“, възникнало в полза на А.С. против банката – длъжник по издадения на основание чл.245 ал.3 от ГПК обратен изпълнителен лист и последната би била длъжна да я заплати. Цит.практика (решение № 93/ 17.05.2021г. по гр.д.№ 2766/2020г. на ВКС, IV г.о.) е неотносима в настоящото производство.
Предявените искове са с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124 ал.1 от ГПК.
Няма спор, че по молба на „Уникредит Булбанк“ АД и предвид издаден изпълнителен лист от 24.08.2015г. (л.6 по делото) въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 3037/ 21.08.2015г. по ч.гр.д.№ 5349/2015г. по описа на РС-Бургас, с който две лица, едното от които е А.С., са били осъдени да заплати сумата от 35 614.30 лв. главница по договор за банков кредит № */ 06.06.2006г., 21 512.51 лв. вноски за лихви по кредита за периода 20.04.2013 – 20.07.2015 г. и 336 лв. дължими такси, ведно със законната лихва считано от 19.08.2015г., е било образувано изп.д.№ 20158890400945 по описа на ЧСИ Деница Станчева с *** действие ОС-Пазарджик, с взискател банката и длъжници К. С.и А.С.. Банката е изпратила и уведомление до ответницата (л.9-10), получено на 30.11.2017г. за същите суми, както и покана за доброволно изпълнение от ЧСИ. Издаден е и изпълнителен лист (л.13) в полза на А.С. против банката за сумата от 56 645.61 лв. на основание влязлото в сила определение № 997/ 11.10.2017г. по т.д.№ 616/2013г. по описа на ОС-Бургас.
С влязло в сила към 09.07.2018г. определение № IV-1333/ 09.07.2018г. по ч.гр.д.№ 249/2018г., състав на ОС-Бургас е отменил разпореждане № 3067/ 13.02.2018г. по ч.гр.д.№ 5349/2015г. по описа на РС-Бургас в частта, в която е било върнато подадено от А.С. възражение против издадената заповед за плащане и делото е било върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.415 от ГПК. С определение № 60400/ 01.07.2021г. по т.д.№ 1335/2020г., състав на ВКС, ТК, 2-ро отд., не е допуснал до касационно обжалване постановеното решение № 159/ 06.01.2019г. по в.т.д.№ 303/2019г. на Апелативен съд – Бургас, с което е било потвърдено решение № 223/ 06.06.2019г. по т.д.№ 463/2018г. на ОС-Бургас, според което е било прието за установено по отношение на А.С., че дължи в полза на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 35 614.30 лв. главница, 21 512.51 лв. лихви за периода 20.04.2013 – 20.07.2015 г. и 336.09 лв. такси, като я е осъдил да заплати и разноски. С определение № 524/ 01.11.2016г. по т.д.№ 50170/2016г., състав на ВКС, 1-ро гражд.отд., не е допуснал до касационно обжалване постановеното решение № 68/ 29.06.2015г. по в.т.д.№ 148/2015г. на Апелативен съд – Бургас, с което е било частично отменено решение № 58/ 27.02.2015г. по т.д.№ 616/2013г. на ОС-Бургас, като е приел за установено по отношение на А.С., че дължи в полза на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 14 431.38 лв. главница, 4384.27 лв. лихви за периода 20.12.2011 – 28.03.2013 г. и 122.26 лв. такси, като я е осъдил да заплати и разноски и е потвърдил решението в останалата му част.
Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (л.77-82), размерът на дълга на А.С. по договора за банков кредит към 28.03.2013г. е: главница след 20.06.2021г. от 61 130.31 лв.; дължими лихви за периода 20.12.2011 – 28.03.2013 г. от 10 861.56 лв. и такси 18.29 лв., а към 20.10.2015г. е: 35 614.30 лв. главница; 22 209.83 лв. лихви за периода 20.12.2011 – 19.10.2015г. и 336.09 лв. такси.
Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Основна предпоставка за уважаването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК е наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Според ищеца такова основание да се приеме, че същият не дължи присъдените суми, е направеното изявление до ответницата за прихващане на сумите по изп.д.№ 816/2017г. на ЧСИ Тр.Димитров в размер на 56 645.61 лв. неолихвяеми вземания, 1810 лв. разноски по изпълнителното дело и 4377.88 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ от една страна и от друга със сумите по изп.д.№ 945/2015г. на ЧСИ Д.Станчева, включващи 35 614.30 лв. главница по договора за банков кредит, 8237.29 лв. законна лихва за периода 19.08.2015 – 27.11.2017г., 25 341.06 лв. неолихвяема сума и 12 602.51 лв. такси и разноски в изпълнителното производство, до размера на по-малкото, т.е. това на А.С. против банката. Това е станало най-късно на 30.11.2017г., когато ответницата е била уведомена за волеизявлението на банката. Доводът е основателен, като са налице изискванията на чл.103 от ЗЗД. Вземането на банката е било установено с влязло в сила съдебно решение в производство, в което ответницата е взела участие. Съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако е спазен срокът по чл.415 ал.4. Заявлението е било подадено преди 30.11.2017г. и следователно към тази дата банката е разполагала с изискуемо вземане против ответницата, което води до извода, че направеното изявление за прихващане е валидно и е породило целените правни последици. Впрочем това е установил и състав на Апелативен съд – Бургас в постановеното решение № 159/ 06.01.2020 г. (л.134).
