Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 09. 07. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на втори юли през двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6792 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Ю.” ЕООД *** против Д.М.М. ***. В молбата се твърди, че между „***” ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер
*** от дата *** год.
за ползване на мобилна услуга за мобилен номер *** при условията на тарифен
план *** с месечен абонамент 15, 99 лв. и
добавени следните допълнителни услуги- *** и ***. Твърди се, че срокът на договора е
бил за 24 месеца. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги за два последователни отчетни месеца- за м. април и м. май 2017 год. Твърди
се, че незаплащането
в срок на издадените от оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43 т. 1. абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Твърди се, че при неспазване на което и да е
задължение в т.43 от общите условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя ***има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор е
него. Твърди се, че след
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният
оператор е издал по клиентски номер № *** на *** год. крайна фактура № ***. Твърди се, че на *** год. е бил сключен
договор за цесия с прехвърлител на вземанията *** ООД, което дружество от своя
страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от *** год. с
прехвърлител на вземания „***“ ЕАД. Твърди се, че мобилният оператор с
търговска марка „***“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 към исковата молба. Твърди се, че „Ю.“
ЕООД е встъпило в правата на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по
чл. 410 от ГПК и е ищец
в настоящото производство по установителния иск. Твърди се, че ищецът- кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на плащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29- то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения
за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се
иска съответната справка.“ Твърди се, че между ответника в качеството му на
длъжник и „***“ ЕАД валидно са действали гореописаните договори, по които
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му
фактури за потребените от него услуги.
Твърди се, че неизпълнението на задълженията на абоната- длъжник е обусловило
правото на мобилния оператор „***“ ЕАД да прекрати предсрочно процесния договор.
Твърди се, че неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** /чл. 50 от ОУ във
вр. с чл. 43 т. 1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, *** има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откаже сключване на нов договор с него. Твърди се, че неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса. Твърди се, че съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат право страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Твърди се, че към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. Твърди се, че по силата на
същите, индивидуалния договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Твърди се, че съгласно
чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно – цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно – стойността на
проведените разговори и други услуги, посочени в ценовата листа на ***и
ползвани през предходния месец (или периоди).“ Твърди се, че съгласно чл.35, „35. Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от *** както следва:
35.1. Сметките се издават на името на абоната и се изпращат на адреса,
определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от
Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“ Твърди се,
че ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е услуги
по тарифен план, не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Твърди се, че на ответника са му били издадени фактури, които той в
срок не ги е заплатил. Твърди се, че по силата на договор за цесия от *** год. „***“ ЕАД е
прехвърлител, а *** ООД е собственик на вземането спрямо ответницата Д.М.М.,
което впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от *** год. между ***ООД
и „Ю.“ ЕООД. Твърди се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на ***ООД, което дружество е
уведомило длъжника от името на мобилния оператор за цесията от *** год. и от свое
име в качеството си на цедент от *** год. Твърди се, че ищецът е депозирал пред Плевенския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК и е било образувано ч.гр.д. № ***/ 2020 год. Твърди се, че заповедта за изпълнение
е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква
правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение
ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата
за сумата от 64, 13 лв., представляваща неустойка по договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата *** год.,
ведно със законната лихва. Претендира и заплащане на
направените в заповедното и в настоящото исково производство деловодни
разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният
положителен установителен иск е неоснователен. Видно е, че вземането на ищеца
произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер
*** от дата *** год.,
който договор обаче не е представен по делото. Приложени са единствено фактури,
издадени на ответницата, които не са подписани от последната. Съгласно
константната съдебна практика фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата
на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната
стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени
фактически действия по получаване и приемане на стоките /услугите/, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните. Горното е отразено и
в доклада на съда по делото, обективиран в определението му от 29. 04. 2021
год. По тези съображения съдът е назначил и съдебно- счетоводна експертиза,
като е приложил разпоредбата на чл. 162 от ГПК. Поради процесуалното
бездействие на ищцовото дружество тази експертиза не е имала възможността да
ползва надлежни счетоводни документи и съответно не е изготвила обективно и
компетентно заключение по спорните въпроси. Отделно от това следва да се
отбележи, че ищецът не е удостоверил активната си материалноправна легитимация,
доколкото не е представил извлечение от приложение № 1 към договора за цесия от
*** год., от което да е видно, че
в съдържанието на цесията е включено и процесното вземане. Приложеното на л. 20
от делото удостоверително изявление с дата 19. 11. 2020 год. на управителя на
ищцовото дружество не притежава необходимата доказателствена сила, а установява
единствено авторството на издадения частен документ. При това положение недоказани са останали основни факти
по делото: съществуването на облигационно правоотношение между „***”
ЕАД и ответницата Д.М.М.,
произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги, обстоятелството, че
вземането срещу ответницата е прехвърлено на цесионера и последният се
легитимира като кредитор на основата на настъпилото частно правоприемство и т.
н.
В заключение може да
се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ю. Б. Ц. , против Д.М.М. ***, ЕГН **********, иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от 64, 13 лв. представляващи неустойка по договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***от
дата ***год.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: