РЕШЕНИЕ
№ 260065
гр. Бяла , 18.11.2021г.
РАЙОНЕН СЪД - БЯЛА, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември, две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при участието на секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бонева гражданско дело № 890 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т.И.Г., с ЕГН ********** против Ф.К.Ф., с ЕГН **********.Ищцата моли съда да постанови решение , по силата на което и на основание чл. 227, ал.1, б."в" от ЗЗД, ДА ОТМЕНИ договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том 8, per. № 6022, дело № 872 от 04.08.2015г., вписан в Сл. по вписванията при Районен съд гр.Бяла, обл.Русе с вх. рег.№ 3573 от 04.08.2015 г., Акт № 112, том 10, д. № 1914, нотариално заверен от нотариус Елисавета Джонова, per. № 567 при НК София, с район на действие Районен съд гр.Бяла, обл.Русе, по силата на който Т.И.Г., с ЕГН **********, като дарител, е дарила на внучката си Ф.К.Ф., с ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот, придобит по дарение, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОСЕМЛЕН ИМОТ VI - 95 (шест римско, деветдесет и пет арабско), в квартал 7(седем) по регулационния план на село Баниска, община Две могили, област Русе, с площ от 1560 кв.м. (хиляда петстотин и шестдесет квадратни метра), с адрес улица“Стара планина“ № 51 (петдесет и едно), заедно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 31 кв.м. (тридесет и един квадратни метра), при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ VII - 98, УПИ IV - 97 и УПИ V-96.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата , посредством назначения й по реда на чл.48 от ГПК особен представител. В отговора се застъпва становище за недопустимост на иска, а по същество за неговата неоснователност.
Съдът след като взе предвид доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том 8, per. № 6022, дело № 872 от 04.08.2015г., вписан в Сл. по вписванията при Районен съд гр.Бяла, обл.Русе с вх. рег.№ 3573 от 04.08.2015 г., Акт № 112, том 10, д. № 1914, Т.И.Г. с ЕГН:********** е дарила на внучката си и ответник по делото - Ф.К.Ф. с ЕГН: **********, следния свой недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI - 95 (шест римско, деветдесет и пет арабско), в квартал 7(седем) по регулационния план на село Баниска, община Две могили, област Русе, с площ от 1560 кв.м. (хиляда петстотин и шестдесет квадратни метра), с адрес улица“Стара планина“ № 51 (петдесет и едно), заедно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 31 кв.м. (тридесет и един квадратни метра), при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ VII - 98, УПИ IV - 97 и УПИ V-96,като си е запазила правото да ползва имота до края на живота си.
Видно от представения по делото Амбулаторен лист № 004294 от специалист очни болести, ищцата страда от Наличие на интраокуларни лещи, а като придружаващо заболяване е посочено Вторична катаракта. Двете очи са оперирани за катаракта с имплантиране на ВОЛ. От епикриза, издадена от МБАЛ „Ю.Вревска“ в гр.Бяла, обл.Русе се установява, че същата е постъпила на лечение в болницата на 17.08.2018 г. с окончателна диагноза:Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Установени са и придружаващи заболявания - захарен диабет тип 2, ГЕРБ. Стеатозис хепатис. Холелитиаза.
До ответницата била изпратена от ищцата Покана за доброволно изпълнение, връчена й на 03.12.2020г. от помощник - нотариус Л. Р., при нотариус Елисавета Джонова, нотариус с район PC- Бяла, с per. № 567 на НК София. От съдържанието на поканата се установява,че ищцата поканила внучката си Ф.Ф. да й върне дарения имот, като бил определен 7-мо дневен срок за изпълнение. Като мотив е посочено, че ответницата лишила ищцата от правото на ползване на имота,което пък от своя страна довело до заплащане от страна на последната на текущи месечни разходи в размер на 250 лв., включващи квартира,ток,вода,храна,лекарства и др., при получаван месечен доход от 200 лв.
По делото е изслушана СИЕ от заключението на която се установява следното:
1. В отговор на въпроса: Какъв е точния размер на пенсията на Т.И.Г. към настоящия момент, предвид извършените в годините и до момента индексации, експерта дава заключение, че Т.И.Г. е получавала пения както следва:
- от 01.01.2021 г. - личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО е в размер на 300.00 лв./приравнен на минималния за този вид пенсия, която към 31.12.2020 г. е била в размер на 208,41 лв./
- от 01.07.2021 г. - личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО е в размер на 300,00 лв./приравнен на минималния за този вид пенсия, която към 31.12.2020 г. е била в размер на 208,41 лв. х 1,050 = 218,83 лв./
От експертизата се установява, че Министерски съвет на Република България във връзка с удължаване срока на обявената извънредна епидемична обстановка, считано от 1 август 2020 г. до 31 август 2021 г., е взел решение пенсионерите да вземат 50,00 лв. надбавка към пенсиите си, която се изплаща до м. септември 2021 г.,а парламентът в актуализация на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021г., окончателно приел всеки пенсионер към пенсията си от м.октомври, ноември и декември на 2021 г да получи добавка от 120,00 лв.,като минималната пенсия от 1 октомври 2021 г. е в размер 370,00лв., колкото и получава ищцата.
2. В отговор на въпроса: Какъв е необходимият размер на паричните средства месечно(месечна издръжка), за нормален живот на Т.И.Г., като се установят по отделно средствата необходими за квартира, храна, облекло, лекарства и пр.консумативи, съобразявайки и възрастта?, ВЛ е отговорило,че поради липса на конкретни доказателства по делото, относно месечния разход необходим за лекарства, съобразно здравословното състояние на ищцата, експертизата не би могла да определи точният му размер. Посочено е ,че според официалните статистически данни изнесени от НСИ, общият паричен разход на домакинствата и конкретно на разхода средно на лице в лева за първото тримесечие на 2021 г. е 533,50 ле., а за второто тримесечие на 2021г. е 552,16 лв.Според експерта след извършеното приспадане на средствата за алкохолни и тютюневи изделия, транспорт, свободно време, културен отдих и образование, данъци, социални осигуровки/ищцата е пенсионер/, регулярни трансфери към други домакинства и други разходи, паричният разход за издръжка на едно лице по данни на НСИ за първото тримесечие на 2021 г. е 358,52 лв., а за второто тримесечие е 367,08 лв.В тази сума не е включен разхода за лекарства и заплащания наем.
Предвид установената фактология по делото,съдът от правна страна намира следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.
Преди да се обсъдят материалните предпоставки за уважаването на този иск, следва да се обсъди възражението на ответника за предявяването му след изтичането на едногодишния давностен срок по чл. 227, ал.2 от ЗЗД,който според изложеното в отговора на ИМ е започнал да тече от 17.08.2018 г. когато дарителката Т.Г. е постъпила за хоспитализация в МБАЛ„Ю.Вревская„ гр.Бяла.
Този довод не се споделя от настоящата инстанция. По естеството си въпросът се свежда до тълкуване на правната норма на чл.227, ал.3 ЗЗД, съгласно която „Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.“ Формално тълкувана правната норма би довела до извод, че срокът по чл.227, ал.3 ЗЗД започва да тече от момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя. Противното би означавало, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл.227, ал.1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на иска по чл.227, ал.1 ЗЗД, при липса на такава, което от своя страна обуславя допустимост на иска,като съдът приема,че в първия случай срокът е започнал да тече от 03.12.2021г.,а във втория на 07.12.2020г.
По същество: Уважаването иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227 ал. 1, б. "в" от ЗЗД изисква установяване кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й.Надареният дължи издръжка на дарителя, ако същият се нуждае от такава. Ако надарения откаже да даде издръжката, това е основание да се иска от дарителя отменяване на дарението.Предвид характерът на дарението като правна сделка, която е сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за отмяна на дарението, когато от събраните по делото доказателства се установява, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, което се превръща в правно от момента на възникване на необходимостта от издръжка. Това налага необходимостта от обсъждане на всички доказателства относно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя. Дарителя трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност, както и причините, поради които дарителят е в състояние да не може да осигури собствената си издръжка.
По делото е установено по безспорен начин, че между страните съществуват валидни облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за дарение. Установено е също така, че ищцата реализира редовно месечни доходи, в размер на установената за страната минимална пенсия.Няма данни за притежавано от нея недвижимо имущество,извън дареното. При това положение преценката относно ежедневните й потребности следва да се извърши на базата на обичайните такива – за храна, облекло, консумативни разходи за лице на нейната възраст и конкретните потребности от лекарства. Размерът на необходимите средства за съществуване следва да бъде определен на база данните на НСИ при съобразяване на показателя ”Общ разход на домакинствата по групи разходи с данни средно на едно лице” по пера, отнесени към конкретните потребности на дарителя, при изключване на неприсъщите разходи и при включване на действителните разходи. Според вещото лице по изслушаната съдебна експертиза, неоспорена от страните, сумата на необходимите разходи за един месец, определена на база данните на НСИ възлиза за първото тримесечие на 2021 г. 358,52 лв., а за второто тримесечие 367,08 лв.,като в тази сума безспорно не е включен наема,който ищцата заплаща,както и размера на сумата за лекарства,които тя потребява. Дали е налице състояние на нужда не следва да се преценява абстрактно дори и на базата на статистиката, а с оглед конкретно установените обстоятелства във връзка с индивидуалните особености на дарителя и начина му на живот. В съдебната практика е възприето схващането, че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото. Продължителността на периода, през който дарителят е имал нужда от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние.Безспорно е по делото, че от датата на извършване на дарението, към настоящия момент условията на живот за ищцата са се влошили, както и с оглед естествените процеси на стареене на организма, така и с оглед болестното й състояние, предвид описаните по делото болести, а също и с оглед инфлационните процеси в страната. Установено е също,видно от приложената по делото НП,че ищцата не може да ползва и да живее в дарения имот,въпреки предоставеното й пожизнено право на ползване. В този смисъл, за съда се налага извод, че за същата е налице трайна нужда от издръжка и невъзможност с получаваните от нея доходи да задоволява основните си жизнени потребности.
Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае. Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответницата. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена. Тя също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди.
В настоящия случай съдът счита,че с представената по делото нотариална покана ищцата е поканила ответницата да й върне процесния имот,в следствие на неизпълнение от страна на последната да й осигури условия да ползва имота. В тази покана не е направено изрично искане за заплащане на издръжка, за да се приеме, че ответницата е надлежно поканена да заплащат такава. Няма и други данни по делото ищцата надлежно да е отправила искане до ответницата да й заплаща издръжката, от която се нуждае. Или не може да се приеме, че до подаване на исковата молба ищцата е искала издръжка от надарения. Независимо от това, самата искова молба съдържа искане за издръжка, поради което тази молба има характер на покана до ответницата за даване на издръжка. Налице е осъществен факт с правно значение в хода на висящия процес /чл.235 ал.3 ГПК/, който съдът е длъжен да вземе предвид /в този см. са постановените от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК – Решение №293/14.07.2011г. по гр.д.№1302/2010г. на ІV г.о. и Решение №435/02.11.2011г. по гр.д.№1370/2010г. на ІV г.о./. Дори при отчитане на обстоятелствата, че ответницата не е призована лично в процеса, а по реда на чл.48 ГПК и е представлявана от особен представител, съдът приема, че имащата характер на покана за издръжка искова молба е достигнала до ответницата, а оспорването от нейна страна чрез особения представител на заявения иск и непредставянето на доказателства за даване на издръжка, съставляват отказ от предоставяне на такава. Т.е. следва да се приеме, че са установени по делото и останалите предпоставките на закона за отмяна на дарението – поканата на дарителя за даване на издръжка от надарения и отказа на последния да я осигури /в този см. Решение №.27 от 27.02.2013 г. по възз.гр. дело №35/2013г. във вр. с Решение №432/22.01.2014г. по гр.д.№3321/2013г. на ІV г.о. на ВКС,Решение постановено по гр.д. № 130/2013г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Твърденията на ответницата по иска, чрез особения представител за липса на средства за даване на издръжка не са установени по делото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ, при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случая не се установи отказа на ответницата да дава издръжка на ищцата да е поради липса на достатъчно средства или че с даването на издръжка на дарителя, дареният да би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по - лошо положение от това на дарителя. Като се изхожда от характера на дарението и субектите в едностранната сделка, при иска за отменяването му, съдът е длъжен съобразно събраните по делото доказателства да установи по един безспорен начин, че дарителя е изпаднал в трайна нужда и няма достатъчно средства за съответно съществуване и при поискване надарения е длъжен да се отзове. От момента на поискването й, възниква задължение за издръжка като проява на признателност, неизпълнението на което по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, е основание за отмяна на дарението. Когато надареният получава доходи, надхвърлящи покриването на неговите минимални нужди, неплащането на поисканата издръжка, следва да се приеме за мълчалив отказ от осигуряването на дължима такава, какъвто е и настоящият случай. Според настоящият състав, ирелевантен за спора е размера на поисканата от ищеца издръжка, т.к ответника не е направил дори опит да дава такава, съобразно възможностите си. След като надареният не е изявил воля за даване издръжка на дарителя след получаване на исковата молба, то следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на чл. 227, ал.1, б. "в" от ЗЗД / в този смисъл решение № 175/16.05.2013 г. по гр.д. № 1203/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Не се твърди от ответницата и не се установява по делото тя да е предлагала парична помощ, която ищцата да е отказала да приеме, при което би изпаднала в забава като кредитор.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът за отмяна на дарението трябва да се уважи, като основателен.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за настоящото производство са в тежест на ответницата.
По изложените съображения,съдът
ОТМЕНЯВА, на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, Договор
за дарение от 04.08.2015г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 124, том 8, per. № 6022, дело № 872 от 04.08.2015г., вписан в Сл. по
вписванията при Районен съд гр.Бяла, обл.Русе с вх. рег.№ 3573 от 04.08.2015
г., Акт № 112, том 10, д. № 1914, нотариално заверен от нотариус Елисавета
Джонова, per. № 567 при НК София, с район на действие Районен съд гр.Бяла,
обл.Русе, по силата на който Т.И.Г., с ЕГН **********, като дарител, е дарила
на Ф.К.Ф., с ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI - 95 (шест римско, деветдесет и пет арабско), в
квартал 7(седем) по регулационния план на село Баниска, община Две могили,
област Русе, с площ от 1560 кв.м. (хиляда петстотин и шестдесет квадратни
метра), с адрес улица“Стара планина“ № 51 (петдесет и едно), заедно с
построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 31 кв.м.
(тридесет и един квадратни метра), при граници и съседи на имота: от две страни
улици, УПИ VII - 98, УПИ IV - 97 и УПИ V-96.
УКАЗВА на ищцата Т.И.Г., с ЕГН **********, на
основание чл.115, ал.1 и 2 от ЗС, да извърши отбелязване на съдебното решение,
в 6 – месечен срок от влизането му в сила, в службата по вписванията при Районен
съд-Бяла, по представен заверен препис от същото.
ОСЪЖДА Ф.К.Ф.,
с ЕГН ********** да заплати на Т.И.Г., с ЕГН ********** сумата в размер на
1337.08лв./хиляда триста тридесет и седем лева и 08 стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на същите.
СЪДИЯ: /п/