Останалите възражения са неоснователни. Ответницата оспорва, че към 30.11.2017г. банката е разполагала с ликвидно и изискуемо вземане. Приетите за дължими от ответницата суми с решение № 68/ 29.06.2015г. по в.т.д.№ 148/2015г. на Апелативен съд – Бургас, видно от мотивите представляват 14 431.38 лв. като сбор от „вземания (вноски, лихви), които са с настъпил падеж към датата на заявлението и са включени в извлечението от счетоводните книги на банката“ (л.31 по в.т.д.№ 148/2015г.), 4384.27 лв. лихви и 122.26 лв. такси. Предмет на разглеждане е бил издадения изпълнителен лист от 03.04.2013г. по ч.гр.д.№ 2482/2013г. на РС-Бургас, с който А.С. заедно с още две лица е била осъдена да заплати солидарно в полза на „Уникредит Булбанк“ АД 61 130.31 лв. главница по същия договор за банков кредит, 10 861.56 лв. дължима лихва за периода 20.12.2011 – 28.03.2013 г., 122.26 лв. такси. Предмет на т.д.№ 463/2018г. на ОС-Бургас е цялото останало вземане на банката, предвид обявената вече предсрочна изискуемост на задължението по договора. В нито един момент няма направено възражение от страна на А.С. за изтекла в нейна полза погасителна давност на вземания на банката, които в производството по т.д.№ 463/2018г. да са от значение и в настоящия спор. Развитата едва в писмените бележки теза относно неспазване на срока по чл.415 ал.4 от ГПК, не следва да бъде обсъждана като несвоевременно изложена, а от друга страна същата не почива на доказателствата по делото. Няма представени такива, че „Уникредит Булбанк“ АД е забавила „значително“ във времето предприемането на действия по събиране на дължимите вземания. Банката се е съобразила с указанията, дадени ѝ от съдилищата във връзка с образуваните производства.
Погасяването по давност на правото на взискателя на принудително изпълнение и настъпването на условия за прилагане на хипотезата на чл.433 ал.1, т. 8 от ГПК към момента на завеждане на исковата молба (според писмените бележки по „изпълнителното дело по така издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5349/2015г.“) макар да е отразено в приложеното постановление от 29.11.2021г. по изп.д.№ 345/2019г. на ЧСИ Делян Николов, не рефлектира върху изводите за основателност на претенцията. Дори да се приеме, че става дума за същите вземания предвид посочването като основание за образуването на изп.дело издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5349/2015 г. на РС-Бургас, настъпилата перемпция няма отношение върху основанието за уважаване на иска.
Предвид уважаването на иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, А.С. следва да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД направените по делото разноски в размер на 3600 лв. изплатено адвокатско възнаграждение и 2513.34 лв. внесена държавна такса или общо 6113.34 лв., съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното в полза на пълномощника на ищцовата страна адвокатско възнаграждение, е неоснователно. Изчислено съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото би било 2685 лв. Видно от приложената фактура, заплатената сума е 3000 лв. и 600 лв. е дължим ДДС, след като адвокатското съдружие е регистрирано по този закон. Предвид множеството направени възражения от ответната страна, в т.ч. ангажиране на ССчЕ, може да се направи извод, че заплатеното възнаграждение надхвърлящо минималния размер с 315 лв., не е прекомерно.
Мотивиран от горното и на основание чл.439 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя“ № 7, с ЕИК *********, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Енрико Минити, действащи чрез пълномощника юрисконсулт Благовеста Николова Белева, с посочен съдебен адрес: гр.София, ул. „Лавеле“ № 38, ет.1, ап.4, адв.Михаил Антонов и адв. Радослав Тонев не дължи на А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318, адв. Галина Найденова от АК-Бургас, следните вземания по изпълнително дело № 20178010400816 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с рег. № 801 на КЧСИ, а именно: сумата в размер на 56 645,61 (петдесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и пет лв. шестдесет и една ст.) по издаден изпълнителен лист № 385 от 03.11.2017 г. по т.д. № 616 по описа за 2013 год. на Бургаски окръжен съд; сумата от 1 810 (хиляда осемстотин и десет) лв. – разноски по изпълнителното дело и 4 377,88 (четири хиляди триста седемдесет и седем лв. осемдесет и осем ст.) – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318, адв. Галина Найденова от АК-Бургас да заплати в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя“ № 7, с ЕИК *********, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Енрико Минити, действащи чрез пълномощника юрисконсулт Благовеста Николова Белева, с посочен съдебен адрес: гр.София, ул. „Лавеле“ № 38, ет.1, ап.4, адв.Михаил Антонов и адв. Радослав Тонев сумата от 6113.34 (шест хиляди сто и единадесет лв. тридесет и четири ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: