№ 7933
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110147748 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 182446/01.09.2022 г. на Е. Т. И., ЕГН
**********, гр. София, бул. „Константин Величков“ № 61, вх. В, ап. 27, чрез адвокат П. Б.
Г. и съдебен адрес: гр. София, ул. „Парчевич“ № 37, вх. Б, ет. 3, ап. 9, срещу „.
КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“
№5А, представлявано от . и „В. А. Т. Груп“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. Петрич, ул. „Места“ № 3, представлявано от управителя Кирчо Борисов, с
която са предявени са пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 124 ГПК във вр. чл. 80, ал. 1 ЗС за установяване, че Е. Т. И. е собственик
на автомобил марка: CITROEN, модел: BERLINGO MSP 1997 ccmHDI, с посочени шаси и
двигател: 0DYSC3056546, рег. № 7421 НМ.
В исковата молба се твърди, че на 05.11.2017 г. е починал Веселин Ненков Иванов,
съпруг на Е. Т. И., който приживе е сключил договор за лизинг №6235 от 28.06.2004 г. с “.
КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК . за автомобил марка: CITROEN, модел: BERLINGO MSP 1997
ccmHDI, шаси: ., двигател: 0DYSC3056546, рег.№ ., на лизингова стойност 13420 евро с
включен 20% ДДС. Твърди се, че съгласно т. 3.1. от Договора при получаване на лизинговия
обект лизингополучателят заплаща 30% първоначална вноска в размер на 4026 евро с ДДС,
като остатъкът следвало да се изплаща на 23 месечни равни вноски в размер на 408 евро
всяка с включен ДДС по банкова сметка в „SG Експресбанк“ АД и ДДС сметка в „БНП
Париба“ АД. Твърди, че съгласно т. 11.2. от Договора лизингополучателят придобива
правото на собственост върху лизинговия обект, считано от деня на изплащане на всички
лизингови вноски в размерите и в сроковете предвидени в т. 5 от Договора в едномесечен
срок, а съгласно т. 11.4. лизингодателят се задължава в десетдневен срок от искането да
прехвърли собствеността върху лизинговия обект в изискуемата законна форма. Твърди, че
въпреки, че лизинговите вноски са били изплатени изцяло и в срок още приживе на
наследодателя, до момента на подаване на исковата молба собствеността на лизинговия
обект не била прехвърлена.
Ищецът твърди, че е правил опити да финализира прехвърлянето на собствеността на
1
автомобила на името на наследниците на лизингополучателя, но не е получил съдействие от
страна на дружеството. Сочи, че е поканила на 23.11.2020 г., лизингодателя да се яви на
30.11.2020 г. в 10.00 ч. в кантората на нотариус Валентина Георгиева, рег. № 340 на НК в гр.
София, ул. „Княз Борис I“, № 49, за подписване на окончателен договор. Ответникът е бил
уведомен за настъпилото правоприемство след смъртта на лизингополучателя Веселин
Ненков Иванов, починал на 05.11.2017 г. в лицето на Елена И.. Сочи, че дъщерята на
наследодателя Ивета Веселинова Назлиду се отказала от наследството на починалия и
нейният дял уголемявал дела на останалите наследници. Лизингодателят обаче не изпратил
представител и окончателен договор не е бил подписан. За неявяването му нотариус
Георгиева съставила констативен протокол рег.№ 9543 от 30.11.2020 г., том 5, акт № 122.
Ищцата твърди, че скоро разбрала, че въпросният автомобил е прехвърлен на
ответното дружество "В.А.Т. ГРУП" ЕООД, ЕИК ., като е направила опит да се свърже с
управителя на дружеството, но без успех. В ИМ се твърди, че автомобила винаги се е
намирал във фактическата власт приживе на покойния съпруг на Елена И., а след неговата
смърт - във власт на наследниците му с намерението за своене, че е техен, като от
изплащането на лизинговите вноски са минали повече от 5 години. Ищецът се позовава на
давностно владение. От 2004 г. до 2017 г. автомобилът се е ползвал от Веселин Ненков
Иванов, със съзнанието, че е негова собственост. В негово държане, а вече и в държане на
Елена И. били и всички нормативно изискуеми документи за регистрация на МПС. Ищцата
моли съда да уважи иска и претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците не са депозирали
такъв, поради което се явява преклудирано правото им да правят възражения и да ангажират
доказателствени искания.
В молба от 07.04.2023 г. ответникът „. КОРПОРАЦИЯ“ АД оспорва исковете по
основание и размер и ги счита за недоказани и необосновани. Твърди, че „. КОРПОРАЦИЯ“
АД няма задължение в такива размери. Моли да му бъде дадена възможност да изрази
становище по доклада и да направи нови доказателствени искания. Наведени са и
възражения за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните не е спорно и видно от събраните по делото доказателства, между
наследодателя на ищцата и първия ответник е бил сключен договор за лизинг на процесния
автомобил, като лизинговата стойност на обекта е в размер на 13 420 евро, които
получателят е заплатил с първоначална лизингова вноска в размер на 4 026 евро и 23
месечни равни вноски, всяка в размер на 4 026 евро. От представения по делото приемо-
предавателен протокол от 28.06.2004 г., наследодателят на ищцата е получил фактическата
власт върху процесния лизингов автомобил. Видно от представените по делото фактури и
квитанции към приходен ордер и касов бон към тях, доколкото и ответникът не оспорва,
наследодателят на ищцата изцяло е заплатил всички дължими лизингови вноски,
последната от които на 09.05.2006 г.
Видно от представения по делото договор, в т. 11. 2 страните са уговорили, че
лизингополучателят придобива правото на собственост върху лизинговия обект, считано от
деня на изплащане на всички лизингови вноски в размерите и сроковете предвидени в
договора, като в т. 11.3 е допълнено, че правото по предходната точка се упражнява в
едномесечен срок, считано от посочената по-горе дата, като лизингополучателят прави
писмено искане за това, а съгласно т. 11.4 в 10-дневен срок от искането за това,
лизингодателят се задължава да прехвърли собствеността върху лизинговия обект в
законоустановената форма.
По делото не е спорно и видно от представите доказателства, лизингополучателят
2
Веселин Ненков Иванов е починал на 12.12.2017 г., като е оставил за свои законни
наследници съпругата си Е. Т. И. и трите си деца – Ивета Веселинова Назлиду, Ненко
Веселинов Иванов и Веселин Веселинов Иванов. По делото е представено и удостоверение
от СРС, видно от което наследникът Ивета Назлиду е депозирала отказ от наследство,
вписан на 18.06.2019 г. в специалната книга на съда под № 936.
Представено по делото е и копие на покана за доброволно изпълнение от
наследниците на лизингополучателя адресирана до лизингодателя – „. корпорация“ АД,
видно от която последните канят ответника да изпълни задължението си по прехвърляне на
лизинговата вещ, с оглед изплащане на цялата цена от страна на техния наследодател –
лизингополучател и пълното му изпълнение по договора. В поканата наследниците са
посочили място, дата и час, в който ответникът следва да се яви, за да бъде извършена
сдЕ.та в изискуемата от закона форма. Поканата е връчена на 23.11.2020 г. на Емануил
Манолов. Във връзка с така отправената покана, по делото е представен и констативен
протокол от 30.11.2020 г., видно от който за финализиране на сдЕ.та от страна на ищците се
явил адвокат П. Г., като пълномощник на наследниците на лизингополучателя, но
представител на лизингодателят не се е явил.
От изслушаните по делото свидетелски показания на свидетеля Митев се установява,
че процесният лек автомобил е придобит от наследодателя на ищцата чрез договор за
лизинг, като свидетелят поддържа, че колата се е владеела явно и необезпокоявано от
наследодателя, а в последствие и от неговата съпруга. Споделя, че по информация от
ищцата, лизингодателят бил канен да подпише договор, но последният не се явил.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск за собственост на
движима вещ въз основа на давностно владение в тежест на ищеца е да установи по делото,
че в негова полза е изтекла придобивната давност за твърдяната движима вещ, владеенето на
същата необезпокоявано със съзнанието на наследодателя, респективно на наследниците на
вещта, за своене, тоест владеенето като своя.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. В чл. 68 от ЗС е посочено, че владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя. Съобразно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В разглеждания случай с приемо-предавателния протокол от 28.06.2004 г.
наследодателят на ищцата е получил фактическата власт върху процесния автомобил в
качеството си на лизингополучател, като той е и лицето, сключило самия договор за лизинг.
Следователно към момента на придобиване на фактическата власт върху автомобила той е
знаел, че последният е лизингов и че негов собственик е ответното дружество –
лизингодател. С оглед на това, тъй като фактическата власт върху процесния автомобил е
била установена от наследодателя на ищцата като лизингополучател по договор за лизинг,
той е имал качеството държател. Знанието от страна на наследодателя на ищцата към
момента, в който той е установил фактическа власт върху автомобила в качеството си на
държател - лизингополучател, че той принадлежи на лизингодателя - собственик, по
категоричен начин изключва по отношение на него приложението на презумпцията по чл. 69
от ЗС, т. е. следва да се приеме, че той е държал вещта за другиго.
За да се приеме, че в последващ момент ищецът е започнал да владее процесния
автомобил за себе си, т. е. да го свои, както и че е осъществявал това владение в
продължение на пет години, в тежест на ищцата е да установи, че наследодателят е
3
извършил действия, които са стигнали до знанието на собственика и са показали по
несъмнен и явен начин промяната на неговото намерение и обстоятелството, че е започнал
да свои вещта, както и че владението му е било непрекъснато и необезпокоявано.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено, че наследодателят на
ищцата, нито тя самата да е извършила такива действия.
Както бе посочено по-горе, за да се признае на едно лице правото на изключителна
собственост по отношение на една изцяло чужда вещ, чл. 80, ал. 1 от ЗС установява, че
претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период от 5 години фактическата
власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т. е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за
себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 80, ал. 1 от ЗС са налице
по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и
пряко доказване в хода на процеса, искането за признаване едно лице като собственик
поради изтекла придобивна давност на конкретна вещ може да бъде уважено.
В случая не се доказа наследотелят на ищцата, нито тя след смъртта му, да са
осъществили поведение, което безсъмнено сочи, че упражняват собственическите
правомощия в пълен обем, единствено за себе си и да са осъществявали такова владение за
период от 5 години преди датата на исковата молба. Самият факт на ползване на вещта не
означава, че ползващото лице е установило владение за себе си. Затова съдебната практика
последователно и непротиворечиво приема, че държателят (каквото качество има ищецът
като лизингополучател) следва да е демонстрирал явно и категорично, че е променил
държането на вещта в намерението за своене, като тези действия трябва да са отправени към
собственика на вещта.
В разглеждания случай, видно от съдържанието на изпратената до ответника
нотариална покана, към момента на изпращане на поканата – м. 11. 2020 г. наследодателите
на лизингополучателя, сред които и ищцата, са смятали себе си за държатели на процесния
лизингов автомобил, доколкото са отправили искане към ответника да им прехвърли
собствеността върху вещта. Следователно към този момент не е бил налице субективният
елемент на владението. От м. 11. 2020 г. до завеждане на настоящето дело – м. 9. 2022 г. не е
изтекъл изискуемият по закон петгодишен срок.
Обстоятелството, че ответникът – лизингодател е поел задължения да прехвърли
лизинговата вещ не е без правно значението, но неизпълнението на това облигационно
задължение няма за пряка последица промяна в начина, по който лизингополучателят държи
веща, а се свърза с възникване на правото му да търси реално изпълнение на договорно
задължение.
Ето защо, съдът приема, че предявеният установителен иск за собственост е
неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли, както спрямо
лизингодателя, така и спрямо втория ответник.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата няма право на
разноски, а същите се дължат на ответниците, но доколкото такива не са сторени не следва и
да бъдат присъждани.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Т. И., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул.
„Константин Величков“ № 61, вх- В, ап. 27, представлявана от адвокат П. Г., със съдебен
адрес в гр. София, ул. „Парчевич“ № 37, вх. Б, ет. 3, ап. 9 срещу „. КОРПОРАЦИЯ“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ №5А, представлявано
от . и „В. А. Т. Груп“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул.
„Места“ № 3, представлявано от управителя Кирчо Борисов, иск срещу с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 от ЗС за признаване за установено по
отношение на „. КОРПОРАЦИЯ“ АД, ЕИК . и „В. А. Т. Груп“ ЕООД, ЕИК ., че Е. Т. И. е
собственик собственик на основание давностно владение на автомобил марка: CITROEN,
модел: BERLINGO MSP 1997 ccmHDI, с посочени шаси и двигател: 0DYSC3056546, рег. №
7421 НМ, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5